Издадена от председателя на Комитета по стандартизация и метрология, обн., ДВ, бр. 101 от 17.11.1995 г., в сила от 18.12.1995 г., отм., ДВ, бр. 64 от 18.07.2008 г., в сила от 19.08.2008 г.
Библиотека закони - АПИС, т. 9, р. 4, № 442
Чл. 1. С тази наредба се уреждат техническият надзор на тръбопроводите за водна пара и гореща вода (наричани в текста "тръбопроводи"), правата и задълженията на органите за технически надзор, на собствениците на тръбопроводите и на физическите и юридическите лица, чиято дейност е свързана с проектиране, конструиране, изработване, изграждане, внос, ремонт, преустройство, поддържане в изправност, обслужване и функциониране на тръбопроводите и се определят нормите и правилата за тяхното устройство и безопасно функциониране.
Чл. 2. (1) На технически надзор по реда на тази наредба подлежат тръбопроводите, които транспортират водна пара с налягане над 0,07 MPa или гореща вода с температура над 115°C, вкл. редукционните, охладителните и редукционно-охладителните устройства и колекторите към тях, класифицирани в зависимост от работните параметри на средата, както следва:
1. тръбопроводи първа категория - с външен диаметър 51 mm и по-голям и температура на транспортираната среда 450°C и по-висока или налягане над 8,0 MPa;
2. тръбопроводи втора категория - с външен диаметър 76 mm и по-голям и температура на транспортираната среда над 350°C до 450°C или налягане над 4,0 до 8,0 MPa вкл.;
3. тръбопроводи трета категория - с външен диаметър 76 mm и по-голям и температура на транспортираната среда над 250° до 350°C или налягане 1,6 до 4,0 MPa вкл.;
4. тръбопроводи четвърта категория - с външен диаметър 76 mm и по-голям и температура на транспортираната среда над 115°C до 250°C или налягане над 0,07 до 1,6 MPa вкл.
(2) При определяне категорията на тръбопровода за работни параметри се приемат:
1. за тръбопроводи от котел - номиналните стойности на налягането и температурата на парата или водата на изхода от котела;
2. за паропроводи от турбина, работеща с противоналягане - максимално възможните налягане и температура на парата в частта с противоналягане при работа на турбината на празен ход;
3. за паропроводи от нерегулируеми и регулируеми пароотнемания на турбина, включително и паропроводите от междинен прегрев - максимално възможните налягане и температура на отнетата пара;
4. за паропроводи от редукционно и редукционно-охладителна уредба - максималното налягане и температура на редуцираната пара;
5. за тръбопроводи за захранваща вода след деаератор - максималното налягане на водата, като се има предвид хидростатичното налягане на стълба течност и температурата на насищане в деаератора;
6. за тръбопроводи за захранваща вода след захранваща помпа и подгревател за високо налягане - максимално възможното налягане в напорните тръбопроводи на захранващата помпа и максималната температура на водата след последния подгревател високо налягане;
7. за подаващи и обратни тръбопроводи на водна топлопреносна мрежа - максималното налягане на водата, като се вземе предвид работата на помпената станция по трасето и релефът на местността и максималната температура на водата в подаващия тръбопровод.
Чл. 3. Изискванията на наредбата не се отнасят за съдове, работещи под налягане, влизащи в системата на тръбопроводите (водоотделители, утайници и др.), и за тръбопроводи:
1. с външен диаметър, по-малък от 51 mm, и температура на транспортираната среда 450°C и по-висока или налягане над 8,0 MPa и тръбопроводи с външен диаметър, по-малък от 76 mm, и температура на транспортираната среда до 450°C или налягане до 8,0 MPa;
2. разположени в границите на котел, съд или турбина;
3. монтирани на транспортни средства, подземни рудници и мини;
4. атомни електроцентрали, освен ако с нормативен акт не е указано друго;
5. преливни, продухвателни и изпускателни с работно налягане, по-малко от 1,6 MPa;
6. изработени от неметални материали.
Чл. 4. (1) На държавен технически надзор по реда на тази наредба подлежат:
1. тръбопроводи първа категория с външен диаметър над 76 mm;
2. тръбопроводи втора и трета категория с външен диаметър над 108 mm.
(2) Държавният технически надзор на тръбопроводите по ал. 1 се осъществява от Държавната инспекция за технически надзор (ДИТН) към Комитета по стандартизация и метрология.
Чл. 5. (1) На технически надзор по реда на тази наредба, чието осъществяване се осигурява от техния собственик, подлежат тръбопроводите:
1. първа категория с външен диаметър до 76 mm;
2. втора и трета категория с външен диаметър от 76 до 108 mm;
3. четвърта категория.
(2) Техническият надзор на тръбопроводите по ал.1 се осъществява от собственика или по сключен договор между него и физическо или юридическо лице.
(3) Лицата, осъществяващи техническия надзор на тръбопроводите по ал. 1, са с висше техническо образование. Те се атестират за съответната дейност, регистрират и ръководят методически от съответната териториална инспекция на ДИТН.
Чл. 6. Предписанията и разпорежданията по техническия надзор на тръбопроводите на органите на ДИТН и лицата по чл. 5, ал. 3 (наричани в текста "органи за технически надзор"), издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за всички.
Чл. 7. Техническият надзор на тръбопроводите в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Главно управление на строителни войски към Министерството на териториалното развитие и строителството се осъществява от техни специализирани органи под методическото ръководство на ДИТН.
Чл. 8. Тръбопроводите съответстват на изискванията на тази наредба и нормите и правилата за устройство и безопасно функциониране на тръбопроводи за водна пара и гореща вода, посочени в приложение № 1.
Чл. 9. (1) Нормативни и административни актове, стандарти, технически спецификации и други документи, свързани с техническата безопасност на тръбопроводите, трябва да отговарят на изискванията на наредбата.
(2) Държавната инспекция за технически надзор дава становище по проекти на нормативни актове и стандарти за тръбопроводи.
Чл. 10. (1) Тръбопроводите, подлежащи на държавен технически надзор, вкл. и предназначените за внос в страната, се изработват, изграждат, преустройват и ремонтират по документация, заверена от органите на ДИТН за съответствието им с изискванията на тази наредба.
(2) За изработване и изграждане на тръбопровод на органите на ДИТН се представя за заверка следната документация:
1. обяснителна записка с данни за работните параметри;
2. чертежи на тръбопровода и на елементите му, работещи под налягане, схеми на арматурата, на опорно-окачващата система и на точките за контрол на състоянието на метала (когато е необходим контрол);
3. данни за материалите;
4. изчисления на якост съгласно приложение № 2;
5. данни за предпазните устройства и изчисления на пропускателната им способност;
6. данни за температурния режим на работа и за допустимата скорост на изменение на температурата на метала при експлоатация;
7. инструкция за монтаж, експлоатация и поддържане;
8. инструкция за наблюдение и контрол на състоянието на метала на тръбопроводите от въглеродна и молибденова стомана, работещи при температура 450°C и по-висока, от хроммолибденово-ванадиева стомана, работещи при температура 500°C и по-висока, и от високолегирана топлоустойчива стомана при температура 540°C и по-висока;
9. данни за квалификацията и функциите на обслужващия и поддържащия персонал.
(3) За преустройство или ремонт на тръбопровод документацията, която се представя за заверка, съдържа всички данни, чертежи и документи за извършваната работа.
(4) Органите на ДИТН дават заключение по представената за заверка документация в срок до 25 работни дни от датата на получаването й. При положително заключение документацията се заверява и се определя срокът за нейната валидност, който не може да бъде по-продължителен от 5 години, а при отрицателно заключение документацията се връща с мотивиран отказ. Срокът за валидност на заверената документация може да бъде продължаван след нови заверки, извършвани по посочения в този член ред.
Чл. 11. Документацията на тръбопроводите, посочени в чл. 5, ал. 1, се заверява от инженер с топлотехническа специалност при спазване на изискванията и реда на чл. 10.
Чл. 12. Внасянето на изменения в заверена документация, които засягат изискванията на тази наредба, се допуска само след писмено разрешение на извършилия заверката, в противен случай заверката губи своята валидност.
Чл. 13. (1) Изработването, изграждането, преустройването и ремонтирането на тръбопроводи се извършва от физически или юридически лица, които са получили от съответната териториална инспекция на ДИТН разрешение за извършване на такава дейност.
(2) За получаване на разрешението по ал. 1 юридическите или физическите лица отправят до териториалната инспекция на ДИТН писмено искане, придружено със съдебна регистрация на търговеца и с декларации, сведения и други документи, че са осигурили:
1. производствени ръководители с не по-ниско от средно образование и квалификация съобразно изпълняваната работа;
2. заварчици на елементите, работещи под налягане, с правоспособност първа степен за тръбопроводи първа и втора категория и втора степен за тръбопроводи трета и четвърта категория, снабдени от работодателя с личен щемпел;
3. лаборатория, акредитирана за изпитване на качествата на заварените съединения;
4. машини, съоръжения, приспособления и апаратура, чрез които да се осигури спазването на изискванията на тази наредба;
5. организация за извършване на цялостен контрол - входящ контрол на материалите, контрол на отделните производствени етапи и краен контрол на тръбопровода и придружаващата го документация;
6. наличие на тази наредба и познаване на изискванията й.
(3) В срок до 25 работни дни териториалната инспекция на ДИТН проверява документите и обстоятелствата, посочени в ал. 2, и съставя акт за извършената проверка със съответното заключение.
(4) При положително заключение физическото или юридическото лице получава писмено разрешение за дейност със срок на валидност не по-продължителен от 3 години. Отказът за издаване на разрешение за дейност се мотивира с позоваване на нарушения на тази наредба.
Чл. 14. Разрешението за дейност се презаверява по реда на чл. 13 след изтичане на срока на неговата валидност или след промяна на обстоятелствата, при които е издадено, като в писменото си искане физическото или юридическото лице посочва само настъпилите промени в обстоятелствата по чл. 13, ал. 2.
