НАРЕДБА № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)
(редакция от 25.10.2013 г.)

 
 
 
 

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 5 от 14.01.2005 г., изм. и доп., бр. 85 от 27.10.2009 г., попр., бр. 88 от 6.11.2009 г., бр. 92 от 20.11.2009 г., изм. и доп., бр. 2 от 8.01.2010 г., бр. 80 от 13.09.2013 г., в сила от 14.10.2013 г., доп., бр. 93 от 25.10.2013 г., в сила от 25.10.2013 г.

 
 
 
 

Сборник закони - АПИС, кн. 2/2005 г., стр. 430

 
 
 
 

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 
 
 
 

Чл. 1. (1) С наредбата се определят:

1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите, техническите изисквания за енергийна ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение, както и методите за определяне на годишния разход на енергия, като се отчитат функционалното предназначение и режимът на експлоатация на сградата, външните климатични условия и параметрите на вътрешния микроклимат, топлинните загуби през сградните ограждащи конструкции и елементи, топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене;

2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) техническите правила и норми за проектиране на топлоизолацията на сгради, включително референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи, както и изискванията за влагоустойчивост, въздухопропускливост, водонепропускливост и слънцезащита през летния период.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Изискванията на наредбата се прилагат при проектиране и изпълнение на жилищни и нежилищни сгради, в т.ч. сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, образованието, културата и изкуството, търговията, спорта, общественото хранене, хотелиерството и услугите, както и административни сгради със:

1. (доп. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15 °С за зимен период, и относителна влажност на въздуха до 70 %;

2. (доп. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух от 12 до 15 °С за зимен период в зависимост от предназначението на сградите, които се отопляват най- малко три месеца в годината.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм., бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Техническият показател за енергийна ефективност по чл. 4, ал. 1 се изчислява за производствени сгради, за които не се изисква издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики по реда на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), в които се поддържа среднообемна температура на вътрешния въздух за зимен и летен период съгласно стойностите, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), и технологичният им режим изисква целогодишно поддържане на микроклимат с нормативно определени параметри.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм., бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) За производствени сгради, за които със заданието за проектиране/проектите не се изисква поддържане на микроклимат с определени параметри, технически показатели за енергийна ефективност в сгради са коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи, като техните стойности не могат да бъдат по-големи от определените в таблици 1 и 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Изискванията на ал. 3 и 4 се прилагат и при реконструкции, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи производствени сгради в експлоатация.

(6) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Енергийните характеристики и показателите за разход на енергия на промишлените системи, чиято съвкупност обхваща сградите по ал. 3 и 4, се определят по реда на наредбата по чл. 33, ал. 8 ЗЕЕ, като се отчитат референтните стойности на коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи по таблици 1 и 2.

 
 
 
 

Чл. 1а. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2013 г. , в сила от 25.10.2013 г.) (1) Националните минимални изисквания към енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти се определят и сравняват по отношение на равнищата на оптималните разходи в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.).

(2) Резултатите и входящите данни и допускания, използвани за изчисленията по ал. 1, се предоставят с доклад до Европейската комисия на редовни интервали, които са не по-дълги от пет години.

(3) Когато резултатите по ал. 1 показват, че действащите минимални изисквания за енергийните характеристики съответстват на значително по-ниска енергийна ефективност в сравнение с равнищата на оптималните разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, разликите се обосновават писмено в доклада по ал. 2. В случаите, когато тази разлика не може да бъде обоснована, докладът се придружава от план, в който се описват подходящите мерки за значителното й намаляване до следващото преразглеждане на минималните изисквания за енергийните характеристики.

 
 
 
 

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при проектиране и изпълнение на нови сгради, както и при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Изискванията на наредбата се прилагат и при изчисляване на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), като се отчитат изискванията и на наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Списък на стандартите от приложното поле на наредбата е даден в т. 1 на приложение № 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Основните означения и единици за измерване, използвани в наредбата, са съгласно приложение № 1, т. 2, а останалите означения - съгласно формулите, за които се отнасят.

 
 
 
 

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) При проектиране на производствени сгради с относителна влажност на въздуха над 70 % и/или със специални параметри на температурно-влажностния режим коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват съгласно стойностите, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ и със заданието за проектиране в съответствие с таблици 1 и 2.

 
 
 
 

Глава втора
ИЗИСКВАНИЯ И ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ. ИЗИСКВАНИЯ
ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА НОВИ СГРАДИ И ПРИ РЕКОНСТРУКЦИЯ, ОСНОВНО ОБНОВЯВАНЕ
И ОСНОВЕН РЕМОНТ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СГРАДИ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

 
 
 
 

Раздел I
Изисквания и основни показатели за енергийна ефективност
(Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

 
 
 
 

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Техническият показател за енергийна ефективност при проектирането на нови сгради, при оценяването на съответствието на инвестиционните проекти и при обследването за енергийна ефективност на съществуващи сгради със среднообемна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15 °С, и относителна влажност на въздуха под 70 % е специфичният годишен разход на първична енергия (kWh/m2 годишно; kWh/m3 годишно) за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди на един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (Аf) в m2 или на един кубичен метър климатизиран обем (Vs) в m3.

(2) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) За нови сгради, за които със заданието за проектиране/проектите не е определен източник/източници на топлина и/или студ, първичната енергия се изчислява за електричество при отчитане на референтната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ за този вид енергия.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и таблици 1 и 2 на приложение № 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2010 г., предишна ал. 3, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Изискванията по ал. 1 не се прилагат при извършване на реконструкция, основен ремонт или преустройство на отделни части, самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради. В тези случаи техническите показатели за енергийна ефективност са коефициентите на топлопреминаване за видовете ограждащи конструкции и елементи, като стойностите им не могат да бъдат по-големи от определените в табл. 1 и 2.

 
 
 
 

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Стойността на показателя на новите сгради по чл. 4, ал. 1 и референтната му стойност се изчисляват по методиката съгласно приложение № 3 въз основа на проектните данни за сградата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Стойността на показателя на съществуващите сгради по чл. 4, ал. 1 и референтната му стойност се изчисляват по методиката съгласно приложение № 3 въз основа на данни за актуалното състояние на сградата при извършване на обследване за енергийна ефективност по реда на ЗЕЕ.

 
 
 
 

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) Съответствието с изискванията за енергийна ефективност се счита, че е изпълнено в следните случаи:

1. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) за нови сгради, които са в процес на проектиране или изграждане - когато стойността на показателя на сградите по чл. 4, ал. 1 съответства на клас "B" от скалата на класовете на енергопотребление от наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ;

2. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) за съществуващи сгради - когато стойността на показателя по чл. 4, ал. 1 съответства:

а) най-малко на клас "С" от скалата на класовете на енергопотребление от наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ - за сградите, които са въведени в експлоатация през периода 1991 - 2009 г. вкл.;

б) най-малко на клас "D" от скалата на класовете на енергопотребление от наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ - за сградите, които са въведени в експлоатация до 1990 г. вкл.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Съответствието по ал. 1 се установява чрез сравняване на стойността на показателя по чл. 4, ал. 1 с референтната му стойност за същата сграда. Референтната стойност за дадена сграда се определя, като в изчисленията по методиката съгласно приложение № 3 се заместят референтните стойности на сградните ограждащи конструкции и елементи, дадени в таблици 1 и 2, и референтните стойности на показателите на елементите и агрегатите на системите за осигуряване на микроклимата в сградата.

 
 
 
 

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) Потреблението на енергия в сгради, въведени в експлоатация, с оглед сертифицирането им по ЗЕЕ се установява с обследване за енергийна ефективност по реда на ЗЕЕ.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.).

 
 
 
 

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Показателят по чл. 4, ал. 1 се определя при спазване на следните условия:

1. стойностите на климатичните фактори за зоната, в която е разположена сградата, се отчитат по приложение № 2;

2. площта на външните ограждащи конструкции и елементи се определя по външните им размери в съответствие с БДС EN ISO 13789;

3. нетният отопляем и/или вентилиран обем на сградата (V) се определя по вътрешните й размери съгласно БДС EN ISO 13789;

4. брутният отопляем и/или охлаждан обем на сградата се определя по външните й размери съгласно БДС EN ISO 13789.

 
 
 
 

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Показателят по чл. 4, ал. 1 се изчислява за:

1. единица от общата отопляема площ на сградата и/или от площта на охлаждания обем на сградата, определена по външните й размери;

2. единица от брутния обем на сградата, определен по външните й размери.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) За изчисленията по чл. 26, ал. 2:

1. отопляемата и/или охлажданата площ Af на жилищни сгради със светла височина 2,60 m може да се определя по формулата:

Af = 0,32.Vs (1),

където Vs е брутният обем на отопляваното и/или охлажданото пространство;

2. нетният обем на жилищни и нежилищни сгради V може да се определя по формулата:

V = 0,8.Vs (2).

 
 
 
 

Раздел II
(Нов - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)
Изисквания при проектиране на нови сгради и при реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи сгради

 
 
 
 

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) За определяне на показателя по чл. 4, ал. 1 на топлоизолация се изчисляват граничещите с външния въздух сградни ограждащи конструкции и елементи, както следва:

1. (доп. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) външни стени, включително участъците, разположени зад отоплителните тела, външни стени, граничещи със земята, части от стени на отопляеми/охлаждани подземни етажи, външни стени на отопляеми/охлаждани тавански помещения, жилища и други обитавани помещения;

2. прозорци и външни врати;

3. покриви и тавански плочи при неотопляеми тавански помещения;

4. подове, разположени непосредствено върху земята, над неотопляеми подземни етажи и граничещи с външния въздух.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) На топлоизолация се изчисляват и вътрешните стени и междуетажните подове, ограждащи пространство в сгради, в което температурата може да достигне стойности под 12 °С, както и в други специфични случаи (например при подове с вградено площно отопление и др.), предвидени в проекта.

(3) Коефициентът на топлопреминаване (U) се определя съгласно БДС EN ISO 6946.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Референтните стойности на коефициента на топлопреминаване за основни видове ограждащи елементи на отопляеми сгради при тяхното проектиране, реконструкция, основно обновяване и основен ремонт са определени в таблица 1.

Таблица 1

Референтни стойности на коефициента на топлопреминаване за плътни

ограждащи конструкции и елементи при проектиране на нови сгради и след

реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на

съществуващи сгради

№ по ред

Видове ограждащи конструкции и елементи

U, W/m2K

за сгради със среднообемна вътрешна температура
?i ? 15 °С

за сгради със среднообемна вътрешна температура
?i < 15 °С

1

2

3

4

1.

Външни стени, граничещи с външен въздух

0,35

0,44

2.

Стени на отопляемо пространство, граничещи с неотопляемо пространство, когато разликата между среднообемната температура на отопляемото и неотопляемото пространство е равна или по-голяма от 5 °С

0,50

0,63

3.

Външни стени на отопляем подземен етаж, граничещи със земята

0,60

0,75

4.

Подова плоча над неотопляем подземен етаж

0,50

0,63

5.

Под на отопляемо пространство, директно граничещ със земята в сграда без подземен етаж

0,40

0,50

6.

Под на отопляем подземен етаж, граничещ със земята

0,45

0,56

7.

Под на отопляемо пространство, граничещо с външен въздух, под над проходи или над други открити пространства, еркери

0,28

0,35

8.

Стена, таван или под, граничещи с външен въздух или със земята, при вградено площно отопление

0,40

0,50

9.

Плосък покрив без въздушен слой или с въздушен слой с дебелина ? ? 0,30 m; таван на наклонен или скатен покрив с отоплявано подпокривно пространство, предназначено за обитаване

0,28

0,35

10.

Таванска плоча на неотопляем плосък покрив с въздушен слой с дебелина ? > 0,30 m
Таванска плоча на неотопляем, вентилиран или невентилиран наклонен/скатен покрив със или без вертикални ограждащи елементи в подпокривното пространство

0,30

0,38

11.

