Издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие, обн., ДВ, бр. 68 от 15.08.2014 г., изм., бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 23.12.2014 г.
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. условията и редът за строителството на обектите по чл. 54, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) без промяна на предназначението на горските територии;
2. условията и редът за изграждането на сградите и съоръженията по чл. 153, ал. 1 ЗГ;
3. класификацията на горските пътища и нормативите за проектирането, изграждането и въвеждането им в експлоатация.
Чл. 2. (1) Наредбата се прилага за всички горски територии по смисъла на ЗГ независимо от тяхната собственост.
(2) Наредбата не се отнася за изграждане на обектите по реда на чл. 61, ал. 1 ЗГ.
Чл. 3. (1) Строителството на обекти по чл. 54, ал. 1 ЗГ и изграждането на сградите и съоръженията по чл. 153, ал. 1 ЗГ в защитени територии и защитени зони се извършва в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии и защитените зони, устройствените и техническите планове и проекти.
(2) За строителство в горски територии, попадащи в обхвата на зона "А" и зона "Б" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, се спазват правилата и нормативите за съответната зона.
(3) Когато една и съща горска територия попада под няколко ограничителни режима, се прилага по-строгият режим съгласно действащата нормативна уредба.
Чл. 4. (1) Строителството на обектите по чл. 54, ал. 1 ЗГ се разрешава и извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и ЗГ при спазване на действащите технически, здравни, екологични и противопожарни изисквания, нормативи и стандарти за съответните обекти и съоръжения, както и съобразно възможностите за осигуряване на транспортен достъп, водоснабдяване, отвеждане и заустване на отпадъчни води, електроснабдяване и др., когато това е необходимо за нормалното функциониране на обектите.
(2) За строителството на обектите по ал. 1 се учредява право на строеж при условията и по реда на раздел IV от глава трета на ЗГ освен в случаите по чл. 58 и чл. 59, ал. 2 ЗГ.
Чл. 5. (1) Строителството на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3, букви "б" – "е" се допуска, когато е предвидено в приетите за съответната територия горскостопански планове и програми или планове за управление на защитени територии.
(2) Строителството на обекти по ал. 1 може да бъде възложено от собственика или от физически или юридически лица, които имат сключен договор за изпълнението на част от предвидените за съответната територия горскостопански планове и програми за изграждане на сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча.
(3) В случаите на ал. 2 се учредява право на строеж по реда на чл. 56 ЗГ за срока на договора за изпълнение. След изтичане срока на учреденото право на строеж изграденият обект преминава в собственост на собственика на земята, ако друго не е уговорено в акта за учредяването.
Чл. 6. (1) Строителството на обектите по чл. 54, ал. 1 ЗГ се допуска въз основа на подробен устройствен план (ПУП) – план за застрояване или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, изработен, одобрен и влязъл в сила при условията и по реда на ЗУТ. За горски и защитени територии могат да се разработват специализирани подробни устройствени планове по чл. 111 ЗУТ, които решават отделни устройствени проблеми и обхващат структурни части от горската територия.
(2) Подробният устройствен план по ал. 1 се изработва съгласно изискванията на Наредба № 8 от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове (ДВ, бр. 57 от 2001 г.) въз основа на задание, съгласувано по реда на чл. 125 ЗУТ.
(3) Подробният устройствен план се одобрява след предварително съгласуване по чл. 55 ЗГ освен в случаите по чл. 55, ал. 6 и чл. 59, ал. 2 ЗГ.
(4) Подробният устройствен план за обектите по чл. 54, ал. 1, т. 3, букви "б" – "е" се одобрява след представяне на писмено становище на директора на съответната регионална дирекция по горите, с което се удостоверява спазването на условията по чл. 54, ал. 3 ЗГ и изискванията на тази наредба.
Чл. 7. (1) С ПУП – план за застрояване по чл. 6, се определят:
1. двор за застрояване – частта от поземления имот, в която могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения;
2. характер и начин на застрояване;
3. показатели за застрояване – плътност на застрояване и интензивност на застрояване;
4. линии на застрояване;
5. предназначението на строежите.
(2) За осигуряване на транспортен достъп, електрозахранване, водоснабдяване и отвеждане на отпадните води, необходими за нормалното функциониране на обектите, освен план за застрояване се изработва и одобрява и парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура.