Чл. 15. За внасяните у нас тръбопроводи чуждестранният производител представя удостоверение за производство, издадено от компетентните органи на съответната страна.
Чл. 16. Органите за технически надзор издават документ за одобрение на всеки тръбопровод от внос при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 2.
Чл. 17. Тръбопроводите, подлежащи на държавен технически надзор, се изграждат и преустройват след получаване на разрешение, издадено от органите на ДИТН.
Чл. 18. Органите за технически надзор разрешават извършването на ремонт на тръбопровод по писмено искане на неговия собственик, придружено с разрешение за дейност на физическото или юридическото лице, което ще извършва ремонта, и заверена ремонтна документация.
Чл. 19. (1) Юридическите или физическите лица, които изграждат или преустройват тръбопроводи, съставят за всеки изработен или преустроен тръбопровод паспорт съгласно приложение № 3 в три екземпляра, два от които предават на купувача или собственика, а един съхраняват безсрочно.
(2) Видът и съдържанието на паспортите и придружителната документация на тръбопроводи от внос се одобряват от органите за технически надзор преди осъществяването на вноса.
Чл. 20. (1) Когато паспортът на тръбопровода е унищожен и не могат да се получат копия на паспорта от физическото или юридическото лице, което го е изградило или преустроило, собственикът на тръбопровода възлага съставянето на нов паспорт на юридическо или физическо лице, одобрено от органите на ДИТН, което извършва:
1. съставяне на всички необходими чертежи, схеми и инструкции;
2. изчисления на якост съгласно приложение № 2;
3. механични изпитвания, химичен анализ и металографско изследване на елементите, работещи под налягане, съгласно изискванията на тази наредба;
4. външен оглед и измерване на дебелините на стените на елементите, работещи под налягане;
5. контрол на заварените съединения в съответствие с изискванията на тази наредба;
6. проверка и настройка на опорно-окачващата система;
7. хидравлично изпитване.
(2) Съставителят на паспорта прилага към него заключение за съответствието на тръбопровода с изискванията на наредбата и при какви условия и параметри е годен да функционира и подписва и заверява паспорта със своя печат.
Чл. 21. (1) Материали, електроди, предпазни клапани от типове или марки, непосочени в наредбата, вкл. и вносни такива, се използват в тръбопроводите след извършване на експертиза за проверка пригодността им от физическо или юридическо лице, одобрено от ДИТН.
(2) На тръбопроводите се монтират предпазни клапани, съответстващи на изискванията на БДС 15159-90 "Техника на безопасността. Котли парни и водогрейни. Изисквания към предпазните клапани".
(3) За обслужване и контрол на елементите на тръбопровода се монтират стълби и площадки, съответстващи на изискванията на БДС 9869-72 "Площадки и стълби на машини и съоръжения. Изисквания по техника на безопасността".
Чл. 22. Контролът без разрушаване, механичните изпитвания, химическият анализ, металографските изследвания се извършват от лаборатории, акредитирани от Комитета по стандартизация и метрология.
Глава трета
РЕГИСТРИРАНЕ И РАЗРЕШАВАНЕ НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ТРЪБОПРОВОДИТЕ
Чл. 23. Всички тръбопроводи се регистрират в териториалната инспекция на ДИТН, на чиято територия ще функционират.
Чл. 24. (1) След приключване на строително-монтажните работи собственикът на тръбопровод отправя писмено искане за регистриране до инспекцията на ДИТН, което се придружава с ревизионна книга по образец, одобрен от ДИТН и следните документи в два екземпляра:
1. паспорт на тръбопровода с придружаващата го документация;
2. заверената съгласно чл. 10 или 11 документация;
3. протокол за натягане на пружинните опори на тръбопровода;
4. документите по чл. 15 и 16 - за тръбопроводи от внос;
5. разрешенията за дейност на юридическите или физическите лица, изработили и изградили тръбопровода;
6. за тръбопроводите, посочени в чл. 5, ал. 1 - документи за осигурен технически надзор на тръбопровода и паспортни данни и копие от атестационното удостоверение на лицето, което съгласно чл. 5, ал. 3 ще осъществява техническия надзор.
(2) Искането за регистриране се разглежда в срок до 10 работни дни от получаването му в териториалната инспекция на ДИТН. Ако при прегледа на представените документи не бъдат констатирани нарушения, органите на ДИТН регистрират тръбопровода, а в случай на отказ писмено уведомяват собственика с мотивите за това.
Чл. 25. (1) От представените за регистрация на тръбопровода документи се комплектоват две досиета. Когато тръбопроводът подлежи на държавен технически надзор, едно от досиетата остава в инспекцията, регистрирала тръбопровода, а другото се предава за задължително съхранение на неговия собственик. След регистрирането на тръбопровод по чл. 5, ал. 1 органите на ДИТН предават на собственика двете досиета на тръбопровода и ревизионната му книга със записани в нея паспортни данни на лицето, което съгласно чл. 5, ал. 3 ще осъществява техническия надзор.
(2) Лицата по чл. 5, ал. 3 получават от собственика едно от досиетата и ревизионната книга на тръбопровода, на който ще осъществяват технически надзор, и записват тръбопровода в регистрационен дневник под регистрационния номер, даден му от териториалната инспекция на ДИТН.
Чл. 26. (1) Функционирането на тръбопроводите се допуска само след издаване на писмено разрешение за това от органите за технически надзор.
(2) Органите за технически надзор в съответствие с определените им от чл. 4 и 5 компетенции издават разрешението по ал. 1 по писмено искане на неговия собственик и при наличие на:
1. положителен резултат от извършване на техническо освидетелстване на тръбопровода;
2. необходимия обслужващ, поддържащ и ръководен персонал.
Чл. 27. (1) При техническо освидетелстване органите за технически надзор извършват външен преглед за техническото състояние на тръбопровода, проверка за съответствието му със заверената документация и паспорта, проверка на предпазните устройства и хидравлично изпитване на пробно налягане за проверка на неговата якост и плътност.
(2) За извършване на техническо освидетелстване собственикът на тръбопровода е длъжен да осигури свой представител, всички необходими за това уреди, съоръжения, помпи, стълби, помощен персонал, а също така и присъствието на физическото лице или представител на юридическото лице, извършило изграждането на тръбопровода.
(3) Техническото освидетелстване на тръбопровода се извършва преди полагане на изолацията му, а ако такава вече е положена, проверяващият има право да поиска нейното частично или пълно отстраняване. Допуска се при фабрично изолирани тръби хидравличното изпитване да се извършва без разкриване на изолацията, ако това изпитване е извършено от производителя съгласно представен протокол и заварените съединения, изпълнени при изграждането, са открити за оглед.
(4) Всички манипулации при хидравличното изпитване на тръбопровода се извършват от персонал на собственика и в присъствието на проверяващия, като се спазват изискванията на чл. 122 и 123 от приложение № 1.
Чл. 28. (1) При положително заключение от техническото освидетелстване и в двуседмичен срок от получаване на писменото искане по чл. 26 органите за технически надзор издават акт за техническо освидетелстване на тръбопровода в два екземпляра, единият от които се предава на собственика за съхранение, а другият се прилага към досието на тръбопровода, съхранявано от органите за технически надзор.
(2) В петдневен срок след изпълнение на условията на чл. 26 органите за технически надзор издават писмено разрешение за функциониране на тръбопровода, придружено със заверена от тях ревизионна книга.
(3) Отказът да се издаде акт за техническо освидетелстване или разрешение за функциониране на тръбопровода се мотивира и съобщава писмено на неговия собственик в сроковете, определени в ал. 1 и 2.
Чл. 29. Органите за технически надзор разрешават функционирането на тръбопроводи, чиито елементи, работещи под налягане, са били ремонтирани, и на тръбопроводи, които са преустроени, само след техническо освидетелстване по реда на чл. 27 и чл. 28, ал. 1.
Чл. 30. (1) Органите за технически надзор писмено разпореждат в ревизионната книга или с мотивирано предписание спиране на функционирането на тръбопроводите, когато:
1. са нарушени изискванията или условията, при които е издадено разрешението за функциониране;
2. тръбопроводът се бракува или се сменя собственикът му;
3. на тръбопровода се извършва ремонт или преустройство на елементите, работещи под налягане, предпазните устройства или опорно-окачващата система;
4. тръбопроводът е бил в бездействие повече от една година.
(2) При възникване на нарушенията или събитията по т. 1, 2, 3 и 4 на ал. 1 собственикът на тръбопровода спира или не допуска функционирането му и в петдневен срок уведомява органите за технически надзор, които са издали разрешението за функциониране.
(3) Органите за технически надзор писмено разрешават в ревизионната книга функционирането на тръбопроводи, спрени поради причините, посочени в ал. 1, в случаи и при условия, както следва:
1. когато са нарушени изискванията или условията, при които е издадено разрешението за функциониране, или се сменя собственикът на тръбопровода - след извършването на проверките, прегледа и изпитването по чл. 27, ал. 1 и проверка за наличието на необходимия персонал или на част от тях - по преценка на органите за технически надзор;
2. ремонтирани или преустроени тръбопроводи - по реда на чл. 29;
3. тръбопроводи, били в бездействие повече от една година - при условията на чл. 26, ал. 1.
Чл. 31. Разпорежданията и предписанията на органите за технически надзор за спиране на функционирането на тръбопроводите се привеждат в изпълнение по административен ред.
Чл. 32. (1) При поява на дефекти или при износване на елементи на тръбопровода или когато са нарушени други условия или изисквания за безопасност, дадени в паспорта или документацията му, собственикът има право да поиска органите за технически надзор да разрешат функционирането на тръбопровода при други условия или с по-ниски параметри, като мотивира предложението си с експертна оценка и заключение за техническото състояние и откритите дефекти на тръбопровода, вкл. и заключение за годността му да работи при исканите нови условия или параметри. Експертната оценка и заключението се дават от физическо или юридическо лице, одобрено от ДИТН.