Външна врата, плътна, граничеща с външен въздух

2,2

2,75

12.

Врата, плътна, граничеща с неотопляемо пространство

3,5

4,38

 

 
 
 
 

 

(5) Топлофизичните характеристики на строителните продукти (материали), необходими за изчисленията на топлоизолация, се определят съгласно табл. 1 на приложение № 4 или в техническите спецификации на производителя. Стойностите са валидни при експлоатационната влажност и температура на продуктите в ограждащите конструкции и елементи.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Нормативните изисквания за топлоизолация и въздухопропускливост към сградните ограждащи конструкции и елементи се отнасят и за фугите между тях (деформационни, между сглобяеми елементи и др.).

 
 
 
 

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) При изчисляване на показателя по чл. 4 ефектът на топлинните мостове, разположени в ограждащата конструкция, се отчита с линейния коефициент на топлопреминаване съгласно БДС EN ISO 13789 и БДС EN ISO 14683.

(2) Стойностите на линейния коефициент на топлопреминаване на основни типове топлинни мостове в зависимост от разположението им в сградната ограждаща конструкция са определени в съответствие с БДС EN ISO 14683, както следва:

1. на връзките между външни елементи:

а) стени към колони, греди и междуетажни плочи - ?i ? 0,2 W/mK, съответно ?e ? 0,15 W/mK;

б) стена към покривна конструкция - ?i ? 0,40 W/mK, съответно ?e ? 0,20 W/mK;

2. на връзките на подови плочи с външни стени:

а) междуетажни подови плочи, балкони, козирки - ?i ? 0,60 W/mK, съответно ?e ? 0,55 W/mK;

б) подова плоча над неотопляем подземен етаж и подова плоча върху земя - ?i ? 0,60 W/mK, съответно ?e ? 0,60 W/mK;

3. около отвори на прозорци и врати - ?i ? 0,75 W/mK, съответно ?e ? 0,75.

(3) Референтни стойности на линейния коефициент на топлопреминаване са граничните стойности по ал. 2. Топлинни мостове с по-високи стойности от референтните стойности се избягват с необходимата корекция на проектните детайли.

(4) При проектиране на нови сгради и при основно обновяване, основен ремонт и реконструкция на съществуващи сгради ефектът на топлинните мостове на конкретна сграда се отчита по изчислената проектна стойност на линейния коефициент на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи въз основа на проектните архитектурно-строителни детайли.

(5) В случаите, когато при извършване на обследване за енергийна ефективност за сградите не е налична екзекутивна документация или документация от обследване на конструкцията, ефектът на топлинните мостове може да се отчете, като стойността на коефициента на пренос на топлина чрез топлопреминаване през плътните ограждащи конструкции, граничещи с външния въздух, се завиши с 10 %.

 
 
 
 

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) Референтните стойности на коефициента на топлопреминаване за прозрачни ограждащи конструкции (прозорци и врати) за жилищни и нежилищни сгради са определени в таблица 2.

Таблица 2

 

Референтни стойности на коефициента на топлопреминаване за прозрачни ограждащи конструкции (прозорци и врати) за жилищни и нежилищни сгради

 

№ по ред

Вид на сглобения елемент – завършена прозоречна система

Uw, W/m2K

1.

Външни прозорци, остъклени врати и витрини с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) с три и повече кухи камери; покривни прозорци за всеки тип отваряемост с рамка от PVC

1,7

2.

Външни прозорци, остъклени врати и витрини с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене, с рамка от дърво/покривни прозорци за всеки тип отваряемост с рамка от дърво

1,8/1,9

3.

Външни прозорци, остъклени врати и витрини с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене, с рамка от алуминий с прекъснат топлинен мост

2,0

4.

Окачени фасади/окачени фасади с повишени изисквания

1,9/2,2

 

(2) За целите на проектирането, за оценяването на съответствието на инвестиционните проекти със същественото изискване за енергийна ефективност и при енергийното обследване на сградите стойностите на коефициентите по ал. 1 се доказват от производителя или вносителя на конструкцията (остъкляването) с декларация за съответствие от изпитване на типа за доказване на съответствието на продукта с БДС EN 14351-1:2006 и БДС EN ISO 10077-1:2006, която съдържа най-малко следната информация за:

1. коефициента на топлопреминаване на сглобения образец (Uw) в W/m?K;

2. коефициента на топлопреминаване на остъкляването (Ug) в W/m?K;

3. коефициента на топлопреминаване на рамката (Uf) в W/m?K;

4. коефициента на енергопреминаване на остъкляването (g);

5. радиационните характеристики - степен на светлопропускливост и спектрална характеристика;

6. въздухопропускливостта на образеца;

7. водонепропускливостта;

8. защитата от шум.

(3) При проектирането на сгради, за които към външните им прозорци, балконските врати и покривните прозорци за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R ? 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) има повишени изисквания по отношение на огнеустойчивостта (пожароустойчивостта), механичната устойчивост и др., в декларацията за съответствие от изпитването на типа по ал. 2 се посочва информация и за други характеристики на продукта, като степен на обща енергийна загуба, устойчивост на вятър - изпитно налягане, устойчивост на вятър - огъване на рамката, устойчивост на натоварване от сняг, поведение при горене, устойчивост на огън отвън, товароносимост на обезопасителните устройства - прагова стойност, и др.

 
 
 
 

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) Референтните стойности на коефициентите на топлопреминаване на видовете прозорци, остъклени врати и витрини се отнасят за сглобен строителен елемент - прозоречна система, съставляваща съвкупност от отделните й конструктивни елементи: остъкление, рамки, фризове, уплътнение, обков и др.

(2) Стойностите по ал. 1 не се отнасят за неотопляеми остъклени балкони, както и за покрити входове, неотопляеми гаражи, оранжерии и др., прилепени до сгради.

 
 
 
 

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) При определяне на показателя по чл. 4, ал. 1 кратността на въздухообмена (n) на вътрешния с външния въздух се приема не по-голяма от 0,7 h-1. При предвидени други условия кратността на въздухообмена се изчислява в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката.

 
 
 
 

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) За нови сгради, при които със заданието за проектиране се предвиждат вентилационни и климатични инсталации, както и за съществуващи сгради, в които са изградени такива инсталации, при определяне на показателя по чл. 4 се включва и оценка на ефекта от оползотворяване на топлината от отработения въздух.

 
 
 
 

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Допуска се при жилищни сгради с отоплявана/охлаждана площ до 100 m? да не се изчислява показателят по чл. 4, ал. 1, ако стойността на обобщения коефициент на топлопреминаване на ограждащите конструкции по чл. 26, ал. 2 е не по-голяма от референтната му стойност.

 
 
 
 

Раздел II
Изисквания при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради

 
 
 
 

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Проверката за влагоизолация на ограждащите конструкции и елементи на отопляеми помещения с относителна влажност на въздуха под 70 % се извършва при спазване изискванията на наредбата.

 
 
 
 

Глава трета
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЛАГОУСТОЙЧИВОСТ, ВЪЗДУХОПРОПУСКЛИВОСТ И
ВОДОНЕПРОПУСКЛИВОСТ

 
 
 
 

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Сградните ограждащи конструкции и елементи на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха под 70 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад).

(2) Външните ограждащи конструкции и елементи, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад.

(3) Сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6.

 
 
 
 

Чл. 19. (1) Сградите се проектират и изпълняват така, че през проектния им експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през сградните ограждащи конструкции и елементи, да не кондензира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлоизолацията и устойчивостта на конструкцията.

(2) Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи конструкции и елементи се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието:

където:

?s е температурата на оросяване (°C) съгласно табл. 1 на приложение № 7;

?i - коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност.

 
 
 
 

Чл. 20. (1) Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите конструкции и елементи не причиняват вреда на структурата на материала, когато:

1. общата влажност на материала (xuk'), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност (x max):

където:

xr' е експлоатационната влажност, %;

?xdif' - влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навлажняване, %;

2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване ?xdif' се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.

(2) Стойностите на xr' и на хmax за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4.

(3) Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за xr' и хmax в зони с очакван кондензационен пад.

(4) Влажността на ограждащите конструкции и елементи в резултат на дифузионното навлажняване ?x'dif се изчислява съгласно приложение № 6.

 
 
 
 

Чл. 21. (1) За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия:

където ?i и ?e са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух.

(2) За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране.

 
 
 
 

Чл. 22. (1) Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:

1. при външна относителна влажност 90 %;

2. при температура на външния въздух ?e:

а) ?e = 5 °С, когато външната проектна температура е по-висока от минус 8,5 °С;

б) ?e = - 5 °С, когато външната проектна температура е в границите от минус 8,5 °С до минус 14,5 °С;

в) ?e = - 10 °С, когато външната проектна температура е по-ниска от минус 14,5 °С.

(2) Данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране.

 
 
 
 

Чл. 23. (1) Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:

1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) изискванията за клас 1 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или

2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или

3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради.

(4) Изискванията по ал. 1, т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради.

(5) Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.

 
 
 
 

Чл. 24. (1) Остъклените фасади, с изключение на северните или естествено защитените, се защитават от слънчево греене. Качеството на защитата трябва да удовлетворява условието:

(2) Защитата на остъклена фасада на сграда от слънчево греене е съгласно приложение № 8.

 
 
 
 

Глава четвърта
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ

 
 
 
 

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) Всеки инвестиционен проект на сграда, въз основа на който се издава разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), съдържа част "Енергийна ефективност".

(2) Инвестиционните проекти по ал. 1 за нови сгради с разгъната застроена площ над 1000 m? се разработват при спазване изискванията на чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.

 
 
 
 

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) При проектирането на сгради, при оценяването на съответствието на инвестиционните проекти с изискванията за енергийна ефективност, за съставяне на енергийните паспорти на сградите, както и при сертифициране на сградите по ЗЕЕ, показателят за разход на енергия по чл. 4 се изчислява съгласно методиката в приложение № 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) На фаза идеен проект се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване на ограждащата конструкция на сградата въз основа на топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали. Обобщеният коефициент на топлопреминаване на ограждащата конструкция на сградата се определя по формулата:

където:

Uоб е обобщеният коефициент на топлопреминаване на ограждащата конструкция на сградата, W/m2K;

Htr - коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване, определен по методиката съгласно приложение № 3, с топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали, W/K;

Аk - площта на k-тия елемент, който огражда отоплявания/охлаждания обем, определена по външните й размери, m2.

- коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване, определен по методиката съгласно приложение № 3, с топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали;

Ак - площта на "k"-тия външен ограждащ елемент, определена по външните й размери, m?.

(3) Идейният проект по ал. 2 може да послужи за разработване на технически и работен проект на сградата, когато обобщеният коефициент на топлопреминаване по ал. 2 е не по-голям от референтния обобщен коефициент на топлопреминаване на конкретната сграда, изчислен по формула (6), но с референтните стойности на топлофизичните характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи съгласно таблици 1 и 2.