(3) Изискванията за определяне на двора за застрояване и за характера на застрояване, както и допустимите максимални стойности на показателите за застрояване на обектите по чл. 54, ал. 1, т. 3, букви "б" – "ж", са определени в приложение № 1.
(4) Дворът за застрояване на фермите за отглеждане на дивеч не може да отстои на по-малко от 500 м от населени места, животновъдни стопанства и пътища от републиканската пътна мрежа.
(5) Дворът за застрояване може да се огражда с леки огради съобразно характера на района, теренните особености и съществуващата горскодървесна растителност при спазване изискванията на ЗУТ и на ЗЗТ, когато се намира в защитена територия.
(6) Не се допуска ограждане на заслоните за обществено ползване.
(7) Разстоянието от сградите, постройките и съоръженията до границите на поземлен имот не може да бъде по-малко от 4 м.
(8) Свързано застрояване се допуска при наличие на съгласие на собствениците на имотите, в които се установява свързаното застрояване, изразено с декларация с нотариална заверка на подписите.
(9) В посетителските и информационните центрове, в горските и ловните кантони и в контролните горски пунктове не се допуска изграждане на помещения за постоянно или временно обитаване освен за нуждите на длъжностни лица или лица, упражняващи дейности, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, както и за охраната и за поддържането на сградата.
Чл. 8. (1) С ПУП – парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура по чл. 6, се определят:
1. трасето на линейните обекти на техническата инфраструктура;
2. границите на сервитутните зони, които се учредяват за изграждане и/или обслужване на съответната техническа инфраструктура;
3. местоположението на принадлежащите към съответната техническа инфраструктура станции, стълбове, съоръжения и други елементи.
(2) При проектирането и строителството на линейните обекти на техническата инфраструктура се спазват изискванията на специалните закони и на подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане в зависимост от вида и спецификата на обекта.
(3) Горските автомобилни пътища се проектират и изграждат при спазване на изискванията на глава четвърта.
Чл. 9. (1) За строителството на обектите по чл. 54, ал. 1 ЗГ се одобрява инвестиционен проект и се издава разрешение за строеж при условията и по реда на ЗУТ.
(2) В 7-дневен срок преди започване на строителството възложителите, на които е издадено разрешение за строеж, уведомяват писмено регионалната дирекция по горите и съответното държавно предприятие, в чийто район на дейност попадат обектите, като прилагат копие от влязлото в сила разрешение за строеж.
Чл. 10. След завършване на строителството обектите по чл. 54, ал. 1 ЗГ се въвеждат в експлоатация при условията и по реда на ЗУТ.
Чл. 11. Изграждането на сградите и съоръженията по чл. 153, ал. 1 ЗГ не се смята за строителство и за него не се изисква издаване на разрешение за строеж при условията и по реда на ЗУТ.
Чл. 12. (1) Изграждането на постройки с временен статут и съоръжения по чл. 11 се извършва от собственика на имота.
(2) Изграждането на постройки с временен статут и съоръженията по чл. 11 може да се извършва и от друго заинтересувано лице въз основа на съгласие, изразено чрез:
1. декларация с нотариална заверка на подписа от собственика, когато собственик на имота е физическо лице;
2. декларация с нотариална заверка на подписа поне на единия от съсобствениците при съсобствен имот;
3. решение на управителния орган и/или от общото събрание на собствениците на юридически лица и на техни сдружения по чл. 183 от Закона за горите, когато имотът е собственост на юридическо лице;
4. писмено съгласие на директора на държавното предприятие по чл. 163 ЗГ, учебно-опитно горско стопанство или оправомощени от тях длъжностни лица, когато имотът е държавна собственост;
5. решение на общинския съвет, когато имотът е общинска собственост.
(3) Съгласието за изграждане на постройки с временен статут и съоръженията може да бъде ограничено със срок.
Чл. 13. (1) Изграждането на сградите и съоръженията по чл. 153, ал. 1 ЗГ се разрешава със заповед на директора на съответната регионална дирекция по горите в района на дейност, в който попада обектът, или със заповед на оправомощено от него длъжностно лице.