(2) Окончателното решение за функциониране на тръбопровода при новите условия или параметри се дава от органите за технически надзор.
Чл. 33. Собственикът на тръбопровод съхранява всички документи на тръбопровода. От тях съставя досие, което съдържа:
1. ревизионна книга и документите, посочени в чл. 24, ал. 1;
2. актове за техническо освидетелстване;
3. разрешение за функциониране;
4. документи за извършени ремонти или преустройства на елементите, работещи под налягане, предпазните устройства или опорно-окачващата система, вкл. чертежи, изчисления, сертификати на вложените материали, протоколи от извършени изпитвания и др.;
5. документите, издадени от органите за технически надзор, и други документи, които имат отношение към сигурността и безопасното функциониране на тръбопровода.
Чл. 34. Осигуряването на безопасно и безаварийно функциониране на тръбопровода е задължение на неговия собственик, който:
1. осигурява определения от чл. 26, ал. 2, т. 2 персонал и писмено определя неговите функции, права и задължения;
2. писмено определя лице, което отговаря за безопасното функциониране на тръбопровода, познава изискванията на тази наредба и производствената инструкция и контролира спазването им; функциите на отговорното лице могат да бъдат съвместявани;
3. изработва производствена инструкция въз основа на инструкциите за монтаж, експлоатация и поддържане на тръбопровода, изискванията на наредбата и съобразно особеностите на обекта, която се връчва срещу подпис на персонала за изпълнение и която съдържа най-малко следното:
а) общи задължения на персонала;
б) ред за пускане и спиране на тръбопровода и обслужване по време на функционирането му;
в) редa за обслужване и проверка на предпазните устройства, контролно-измерителните и другите уреди и съоръжения;
г) действията на персонала при аварийни спирания и при възникване на аварии и злополуки;
4. поставя необходимите чертежи и схеми на тръбопровода и производствената инструкция на видно за персонала място;
5. организира обучение на персонала при постъпването му на работа и изпит за познаването на тази наредба и производствената инструкция, а също и ежегодно опресняване и изпит за проверка на знанията му, като резултатите от изпитите се оформят в протокол;
6. организира по установена от него форма воденето на сменен дневник, който се подписва ежедневно от отговорното лице за безопасното функциониране на тръбопровода и в който обслужващият персонал записва: разпорежданията на ръководството за пускане и спиране на тръбопроводите, предаването на тръбопроводите от смяна на смяна срещу подпис, показанията на измерителните уреди, състоянието на тръбопровода, извършените проверки на измерителните уреди, предпазните устройства и автоматиката;
7. осигурява провеждането на контрол на състоянието на метала в съответствие с инструкцията по чл. 10, ал. 2, т. 8.
Чл. 35. Ако в заверената документация на тръбопровода не е посочено друго, в производствената инструкция по т. 3 на чл. 34 се записват, а при обслужване на тръбопровода се спазват следните изисквания:
1. скоростта на загряване на тръбопроводите за пара чрез регулиране на притока на парата да е не по-висока от 6°C за минута за тръбопроводи от въглеродни стомани и не по-висока от 4°C за минута за тръбопроводи от легирани стомани;
2. скоростта на загряване на тръбопроводите за гореща вода да е не по-висока от 30°C за час;
3. налягането се повишава до работното след пълно подгряване на тръбопровода;
4. при поява на хидравличен удар в тръбопровод за пара подаването на парата незабавно се спира до отстраняването на кондензата от съответния участък;
5. охлаждане на тръбопроводите за пара от легирана стомана се извършва със скорост не по-висока от 4°C за минута.
Чл. 36. (1) Най-малко един път на смяна обслужващият тръбопровода персонал обхожда тръбопровода и проверява за:
1. пропуски по тръбопровода;
2. състоянието на арматурата, уплътненията, фланцевите съединения, предпазните устройства, контролно-измервателните уреди, опорите и подвеските;
3. плътността на заварените и разглобяемите съединения;
4. положението на реперните точки;
5. изправното действие на работните манометри с помощта на спирателния орган, монтиран към тях;
6. изправното действие на предпазните устройства.
(2) Откритите при проверките неизправности се записват в сменния дневник и се съобщават на отговорното лице за безопасното функциониране на тръбопровода.
Чл. 37. Извършването на ремонтни работи на тръбопровод под налягане не се допуска. Гайки на фланцеви съединения се притягат при налягане в тръбопровода не по-високо от 50% от работното, но не по-високо от 0,3 MPa.
Чл. 38. За всеки тръбопровод се води ремонтен дневник, в който ремонтният персонал вписва извършените от него работи. Дневникът ежедневно се проверява и подписва от отговорното лице за безопасното функциониране на тръбопровода.
Чл. 39. Манометрите, термометрите и другите средства за измерване на тръбопроводите подлежат на държавно изпитване и проверка по реда на Наредба № 4 за одобряване на типа и държавна проверка на средствата за измерване, издадена от Комитета по стандартизация и метрология (ДВ, бр. 2 от 1995 г.).
Чл. 40. Обслужващият персонал незабавно спира функционирането на тръбопровода в случаите, посочени в производствената инструкция, и когато:
1. налягането или температурата в тръбопровода са се повишили над разрешеното;
2. се появят хидравлични удари в тръбопровод за пара;
3. в елементите, работещи под налягане, се открият пукнатини, издутини, пропуски на пара или вода;
4. се установят недопустими измествания в опорно-окачващата система.
Чл. 41. (1) Органите за технически надзор извършват най-малко един път на всеки 2 календарни години проверка на обектите, в които функционират тръбопроводи, която обхваща:
1. външен преглед за техническото състояние на тръбопровода;
2. наличието на необходимия персонал, като изборно се проверяват неговите знания;
3. спазването на изискванията на тази наредба;
4. поддържането в изправност на тръбопроводите;
5. документацията за тръбопроводите, която се води и съхранява в обекта - дневници, инструкции, досие и др.;
6. документирането на прегледите, чието извършване е задължение на собственика.
(2) Органите за технически надзор съставят акт за резултатите от извършената проверка, който се подписва и от собственика на тръбопровода или негов представител.
Чл. 42. (1) Органите за технически надзор периодично извършват технически прегледи и хидравлични изпитвания на тръбопроводите, които са регистрирани и функционират с разрешение.
(2) Периодичните технически прегледи са:
1. външен технически преглед - извършва се най-малко веднъж на 4 години;
2. външен технически преглед с хидравлично изпитване - извършва се най-малко веднъж на 8 години.
(3) На тръбопроводите, захранващи парните котли с вода, се извършват и вътрешни прегледи на достъпни места едновременно с прегледите по ал. 2.
Чл. 43. (1) Датите за извършване на периодичните технически прегледи се определят от органите за технически надзор и се съобщават един месец предварително на собственика на тръбопроводите.
(2) Допуска се удължаване на определените в ал. 2 на чл. 42 срокове до 6 месеца, но само след предварително разрешение на органите за технически надзор. За целта собственикът на тръбопровода отправя писмено искане, в което обосновано предлага нова дата и технически и организационни мерки за осигуряване на безопасната работа на тръбопровода в този срок.
(3) Не се разрешава функционирането на тръбопроводи, на които не е извършен преглед в сроковете и вида по тази наредба.
Чл. 44. Собственикът на тръбопровода осигурява до определената дата за преглед спиране и охлаждане на тръбопровода, възможност за вътрешен преглед на отделни участъци на тръбопровода, захранващ парните котли с вода, уреди, съоръжения и други условия за цялостно провеждане на прегледа.
Чл. 45. (1) Периодичните технически прегледи на тръбопроводите се извършват при спазване на следните условия:
1. при безканално полагане или полагане в непроходими и полупроходими канали се разкриват не по-малко от два отделни участъка на тръбопровода, като разстоянието между разкритите участъци е не по-голямо от 2000 m и се снема изолацията на тръбопровода на дължина не по-малка от удесеторения външен диаметър на тръбата;
2. при тръбопроводи, положени на открито или в проходими канали, прегледът може да се извърши без снемане на изолацията.
(2) Извършващият прегледа има право да поиска разкриване на тръбопровода или на изолацията му на посочени от него места, а също и да се изрежат образци за проверка на механичните характеристики и структурата на материала, както и да се извърши контрол без разрушаване на заварените съединения или измерване на дебелината на стената на елементите, работещи под налягане.
Чл. 46. Органите за технически надзор вписват резултатите и оценките от извършените периодични технически прегледи в ревизионните книги на тръбопроводите чрез попълване на ревизионен лист, в който вписват и следното:
1. разрешава ли се по-нататъшното функциониране на тръбопровода и при какви условия, или се спира и причините за това;
2. срока до следващия периодичен преглед;
3. в случай, че бъдат намалени работните параметри на тръбопровода - тяхната стойност;
4. в случай, че при прегледа са извършвани допълнителни изпитвания и изследвания - техния вид и резултатите от тях с посочване на местата, откъдето са взети образци за изпитване, както и причините, които са наложили тези изпитвания;
5. местата, където е разкрита изолацията.
Чл. 47. Органите за технически надзор могат да извършват извънредни (извън определените съгласно чл. 43, ал. 1 дати) прегледи и хидравлични изпитвания по своя инициатива или по искане на собственика на тръбопровода.
Чл. 48. (1) Независимо от прегледите, които извършват органите за технически надзор, собственикът ежегодно осигурява извършването и документирането на външен технически преглед на тръбопровода. Допуска се този преглед да съвпадне с периодичния технически преглед, извършван от органите за технически надзор.
(2) Не се разрешава собствениците на тръбопроводи да извършват хидравлични изпитвания на тръбопроводите на пробно налягане в отсъствие на органите за технически надзор.