 
 
 
 

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) Част "Енергийна ефективност" на инвестиционния проект съдържа:

1. на фаза идеен проект:

а) описание на функционалното предназначение на сградата;

б) изчислителни параметри на външния въздух и проектни параметри на вътрешния климат в зависимост от категорията на топлинната среда на проектираната сграда;

в) описание на разположението, ориентацията и основните геометрични характеристики на сградата, обща дебелина на ограждащите конструкции и елементи, в т.ч. дебелини и топлофизични характеристики на отделните слоеве (строителни продукти, материали) на ограждащите конструкции, архитектурно-строителни детайли на ограждащите конструкции и елементи;

г) изчисляване на показатели, характеризиращи топлопреминаването през ограждащите конструкции и елементи въз основа на разработените архитектурно-строителни детайли по буква "в";

д) изчисляване на обобщения коефициент на топлопреминаване на ограждащата конструкция на сградата по чл. 26, ал. 2 и сравняване с референтната му стойност;

е) изводи за нормативната допустимост по чл. 26, ал. 3 и за разработване на технически и работен проект въз основа на изработения идеен проект;

2. на фаза технически и работен проект:

а) описание на функционалното предназначение на сградата;

б) изчислителни параметри на външния въздух и проектни параметри на вътрешния климат в зависимост от категорията на топлинната среда на проектираната сграда;

в) описание на: разположението, ориентацията и основните геометрични характеристики на сградата, характерни геометрични размери, необходими за изчисленията по методиката съгласно приложение № 3, обща дебелина на ограждащите конструкции и елементи, в т.ч. дебелини и топлофизични характеристики на отделните слоеве (строителни продукти, материали) на ограждащите конструкции, архитектурно-строителни детайли на ограждащите конструкции и елементи;

г) (отм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.);

д) (отм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.);

е) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) режими на обитаване на сградата, отоплявани зони, охлаждани зони и проектно допускане за среднопретеглен брой на обитателите и посетителите в сградата, определен като едновременно дневно присъствие;

ж) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) проектни допускания относно функционалните режими по групи технически уреди и системи, потребяващи електрическа енергия, която не се използва за отопление, и/или охлаждане, и/или вентилация; други специфични условия, влияещи на енергийното потребление на проектираната сграда;

з) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) проектни стойности на показателите, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на ограждащите конструкции на сградата, включително технически характеристики на предвидените с проекта строителни енергоефективни продукти/материали;

и) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) проектни стойности на показателите, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопляване, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, описание на проектираните системи за отопляване/охлаждане и вентилация на сградата, включително за оползотворяване на възобновяемата енергия, проектни режимни параметри и ефективности на системите;

й) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) проектна стойност на показателя за годишния разход на енергия по чл. 4, ал. 1, характеризиращ енергопотреблението на сградата като цяло, в т.ч. годишна потребна енергия за отопление, охлаждане, вентилация и битово горещо водоснабдяване;

к) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) разход на първична енергия на проектираната сграда и клас на енергопотребление по скалата на класовете на енергопотребление съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ.

(2) При изчисляване на показателите, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на ограждащите конструктивни елементи, за постигане на нормативните изисквания за топлосъхранение топлоизолацията на ограждащите конструкции се оценява и/или оразмерява в зависимост от спецификата на строителната конструкция и изискванията на тази наредба и на действащите нормативни актове към момента на оценката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) При изготвянето на инвестиционни проекти за нови сгради или за реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради се анализират възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници за доказване на техническата възможност и икономическата целесъобразност. Анализът на възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници е част от оценката на показателя за годишен разход на енергия по чл. 4, ал. 1 в сградата.

 
 
 
 

Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) Оценката за съответствие на част "Енергийна ефективност" на инвестиционния проект на сграда със същественото изискване по чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ е систематичен преглед и проверка на проектните стойности на техническите показатели за енергийна ефективност по чл. 4, ал. 1 в съответствие с приложимите изисквания на нормативните актове и техническите спецификации.

(2) Оценката за съответствие по ал. 1 включва:

1. преглед и проверка на входящите данни, свързани с външните и вътрешните климатични условия, с функционалното предназначение на сградата, със специфичните режими на отопляване/охлаждане и вентилация в зависимост от експлоатационните режими на сградата, с топлотехническите и оптичните характеристики на предвидените с проекта продукти;

2. проверка за обхвата и съдържанието на направените изчисления на показателите за разход на енергия, вкл. на нетната енергия, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на ограждащите конструктивни елементи и на елементите на системите за осигуряване на микроклимата и показателите, характеризиращи енергопотреблението на процесите за отопляване/охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, в зависимост от предвидените енергийни източници и изпълнението на изискването по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ;

3. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) сравняване на изчислената стойност на показателя по чл. 4, ал. 1 за съответствие с референтната стойност за същата сграда;

4. проверка за взаимната съгласуваност на част "Енергийна ефективност" с останалите части на проекта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Оценката по ал. 1 се оформя във вид на самостоятелен доклад.

 
 
 
 

Чл. 28. (1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти (материали и изделия), съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.

(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи (сертификати и удостоверения за качество, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) При проектирането на сгради се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.), съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L88 от 4.4.2011 г.).

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Продуктите, влагани в сградите, произведени и/или пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се ползват с характеристиките им за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност за здравето и живота на обитателите на сградите и опазването на околната среда.

 
 
 
 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.)

 
 
 
 

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) По смисъла на тази наредба:

1. "Строеж", "реконструкция", "основен ремонт", "основно обновяване" и "строителни и монтажни работи" са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.

2. "Референтни стойности" са стойностите на показателите на ограждащите конструкции и елементи, елементите и агрегатите на системите за осигуряване на микроклимата в сградите, които се регламентират в националното законодателство за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите.

3. "Референтна стойност на общия годишен разход на енергия в сграда" е стойността, която се изчислява въз основа на референтните стойности на показателите на ограждащите конструкции и елементи и на елементите и агрегатите на системите за осигуряване на микроклимата в сградата. Стойността съответства на референтната интегрирана енергийна характеристика на сграда съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ.

4. "Нетна енергия" е енергията, която трябва да се внесе в отопляемия обем чрез отоплителна система или да се изнесе от охлаждания обем чрез охладителна система, при отсъствие на вътрешни товари, за да се осигури нормативната температура на въздуха.

5. "Потребна енергия" е количеството енергия, доставено до сградата.

6. "Първична енергия" е количеството енергия, което не е било обект на процес на превръщане и/или преобразуване.

7. "Обща площ на външните ограждащи конструкции и елементи" е площта на външните ограждащи конструкции - стени, прозорци и врати, под и покрив, определена по външните им размери.

8. "Обща отопляема площ на сграда" е сумата от площите на всички отопляеми пространства в сградата, в т.ч. общата площ на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми помещения в сградата. Площите се определят по външните им размери.

9. "Охлаждан обем" е сумата от обемите на пространствата, от които се изнася топлина за поддържане на определена температура.

10. "Охлаждане" е процес на изнасяне на топлина от сграда или от част от сграда за поддържане на определена температура.

11. "Общ отопляем обем на сграда" е сумата от обемите на отопляемите пространства в сградата, в т.ч. обемите на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми пространства. Обемите се определят по външните им размери.

12. "Действителен коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия (коефициент на енергопреминаване)" е показател, който отчита дела на преминалата слънчева енергия през остъклените ограждащи повърхности от пълната лъчиста слънчева енергия, попаднала върху тях.

13. "Вентилация" е процес на въздухообмен в сграда за осигуряване на пресен въздух за обитателите.

14. "Топлинен мост" е вертикален или хоризонтален стоманен или бетонен елемент от конструкцията на сграда, през който количеството преминала топлина в резултат на температурна разлика между вътрешната към външната среда е по-голямо, отколкото през останалата част на конструкцията.

15. "Кратност на въздухообмена" е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.

16. (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Нова сграда" е всяка новоизградена сграда, която се въвежда в експлоатация за първи път.

17. (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Енергийна ефективност в сгради" е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите, топлосъхранението им и икономията на енергийни ресурси за нуждите на сградите с минимални финансови разходи.

18. (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Промишлени системи" е съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологии и спомагателни стопанства, включени в производството на стоки.

19. (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Производствени сгради" са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл. 54, ал. 6 ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности - животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.

20. (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Основен ремонт" е ремонт на сграда, който обхваща над 25 на сто от площта на външните й ограждащи конструкции и елементи.

21. (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Външни ограждащи елементи на сградата" е система от компоненти (конструкции и елементи - плътни и прозрачни) на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата.

22. (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Сграден компонент" е техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.

23. (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Климатизиран обем" е отопляем обем или обем за охлаждане.

24. (Нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Климатизирана площ" е общата площ на пода на климатизирания обем, която включва площта на климатизирано пространство чрез отоплителна и/или охладителна система и площта на индиректно климатизирани неотопляеми/неохлаждани пространства (приземни и подземни етажи) с топлинни загуби/притоци. Климатизираната площ се определя по външните размери на сградата.

 
 
 
 

§ 2. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).

 
 
 
 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 
 
 
 

§ 3. (Предишен § 2 - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради (ДВ, бр. 7 от 1999 г.).

 
 
 
 

§ 4. (Предишен § 3 - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Тази наредба се прилага за сгради, чието проектиране започва след 1 март 2005 г.

 
 
 
 

§ 5. (Предишен § 4 - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) До влизане в сила на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ се прилагат Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., БСА, бр. 6 - 7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4 - 5 от 1994 г.) при изчисляване на показателите за топлосъхранение и за разход на енергия, както и на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.

 
 
 
 

§ 6. (Предишен § 5 - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.

————————————————————————————————

 
 
 
 

НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради

(ДВ, бр. 2 от 2010 г.)

.......................................................................

 
 
 
 

§ 4. В § 25 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради (ДВ, бр. 85 от 2009 г.) ал. 1 се изменя така:

"§ 25. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване и производството по издаване на разрешение за строеж започва след 1 февруари 2010 г."

......................................................................

Заключителна разпоредба

 
 
 
 

§ 6. Производствата по заявленията за одобряване на инвестиционни проекти, подадени до 1 февруари 2010 г. включително, се довършват по досегашния ред.

 
 
 
 

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради

(ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.)

 
 
 
 

§ 17. (1) Наредбата не се прилага за сгради, за които е започнало производство по въвеждането им в експлоатация.

(2) За започнато производство по въвеждане в експлоатация се счита датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ.

 
 
 
 
                                                              Приложение № 1
 
 
 
 
към чл. 2, ал. 3
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

1. Списък на стандартите от приложното поле на наредбата

• БДС EN 15217:2007 „Енергийни характеристики на сгради. Методи за изразяване на енергийните характеристики и за енергийна сертификация на сгради“

• БДС EN ISO 13790:2008 „Енергийни характеристики на сгради. Изчисляване на потребната енергия за отопляване и охлаждане на пространство“

• БДС EN ISO 15243:2008 „Вентилация на сгради. Изчисляване на температурите, топлинното натоварване и необходимата енергия за сградите при системи с климатизация на въздуха“

• БДС EN ISO 15316-2-1:2008 „Отоплителни системи в сгради. Метод за изчисляване на необходимата енергия и ефективността на системата. Системи за отопляване на помещенията чрез излъчване“

• БДС EN ISO 15316-2-3:2008 „Отоплителни системи в сгради. Метод за изчисляване на необходимата енергия за системата и ефективността на системата. Системи за разпределение на отопляването в помещенията“

• БДС EN ISO 13370:2008 „Топлинни характеристики на сгради. Топлопреминаване през земята. Изчислителни методи“

• БДС EN ISO 6946:2008 „Строителни елементи и елементи на сградата. Топлинно съпротивление и коефициент на топлопреминаване. Метод за изчисляване“

• БДС EN ISO 13789:2008 „Топлинни характеристики на сградите. Коефициент на топлинните загуби. Изчислителен метод“

• БДС EN 15193:2008 „Енергийни характеристики на сгради. Енергийни изисквания към осветлението“

• БДС EN 13363-1:2003+A1:2008 „Устройства за защита от слънце, комбинирани със стъкло. Изчисляване на слънчева пропускливост и светлопропускливост“

• БДС EN ISO 13786:2008 „Топлинни характеристики на строителните елементи. Динамични топлинни характеристики. Изчислителен метод“

• БДС EN ISO 10456:2008 „Строителни материали и продукти. Процедури за определяне на декларирани и проектни топлинни стойности“

• БДС EN ISO 9229:2007 „Топлоизолация. Речник“

• БДС EN ISO 9288:2005 „Топлоизолация. Топлопренасяне чрез лъчение. Физични величини и определения“

• БДС EN ISO 14683:2008 „Топлинни мостове в строителните конструкции. Коефициент на линейно топлопреминаване. Опростени методи и ориентировъчни изчислителни стойности“

• БДС EN ISO 10211:2008 „Топлинни мостове в строителни конструкции. Изчисляване на топлинните потоци и повърхностните температури. Подробни методи за изчисляване“

• БДС EN ISO 9346:2007 „Хигротермални свойства на сгради и строителни материали. Физични величини и определения за масопренасяне. Речник“

• БДС EN ISO 12567-2:2006 „Топлинни характеристики на прозорци и врати. Определяне на коефициента на топлопреминаване по метода с гореща кутия. Част 2: Покривни прозорци и други релефни прозорци“

• БДС EN ISO 10077-1:2007; БДС EN ISO 10077-2:2004 „Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчисляване на коефициента на топлопреминаване. Част 2: Числен метод за рамки“

• БДС EN 12412-4:2004 „Топлинни характеристики на прозорци, врати и изолиращи приспособления. Определяне на коефициента на топлопреминаване по метода гореща кутия. Част 4: Ролетни изолиращи приспособления“

• БДС EN 410:2001 „Стъкло за строителството. Определяне на светлотехническите характеристики на остъкляващи конструкции при слънчево лъчение“

• БДС EN 673:2001/A1:2001/A2:2004 „Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (U – стойност). Изчислителен метод“

• БДС EN 674:2002 „Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (U – стойност). Метод с апаратура със защитена нагревателна плоча“

• БДС EN 675:2002 „Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (U – стойност). Метод с уред за измерване на топлинния поток“.