(2) За изграждането на временните горски пътища, както и на късометражните временни въжени линии и временните складове за дървесина, не се издава заповед на директора на регионална дирекция по горите. Те се изграждат само ако са предвидени в одобрен технологичен план по наредбата по чл. 101, ал. 3 ЗГ. В случаите, когато трасето преминава през чужд имот, трябва да има съгласие по чл. 12 от собствениците на засегнатите имоти.
(3) Заповедта по ал. 1 се издава за срока на експлоатация, но не повече от срока, определен в писменото съгласие по чл. 12, ал. 3.
Чл. 14. (1) За издаването на заповедта по чл. 13, ал. 1 се подава заявление до директора на съответната регионална дирекция по горите лично от собственика на имота или от упълномощен негов представител, което съдържа данни за:
1. вида и предназначението на сградите и съоръженията;
2. местоположението на имота – местност, землище на населено място, община, област;
3. срока на експлоатация.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. документ за собственост на поземления имот и доказателства за изразеното съгласие по чл. 12, ал. 2 в случаите, когато е необходимо;
2. данни от документ за самоличност, а за юридическите лица – ЕИК или копие от код по БУЛСТАТ на заявителя, които се проверяват при подаването на заявлението;
3. скица-копие от горскостопанската карта в М 1:10 000 или скица от кадастрална карта (карта на възстановената собственост), върху която да е отразено местоположението на обекта и съществуващата инфраструктура;
4. проект за изпълнение, в който е посочен и срок за започване и срок за завършване на изграждането.
(3) Заявления, които не съдържат документите по ал. 2, се връщат в цялост.
Чл. 15. (1) Заповедта по чл. 13, ал. 1 или мотивираният отказ се издават в 14-дневен срок от постъпването на заявлението.
(2) Когато трябва да се поиска съгласието или становището на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни.
(3) В случаите по ал. 2 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.
(4) Административните актове по ал. 1 съдържат:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта, номер и дата на издаване;
3. носител на правата по издадената заповед;
4. фактически и правни основания за издаване на акта;
5. права и задължения;
6. срок за започване и завършване на изграждането;
7. срок за ползване на сградата или съоръжението;
8. ред и условия за премахване на сградата или съоръжението;
9. ред и срок за обжалване;
10. подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.
(5) Административните актове по ал. 1 се съобщават на заявителя и на собствениците на засегнатите поземлени имоти и могат да бъдат обжалвани по реда на АПК.
(6) Срокът по чл. 13, ал. 3 може да бъде продължаван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 16. За издаване на заповедта по чл. 13, ал. 1 е необходимо да са налице следните специфични условия за:
1. временните горски пътища:
а) да са предвидени в одобрен технологичен план по наредбата по чл. 101, ал. 3 ЗГ; или
б) да са предвидени за обслужване на имоти, за които с горскостопански план или програма, или ловностопански план са предвидени горскостопански и/или ловностопански мероприятия; или
в) да са предвидени за осигуряване на достъп до съществуващи сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, независимо от тяхната собственост;
г) ширината на просеките, необходими за изграждане на временните горски пътища, е до 8 м;
2. временните въжени линии – разстоянията между просеките да не е по-малко от 60 м в зависимост от релефа на терена и вида на сечта, а широчината на просеките е:
а) за късометражни с дължина до 500 м – до 4 м;
б) за дългометражни въжени линии с дължина над 500 м – до 10 м;
3. складове за дървесина – да са предвидени в одобрен технологичен план по наредбата по чл. 101, ал. 3 ЗГ;
4. техникоукрепителни съоръжения за защита срещу ерозията и пороите;
а) да са предвидени в технически проект, план или програма за защита срещу ерозията и пороите; или
б) да са предназначени за отстраняване на последствията от бедствия и аварии;
5. временни пожаронаблюдателни кули – да са предвидени в план за дейности по опазване от пожари, както и в планираните мерки и мероприятия за защита от пожари;
6. ловностопански съоръжения – да са предвидени в план за ловностопански дейности или получено разрешение по реда на чл. 8 от Закона за лова и опазване на дивеча;
7. рибностопански съоръжения – да са биоинженерни съоръжения, обслужващи дейностите по разработени, утвърдени и оповестени от ИАРА рибностопански мероприятия;
8. заслони извън случаите по чл. 54, ал. 1, т. 3, буква "б" ЗГ – да не са затворени напълно от ограждащи стени и не са свързани, включително и с временни връзки, към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура;
9. съоръжения, осигуряващи опазването на културни ценности – да са съгласувани от Министерството на културата;
10. стационари за мониторинг – да са свързани с изпълнението на научна задача, международен проект или друго за осъществяване на наблюдения, събиране на информация, обобщаване и анализ за тенденциите в състоянието на горските територии.