Чл. 49. (1) Лицата по чл. 5, ал. 3 издават писмени и със срокове за изпълнение предписания и разпореждания за недопускане или отстраняване на дефекти и нарушения, неизискващи незабавно спиране на функционирането на тръбопроводите, на които осъществяват технически надзор.
(2) Предписанията и разпорежданията по ал. 1, вкл. и за спиране на функционирането на тръбопроводите, са задължителни за изпълнение от собствениците, персонала, длъжностните и другите лица, чиято работа е свързана с тръбопроводите. В случай на неизпълнение или при груби или често повтарящи се нарушения лицата по чл. 5, ал. 3 уведомяват съответната териториална инспекция на ДИТН, която предприема необходимите принудителни административни мерки или образува административно-наказателно производство.
Чл. 50. Органите на ДИТН разследват причините за авариите и злополуките, възникнали при функционирането на тръбопроводите.
Чл. 51. (1) За всяка авария или злополука, възникнала при функционирането на тръбопроводите, техният собственик уведомява незабавно териториалните органи на ДИТН, като до пристигане на техни представители взема мерки за оказване на помощ на пострадалите и за предотвратяване на развитие на аварията. При смъртна злополука собственикът незабавно уведомява и органите на националната полиция.
(2) Собственикът е длъжен да вземе мерки за запазване непроменена обстановката, създадена при аварията или злополуката, до идване на органите на ДИТН, ако това не създава допълнителна опасност за развитие на аварията или за възникване на нови злополуки. Когато се наложи изменение на обстановката, собственикът представя на органите на ДИТН, които извършват разследването, писмена справка за извършваните изменения в обстановката и за причините, наложили това.
Чл. 52. (1) Органите на ДИТН незабавно започват разследване на обстановката и причините за аварията или злополуката в присъствието на компетентен представител на собственика на тръбопровода, а при тръбопроводи по чл. 5, ал. 1 - в присъствието и на лицето по чл. 5, ал. 3, като по тяхна преценка и за сметка на собственика могат да бъдат привлечени физически или юридически лица за извършване на експертизи, изпитвания и изследвания.
(2) За резултатите от разследването се съставя акт, който се подписва от участниците в разследването.
Чл. 53. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на тази наредба, както и за отстраняване на последиците от тях органите на ДИТН прилагат следните принудителни административни мерки:
1. издават задължителни и с конкретни срокове за изпълнение предписания на собственици на тръбопроводи, работодатели, ръководства на предприятия и организации, длъжностни и физически лица;
2. разпореждат спиране на функционирането на тръбопроводи.
(2) Мярката по ал. 1, т. 2 се привежда в изпълнение по административен ред, а в случай на неизпълнение - със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
§ 1. Контролът за спазване на изискванията на тази наредба се осъществява от органите на ДИТН.
§ 2. (1) За неизпълнение или нарушение на разпоредбите на тази наредба лицата, които са ги извършили, носят административнонаказателна отговорност по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за стандартизацията и Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от органите на ДИТН. Наказателните постановления се издават от ръководителя на ДИТН, а в негово отсъствие - от неговия заместник.
§ 3. Инспекторите от ДИТН се легитимират със служебна карта със снимка и имат право да посещават в работно време обектите, в които се изграждат или функционират тръбопроводи, фирми, предприятия и други места, имащи връзка с тръбопроводите, независимо от формата на собственост, а така също да получават от собствениците, работодателите, длъжностните лица, служителите, работниците и гражданите всички необходими за извършване на надзорната дейност сведения, документи, проби и материали за експертизи и лабораторни изследвания.
§ 4. Разходите за извършваните експертизи, изследвания и изпитвания по реда на тази наредба са за сметка на съответния собственик.
§ 5. За извършваните от ДИТН дейности по техническия надзор инспекторите събират държавни такси по ред и в размер, определени от Министерския съвет.
§ 6. По смисъла на тази наредба:
1. "Собственик на тръбопровод" е всяко юридическо или физическо лице или организация, която притежава тръбопровод, а в случай, че тръбопроводът е даден за ползване под наем, аренда или по друг начин - неговият ползвател.
2. "Органи за технически надзор" са:
а) Държавната инспекция за технически надзор по отношение на тръбопроводите, посочени в чл. 4, ал. 1;
б) лицата по чл. 5, ал. 3 по отношение на тръбопроводите, посочени в чл. 5, ал. 1.
§ 7. Допуска се устройството на тръбопроводите, изградени преди влизане в сила на тази наредба по утвърдена от органите за технически надзор документация, да не се променя. Необходимостта от промени в устройството на тези тръбопроводи, както и техният обхват се определя за всеки конкретен случай от органите за технически надзор.
§ 8. Всички указания, инструкции и други разпоредби за тръбопроводите, издадени преди влизането на наредбата в сила, се привеждат в съответствие с нея не по-късно от 3 месеца от влизането й в сила.
§ 9. Тази наредба се издава на основание чл. 201, ал. 7 от Закона за териториално и селищно устройство, отменя Наредба № 15 за устройство и безопасна експлоатация на тръбопроводите за пара и гореща вода (ДВ, бр. 82 и 83 от 1977 г.) и влиза в сила 30 дни след обнародването й в "Държавен вестник".
§ 10. Приложенията към наредбата се публикуват в списание "Стандартизация, метрология, сертификация" и в специално издание на Комитета по стандартизация и метрология.
§ 11. Указания за прилагане на наредбата дава председателят на Комитета по стандартизация и метрология.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ПМС № 164 от 7 юли 2008 г. за приемане на Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане
(ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 19.08.2008 г.)
§ 1. Отменят се:
1. Наредба № 15 за устройство и технически надзор на тръбопроводи за водна пара и гореща вода (ДВ, бр. 101 от 1995 г.).
2. Наредба № 28 за устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане (обн., ДВ, бр. 16 от 1980 г.; изм., бр. 101 от 1992 г.).
3. Наредба № 29 за устройство и безопасна експлоатация на парните и водогрейните котли с ниско налягане (ДВ, бр. 27 от 1980 г.).
4. Наредба № 30 за технически надзор на котли с високо налягане (обн., ДВ, бр. 50 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 35 от 1996 г.).
..................................................................
§ 8. Постановлението влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".
Приложение № 1
към чл. 8
(необнародвано)
Норми и правила за устройство и безопасно функциониране на
тръбопроводи за водна пара и гореща вода
Глава първа
КОНСТРУКЦИЯ
Раздел I
Огънати и заварени тръбни елементи
Чл. 1. (1) Нормално огънати колена, компенсатори и други огънати
елементи на тръбопровода се изработват с радиус на огъване, определен по оста
на тръбата, не по-малък от 3,5 пъти от външния диаметър на тръбата.
(2) Допуска се радиусът на огъване на тръбите да е по-малък от посочения
в ал. 1, но не по-малък от външния диаметър на тръбата, когато коляното е
изработено чрез изтегляне, щамповане или огъване в горещо състояние.
Чл. 2. Щамповани заварени колена и разклонения с два надлъжни заваръчни
шева се допускат само за тръбопроводи четвърта категория след извършен 100%
радиографичен контрол или ултразвукова дефектоскопия на заварените
съединения.
Чл. 3. Заварените сегментни колена се допускат за тръбопроводи от трета
и четвърта категория.
Чл. 4. Елементите на тръбопроводите се съединяват с челна заварка, като
се допускат за тръбопроводи от трета и четвърта категория съединяването на
щуцери и фланци да се извършва чрез ъглова или Т-образна заварка.
Чл. 5. Елементите с дебелина на стената над 15 мм се заваряват след
скосяване на заваряваните краища.
Чл. 6. (1) При челни заварени съединения на елементи с различна
дебелина на стените се осигурява плавен преход с наклон, не по-голям от 15%
от по-голямото към по-малкото сечение чрез механична обработка на краищата
на елемента с по-голяма дебелина.
(2) При разлика в дебелините на стените на елементите, по-малка от 30%
от дебелината на по-тънкия елемент, но не по-голямо от 5 мм, се допуска
извършване на плавен преход чрез наклонено разполагане на повърхността на
шева.
Чл. 7. Заваръчни шевове на огънатите участъци на тръбопроводите не се
допускат, с изключение на присъединяване на единични щуцери с външен диаметър
до 20 мм.
Чл. 8. (1) Надлъжните заваръчни шевове на челно заварени тръби и други
цилиндрични елементи се разместват на разстояние не по-малко от трикратната
дебелина на заваряваните тръби, но не по-малко от 100 мм.
(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за тръби и елементи с външен
диаметър до 100 мм.
| Чл. 9. Минималното разстояние "а" от оста на напречен заваръчен шев
до друг напречен шев или начало на огъване се определя по таблицата.
|
Чл. 10. При ъглова или Т-образна заварка на тръба или щуцери с елемент
на тръбопровода разстоянието от външната повърхност на елемента до началото
на огъване на тръбата или щуцера, или до оста на напречен челен шев е:
1. за тръби с външен диаметър до 50 мм - не по-малко от 50 мм;
2. за тръби с външен диаметър от 50 до 100 мм - не по-малко от външния
диаметър;
3. за тръби с външен диаметър над 100 мм - не по-малко от 100 мм.
Чл. 11. (1) При безканално полагане на тръбопроводите всички съединения
се извършват чрез заваряване.
(2) Минималното разстояние от опора до напречен заваръчен шев да е не
по-малко от 200 мм.
Раздел II
Арматура
Чл. 12. На редукционните, охладителните и редукционно-охладителните
уредби се монтират манометър и предпазен клапан от страна на ниското
налягане.
Чл. 13. На редукционно-охладителни уредби с налягане от високата страна
6,0 МРа и по-голямо се монтират:
1. устройство за автоматично регулиране на налягането и температурата
на редуцираната пара;
2. предпазен клапан от страна на ниското налягане, оразмерен за пълен
разход на редуцираната пара;
3. дренажни устройства от страна на ниското и високото налягане;
4. спирателна и регулираща арматура с дистанционно управление;
5. манометър и термометър пред и след редукционно-охладителната уредба.