2. Основни означения и единици за измерване:

missing 87010-br85-2009- file, missing 87010-br85-2009- fileе количеството годишна първична енергия;

missing 87010-br85-2009- file, missing 87010-br85-2009- file– количеството годишна потребена енергия за отопляване;

missing 87010-br85-2009- file, missing 87010-br85-2009- file– количеството годишна потребна енергия за охлаждане;

missing 87010-br85-2009- file, missing 87010-br85-2009- file– годишното количество потребна енергия за гореща вода за битови нужди;

missing 87010-br85-2009- file, missing 87010-br85-2009- file– годишното количество регенерирана енергия в сградата;

s – отопляваното/охлажданото пространство в сградата;

A, m2 – общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата;

Af, m2 – общата площ на отоплявано/охлаждано пространство missing 87010-br85-2009- fileв сградата, определена по външни размери;

Vs, m3 – обемът на отоплявано/охлаждано пространство missing 87010-br85-2009- fileв сградата, определен по външни размери;

V, m3 – обемът на отоплявано/охлаждано пространство missing 87010-br85-2009- fileв сградата, определен по вътрешни размери;

DD, Kd са денградуси;

U,W/ m2K – коефициентът на топлопреминаване;

g – коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия;

missing 87010-br85-2009- file, °C – температурата на въздуха в отопляваното пространство missing 87010-br85-2009- file;

missing 87010-br85-2009- file, °C – температурата на въздуха в охлажданото пространство missing 87010-br85-2009- file;

missing 87010-br85-2009- file, °C – средната месечна стойност на температурата на окръжаващата външна среда;

t, h – продължителността на месеца в часове;

missing 87010-br85-2009- file,W/K – коефициентът на пренос на топлина с вентилационния въздух при температурна разлика 1К;

missing 87010-br85-2009- file, W/K – коефициентът на пренос на топлина през ограждащите елементи при температурна разлика 1К;

missing 87010-br85-2009- file, W/mK – линейният коефициент на топлопреминаване по вътрешните размери;

missing 87010-br85-2009- file, W/mK – линейният коефициент на топлопреминаване по външните размери;

missing 87010-br85-2009- file, missing 87010-br85-2009- file– кратността на въздухообмена;

fst – процент остъкляване.

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
                                                           Приложение № 2
 
 
 
 
към чл. 4, ал. 3
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)




Таблица 1
Данни за продължителността на отоплителния период
и за денградусите (DD)по населени места

 

№ по ред

Населено място

Брой отоплителни дни (tHP) при:

DD при:

Брой отоплителни дни (tHP) при:

DD при:

q e ? 12°C

q e ?  12° C

q i, H  =  19° C 

q i,H = 17° C 

1

2

3

4

5

6

1.

Айтос

175

2400

175

2030

2.

Ардино

180

2500

180

2140

3.

Асеновград

170

2400

167

2060

4.

Балчик

180

2400

180

2040

5.

Белоградчик

195

3000

195

2610

6.

Берковица

195

3000

195

2610

7.

Благоевград

170

2400

170

2060

8.

Бойчиновци

180

2800

180

2440

9.

Ботевград

190

2800

190

2420

10.

Брезник

210

3200

210

2780

11.

Бургас

170

2300

170

1960

12.

Бяла

175

2700

175

2350

13.

Бяла Слатина

175

3000

175

2650

14.

Варна

180

2400

180

2040

15.

Велинград

200

3300

200

2860

16.

Видин

185

2800

185

2430

17.

Враца

180

2700

180

2340

18.

Габрово

190

2800

190

2420

19.

Генерал Тошево

190

2800

190

2420

20.

Годеч

200

3100

200

2700

21.

Горна Оряховица

180

2700

180

2340

22.

Гоце Делчев

180

2600

180

2240

23.

Горни Чифлик

185

2500

185

2130

24.

Грудово

175

2400

175

2050

25.

Девин

210

3000

210

2580

26.

Димитровград

175

2400

175

2050

27.

Добрич

190

2800

190

2420

28.

Дряново

185

2700

185

2330

29.

Дулово

190

2800

190

2420

30.

Дупница

190

2700

190

2320

31.

Елена

190

2800

190

2420

32.

Елен Пелин

195

2900

195

2510

33.

Елхово

175

2400

175

2050

34.

Златарица

185

2800

185

2430

35.

Ивайловград

170

2300

170

1960

36.

Исперих

190

2800

190

2420

37.

Ихтиман

195

3400

195

3010

38.

Казанлък

190

2800

190

2420

39.

Карлово

180

2600

180

2240

40.

Карнобат

175

2400

175

2050

41.

Кнежа

190

3000

190

2620

42.

Копривщица

250

4000

250

3500

43.

Котел

190

2800

190

2420

44.

Крумовград

175

2400

175

2050

45.

Кубрат

185

2800

185

2430

46.

Кула

190

3000

190

2620

47.

Кърджали

175

2400

175

2050

48.

Кюстендил

190

2700

190

2320

49.

Ловеч

180

2700

180

2340

50.

Лом

180

2700

180

2340

51.

Луковит

180

2600

180

2240

52.

Мадан

210

3000

210

2580

53.

Малко Търново

170

2200

170

1860

54.

Момчилград

180

2500

180

2140

55.

Монтана

180

2800

180

2440

56.

Никопол

175

2600

175

2250

57.

Нова Загора

175

2400

175

2050

58.

Нови пазар

190

2800

190

2420

59.

Омуртаг

190

2800

190

2420

60.

Оряхово

175

2600

175

2250

61.

Павликени

180

2700

180

2340

62.

Пазарджик

175

2500

175

2150

63.

Панагюрище

195

3000

195

2610

64.

Перник

195

3000

195

2610

65.

Петрич

155

2000

155

1690

66.

Пещера

165

3000

165

2270

67.

Пирдоп

180

3100

180

2740

68.

Плевен

180

2700

180

2340

69.

Пловдив

175

2500

175

2150

70.

Поморие

170

2300

170

1960

71.

Попово

185

2800

185

2430

72.

Преслав

190

2800

190

2420

73.

Провадия

180

2600

180

2240

74.

Първомай

180

2600

180

2240

75.

Радомир

185

3000

185

2630

76.

Разград

190

2800

190

2420

77.

Разлог

220

3300

220

2860

78.

Русе

175

2600

175

2250

79.

Самоков

220

3300

220

2860

80.

Сандански

160

2100

160

1780

81.

Свиленград

165

2200

165

1870

82.

Свищов

175

2600

175

2250

83.

Своге

195

3000

195

2610

84.

Севлиево

185

2800

185

2430

85.

Силистра

180

2700

180

2340

86.

Сливен

175

2400

175

2050

87.

Сливница

200

3100

200

2700

88.

Смолян

240

3600

240

3120

89.

София

190

2900

190

2520

90.

Созопол

160

2100

160

2780

91.

Стара Загора

170

2300

170

1960

92.

Тервел

190

2800

190

2420

93.

Тетевен

195

3000

195

2610

94.

Тополовград

170

2400

170

2600

95.

Троян

195

3000

195

2610

96.

Трън

220

3500

220

3060

97.

Трявна

190

2800

190

2420

98.

Тутракан

180

2700

180

2340

99.

Търговище

190

2800

190

2420

100.

Велико Търново

180

2600

180

2240

101.

Харманли

170

2300

170

1960

102.

Хасково

175

2300

175

1950

103.

Хисаря

175

2500

175

2150

104.

Царево

160

2100

160

1780

105.

Чепеларе

250

3800

250

3300

106.

Чирпан

180

2600

180

2240

107.

Шумен

190

2800

190

2420

108.

Ямбол

180

2500

180

2140








 


Забележки:

1. В случаите, когато в табл. 1 няма данни за съответното населено място,

продължителността на отоплителния период и денградусите се определят в

зависимост от климатичната зона по картата и данните в табл. 2 от това приложение.

2. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2009 г.)Когато надморската височина на дадено населено място е по-голяма от 500 m, годишният разход на енергия се пресмята по данните за съответната климатична зона, към която принадлежи населеното място, и се умножава с отношението на денградусите за населеното място съгласно табл. 1 и денградусите за зоната.

 

 
 
 
 



 
 
 
 
                                                       Приложение № 3
 
 
 
 
към чл. 5
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.,
попр., бр. 88 от 2009 г.,
бр. 92 от 2009 г.,
изм., бр. 2 от 2010 г.)

МЕТОДИКА

за изчисляване на показателите за разход на енергия

и на енергийните характеристики на сгради


1. Основни положения

1.1. Методиката е разработена въз основа на БДС EN ISO 13790 и на добрите европейски практики в областта на определяне на годишен разход на енергия за отопляване, вентилация, охлаждане и гореща вода.

1.2. Методиката дава количествена оценка за влиянието на:

1.2.1. топлинните загуби и топлинните притоци от топлопреминаване през ограждащите елементи;

1.2.2. топлинните загуби и топлинните притоци от вентилация вследствие смяната на въздуха в помещенията с външен въздух;

1.2.3. топлинните печалби от слънчевото греене, получени в резултат както на директното слънцегреене през прозрачни елементи, така и на поглъщането на лъчение от непрозрачни елементи;

1.2.4. топлинните загуби от излъчване към небосвода;

1.2.5. топлинните печалби от вътрешни източници, от работата на електрически уреди, изкуствено осветление, от топлопредаването на хора;

1.2.6. ефективността на техническите системи, осигуряващи параметрите на микроклимата.


2. Външни климатични условия

2.1. Показателите за разход на енергия се определят при базови стойности на следните климатични фактори:

2.1.1. средномесечна температура на външния въздух;

2.1.2. средни часови температури на външния въздух за периода на охлаждане;

2.1.3. средночасов интензитет на пълното слънчево греене, определен на база 24 часа;

2.1.4. средномесечна относителна влажност на външния въздух (за периода на охлаждане);

2.1.5 средночасова относителна влажност на външния въздух (за периода на охлаждане).

2.2. Базовите стойности на климатичните фактори са определени за девет климатични зони на страната съгласно картата и таблици 1 и 2 на приложение № 2.