Чл. 17. (1) Възложителите, на които е издадена заповед по чл. 13, ал. 1, в 7-дневен срок, преди да започне изграждането, уведомяват писмено регионалната дирекция по горите и съответното държавно предприятие, в чийто район на дейност попадат обектите.
(2) Изградените обекти по чл. 11 се приемат с протокол на комисия, назначена от директора на регионалната дирекция по горите, в 30-дневен срок от постъпване на искане от лицата по чл. 12.
Чл. 18. (1) В зависимост от функционалното им предназначение горските пътища се подразделят на следните категории:
1. трайни горски пътища – пътища за свързване на горски територии помежду им или с републиканските и местните пътища;
2. временни горски пътища – пътища за обслужване на сечищата и други горскостопански обекти и свързването им с трайни горски пътища.
(2) Трайните горски пътища в зависимост от транспортноексплоатационното си и техническо ниво се класифицират, както следва:
1. първа степен – горски автомобилни пътища с интензивност на движението от 21 до 100 оразмерителни автомобила (ОА/ден) с оразмерителна ос 10 т и пътна конструкция с асфалтобетоново покритие;
2. втора степен – горски автомобилни пътища с интензивност на движението от 6 до 20 ОА/ден с оразмерителна ос 10 т и пътна конструкция с асфалтобетоново покритие или повърхностна обработка, или настилка от трошен камък;
3. трета степен – горски автомобилни пътища с интензивност на движението до 5 ОА/ден с оразмерителна ос 10 т и пътна конструкция с асфалтобетоново покритие или повърхностна обработка, или настилка от трошен камък;
4. четвърта степен – горски автомобилни пътища с интензивност на движението до 5 ОА/ден с оразмерителна ос 10 т, без настилка или с настилка от трошен камък.
(3) Временни горски пътища в зависимост от функционалното им предназначение се класифицират, както следва:
1. първи клас – тракторни горски пътища;
2. втори клас – коларски горски пътища.
Чл. 19. (1) Нормативите за основните геометрични елементи на трайните горски пътища се определят в зависимост от тяхната степен, характер на терена и проектна скорост съгласно приложение № 2.
(2) Теренът в зависимост от характера му се разделя на три категории:
1. равнинен – с преобладаващ напречен наклон до 15 % и надлъжен наклон до 3 %;
2. хълмист – с преобладаващ напречен наклон от 15 до 30 % и надлъжен наклон от 3 до 5 %;
3. планински – с преобладаващ напречен наклон над 30 % и надлъжен наклон над 5 %.
(3) При тежки теренни, геоложки или други условия се допуска прилагане на геометрични елементи за по-долна степен на трайни горски пътища за конкретни участъци.
Чл. 20. (1) При тежки теренни условия се допуска увеличение на надлъжния наклон с 3 % на разстояние до 300 м и еднократно на пътна отсечка с дължина 1 км за пътища в планински терен, а за пътища четвърта степен се допуска увеличение на надлъжния наклон с 4 % при запазване на останалите параметри.
(2) При надлъжни наклони над 7 % на всеки 2 до 2,5 км се проектират участъци с надлъжен наклон 2 – 3 % и дължина 150 до 200 м, в които се изграждат площадки за спиране на превозните средства.
(3) Минималният надлъжен наклон с оглед отводняването на пътя е 1 %, а по изключение 0,5 %.
(4) За пътища от четвърта степен се допуска намаляване минималните радиуси на вертикалните криви за:
1. изпъкнали – до 500 м;
2. вдлъбнати – до 250 м.
(5) При разнопосочни хоризонтални криви се предвижда минимален задължителен прав участък 15 м, а при еднопосочни се допуска допиране на хоризонталните криви, но не и застъпване или пресичане. Радиусите на две съседни криви следва да са близки по стойност или в съотношение не по-голямо от 1:3.