Чл. 14. На тръбопроводите от първа, втора и трета категория се монтира
стоманена арматура.
Чл. 15. На паропроводите се монтират стоманени вентили, които да дават
възможност за прогряване и продухване. При налягане над 2,2 МРа се монтират
два последователно разположени вентила - спирателен и регулиращ.
Чл. 16. На паропроводите с работно налягане 10 МРа или по-голямо се
монтират щуцери с последователно разположени спирателен и регулиращ вентил
или дроселна шайба.
Чл. 17. На най-ниско разположените точки на паропроводите и на
най-ниско разположените точки на огънатите му участъци се монтират
продухвателни устройства.
Чл. 18. При низходящ наклон на тръбопроводите по посока на хода на
парата пускови дренажни устройства се поставят през всеки 400 - 500 м, а при
възходящ наклон - през 200 - 300 м.
Чл. 19. В най-ниските точки на паропроводите и пред вертикалните им
участъци се монтират кондензоотводи.
Чл. 20. На паропроводите за наситена пара и на глухи участъци на
паропроводи за прегрята пара се монтират устройства за непрекъснато отвеждане
на кондензата.
Чл. 21. На кондензатоотводите, включени в общ кондензатопровод, се
монтират обратни клапани.
Чл. 22. В най-високите точки на тръбопроводите се монтират
обезвъздушители.
Чл. 23. В най-ниската точка на всеки участък на тръбопровода,
разположен между два спирателни органа се монтират щуцери със спирателна
арматура, предназначени за изпразване на тръбопровода.
Чл. 24. Всеки участък на тръбопровода, разположен между две неподвижни
опори, се изчислява за компенсиране на топлинните удължения.
Чл. 25. Употребата на чугунени салникови компенсатори не се допуска.
Чл. 26. На паропроводите с външен диаметър 150 мм и по-голям и
температура на парата 300°С и по-висока се монтират указатели на
преместването с цел контролиране удължението на паропровода.
Чл. 27. (1) Всички елементи на тръбопроводите с температура на външните
стени над 55°С, разположени в достъпни за обслужващия персонал места се
покриват с топлинна изолация, температурата на външната повърхност на която
да не превишава 55°С при температура на обкръжаващата среда 25°С.
(2) Топлинната изолация на заварените съединения, контролните участъци и
точки за наблюдение пълзенето на метала на тръбопроводите е разглобяема.
Раздел III
Полагане и закрепване
Чл. 28. (1) Подземно полагане на тръбопровод за топлоносител с налягане
над 2,2 МРа или с температура над 350°С не се допуска.
(2) Подземно безканално полагане се допуска за тръбопроводи с
температура на топлоносителя не по-висока от 180°С.
Чл. 29. При въздушно преминаване на тръбопроводи над пътища височината
от пътя до изолацията на тръбопровода е не по-малка от 4,5 м.
Чл. 30. При височина от нивото на земята до изолацията на въздушно
положен тръбопровод по-малка от 1,8 м се осигуряват условия за преминаване
на хора.
Чл. 31. (1) Допуска се съвместно надземно полагане на тръбопроводи за
пара и гореща вода с други технологични тръбопроводи.
(2) Съвместно подземно полагане на паропроводи от първа категория с
други тръбопроводи не се допуска.
(3) Съвместно подземно полагане на тръбопроводи за пара и гореща вода с
тръбопроводи за разяждащи, токсични, взриво и пожароопасни среди не се
допуска.
Чл. 32. (1) При канално полагане на тръбопроводите разстоянието от
повърхността на земята до най-високата точка на конструкцията на канала е не
по-малко от 0,5 м.
(2) При полагане на тръбопроводи в проходими канали височината на
проходното сечение на канала е не по-малка от 2 м, а в широчина се осигурява
проход не по-малък от 7 м.
(3) При полагане на тръбопроводи в полупроходими канали височината на
проходното сечение на канала е не по-малка от 1,4 м, а широчината на прохода
между изолираните тръбопроводи и стената на канала - не по-малка от 0,5 м.
(4) В местата, в които е монтирана спирателна арматура, каналът да е
достатъчно широк за безпрепятственото й обслужване.
Чл. 33. Каналите на тръбопроводите имат наклон не по-малък от 0,003.
Чл. 34. Хоризонталните участъци на тръбопроводите имат наклон не
по-малък от 0,0015.
Чл. 35. Камерите за обслужване на подземни тръбопроводи имат най-малко
два входни отвора със стабилни стълби или скоби. За камери с вътрешна площ
до 2,5 м2 се допуска изграждането на един отвор.
Чл. 36. Проходимите канали по протежението им и в крайните точки на
отделните участъци имат входни отвори със стълби или скоби. Разстоянията
между отворите е не по-голямо от 300 м, а при наличие в канала и на други
технологични тръбопроводи - не по-голямо от 50 м.
Чл. 37. Тръбопроводите и носещите метални конструкции се защитават от
корозия.
Чл. 38. Подвижните опори осигуряват свободно разширение на
тръбопровода.
Глава втора
ИЗРАБОТВАНЕ
Раздел I
Материали
Чл. 39. (1) За елементи, работещи под налягане, се използват материали,
отговарящи на изискванията на БДС 14967-80 Техника на безопасността. Котли
парни и водогрейни. Отливки чугунени, БДС 14992-80 Техника на безопасността.
Котли парни и водогрейни. Отливки стоманени, БДС 15084-89 Техника на
безопасността. Котли парни и водогрейни. Изисквания към свързващите
детайли, БДС 15126-80 Техника на безопасността. Котли парни и водогрейни.
Изисквания към листовете от легирана и нелегирана стомана, БДС 15170-80
Техника на безопасността. Котли парни и водогрейни. Тръби безшевни от
легирани и нелегирани стомани, БДС 15186-81 Техника на безопасността. Котли
парни и водогрейни. Материали. Общи изисквания, БДС 15187-81 Техника на
безопасността. Котли парни и водогрейни. Изковки и щамповки от легирана и
нелегирана стомана и БДС 16301-85 Техника на безопасността. Котли парни и
водогрейни. Изисквания към стоманени електрозаварени тръби с прав надлъжен
шев и методи за изпитване.
(2) Допуска се използването на тръби по БДС 14479-78 Тръби стоманени
електрозаварени със спирален шев с общо предназначение от стомана марка В
Ст2сп и В Ст3сп по БДС 2592-71 Стомана въглеродна конструкционна обикновено
качество. Марки и технически изисквания за температура на средата до 300°С
и налягане до 2,5 МРа.
(3) Тръби по БДС 738-85 Тръби стоманени водо- и газопроводни от стомана
В Ст2кп и В Ст3кп се използват при температура на средата до 200°С и при
условно налягане до:
1. 1,6 МРа - за усилени тръби;
2. 1,0 МРа - за нормални и облекчени тръби.
Чл. 40. Използването на детайли на арматура и контролно-измервателни
уреди от бронз и месинг се допуска за тръбопроводи с температура на стената
до 250°С.
Чл. 41. Изпускателна или продухвателна арматура от сив чугун не се
допуска.
Чл. 42. Болтовете, шпилките и гайките за фланцевите съединения от
аустенитна или перлитна стомана се изработват от същия вид стомана. Допуска
се за фланцеви съединения от перлитна стомана използването на шпилки, болтове
и гайки от друг вид стомана само при еднакви коефициенти на линейно
разширение на фланцевите и свързващите елементи.
Раздел II
Изисквания при изработването
Чл. 43. След термично рязане краищата на тръбите се подлагат на
механична обработка.
Чл. 44. (1) Огъването на тръбите се извършва по машинен способ.
(2) При изработване на колена и огънати участъци на тръба в студено
състояние на метала не се допуска поправка на ъгъла на огъване в направление
обратно на посоката на огъване.
(3) При изработване на колена и огънати участъци на тръба в горещо
състояние на метала не се допуска повече от еднократна поправка на ъгъла на
огъване в посока на огъването или в обратно направление.
(4) При поправяне на ъгъла на огъване в обратна посока не се допуска
образуване на гофри.
(5) Горещо огъване на тръби от въглеродна стомана се извършва при
температура на метала над 700°С, а от легирана - над 800°С.
Чл. 45. Изтеглянето на гърловина се извършва чрез горещо деформиране на
метала.
Чл. 46. Не се допуска поправянето на деформации на елементите чрез
местно нагряване и изчукване.
Чл. 47. При монтиране на фланцево съединение се спазват следните
изисквания:
1. гайките се разполагат от едната страна на съединението;
2. дължината на стеблото на болтовете или шпилките, което излиза над
гайките, е не по-малка от една и половина стъпки на резбата;
3. При сглобяване на фланцеви съединения на тръбопроводи първа и втора
категория се използват тарирани ключове.
Чл. 48. (1) Опорите и опорните конструкции се поставят и закрепват
преди монтажа на тръбата.
(2) Твърдото закрепване на тръбите с опорите се извършва след завършване
на всички монтажни работи между опорите.
(3) При използване на пружинни опори и окачващи елементи се осигурява
предварително натягане на пружините съгласно техническата документация.
Чл. 49. При монтаж П-образните компенсатори се разтягат до размери,
посочени в техническата документация, като заваряването им към тръбопровода
се извършва след свързването му с неподвижните опори и след проверка на
разтягането на всеки компенсатор.
Чл. 50. При монтиране на елементите на тръбопровода в него не трябва да
възникват допълнителни напрежения.
Раздел III
Заваряване
Чл. 51. Заваряването на тръбопроводите се извършва по технологична
документация, съдържаща следните данни:
1. основни и допълнителни материали;
2. метод и режим на заваряване, положение и форма на шева;
3. метод, температура и широчина на зоната за подгряване, ако такава е
необходима;
4. вид и режим на термообработка, ако такава е необходима;
5. вид и обем на контрола без разрушаване;
6. допустимия клас на дефектност на заварените съединения;
7. степен на правоспособност на заварчиците.