3. Потребна и първична енергия

3.1. Общи положения

Изчисляването на разхода на енергия се основава на енергиен баланс на сградата като интегрирана система за период от време един месец. Такъв подход налага съвместяване на нестационарни и стационарни компоненти на енергийните потоци по целия тракт - от енергообмена в отопляваното и/или охлажданото пространство през системата за пренос и разпределение до генератора/преобразувателя на енергия. Това налага въвеждане на някои специфични определения, с които да се дефинират междинни граници на енергийния баланс.

При отсъствие на вътрешни източници/консуматори на топлина необходимата в границите на отопляваното или охлажданото пространство енергия за поддържане на параметрите на микроклимата се нарича „нетна енергия”.

В действителност при реалната експлоатация на сградата съществуват източници/консуматори на топлина, които намаляват или увеличават количеството нетна енергия. Количеството енергия, което трябва да се внесе или отведе от отопляваното или охлажданото пространство за поддържане на параметрите на микроклимата, представлява действително потребната енергия.

Когато към тази енергия се добавят загубите за преобразуване, пренос и разпределение, които се реализират в техническите системи на сградата, както и енергията за транспортиране на топлоносителите/студоносителите в тези системи (енергията за помпи и вентилатори), се получава енергията, която трябва да се достави до границите на сградата. Това е брутната потребна енергия за сградата.

Брутната потребна енергия за сградата има еквивалентна стойност на т.нар. „първична енергия”. Това е количеството енергия, получено като сума от доставената енергия и загубите от производството, преноса и разпределението до сградата, т.е. еквивалентното количество енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване.

3.1.1. Изчислителният метод за определяне на брутната потребна енергия в сгради се основава на квазистационарен топлинен баланс на сградата, в който динамиката на топлообменните процеси се отчита с коефициенти на оползотворяване на топлинните печалби и топлинните загуби.

3.1.2. При разлика между вътрешните температури в различните отопляеми пространства или различните охлаждани пространства на сградата, по-малки от 4 К, сградата се разглежда като една топлинна зона със средна обемна вътрешна температура.

За периода на отопляване средната температура в сградата се определя по формулата:

 

(3.1),

 

където:

 е температурата на въздуха в отопляваното пространство , °С;

 - обемът на отопляваното пространство , определен по външни размери, .

За периода на охлаждане средната температура се определя по формулата:

(3.2),

където:

 е проектната температура на въздуха в охлажданото пространство , °С;

 - обемът на охлажданото пространство , определен по външни размери, .

3.1.3 Топлинните печалби от вътрешни източници зависят от режима на експлоатация на сградата и мощността на използваните уреди.

В топлинните печалби топлината, отделена от хора, се отчита само с осезаемата съставяща.

3.1.4. Когато зоната съдържа пространства с различен режим на използване, различни вътрешни топлинни източници, продължителност на осветление и продължителност на вентилация, се използват осреднени по площ стойности на параметрите.

3.2. (Попр. - ДВ, бр. 92 от 2009 г.) Годишна потребна енергия

Годишната потребна енергия () в kWh за отопляване, вентилация, гореща вода за битови нужди и охлаждане се изчислява по следното балансово уравнение:

Q = QH + QV + QW + QC – Qr,

(3.3),

където:

 е годишната потребна енергия за отопляване, kWh;

 - годишната потребна енергия за вентилация, kWh;

 - годишната потребна енергия за гореща вода за битови нужди, kWh;

 - годишната потребна енергия за охлаждане, kWh;

 - годишното количество регенерирана енергия в сградата, kWh.


3.3. Първична енергия

За определяне на първичната енергия се използва коефициент ер, отчитащ загубите при добив и/или производство и пренос на енергийни ресурси и енергия. Първичната енергия за сградата () в kWh се определя по формулата:

(3.4),

където:

Qp е количеството първична енергия, kWh;

Qi – количеството брутна потребна енергия с i-тия енергоносител, kWh;

ep,i  - коефициент, отчитащ загубите за добив/производство и пренос на i-тата съставяща на брутната потребна енергия.


Стойностите на коефициента ер са дадени в таблица 1.


Таблица 1

 

Вид енергиен ресурс/енергия

Коефициент ер

Промишлен газьол

1,1

Природен газ

1,1

Пропан-бутан

1,1

Черни каменни въглища

1,2

Кафяви каменни въглища

1,2

Дърва за горене

1,05

Дървени брикети

1,25

Електроенергия

3,0

 

4. Метод за изчисляване на потребната енергия

4.1. Потребна енергия за отопляване

За всяка зона на сградата потребната енергия за отопляване за всеки месец от отоплителния период се изчислява по уравнението:

(3.5),

при условие че ,

където:

е потребната енергия за отопляване на зоната, kWh;

  - пълните топлинни загуби на зоната за месеца, определени съгласно т. 4.4, kWh;

- топлинните печалби в зоната за месеца, определени съгласно т. 4.5, kWh;

  - безразмерен фактор на оползотворяване на топлинните печалби в зоната за месеца, определен съгласно т. 11.1.

4.2. Потребна енергия за охлаждане

Когато в охлажданата зона няма влагообмен, потребната енергия за охлаждане за всеки месец се изчислява по уравнението:

(3.6),

при условие че ,

където:

  е потребната енергия за охлаждане на зоната, kWh;

- топлинните печалби в зоната за месеца, kWh;

- пълните топлинни загуби на зоната за месеца, kWh;

  - безразмерен фактор на оползотворяване на топлинните загуби в зоната за месеца, определен съгласно т. 11.2.

Особеностите на изчисляването на потребната енергия за охлаждане с отчитане на влагообмена са дадени в т. 12.

4.3. Потребна енергия за загряване на вода за битови нужди

При загряване на вода за битови нужди дефинираната в т. 3.1 потребна енергия съвпада с нетната енергия и се определя по уравнението:

, kWh

(3.7),

където:

(?c)w = 1,161 kWh/(m3.K) е обемно изразеният топлинен капацитет на водата;

Vw - обемът на горещата вода за изчислителния период, m3;

- температурата на горещата вода, °С;

 - температурата на студената вода, °С.

4.4. Пълните топлинни загуби  в kWh за всяка зона и за всеки месец се определят като сума:

,

(3.8),

където:

 са топлинните загуби на зоната от топлопреминаване за месеца, kWh;

 - топлинните загуби на зоната от вентилация за месеца, kWh.

4.4.1. Топлинните загуби  в kWh от топлопреминаване се изчисляват за всяка зона и за всеки месец по формулата:

а) за периода на отопляване:

(3.9);

б) за периода на охлаждане:

(3.10),

където:

     са топлинните загуби от топлопреминаване, kWh;

      е коефициент на пренос на топлина през ограждащите зоната елементи при температурна разлика 1К, ; определя се съгласно т. 5;

 - топлинният поток през земята при температурна разлика 1К, причинен от топлинната инертност на земята, W/K;

 - съответно температурите в зоната при зимен и летен режим, °С;

       - средната месечна стойност на температурата на окръжаващата зоната среда, °С;

         - продължителността на месеца в часове.

4.4.2. Топлинните загуби  в kWh от вентилация се изчисляват за всяка зона и за всеки месец по формулата:

в) за периода на отопляване:

(3.11);

г) за периода на охлаждане:

(3.12),

където:

     e количеството топлина, пренесено с вентилационния въздух, kWh;

     е коефициент на пренос на топлина с вентилационния въздух при температурна разлика 1К, ; определя се съгласно т. 8;

 са съответно температурите в зоната при зимен и летен режим, °С;

       - средната месечна стойност на температурата на външния въздух, °С;

         - продължителността на месеца в часове.

В някои периоди от време топлинните загуби от вентилация може да се получат с отрицателен знак. Това означава „внасяне на топлина в зоната”.

4.5. Топлинните печалби  в kWh за всяка зона и за всеки месец се изчисляват по формулата:

,

(3.13),

където:

     е сумарното количество топлина, отделено от вътрешните топлинни източници в зоната за дадения месец, определена съгласно т. 9, kWh;

    - сумата от притоците на топлина в зоната от слънцето за дадения месец, определена съгласно т. 10, kWh.

5. Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване  се определя по формулата:

(3.14),

където:

 e коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите елементи, граничещи с външния въздух, W/K;

 - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през земята в стационарен режим, W/K;

HU - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи, граничещи с неотопляеми или неохлаждани зони, W/K;

 - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи, граничещи с прилепени сгради, W/K.

5.1. Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащи конструкции и елементи, граничещи с външен въздух

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи, граничещи с външния въздух,  се определя по формулата:

(3.15),

където:

 е номерът на елемента, k – номерът на линейния топлинен мост, j - номерът на точковия топлинен мост;

Ui е коефициент на топлопреминаване на i-тия ограждащ елемент, граничещ с външен въздух, W/m2K;

Ai – площта на i-тия ограждащ елемент, m2;

 - дължината на k-тия линеен топлинен мост, m;

- линейният коефициент на топлопреминаване на k-тия линеен топлинен мост, W/mK;

 - коефициентът на пренос на топлина през j-тия точков топлинен мост, W/K.

5.2. Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през земята

Топлинните загуби от топлопреминаване през ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земята - подови плочи, стени и подове на подземен етаж, се изчисляват по метод, описан подробно в БДС EN ISO 13370:2008. Те се определят с две компоненти:

• стационарна, отразяваща постоянен топлинен поток през повърхността на елемента и постоянен топлинен поток през периферията му,

• нестационарна, отразяваща променлив по големина топлинен поток през земята, причинен от топлинната инертност на земята.

Стационарната част на коефициента на пренос на топлина през ограждащи елементи, граничещи със земя, се изчислява по формулата:

 

(3.16),

където:

Р е периметърът на елемента, граничещ със земята, m;

 - линейният коефициент на топлопреминаване за периферията на елемента, W/mK.

Изчисленията започват с определяне на стойността на характерния размер (пространствена характеристика) на пода  по формулата:

 

(3.17).

Изчислява се и еквивалентната дебелина на пода dt по формулата:

dt = w + l (Rsi + Rf + Rse)

(3.18),

където:

А е площта на земната основа, m2;

Р - периметърът на земната основа, m;

w - дебелината на надземната част на вертикалната стена над нивото на терена, m;

l - коефициентът на топлопроводност на земята, W/(m.K); ако няма други данни, се приемат следните стойности за земята: l = 2 W/(m.K); rс = 2.106 J/(m2.K);

Rsi - съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност; Rsi = 0,17 m2.K/W;

Rf - термичното съпротивление на подовата плоча, m2.K/W;

Rse – съпротивлението на топлопредаване на външната повърхност; R= 0,04 m2.K/W.

В случаите на подземен етаж  се определя по площта и периферията на пода му. Топлинните загуби през стените на сутерена се изчисляват отделно от пода.

По-долу е показан редът за изчисляване на коефициента на топлопреминаване U при четири характерни вида ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земя:

а) под върху земя (подова плоча върху земята, без подземен етаж) без топлинна изолация по периферията;

б) под върху земя (подова плоча върху земята, без подземен етаж) с топлинна изолация по периферията;

в) при отопляем подземен етаж;

г) при неотопляем подземен етаж.

5.2.1. Коефициент на топлопреминаване през подова плоча върху земя (без подземен етаж) без топлинна изолация по периферията

Коефициентът на топлопреминаване U на подовата плоча се изчислява при следните условия:

а) при dt <  коефициентът на топлопреминаване U се определя по формулата:

(3.19),

формула (3.19) се използва в случаите, когато подовата плоча не е топлинно изолирана или е слабо изолирана;

б) ако dt ?  (добре изолирана подова плоча), то

(3.20).