(6) При всички хоризонтални криви с радиус под 250 м се проектира уширение на настилката за пътища. Уширенията могат да се изграждат от вътрешната или от двете страни на кривата. При серпентини 1/3 от уширението е от външната и 2/3 – от вътрешната страна на кривата.
(7) На всеки 150 до 200 м по дължината на пътя се проектират уширения за разминаване с дължина 20 м и широчина 2 м за пътища от втора степен и 2,5 м – за трета и четвърта степен.
(8) При възможност на всеки 1500 м по дължината на пътя се проектират технологични обръщала с размери, позволяващи смяна на посоката на движение.
(9) За осигуряване отводняването на пътя и безопасността на движението пътното платно се оформя с напречни наклони:
1. в прав участък:
а) за двулентовите пътища – двустранен наклон – 2,5 %;
б) при еднолентовите пътища – едностранен наклон – 2,5 % за асфалтобетонови покрития и 4 % за трошенокаменни и баластрени;
2. в крива – едностранен наклон от 2,5 до 7 % в зависимост от радиуса;
3. банкетът в права е с наклон 6 %, а в крива – от 2,5 до 7 % в зависимост от радиуса;
4. промяна на напречния наклон се прави посредством преходна крива или рампа; за оси на въртене се използва оста на пътя или вътрешният ръб на настилката.
Чл. 21. (1) Кръстовищата на горски пътища с републикански и местни пътища, когато са допустими, се разрешават, проектират и изграждат при спазване на изискванията на Нормите за проектиране на пътища (НПП) 2000, МРРБ (ДВ, бр. 47 от 2000 г.).
(2) Кръстовища между горски пътища се изпълняват с минимален радиус на завиване 15 м в посока на превоза на материалите и 10 м в обратната посока. Минималният ъгъл на включване е 70° за пътищата от първа, втора, трета и четвърта степен.
Чл. 22. Инвестиционните проекти се изработват от проектанти, притежаващи проектантска правоспособност по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Чл. 23. (1) Временни горски пътища се изграждат без настилка. Допуска се стабилизиране на земното платно с местни или кариерни материали.
(2) Тракторните и коларските горски пътища в зависимост от начина на извозване на дървените материали се разделят на две групи:
1. първа група – дървените материали се извозват, натоварени изцяло на транспортното средство;
2. втора група – дървените материали се извозват чрез влачене по терена.
Чл. 24. (1) Нормативите за основните геометрични елементи на горските тракторни пътища се определят в зависимост от тяхната група и типа на движещите се по тях трактори съгласно приложение № 3.
(2) Допуска се изграждането на напречни отводнителни окопи без облицовка.
(3) Разстоянието между тракторните пътища се определя с технологичен план, одобрен по реда на наредбата по чл. 101, ал. 3 от Закона за горите, според вида на сечта, съобразено с височината на дървостоя и наклона на терена, но не по-малко от 40 м.
Чл. 25. За изграждане на тракторни горски и коларски горски пътища се допуска оформяне на земното платно.
Чл. 26. (1) Нормативите за основните геометрични параметри на коларските горски пътища се определят в зависимост от тяхната група съгласно приложение № 4.
(2) Разстоянието между коларските пътища се определя с технологичен план, одобрен по реда на наредбата по чл. 101, ал. 3 от Закона за горите, според вида на сечта, съобразено с височината на дървостоя и наклона на терена, но не по-малко от 40 м.
Чл. 27. (1) Проектирането на тракторни горски пътища се извършва от лица, вписани в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите за извършване на лесовъдска практика "изработване на проекти за временни горски пътища и съоръженията към тях".
(2) Проектирането на коларски пътища се извършва от лица, вписани в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите за извършване на лесовъдска практика "планиране и организация на добива на дървесина".
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Биотехнически съоръжения" са лаборатории, оранжерии, закрити и открити експериментални площи, волиери, площадки за орнитологични наблюдения и други обекти, чието предназначение е опазване, поддържане, възпроизводство и мониторинг на биологичното разнообразие извън тези в определението по т. 6.
2. "Временни въжени линии" са горски въжени линии, изградени за извоз на дървесина от сечищата за срок, определен с позволителното за сеч, издадено по реда на ЗГ.
3. "Временни пожаронаблюдателни кули" е стационарен наблюдателен пункт, изграден в горски територии с висок клас на пожарна опасност, изграждането на които е предназначено за изпълнението и поддържането на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари.