Чл. 52. (1) Заваряването на елементи, работещи под налягане, се
извършва при температура на околния въздух, не по-ниска от 0°С.
(2) Заваряване при температура на околната среда, по-ниска от 0°С, се
допуска, ако в технологията за заваряване са предвидени технически условия
за извършването му и мястото на заварката е защитено от вятър и валежи.
Чл. 53. Формата и краищата на заваряваните елементи са съгласно
БДС 3112-85 Заваряване. Краища за ръчно електродъгово и газокислородно
заваряване. Форма и размери, БДС 5654-84 Заваряване. Краища за заваряване
на стомани в защитна среда от въглероден двуокис. Форма и размери и
БДС 5655-87 Заваряване. Краища за заваряване на стомани под флюс. Форми и
размери.
Чл. 54. Съединяваните чрез заваряване елементи се почистват от ръжда и
замърсяване по краищата и прилежащите към тях повърхности на широчина, не
по-малка от 20 мм.
Чл. 55. (1) Прихващането на заваряваните елементи се извършва от
заварчик с правоспособност, предписана за извършване на заваряваното
съединение.
(2) Материалите, склонни към самозакаляване, се заваряват след
предварително подгряване на краищата и точките на прихващане, подлежащи на
заваряване.
Чл. 56. Газово заваряване се прилага за елементи с външен диаметър не
по-голям от 159 мм при дебелина на стената, не по-голяма от 6 мм.
Чл. 57. При ръчно електродъгово заваряване на елементи от легирана
стомана с дебелина на стената, по-голяма от 4 мм, заваръчните шевове се
изпълняват с не по-малко от два слоя.
Чл. 58. Не се допуска заваряване на елемент, работещ под налягане, след
окончателната му термообработка.
Чл. 59. Тръбопроводът се термообработва в съответствие със стандартите
на основния материал и БДС 17127-90 Техника на безопасността. Котли парни и
водогрейни. Изисквания към термообработката, като твърдостта на
термообработеното съединение не превишава стойностите, посочени в глава
трета, раздел шести. Местна термообработка с ръчна газова горелка или
електрическа дъга не се допуска.
Раздел IV
Отклонения от размерите и формата
Чл. 60. Допустимите отклонения от размерите и формата на елементите на
тръбопровода се посочват в техническата му документация.
Чл. 61. (1) Пречупването на осите на заварени елементи, измерено на
разстояние 200 мм от заваръчния шев, да не превишава:
1. 1 мм за тръбопроводи с външен диаметър до 100 мм;
2. 2 мм за тръбопроводи с външен диаметър над 100 мм.
(2) Измерванията се извършват на три места под 120°С по външната
окръжност на сечението на тръбата.
Чл. 62. Допустимото отклонение от неперпендикулярността на осите на
заварените елементи при ъглови и Т-образни заварени съединения е 1 мм на
100 мм от дължината на елемента.
(2) Допустимата неперпендикулярност на заварен фланец спрямо оста на
тръбата е до 1% от външния диаметър на фланеца, но не повече от 2 мм.
Чл. 63. (1) Овалността на напречното сечение на колена и огънати
участъци на тръби в мястото на огъване се определя по формулата:
D - D
max min
а = ------------- . 200
D + D
max min
където: а - овалността, %;
D - максималният външен диаметър на напречното сечение на овалния
max
участък, мм;
D - минималният външен диаметър на напречното сечение на овалния
min
участък, мм;
(2) Допустимата овалност на елементите по ал. 1 е, както следва:
R
1. 8 % при --- ? 2
Da
20 R
2. ------, при 2 < ---- < 5
R/Da Da
R
3. 4 %, при --- ? 5
Da
където: Da - външният диаметър на тръбата, мм;
R - радиусът на огъване, мм.
(3) Допустимата овалност на колена, чиито метал работи в условията на
пълзене, е 4 %.
Чл. 64. Допустимите изменения на дебелината на стената на колена и
огънати участъци да не превишават:
Sr
1. S = ---------- на външната страна на огъването;
f1 R
4 ---- + 2
Da
Sr
2. S = Sr + ---------- на вътрешната страна на огъването;
f2 R
4 ---- - 2
Da
където: Da - външният диаметър на тръбата, мм;
R - средният радиус на огъване, мм;
Sr - изчислителната дебелина на стената на правата част на тръбата, мм;
S - фактическата дебелина на стената на външната страна на
f1
коляното, мм;
S - фактическата дебелина на стената на вътрешната страна на
f2
коляното, мм.
| Чл. 65. Образуването на гофри на вътрешната повърхност на огъването
се допуска за тръбопроводи с работно налягане, по-малко от 2,5 МРа и работна температура, по-ниска от 300°С. Допустимите размери на гофрите са съгласно посочените в таблицата:
|
| Чл. 66. Допустимото изместване (несъвпадане) на краищата на
челно заварените елементи с еднаква дебелина на стената, неподлежащи на механична обработка след заваряване, е посочено в таблицата:
|
Чл. 67. Допустимите отклонения от размерите и формата на заваръчните
шевове са съгласно БДС 3112-85, БДС 5654-84 и БДС 5655-87.
Раздел V
Маркировка
Чл. 68. (1) Заварените съединения на тръбопроводите се маркират по
съответен ред с цел да се установят:
1. заварчиците, изпълнили заваръчния шев:
2. участъците от заварените съединения, подложени на контрол без
разрушаване.
(2) Маркировката на заварчиците се поставя чрез щемпеловане от външната
страна на шева на разстояние 30 до 50 мм от края на завареното съединение.
При заварени съединения, подлежащи на ултразвукова дефектоскопия,
маркировката се нанася извън зоната на преместване на осезателя.
(3) Когато не е възможно някое заварено съединение да се маркира поради
малки размери или дебелина на детайла, към паспорта на тръбопровода се
прилагат скици на елемента с указание за разположението на това съединение и
условните знаци или номерът на заварчика, извършил заваряването.
Чл. 69. (1) На всеки тръбопровод след регистрирането му се поставя
табелка с размери, не по-малки от 300 х 400 мм, на която се записват следните
данни:
1. регистрационен номер;
2. допустимо работно налягане, МРа;
3. допустима работна температура на топлоносителя, °С.
(2) Табелките се поставят в началото, в средата и в края на тръбопровода
и на всеки участък на тръбопровод, преминаващ през дадено помещение.
Чл. 70. Тръбопроводът се оцветява съгласно БДС 5044-73 Тръбопроводи.
Цветно означение в зависимост от протичащите вещества.
Глава трета
КОНТРОЛ
Раздел I
Общи положения
Чл. 71. Видът и обемът на контрол при изработване, изграждане, ремонт и
преустройство на тръбопроводите е съгласно изискванията на тази наредба и се
посочва в техническата документация на тръбопровода.
Чл. 72. (1) Контролът се извършва след всички технологични операции,
свързани с деформация, нагряване над 450°С, заваряване и термообработка на
метала.
(2) Тръбопроводът е годен, ако при всеки от предвидените за него видове
контрол се установят удовлетворителни резултати.
Раздел II
Външен оглед и проверка на размерите
Чл. 73. (1) На външен оглед и проверка за отклонения на размерите и
формата подлежи всеки тръбопровод и отделен негов елемент работещ под
налягане.
(2) Не се допускат следните отклонения и дефекти:
1. отклонения от формата и размерите, по-големи от посочените в раздел
четвърти на глава втора;
2. пукнатини или разслоение на метала на елементите на тръбопровода;
3. обгар, остатъци от пясък, масло или други замърсявания на външната
или вътрешната повърхност на колената. Допускат се следи от дорника при
изтегляне и надрези с остър ръб, ако те не довеждат до изтъняване на стената
под допустимата изчислителна стойност;
4. пукнатини в метала на заваръчните шевове по линията на разтопяване
или в зоната на термично влияние;
5. подрези, разположени на повърхността между отделните заваръчни
шевове или между основния метал и метала на шева;
6. кратери или газови и шлакови включвания в заваръчните шевове;
7. непровари във върха на ъглови и Т-образни заварени съединения,
изпълнени без скосяване на краищата;
8. прогаряне и протичане на основния и заварения метал.
Чл. 74. Ако при външния оглед се открият дефекти по чл. 73, ал. 2,
точки 4, 5 и 6, допълнително се извършва контрол без разрушаване за отсъствие
на повърхностни пукнатини.
Чл. 75. На не по-малко от 10% от броя на всеки типоразмер (външен
диаметър, дебелина на стената, марка стомана и ъгъл на огъване) колена и
огънати участъци се измерва дебелината на стената.
Чл. 76. Преди външния оглед повърхностите на заваръчните шевове и
граничещите с тях участъци основен метал трябва да са почистени на широчина,
не по-малка от 20 мм от двете страни на шева от шлак и други замърсявания.
Чл. 77. Прилагането на други методи на контрол се извършва след
отстраняване на дефектите, посочени в чл. 73, ал. 2.
Раздел III
Контрол без разрушаване на заварените съединения
Чл. 78. (1) На ултразвукова дефектоскопия подлежат всички челни
заварени съединения на тръбопроводи първа и втора категория с дебелина на
стената 15 мм и повече, изработени от въглеродна или легирана стомана, с
изключение на тази от аустенитна стомана и заварените съединения на
отливките.
(2) Заварените съединения се контролират от двете страни на заваръчния
шев, а тръбите, заварени към отлети елементи - само откъм страната на
тръбата.
Чл. 79. Заварените съединения на тръбопроводите и елементите им от
въглеродна или легирана стомана, без аустенитна, подлежат на ултразвукова
дефектоскопия или радиографичен контрол в следния обем:
1. всички надлъжни заварени съединения;
2. всички напречни челни съединения на тръбопроводи първа категория с
дебелина на стената до 15 мм;
3. най-малко 10 %, но не по-малко от четири напречни челни съединения
от общия брой еднотипни напречни съединения, изпълнени чрез електродъгово или
газово заваряване от всеки заварчик за тръбопроводи втора категория с
дебелина на стената до 15 мм и за тръбопроводите от трета и четвърта
категория;
4. всички ъглови и Т-образни заварени съединения на елементи на
тръбопроводи с външен диаметър 133 мм и по-голям и дебелина на стената 15 мм
и по-голяма.