5.2.2. Коефициент на топлопреминаване през подова плоча върху земя (без подземен етаж) с топлинна изолация по периферията

Подовата плоча върху земя може да има топлинна изолация, положена като хоризонтални или вертикални ленти по периферията, както схематично е показано на фиг.1 и 2.

В тези случаи коефициентът на пренос на топлина включва допълнителна добавка за отчитане на ефекта от изолацията:

(3.21),

където е коефициентът на линейно топлопреминаване, отчитащ наличие на топлинна изолация по периферията, W/mK; има отрицателна стойност; влиянието на този коефициент може да се отчете директно в коефициента на топлопреминаване U по формулата:

(3.22).

В тази формула с Uo е означена стойността на коефициента на топлопреминаване, определена по т. 5.2.1.

При хоризонтално положена изолация, както е показано на фиг. 1, стойността на коефициента  се изчислява по формулата:

 

(3.23),

където:

D е широчината на топлоизолационната ивица, m;

- дебелината на топлоизолационната ивица, определена по формулата:

,

(3.24)

Rn – съпротивлението на топлопроводност на топлоизолационната ивица, m2K/W;

dn – дебелината на топлоизолационната ивица, m.

При вертикално положена изолация, както е показано на фиг. 2, стойността на коефициента  се изчислява по формулата:

 

(3.25),

където D е дълбочината на топлинната изолация под нивото на земята, m.

5.2.3. Коефициент на топлопреминаване при отопляем подземен етаж

Коефициентът на топлопреминаване U през подземен етаж се определя по формулата:

 

(3.26),

където:

 е коефициентът на топлопреминаване през пода на подземния етаж;

Rg - термичното съпротивление на пода на подземния етаж, m2K/W;

Ux е еквивалентен коефициент на топлообмен между сутерена и околния въздух чрез топлопреминаване през стените на подземния етаж над земята и вентилиране на сутерена.

5.2.3.1. Коефициентът на топлопреминаване  през пода на подземния етаж се определя чрез еквивалентната дебелина dg:

dg = w + l (Rsi + Rg + Rse)

(3.27)

по формулата:

 

(3.28).

Ако подът на подземния етаж е на дълбочина z, по-голяма от 0,5 m под нивото на земята, е необходимо да се отчете и топлопреминаването през стените, които са в контакт със земята. Една възможност за това е коефициентът на топлопреминаване  да се изчисли като сума от две съставящи по формулата:

 

(3.29),

където:

 e коефициентът на топлопреминаване през пода на подземния етаж в контакт със земята, W/m2K;

 - коефициентът на топлопреминаване през стените на подземния етаж в контакт със земята, W/m2K;

A - площта на пода на подземния етаж, m2.

5.2.3.2. Коефициентът на топлопреминаване  през пода на подземния етаж се изчислява при следните условия:

а) при  (неизолиран или слабо изолиран под), където z е височината на стената от пода до повърхността на терена, коефициентът Ubf се определя по формулата:

(3.30);

б) при  (добре изолиран под) коефициентът Ubf се определя по формулата:

(3.31).

5.2.3.3. Коефициентът на топлопреминаване Ubw през стените на подземния етаж се изчислява в следната последователност:

w = ? (Rsi + Rw +Rse)

(3.32),

където:

Rsi = 0,13 m2.K/W (за вертикални ограждащи елементи);

Rse = 0,04 m2.K/W;

Rw - съпротивлението на топлопроводност на стените на подземния етаж, m2.K/W.

а) при w ? dt коефициентът Ubw се определя по формулата:

(3.33);

б) при w < dt коефициентът Ubw се определя по формулата:

(3.34).

5.2.3.4. Ако е необходимо да се определи общ ефективен коефициент на топлопреминаване през всички ограждащи елементи на подземния етаж в контакт със земята, може да се използва следната формула:

(3.35).

Стационарната част на коефициента на пренос на топлина през ограждащите елементи на подземния етаж в контакт със земята е:

(3.36).

5.2.3.5. Еквивалентният коефициент на топлообмен Ux между подземния етаж и околния въздух през стените над нивото на терена се изчислява по формулата:

(3.37),

където:

h е височината на стените над нивото на терена (стените, които са в контакт с външния въздух), m;

 - коефициентът на топлопреминаване през стените над нивото на терена, W/m2K;

 - площта на вентилационните отвори на подземния етаж за единица дължина от периметъра, m2/m;

- средната скорост на вятъра на височина 10 m, m/s;

 - фактор на защита от вятъра; стойности за фактора са дадени в табл. 2.


Таблица 2

 

Разположение на сградата

Местоположение

Стойност на фактора fw

Защитено

Център на населено място

0,02

Средно открито

Жилищен квартал

0,05

Открито

Извън населено място

0,10

 

5.2.4. Коефициент на топлопреминаване при неотопляем подземен етаж

Действителният коефициент на топлопреминаване U се определя по формулата:

 

(3.38),

където:

A е площта на пода на подземния етаж, m2;

z' - височината на стените в контакт със земята на съответния неотопляем подземен етаж, m;

P - периметърът на подземния етаж, m;

(z.P) - площта на стените в контакт със земята на неотопляемия подземен етаж, m2;

(h.P) - площта на ограждащите конструкции и елементи на неотопляемия подземен етаж, които граничат с външен въздух;

Uf - коефициентът на топлопреминаване през пода на отопляваното помещение, W/m2K, при съпротивления на топлопредаване Rsi = Rse = 0,17 m2K/W;

Uw - коефициентът на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на неотопляемия подземен етаж, които граничат с външен въздух W/m2K;

h - височината на стените на подземния етаж, които граничат с външния въздух, m (от долната повърхност на подовата плоча на отопляваното помещение до нивото на земята);

n – кратността на въздухообмена в подземния етаж; ако няма други данни, се приема n = 0,3 h-1;

V – нетният обем на въздуха в подземния етаж, m3;

Ubf – коефициентът на топлопреминаване през пода на подземния етаж, W/m2K;

Ubwкоефициентът на топлопреминаване през стените на подземния етаж, граничещи със земята, W/m2K.

В случай на частично отопляван подземен етаж се изпълнява следната процедура:

а) извършват се съответни изчисления за изцяло отопляван подземен етаж;

б) извършват се съответни изчисления за изцяло неотопляван подземен етаж;

в) сумират се стойностите на топлинните загуби съответно пропорционално на площите на контактуващи със земята части на отопляваните и неотопляваните части на подземния етаж.

5.2.5. Коефициентът на пренос на топлина към неотопляеми или от неохлаждани помещения/зони  се определя по формулата:

 

(3.39)

при

 

 

(3.40),

 

където:

 е коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване и вентилация от неотопляваното/неохлажданото помещение към външния въздух, W/K;

 - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване и вентилация от отопляваното към неотопляваното помещение или от неохлажданото към охлажданото помещение, W/K.

5.2.6. Коефициентът на пренос на топлина към прилепени сгради  се определя по формулата:

 

(3.41)

при  

(3.42),

където:

 е коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване и вентилация между разглежданото помещение и прилепената сграда, W/K;

 е температурата в разглежданото помещение/зона, °С;

 - температурата в прилепената сграда, °С;

 - средната месечна температура на външния въздух, °С.

6. Топлинен поток през земята, причинен от топлинната й инертност

Топлинният поток през земята, причинен от топлинната й инертност, се изчислява за всеки месец по формулата:

, W/К

(3.43),

където

се нарича „вътрешен коефициент на периодичен пренос на топлина”, W/K;

се нарича „външен коефициент на периодичен пренос на топлина”, W/K;

 е средномесечната температура на вътрешния въздух, °С;

 - амплитудата на средномесечната температура на вътрешния въздух, °С;

 - средномесечната температура на външния въздух, °С;

 - амплитудата на средномесечната температура на външния въздух, °С;

m - номерът на месеца (за януари m = 1);

t - номерът на месеца с най-ниска външна температура (t=1);

? – времето на фазово изпреварване на цикъла на топлинния поток по отношение на цикъла на температурата на вътрешния въздух в месеци; определя се по формулата:

(3.44);

? – коефициент на фазово закъснение на цикъла на топлинния поток по отношение на цикъла на температурата на външния въздух в месеци; определя се по формулата:

,

(3.45),

където:

dt е приведената дебелина на пода, m;

? - дълбочината на проникване , m, която се определя по формулата:

 

(3.46),

където:

3,15.107 е броят на секундите в годината;

l - коефициентът на топлопроводност на земята;

rс - топлинният капацитет на земята.

При коефициент на топлопроводност на земята l = 2 W/m.K и топлинен капацитет на земята rс = 2.106 J/(m2.K) се получава d = 3,2 m.

В таблица 3 са дадени типични стойности за коефициентите ? и ?.

Таблица 3

 

Вид на пода

?

?

Под върху земя без изолация

0

1

Под върху земя с хоризонтална изолация по периферията

0

1

Под върху земя с вертикална изолация по периферията

0

2

Подземен етаж (отопляем и неотопляем)

0

1

 

Формулите, по които се изчисляват стойностите на  и  за някои характерни случаи, са дадени по-долу.

6.1. При под върху земя без топлинна изолация или с цялостна изолация:

,

(3.47),

,

(3.48).

6.2. При под върху земя с изолация по периферията

 , но се игнорира ефектът от изолацията, отчитан с във формула (3.21).

При хоризонтална топлоизолационна ивица:

.

(3.49)

където D е широчината на хоризонталната ивица топлинна изолация, m.

При вертикална топлоизолационна ивица:

,

(3.50)

където D е дълбочината на вертикалната ивица топлинна изолация, m.


6.3. При подземен отопляем етаж

(3.51)

За под:

,

(3.52)

За под и стени:

,

(3.53)

6.4. При подземен неотопляем етаж

(3.54)

(3.55)

7. Коефициент на топлопреминаване през покривни пространства


7.1. Определяне на коефициента на топлопреминаване на покрив, граничещ с външeн въздух

В този случай покривната конструкция се разглежда като хоризонтална многослойна стена, при която топлинният поток е отдолу нагоре и Rsi=0,10 m2K/W, а Rse=0,04 m2K/W.

7.2. Определяне на коефициента на топлопреминаване при конструкция с подпокривно пространство

В случаите, когато покривната конструкция включва неотоплявано подпокривно пространство, въздухът се приема като допълнителен слой със съпротивление на топлопроводност в зависимост от височината на неотопляваното подпокривно пространство.

7.2.1. При височина на подпокривното пространство до 0,30 m

Преносът на топлина през въздушния слой е само чрез топлопроводност. Стойността на термичното съпротивление на въздуха може да бъде отчетена от таблица 4 в зависимост от това дали температурата на въздуха в подпокривното пространство е положителна или отрицателна.

7.2.2. При височина на подпокривното пространство, по-голяма от 0,30 m

При този тип покривни конструкции топлообменът се определя от разположението на топлата и студената повърхност, разстоянието между тях и температурите им. Свободно движение на въздуха, заключен между двете плочи, се наблюдава само когато температурата на долната плоча е по-висока от тази на горната плоча. Една възможност за пресмятане на топлообмена в такива случаи е сложният процес на пренос на топлина през въздуха между двете плочи да се третира като кондуктивен топлообмен през слой със същата дебелина, но с еквивалентен коефициент на топлопроводност ?екв..

Таблица 4

 

Съпротивление на топлопроводност на затворен въздушен слой Rвс, m2K/W при топлопреминаване отдолу нагоре

Дебелина на въздушния слой, m

Температура на въздуха, oC

положителна

отрицателна

0,01

0,13

0,15

0,02

0,14

0,16

0,03

0,14

0,16

0,05

0,14

0,17

0,10

0,15

0,18

0,15

0,16

0,18

0,20 - 0,30

0,16

0,19

 

7.2.2.1. Определяне на дебелината на въздушния слой в неотопляваното подпокривно пространство

Поради разнообразието на покривните конструкции се работи с приведена височина на въздушния слой, която представлява височината на подпокривно пространство с еквивалентно правоъгълно сечение.