4. "Двор за застрояване" представлява част от поземления имот, определена с ПУП за застрояване на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3, букви "б" – "ж" ЗГ.
5. "Зооветеринарни съоръжения" – пунктове, халета, стационари, огради, центрове за размножаване, рехабилитация и адаптация, електронни пастири, както и съоръжения за профилактика, ограничаване и ликвидиране на опасни заразни болести.
6. "Ловностопански съоръжения" са базите за интензивно стопанисване на дивеча, оградени площи, съоръжения за подхранване, наблюдение, ползване, ветeринарна профилактика, водопой, улов, разселване и други дейности, пряко свързани със стопанисването на дивеча.
7. "Настилка" е система от конструктивни пластове с дебелина на настилката над 12 см.
8. "Оразмерителен автомобил" е автомобил с натоварване на задна задвижваща ос с тегло 100 kN (10 т).
9. "Проектна скорост на пътя" е безопасната скорост за движение на единичен автомобил при мокро и чисто покритие в участъците от пътя с най-неблагоприятни геометрични елементи при определени теренни условия.
10. "Разстояние за видимост при спиране пред препятствие" е минимална дължина на пътната отсечка, която трябва да бъде видима от водача, за да може той безопасно да спре пред първото възникнало препятствие върху пътната повърхност.
11. "Разстояние за видимост при изпреварване" е минимална дължина на пътната отсечка, която трябва да бъде видима от водача, за да може той безопасно да извърши изпреварване.
12. "Рибностопански съоръжения" са рибни прагове и проходи и други съоръжения, пряко свързани със стопанисването на рибата.
13. "Съоръжения, осигуряващи опазването на културни ценности" са леки конструкции от естествени материали, осигуряващи достъпа, предпазващи от неблагоприятни атмосферни условия и подпомагащи реставрационни и консервационни дейности, както и благоприятстващи експонирането им.
14. "Стационари за мониторинг" са мобилна техника за наблюдения, временни заграждения, подвижни помещения за обитаване, леки конструкции постройки, изградени за периода на наблюдение, съгласно научна задача, международен проект, или друга възникнала нужда, доказани с официален документ, за осъществяване на наблюдения, събиране на информация, обобщаване и анализ за тенденциите в състоянието на горските територии в зависимост от факторите на средата и тяхната динамика.
15. "Серпентина" е система от външни криви и преходни прави за свързване на две направления в случай, когато върховият ъгъл е много остър и свързването на полигоновите страни с кръгови криви, вписани в него, води до чувствително намаляване на дължината на пътното трасе и силно увеличаване на надлъжния наклон.
16. "Тежки теренни условия" са тези, при които има отвесни теренни форми, заблатеност, свлачища, срутища и др.
17. "Техникоукрепителни съоръжения за борба срещу ерозията и пороите" са съоръжения за запазване на почвите от ерозия и за предотвратяване на повредите, разрушенията и засипването на горски територии, определени с наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 4 ЗГ.
18. "Централни складове за дървесина" са терени, обособени за складиране на постъпилата дървесина от временните складове.
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 152, ал. 2 от Закона за горите и отменя Наредба № 39 от 2006 г. за строителство в горите и земите от горския фонд (ДВ, бр. 38 от 2006 г.).
§ 3. Започнати процедури по реда на Наредба № 39 от 2006 г. за строителство в горите и земите от горския фонд се довършват по досегашния ред.
§ 4. До изработване на плановете за дейности по опазване от пожари изграждането на временни пожаронаблюдателни кули се съобразява с лесоустройствените проекти, планове и програми.
§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или упълномощено от него лице.
§ 6. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2014 г. , в сила от 23.12.2014 г.) Указания по прилагане на наредбата дава министърът на земеделието и храните и/или министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Приложение № 1
към чл. 7, ал. 3
|
| Забележки: * В застроената площ на ферми за отглеждане на дивеч, риболюпилни и рибарници не се включва площта на откритите дворове за отглеждане на дивеч, съответно площта на водните басейни. ** Височината се определя съобразно функционално-технологичните изисквания. |
| Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1 |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Приложение № 3 към чл. 24, ал. 1 |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Приложение № 4 към чл. 26, ал. 1 |
|