Чл. 80. Напречните челни заварени съединения на заварени сегментни
колена на тръбопроводи трета и четвърта категория подлежат на ултразвукова
дефектоскопия или радиографичен контрол, като контролираното количество от
общия брой заварени съединения за трета категория е 15 %, но не по-малко от
6 броя, а за четвърта категория е 10 %, но не по-малко от четири броя от
общото количество еднотипни заварени съединения, изпълнени от всеки заварчик.
Чл. 81. Заварените съединения на тръбопроводите и елементите им,
изработени от аустенитна стомана, и местата на свързване на тръби и елементи
от аустенитна стомана с тръби и елементи от останалите видове стомани
подлежат на радиографичен контрол, както следва:
1. всички челни заварени съединения с изключение на съединенията,
изпълнени чрез електросъпротивително заваряване;
2. всички челни заварени съединения на лети елементи и тръби и отлети
детайли;
3. всички ъглови и Т-образни съединения на елементите на тръбопровода с
външен диаметър на заваряваните щуцери 108 мм и по-голям.
Чл. 82. Челните заварени съединения, изпълнени при ремонт, се
проверяват чрез радиография или ултразвукова дефектоскопия по цялата дължина
на съединението.
Чл. 83. Участъците от челните заварени съединения, на които чрез
магнитно-прахов или капилярен метод са открити дефекти, подлежат задължително
на радиографичен контрол или ултразвукова дефектоскопия.
Чл. 84. Радиографичният контрол се извършва в съответствие с
изискванията на БДС 3113-82 Контрол без разрушаване. Правила за провеждане
на радиографичен контрол на заварени съединения.
Чл. 85. Ултразвуковата дефектоскопия се извършва в съответствие с
изискванията на БДС 9234-72 Контрол без разрушаване на заварени съединения.
Методи ултразвукови. Общи положения и изисквания, БДС 9824-72 Контрол без
разрушаване. Дефектоскопия ултразвукова на челни заваръчни съединения с
подложна гривна на тръби с дебелина на стената над 15 мм и БДС 10037-77
Контрол без разрушаване. Дефектоскопия ултразвукова на челни заварени
съединения с дебелина от 4 до 40 мм.
Чл. 86. Контролът чрез магнитно-прахов метод се извършва в съответствие
с изискванията на БДС 7156-84 Контрол без разрушаване. Материали
феромагнитни. Магнитно-прахов метод.
Чл. 87. Контролът чрез капилярен метод се извършва в съответствие с
изискванията на БДС 15830-84 Контрол без разрушаване. Капилярни методи.
Общи положения.
Чл. 88. (1) Оценяването на качеството на заварените съединения при
радиографичен контрол се извършва съгласно БДС 13060-86 Контрол без
разрушаване. Класификация на дефектността на заварени съединения при
радиографичен контрол. Допустимият клас на дефектност е:
1. трети - за тръбопроводи трета и четвърта категория като не се
допускат дефекти от вида "Da" със степен над 15 и дефекти от вида "Db" със
степен над 12;
2. втори - за тръбопроводи първа и втора категория.
(2) Допустимият клас на дефектност при ултразвукова дефектоскопия се
посочва в техническата документация на тръбопровода и в документацията по
чл. 51.
(3) Дефектните участъци на заваръчните шевове се презаваряват и се
подлагат отново на радиографичен контрол или ултразвукова дефектоскопия.
Чл. 89. (1) При откриване на недопустими дефекти в заварените
съединения на тръбопроводи първа и втора категория на ултразвукова
дефектоскопия или радиографичен контрол подлежат всички заварени съединения
на тръбопровода.
(2) При откриване на недопустими дефекти в заварените съединения на
тръбопроводи трета категория се извършва допълнителен контрол без разрушаване
в удвоен обем, а на тръбопроводи четвърта категория - в обем, не по-малък от
10% от еднотипните челни съединения, изпълнени от всеки заварчик. Ако при
допълнителния контрол се установят недопустими дефекти, на контрол се
подлагат всички челни заварени съединения на тръбопровода изпълнени от
заварчика.
Чл. 90. Заварените съединения, подложени на ултразвукова дефектоскопия
или радиографичен контрол, се маркират с боя, като номерът се разполага на
разстояние 200 мм от края на шева. Съответният номер се посочва на
радиографичния филм на схема в паспорта на тръбопровода.
Раздел IV
Механични изпитвания на заварените съединения
Чл. 91. (1) Челните заварени съединения подлежат на механични
изпитвания на статичен опън, статично огъване и ударно огъване.
(2) Изпитване на статичен опън не е задължително за напречни заварени
съединения, подложени на 100%-тен радиографичен контрол или ултразвукова
дефектоскопия, и за заварени съединения, изпълнени чрез електросъпротивително
заваряване.
(3) Изпитване на ударно огъване не е задължително за заварени
съединения:
1. на тръбопроводи втора, трета и четвърта категория;
2. с дебелина на стената под 12 мм;
3. изпълнени чрез електросъпротивително заваряване.
Чл. 92. (1) Механичните изпитвания се извършват на пробни тела изрязани
от контролни заварени съединения.
(2) Контролните заварени съединения трябва да са идентични с
производствените заварени съединения по марка на стоманата, размер на
тръбите, конструкция и вид на съединението. Те се изработват от заварчиците,
изпълнили производствените заварени съединения по същия технологичен процес,
използван при изработката на тръбопровода.
(3) Контролните заварени съединения се изпълняват през същия период от
време, когато са изпълнени и производствените съединения.
(4) Контролните заварени съединения се изпълняват като:
1. заварено съединение от плоски пластини, заварени челно - за контрол
на надлъжните шевове;
2. заварено съединение от две тръби - за контрол на напречни шевове на
тръби и колектори.
(5) Контролните заварени съединения се изпълняват с размери даващи
възможност за изрязване на необходимия брой пробни тела за извършване на
повторни механични изпитвания съгласно чл. 104 и металографско изследване
съгласно чл. 115.
Чл. 93. Термообработка на контролните заварени съединения се провежда
заедно с тази на изпитвания елемент, ако се извършва в пещ, или отделно, но
по същата технология - при местно нагряване.
Чл. 94. Контролните заварени съединения се подлагат на ултразвукова
дефектоскопия или радиографичен контрол по цялата дължина.
Чл. 95. Количество на контролните заварени съединения за листов
материал:
1. за надлъжни заварени съединения - по едно контролно заварено
съединение за всеки елемент, ако общата дължина на шевовете не превишава
60 м, а при по-голяма дължина на шевовете - по две съединения на елемент;
2. за напречни съединения - едно контролно съединение за всеки елемент
при отсъствие на надлъжни шевове, а също и когато технологията на заваряване
и допълнителният метал при изработване на напречните съединения се отличават
от тези на надлъжните шевове.
| Чл. 96. Количеството контролни заварени съединения на тръби с
външен диаметър над 100 мм, заварени чрез електродъгова заварка, е съгласно таблицата:
|
| Чл. 97. Количеството контролни заварени съединения за тръби с
вътрешен диаметър до 100 мм, заварени чрез електродъгова заварка, е съгласно таблицата:
|
Чл. 98. (1) Количеството на контролните заварени съединения изпълнени
чрез електросъпротивителна заварка на тръби с вътрешен диаметър до 100 мм и
подложени на контрол чрез изпитване на целите челни съединения, е 2% от
общия брой производствени съединения, изпълнени от всеки заварчик на една
машина и за една смяна.
(2) Количеството на контролните заварени съединения, изпълнени чрез
електросъпротивителна заварка на тръби с вътрешен диаметър над 100 мм, е 2%
от общия брой производствени съединения, изпълнени от всеки заварчик на една
машина и за една смяна.
Чл. 99. Количеството на контролните заварени съединения, изпълнени чрез
газово заваряване на тръби с външен диаметър до 100 мм, е 3 % от общия брой
еднотипни челни съединения, изпълнени от всеки заварчик, но не по-малко от
едно.
Чл. 100. Изпитванията на статичен опън и статично огъване се извършват
на две пробни тела, изрязани от всяко контролно заварено съединение, а за
ударно огъване - на три пробни тела.
| Чл. 101. Пробните тела са съгласно БДС 2649-86 Заварени
съединения. Методи за определяне на механичните свойства, като тези за изпитване статично огъване са от тип ХХVII или ХХVIIа; ъгълът на огъване и диаметърът на дорника са съгласно таблицата:
|
Чл. 102. При изпитване на челни заварени съединения на тръби на
статичен опън се изрязват две пробни тела на 180°С по окръжността на
тръбата. Допуска се тези пробни тела да се заменят с цилиндрични пробни
тела след снемане усилването на шева. В този случай броят на контролните
челно заварени тръби е не по-голям от един.
Чл. 103. Резултатите от механичните изпитвания на заварените съединения
се считат удовлетворителни, а завареното съединение - годно, когато:
1. якостта на опън на завареното съединение е не по-малка от
минималната допустима стойност за основния метал;
2. относителното удължение е не по-малко от 80% от минималната
допустима стойност за основния метал;
3. при изпитване на статично огъване дължината на пукнатината,
възникваща в процеса на изпитване в околошевната зона на пробното тяло, е не
по-голяма от 20% от неговата широчина, но не по-голяма от 5 мм;
4. ударната жилавност при стайна температура е не по-малка от 90% от
минималната стойност за основния метал.