,

(3.56)

където:

?вс е височината на въздушния слой, m;

 – обемът на подпокривното пространство по вътрешни размери, m3;

– площта на подовата плоча на подпокривното пространство по вътрешни размери, m2.

Действителният коефициент на топлопреминаване Ur се определя по формулата:

(3.57),


където:

A1 е площта на таванската плоча на последния отопляем етаж, m2;

U1 – коефициентът на топлопреминаване на таванската плоча на последния отопляем етаж, W/m2K;

A2 – площта на покривната плоча от покривната конструкция, m2;

U2 – коефициентът на топлопреминаване на покривната плоча, W/m2K;

Aw – площта на вертикалните ограждащи елементи, m2;

Uw – коефициентът на топлопреминаване на вертикалните ограждащи елементи на подпокривното пространство, W/m2K;

n – кратността на въздухообмена в подпокривното пространство; при уплътнени покриви се приема n = 0,1 h-1, а при неуплътнени n = 0,3 h-1;

V – обемът на въздуха в подпокривното пространство, m3.

Коефициентите на топлопреминаване U1, U2 и Uw се определят по следните формули:

,

(3.58)

,

(3.59)

,

(3.60)

Съпротивленията на топлопредаване Rse1 и Rsi2 се определят по формулата :

(3.61).

7.2.2.2. Определяне на еквивалентния коефициент на топлопроводност на въздушния слой

Еквивалентният коефициент на топлопроводност на въздушния слой в неотопляваното подпокривно пространство ?екв. се определя като . Корекционният коефициент ?k е функция на произведението Gr.Pr, т.е .

Стойностите на Gr.Pr се пресмятат в зависимост от дебелината на въздушния слой ?вс.

За стойности на произведението  ?k = 1.

В интервала  се използва уравнението:

(3.62),

а при 106 <GrPr<1010 – уравнението:

(3.63).

Стойността на критерия на Грасхоф се пресмята по формулата:

(3.64),

където:

g е земното ускорение, m/s2;

 е коефициент на обемно разширение;

?вс – височината на въздушния слой, m;

(?se1 – ?si2) – разликата между повърхностните температури на двете плочи, oC;

? – кинематичен вискозитет на въздуха, m2/s.

7.2.3. Температура на въздуха в подпокривното пространство

Температурата на въздуха в подпокривното пространство се определя по формулата:

(3.65),

където:

?i е средната обемна температура на сградата, oC;

?u – температурата на въздуха в подпокривното пространство, oC;

?e – външната температура с най-голяма продължителност за отоплителния период, oC.

Коефициентите на топлопреминаване U1 и U2 се изчисляват, както следва:

а) при определяне на ?se1 и ?si2 – със съпротивления на топлопредаване Rse1=0,10 m2K/W и Rsi2 = 0,17 m2K/W;

б) при определяне на действителните им стойности – с получените съпротивления на топлопредаване Rse1 и Rsi2 от формула(3.61).

7.2.4. Температури на повърхностите

Температурите на повърхностите, граничещи с въздушния слой в подпокривното пространство, се определят по формулите:

(3.66),

(3.67).

8. Определяне на коефициента на пренос на явна топлина с вентилационен въздух

Коефициентът на пренос на топлина с вентилационен въздух отразява топлинния поток, който се внася или изнася от сградата с въздух от инфилтрация, естествена или механична вентилация, при температурна разлика 1K. Изчислява се за всеки месец по формулата:

 , W/K

(3.68),

където:

(?с)а=0,34 Wh/(m3·K) е специфичният обемен топлинен капацитет на въздуха;

qve,k - средномесечният часов дебит на въздуха през елемента k, m3/h;

bve,k - безразмерен температурен фактор за дебита през елемента k и има стойност, различна от 1, когато температурата на постъпващия въздух е различна от температурата на външния въздух.

(3.69),

където:

 е температурата в разглежданото помещение/зона, °С;

 - температурата на постъпващия въздух, °С;

 - средната месечна температура на външния въздух, °С.

8.1. Определяне на дебита на въздуха при инфилтрация и естествена вентилация

Средночасовият дебит на въздуха от инфилтрация в отоплявано/охлаждано пространство се определя чрез кратността на въздухообмена по формулата:

(3.70),

където:

n - е средночасовата кратност на въздухообмена за пространството, h-1;

V - нетният обем на отопляваното/охлажданото пространство, m3.

8.2. Определяне на дебита на въздуха при механична вентилация

Дебитът на въздуха qve в m3/h се определя като сума от средния часов дебит на подавания от вентилаторите на системата въздух qve,f, и дебита на допълнителния въздушен поток qve,x в отворите за външен въздух, дължащ се на вятъра:

(3.71).

Дебитът  се изчислява по формулата:

 m3/h

(3.72).

където:

n50 е средночасовата кратност на въздухообмена за пространството при разлика между наляганията вън и вътре 50 Ра с отчитане на съпротивлението на входящия отвор, h-1;

- дебитът на засмуквания от пространството въздух, m3/h.

Коефициентите за защитеност от вятър  и  се отчитат от таблица 5.

Таблица 5

 

Разположение на сградата

Описание

Коефициент за защитеност от вятър

при повече от една фасада, изложена на вятъра

при една фасада, изложена на вятъра

Открито

Сгради на открито, сгради с високо застрояване в населени места

0,10

0,03

Полуоткрито

Сгради, обкръжени от други сгради или дървета

0,07

0,02

Защитено

Сгради със средно застрояване в населени места, сгради в гора

0,04

0,01

Коефициент

За всички случаи

15

20

 

Нивото на въздухоплътност на сградата е в съответствие със стойностите за кратността на въздухообмена  при разлика в налягането 50 Ра , както е показано в таблица 6.

Таблица 6

 

Ниво на въздухоплътност на сградата

Многофамилни сгради при , h-1

Едно-/двуфамилна сграда при , h-1

Висока

до 2,0

до 4,0

Средна

от 2,0 до 5,0

от 4,0 до 10,0

Малка

над 5,0

над 10,0

 

9. Топлинни печалби (явна топлина) от вътрешни топлинни източници

Топлинните печалби зависят от вътрешните топлинни източници, от вида на сградата, от нейното предназначение (жилищна, нежилищна), както и от техническото обзавеждане, броя на обитателите и мощността на наличните съоръжения.

Топлинните печалби/загуби от вътрешните топлинни източници в топлинна зона от сградата включват:

а) метаболичната топлина от обитателите;

б) топлината, отделена от уреди;

в) топлината от осветителните тела;

г) отделената или погълнатата топлина от водопроводната система и канализацията в сградата;

д) отделената или погълнатата топлина от елементите на системите за отопляване, вентилация и охлаждане, различни от крайните топлообменни съоръжения на тези системи за целенасочен топлообмен с вътрешната среда;

е) отделената или погълната топлина от процеси и продукти;

ж) всички компоненти на регенерирана топлина, които не са отчетени за намаляване на топлинните загуби.

Общите топлинни печалби от вътрешни източници за всяка зона и за всеки месец се изчисляват по уравнението:

, kWh

(3.73),

където:

btr,l e редуциращият фактор за съседна неотоплявана/неохлаждана зона с вътрешен топлинен източник l, определен в БДС EN 13789;

- средната по време стойност на топлинния поток от вътрешния източник k, W;

 - средната по време стойност на топлинния поток от вътрешния източник l в съседната неотоплявана/неохлаждана зона, W;

t - продължителността на месеца в часове.

В случаите, когато неотопляваната/неохлажданата зона е съседна на няколко други, топлинният поток  се разделя между тях пропорционално на отопляваните/охлажданите площи на тези зони.

10. Топлинни печалби от слънчево греене

10.1. Общи топлинни печалби от слънчево греене

Топлинните печалби от слънчево греене зависят от интензитета на слънчевото облъчване, ориентацията на облъчваната повърхност, постоянните или подвижните засенчващи устройства, както и от топлинните и оптическите свойства на облъчваната повърхност.

Общите топлинни печалби от слънчево греене за всяка топлинна зона и за всеки месец се изчисляват по уравнението:

, kWh

(3.74),

където:

btr,l e редуциращият фактор за съседна неотоплявана/неохлаждана зона с топлинен поток от слънчево облъчване през елемента l, определен в БДС EN 13789;

- средната по време стойност на топлинния поток от слънчево облъчване през елемента k, W;

 - средната по време стойност на топлинния поток от слънчево облъчване на елемента l в съседната неотоплявана/неохлаждана зона , W;

t - продължителността на месеца в часове.

В случаите, когато неотопляваната/неохлажданата зона е съседна на няколко други, топлинният поток  се разделя между тях пропорционално на отопляваните/охлажданите площи на тези зони.

10.2. Компоненти на топлинните печалби от слънчево греене

10.2.1. Топлинният поток  от слънчево греене през сградния ограждащ елемент k се изчислява по уравнението:

, W

(3.75),

където:

 e факторът на засенчване на приемащата слънчева енергия повърхност от външни причини; определя се по т.10.2.5.1;

- ефективната площ на приемащата слънчева енергия повърхност, m2;

- средноденонощният интензитет на слънчевото греене върху приемащата повърхност, W/m2; отчита се от табл. 2 на приложение № 2;

 - ъгловият коефициент между елемента k и небосвода; има стойности, както следва: =1 за незасенчена хоризонтална повърхност, =0,5 за незасенчена вертикална повърхност;

 - топлинният поток в резултат на излъчването от елемента k към небосвода, W.

10.2.2. Ефективна площ на прозрачни ограждащи елементи

Ефективната приемаща повърхност на прозрачен ограждащ елемент (напр. прозорец) Аsol се определя по формулата:

, m2

(3.76),

където:

е фактор на засенчването (от подвижни засенчващи устройства);

 - общата пропускателна способност за прозрачната част на елемента;

 - факторът на рамката на елемента k (частта, която заема рамката);

 - пълната площ на елемента k, m2.

Когато слънчевите лъчи не падат перпендикулярно на повърхността, стойността на  се определя по формулата:

(3.77),

където:

Fw е коригиращият фактор за неперпендикулярност на лъчението; ;

 - действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия при перпендикулярно лъчение; стойности на този коефициент са дадени в таблица 7.


Таблица 7

 

Видове прозрачни ограждащи елементи

Коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия ggl,n

Еднослойно остъкление

0,85

Двойно остъкление

0,75

Стъклопакет, двойно остъкление със селективно нискоемисионно покритие

0,67

Тройно остъкление

0,70

Тройно остъкление с две селективни нискоемисионни покрития

0,50

Сдвоен прозорец

0,75

 

10.2.3. Ефективна площ на непрозрачни ограждащи елементи

Топлинните печалби от слънчево греене върху непрозрачни ограждащи елементи при зимни условия са незначителни, когато същите са оцветени в светли тонове. Но през тъмни и лошо изолирани повърхности и особено през хоризонтални такива топлинните печалби от слънчево облъчване може да имат съществен дял в топлинния баланс на сградата.

При летни условия тези топлинни печалби се отчитат задължително.

Ефективната приемаща повърхност на непрозрачен ограждащ елемент Аsol се определя по формулата:

, m2

(3.78),

където:

е коефициентът на поглъщане на слънчевата радиация от повърхността; стойности на коефициента за някои повърхности са дадени в таблица 8;

 - външното термично съпротивление на повърхността, определено по БДС EN ISO 6946, m2K/W;

 - коефициентът на топлопреминаване на елемента, определен по БДС EN ISO 6946, W/m2K;

 - площта на елемента k, m2.