Чл. 104. Допуска се при получаване на неудовлетворителни резултати от
механичните изпитвания провеждане на повторно изпитване на удвоено количество
пробни тела само по този вид механично изпитване, което е показало
неудовлетворителни резултати. Пробните тела се изрязват от същото контролно
заварено съединение, от което са взети и за първото изпитване. Ако и при
повторното изпитване се получи неудовлетворителен резултат, дори и на едно от
пробните тела, то общият резултат от изпитванията се счита за
неудовлетворителен.
Раздел V
Металографско изследване на заварените съединения
Чл. 105. (1) На металографско изследване с цел откриване на вътрешни
дефекти (пукнатини, непровари, пори, шлакови включвания и други) подлежат
челните, ъгловите и Т-образните заварени съединения на тръбопроводите:
1. работещи при температура на стената над 450°С;
2. работещи при налягане над 5 МРа;
3. изработени от високовъглеродна или легирана стомана.
(2) Не се изисква металографско изследване за:
1. заварени съединения, изпълнени чрез електродъгова заварка на
тръбопроводи от високовъглеродна или нисколегирана стомана, подложени на
100% радиографичен контрол или ултразвукова дефектоскопия;
2. челни заварени съединения, изпълнени чрез електродъгова заварка на
тръбопроводи трета и четвърта категория.
Чл. 106. (1) Заварените съединения на тръбопроводите подлежат на
изследване на макроструктурата.
(2) На микроструктурно изследване подлежат заварените съединения от:
1. легирани стомани;
2. ниско- и средновъглеродни стомани, изпълнени чрез газово или
електродъгово заваряване.
Чл. 107. Металографското изследване се извършва на пробни тела,
изрязани от контролните заварени съединения по чл. 92.
Чл. 108. Количеството на челно заварените контролни съединения се
определя съгласно чл. 95, чл. 96, чл. 97, чл. 98 и чл. 99.
Чл. 109. (1) Металографско изследване на ъглови и Т-образни заварени
съединения от въглеродна и нисколегирана стомана, изпълнени чрез
електродъгова заварка, се извършва на контролни съединения в количество, не
по-малко от 1%, но не по-малко от едно съединение от общия брой еднотипни
съединения на тръбопровода, изпълнени от всеки заварчик.
(2) За металографско изследване на ъглови и Т-образни заварени
съединения от високолегирана стомана, а също и за газовозаварените съединения
се изработват контролни съединения в количество, както следва:
1. за заварени съединения, подлагани на 100% радиографичен контрол или
ултразвукова дефектоскопия - не по-малко от 1%, но не по-малко от едно от
общия брой еднотипни съединения на тръбопровода, изпълнени от всеки заварчик;
2. за заварени съединения, подложени на непълен радиографичен контрол
или ултразвукова дефектоскопия - в удвоено количество от посоченото в т. 1.
Чл. 110. От всяко контролно заварено съединение, напречно на шева се
изрязват пробни тела, както следва:
1. едно - при заварени съединения от въглеродна или нисколегирана
стомана;
2. две - при заварени съединения от високолегирана стомана.
Чл. 111. (1) Пробните тела за изследване на макроструктурата и
образците за изследване на микроструктурата на елементи с дебелина на
стената, по-малка от 25 мм, включват цялото сечение на шева, двете зони на
термично влияние и използваната при заварката гривна, ако тя не подлежи на
отстраняване.
(2) Пробните тела за изследване на микроструктурата на заварените
съединения на елементи с дебелина на стената 25 мм и по-голяма може да
включват само част от сечението на съединението. При това разстоянието от
линията на заваръчния шев до краищата на образеца е по-голямо от 12 мм, а
размерите на контролираното сечение по-големи от 25 х 25 мм.
Чл. 112. Металографското изследване се извършва съгласно изискванията
на БДС 3690-73 Стомана. Микроструктурен анализ и БДС 12730-75 Стомана.
Методи за изпитване и оценка на макроструктурата.
Чл. 113. Заваръчните шевове на детайли от високолегирана стомана се
проверяват на склонност към междукристална корозия по БДС 7039-85 Стомани и
сплави корозионноустойчиви. Методи за определяне устойчивостта на
междукристална корозия.
Чл. 114. Заваръчният шев, зоната на термично влияние и основният
материал не трябва да показват недопустима дефектност и структурообразуване,
стойностите на които се посочват в техническата документация.
Чл. 115. В случай на неудовлетворителни резултати от металографското
изследване се извършват повторни изследвания на двойно количество образци,
изрязани от същите контролни заварени съединения. Ако резултатът от
повторните изследвания дори и на един образец е неудовлетворителен,
завареното съединение се бракува.
Раздел VI
Определяне на твърдостта на заварените съединения
Чл. 116. Металът на заваръчния шев и зоната на термично влияние на
преминалите металографско изследване заварени съединения от легирани стомани,
с изключение на аустенитната стомана, се проверяват на твърдост по
БДС 5066-81 Метали. Определяне на микротвърдост по метода на Викерс с товар
9,81 N. Допустимата горна граница на твърдост е НV=350. Допустимата разлика
в твърдостта на метала на шева и зоната на термично влияние е 100 единици за
нисколегирани стомани и 150 единици за средно- и високолегирани стомани.
Раздел VII
Контрол чрез стилоскопиране
Чл. 117. На стилоскопиране подлежи металът на заварените съединения на
тръбопроводите от легирани стомани, изпълнени чрез електродъгово или газово
заваряване в следния обем:
1. за тръби с външен диаметър 150 мм и по-голям - всички заварени
съединения;
2. за тръби с външен диаметър от 100 до 150 мм - не по-малко от 20%,
но не по-малко от три съединения от общия брой заварени съединения,
изпълнени от всеки заварчик;
3. за тръби с външен диаметър до 100 мм - не по-малко от три
съединения, изпълнени от всеки заварчик.
Чл. 118. При неудовлетворителни резултати от контрола се извършва
повторно стилоскопиране на метала на шева на удвоено количество заварени
съединения. При неудовлетворителни резултати от повторния контрол се прави
спектрален или химически анализ, резултатът от които е окончателен.
Раздел VIII
Хидравлично изпитване
Чл. 119. (1) На хидравлично изпитване подлежат:
1. всички елементи на тръбопроводите след тяхното производство;
2. тръбопроводите от всички категории след завършване на монтажа.
(2) Допуска се производителят да не извършва хидравлично изпитване на
елементи на тръбопровод, преминали 100% радиографичен контрол или
ултразвукова дефектоскопия.
Чл. 120. Хидравличното изпитване на заваръчните шевове или захранващите
тръбопроводи към действащ тръбопровод може да се замени със 100%
радиографичен контрол или ултразвукова дефектоскопия, ако между тях има
монтиран само един спирателен шибър или вентил и на контрол подлежат не
повече от две заварени съединения.
Чл. 121. (1) Хидравличното изпитване се извършва след окончателно
укрепване на опорите и подвеските, след термична обработка и отстраняване на
дефектите от контрола без разрушаване.
(2) Хидравличното изпитване на тръбопроводите, изработени от шевни
тръби, се извършва преди полагане на изолацията.
(3) Допуска се хидравличното изпитване на тръбопроводи, изработени от
безшевни тръби да се извършва след полагане на изолацията, ако местата на
заварените и фланцевите съединения се оставят свободни за наблюдение.
Чл. 122. (1) Хидравличното изпитване се извършва при пробно налягане,
не по-ниско от 1,25 от работното, но не по-малко от Р + 0,3 МРа, като се
раб
спазват следните изисквания:
1. тръбопроводът се запълва с вода с температура, не по-висока от 50°С,
ако в техническата му документация не е посочена друга стойност;
2. налягането на водата се повишава до пробното, което се установява по
показанията на не по-малко от два манометъра с клас на точност, не по-нисък
от 1,0 и се задържа на тази стойност не по-малко от 5 min;
3. налягането в тръбопровода се понижава до стойността на работното му
налягане, след което се извършва преглед на тръбопровода за неговата здравина
и плътност.
(2) Напрежението в метала на тръбопровода при хидравлично изпитване не
трябва да превишава 90 % от стойността на условната граница на провлачане на
метала при 20°С.
Чл. 123. (1) Тръбопроводът е издържал хидравличното изпитване, ако по
него не се открият видими остатъчни деформации, пукнатини, течове и сълзене
по елементите, заварените и разглобяемите съединения.
(2) Дефектите, открити при хидравличното изпитване, се отстраняват, след
което тръбопроводът се подлага на повторно изпитване.
Раздел IХ
Изисквания към документацията
Чл. 124. Резултатите от извършения контрол се нанасят в паспорта на
тръбопровода.
Приложение № 2
към чл. 10, ал. 2, т. 4 и
чл. 20, ал. 1, т. 2
(необнародвано)
Изчисления на якост на тръбопроводите
1. При конструиране и проектиране на тръбопровод първа категория се
извършват:
1.1. Изчисление на якост на отделните елементи под действие на
вътрешното налягане.
1.2. Изчисления на якост на тръбопровода като пространствена система, с
отчитане на всички натоварвания, възникващи при стационарни условия.
1.3. Изчисление на якост на тръбопровода при условията на малоциклова
умора.
1.4. Изчисления на якост на тръбопровода при условията на нестационарни
температурни режими.
1.5. Определяне на статичната и цикличната дълготрайност (ресурса) на
тръбопровода.
1.6. Изчисление на якост на тръбопровода при условията на:
а) сеизмично въздействие;
б) хидравлично изпитване;
в) първо подгряване на главните паропроводи след завършване на монтажа
или преустройството;
г) продухване.
2. При конструиране и проектиране на тръбопровод втора категория се
извършват изчисленията по т. т. 1.1, 1.2, 1.3, 1.4 и 1.6.
3. При конструиране и проектиране на тръбопроводи трета и четвърта
категория се извършват изчисленията по т. т. 1.1, 1.2 и 1.6, подточка "б".
4. Методи за изчисление на тръбопроводите се определят от
проектанта.
Приложение № 3
| към чл. 19, ал. 1 (необнародвано)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||