Таблица 8

 

Външна повърхност

Коефициент на поглъщане

На стени:
- светло оцветена


0,4

- по-матово оцветена

0,6

- по-тъмно оцветена

0,8

Керамична тухлена зидария

0,8

Керамична зидария със светла мазилка

0,6

На покрив:
- керемиденочервена


0,6

- тъмна повърхност

0,8

- метална (блестяща) повърхност

0,2

- битумна покривна изолация (опесъчена)

0,6

 

10.2.4. Топлинен поток от излъчване към небосвода

Топлинният поток от излъчване към небосвода се определя по формулата:

, W

(3.79),

където:

е външното термично съпротивление на повърхността, определено по БДС EN ISO 6946, m2K/W;

 - коефициентът на топлопреминаване на елемента, определен по БДС ISO 6946, W/m2K;

 - площта на елемента k, m2;

 - коефициентът на топлопредаване чрез излъчване от повърхността към небосвода, W/m2K;

 - средната разлика между температурата на външния въздух и температурата на небосвода, К; приема се 11 К.

Коефициентът се изчислява по формулата:

 , W/m2K

(3.80),

където:

e степента на чернота на повърхността;

=5,67х10-8 W/m2K4 - константата на Стефан-Болцман;

 - средната аритметична стойност на температурата на повърхността и температурата на небосвода, оС; когато няма други данни, се приема 10 оС.

10.2.5. Фактори на засенчване на приемащата повърхност

10.2.5.1.  (Попр. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) Фактор на засенчване от външни причини

Факторът на засенчване Fsh,ob на приемащата повърхност отразява намаляването на падащата върху повърхността слънчева радиация в резултат на:

а) други сгради;

б) топографията (хълмове, дървета и др.);

в) козирки и други елементи на сградата.

Изчислява се по формулата:

(3.81),

където:

е факторът на засенчване от хоризонта;

 - факторът на засенчване от козирки;

 - факторът на засенчване от странични екрани.

Влиянието на засенчването от хоризонта зависи от ъгъла към хоризонта, т.е. от средния ъгъл към хоризонта от разглежданата фасада, както е показано на фиг.3. Стойности на Fhor в зависимост от ориентацията на прозорците за отоплителен период от октомври до април са дадени в таблица 9.


Фиг. 3


Таблица 9

 

Ъгъл на засенчване от местността (застрояването)

41? северна географска ширина

43? северна географска ширина

юг

изток/
запад

север

юг

изток/
запад

север

0?

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

10?

0,982

0,962

1,00

0,976

0,956

1,00

20?

0,918

0,848

0,992

0,884

0,834

0,986

30?

0,672

0,732

0,948

0,646

0,716

0,944

40?

0,484

0,63

0,904

0,472

0,62

0,902

 

Засенчването от козирки и странични екрани зависи от географската ширина и е показано на фиг. 4. Стойностите на фактора на Fov при конзола (стреха, козирка) за месеците от отоплителния сезон са дадени в таблица 10, а на фактора Ffin – в таблица 11.

Фиг. 4


Таблица 10

 

Ъгъл на засенчване от конзола

41? северна географска ширина

43? северна географска ширина

юг

изток/

запад

север

юг

изток/

запад

север

0?

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

30?

0,888

0,882

0,91

0,894

0,886

0,91

45?

0,716

0,748

0,80

0,728

0,754

0,80

60?

0,46

0,568

0,664

0,48

0,574

0,662

 

Таблица 11

 

Ъгъл на засенчване от страничен екран (ребро)

41? северна географска ширина

43? северна географска ширина

юг

изток/
запад

север

юг

изток/
запад

север

0?

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

30?

0,94

0,924

1,00

0,94

0,922

1,00

45?

0,832

0,844

1,00

0,836

0,842

1,00

60?

0,712

0,75

1,00

0,716

0,75

1,00

 

10.2.5.2. Фактор на засенчване от засенчващи устройства

Стойности на фактора на засенчване в зависимост от вида на използваното засенчващо устройство са дадени в таблици 12 и 13.


Таблица 12

 

Видове слънцезащитни приспособления

Стойност на

Слънцезащитно приспособление, разположено от вътрешната страна на стъклата и между стъклата:


- с бяла или рефлектираща (отразяваща) горна повърхност с малка прозрачност

0,75

- светло оцветено и с малка прозрачност1)

0,8

- тъмно оцветено и с голяма прозрачност1)

0,9

Слънцезащитно приспособление, разположено от външната страна на стъклата:


- жалузи, въртящи се ламели, задно вентилирани

0,25

- капаци на прозорци или сенници

0,3

- навеси и лоджии

0,5

- щори, горно или странично вентилирани

0,4

Забележка:

1) Когато прозрачността на слънцезащитното приспособление е под 15 %, тя се оценява като малка.

 

Таблица 13

 

Вид на засенчващото устройство

Оптични свойства

поглъщане

пропускане

вътрешен монтаж

външен монтаж

Бял венециански транспарант

0,1

0,05
0,1
0,3

0,25
0,30
0,45

0,10
0,15
0,35

Бяло перде

0,1

0,5
0,7
0,9

0,65
0,80
0,95

0,55
0,75
0,95

Цветен текстил

0,3

0,1
0,3
0,5

0,42
0,57
0,77

0,17
0,37
0,57

Текстил с алуминиева вложка

0,2

0,05

0,20

0,08

 

11. Определяне на факторите на оползотворяване на топлинните печалби и топлинните загуби

11.1. Фактор на оползотворяване на топлинните печалби

Коефициентът на оползотворяване  зависи основно от отношението „топлинни печалби/топлинни загуби”  за сградата:

(3.82),

където:

са пълните топлинни печалби в зоната за съответния месец, kWh;

- топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация в зоната за съответния месец, kWh.

Коефициентът на оползотворяване  се определя по формулите:

 

(3.83),

,

(3.84),

(3.85),

където:

аH е числен параметър, който се определя по формулата:

(3.86);

? – времеконстанта, h; определя се по формула (3.92);

;

=15.

На фиг. 5 е изобразена графично зависимостта за определяне на фактора на оползотворяване на топлинните печалби.

Фиг. 5.
Илюстрация на изменението на фактора на оползотворяване на топлинните печалби при отоплителен режим и времеконстанта 8h, 1 ден, 2 дни, 7 дни и безкрайно голяма времеконстанта


11.2. Фактор на оползотворяване на топлинните загуби

Коефициентът на оползотворяване  зависи основно от отношението „топлинни печалби/топлинни загуби”  за сградата:

(3.87),

където:

са пълните топлинни печалби в зоната за съответния месец, kWh;

  - топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация в зоната за съответния месец, kWh.


Коефициентът на оползотворяване  се определя по формулите:

 

(3.88),

,

(3.89),

(3.90),

където:

аС е числен параметър, който се определя по формулата:

(3.91);

? – времеконстанта, h; определя се по формула (3.92);

;

=15 h.

На фиг. 6 е изобразена графично зависимостта за определяне на фактора на оползотворяване на топлинните загуби.

Фиг. 6.
Илюстрация на изменението на фактора на оползотворяване на топлинните загуби при режим на охлаждане и времеконстанта 8h, 1 ден, 2 дни, 7 дни и безкрайно голяма времеконстанта


11.3. Определяне на времеконстантата ?

Времеконстантата на зоната характеризира вътрешната топлинна инерция на отопляваната/охлажданата зона. Изчислява се по формулата:

,h

(3.92),

където:

 е ефективният топлинен капацитет на зоната , Wh/K;

 са съответно коефициентите на пренос на топлина през ограждащите зоната елементи чрез топлопреминаване и с вентилационния въздух при температурна разлика 1К, .

Ефективният топлинен капацитет се отчита от таблица 14 в зависимост от масивността на зоната.


Таблица 14

 

Клас на масивност на конструкцията

Сm , Wh/K

Много лека

22,22.Аf

Лека

30,56.Аf

Средна

45,83.Аf

Тежка

72,22.Аf

Много тежка

102,78.Аf

Аf e площта на пода на отопляваното и/или охлажданото пространство, m2.

 

За леки могат да се приемат следните сгради:

а) сгради с дървени плоскости без масивни вътрешни стени;

б) сгради с дървени плоскости без масивни външни стени;

в) сгради с високи помещения (спортни зали, музеи и др.).

За тежки могат да се приемат сградите с масивни вътрешни и външни строителни елементи без окачени тавани.

12. Изчисляване на потребната енергия за охлаждане с отчитане на влагообмена

Една зона от сградата се охлажда по един от трите основни начина:

а) охлаждане с конвектори и пресен въздух от инфилтрация;

б) охлаждане чрез механична вентилация с пресен и с рециркулационен въздух;

в) охлаждане чрез механична вентилация с пресен въздух, обработен извън зоната.

12.1. Охлаждане с конвектори и пресен въздух от инфилтрация

В този случай охлаждането се извършва чрез конвектори в зоната. Пресен въздух може да постъпи в зоната само чрез инфилтрация.

12.1.1. Сухият товар (потребната явна топлина) се изчислява по уравнение (3.6):

.

12.1.2. Латентният товар се изчислява по уравнението:

 , kWh  

(3.93),

където:

  е топлината на влагата, която трябва да се отнеме от зоната, kWh;

   - топлината на влагата от инфилтрирания външен въздух, kWh;

   - топлината на влагата от хора, kWh;

   - топлината на влагата от други източници в зоната, kWh.


12.1.3. Топлина с влагата от инфилтрирания въздух

 , kWh

(3.94),

където:

n е кратността на въздухообмена от инфилтрация, h-1;

V – обемът на въздуха в зоната, m3;

xe – влагосъдържанието на външния въздух, определено по средномесечната температура и относителна влажност на въздуха; определя се по уравнение (3.109), kg/kg сух въздух;

xi – влагосъдържанието на въздуха в зоната, определено по уравнение (3.109), с температурата на вътрешния въздух и относителната му влажност, kg/kg сух въздух;

?- плътността на сухия въздух, определена по уравнение (3.114), kg/m3;

2501 kJ/kg – специфичната топлина на изпарение на водата при 0 oC;

tС - броят на работните часове на системата за охлаждане в месеца, h.

12.1.4. Топлина с отделена влага от хората

 , kWh

(3.95),

където:

 е средната часова стойност на латентния топлинен поток от хора за периода на престоя им в зоната в kW; определя се като произведение на броя на хората и отделения от един човек латентен топлинен поток; последният е функция на физическата активност на човека по време на престоя;

tp- сумарният за месеца брой часове на обитаване на зоната, h.

Ако , се приема .

12.1.5. Топлина с влага от други източници в зоната

 , kWh

(3.96),

където:

 е средната часова стойност на топлинния поток с отделена от други източници влага (за периода на отделянията), kW;

tе- сумарният за месеца брой часове с влагоотделяне от други източници в зоната, h; ако , се приема .

12.2. Охлаждане чрез механична вентилация с пресен и с рециркулационен въздух

12.2.1. Сухият товар (потребната явна топлина) се изчислява по уравнение(3.6) :

.

12.2.2. Латентният товар се изчислява по уравнението:

 , kWh  

(3.97),

където:

  е топлината на влагата, която трябва да се отнеме от зоната, kWh;

   - топлината на влагата от постъпващия въздух, kWh;

   - топлината на влагата от хора, kWh;

   - топлината на влагата от други източници в зоната, kWh.

12.2.3. Топлина с влагата от постъпващия въздух

 , kWh

(3.98),

където:

 е часовият обемен дебит на подавания въздух в зоната, m3/h;

xsup – влагосъдържанието на подавания въздух, определено по температурата и относителната му влажност, kg/kg сух въздух;

xi – влагосъдържанието на въздуха в зоната, определено по температурата на вътрешния въздух и относителната му влажност, kg/kg сух въздух;

?a,sup - плътността на сухия въздух, kg/m3;

tС- броят на работните часове на системата за охлаждане в месеца, h.

12.2.4. Топлина с влагата от хора – определя се както в 12.1.4.

12.2.5. Топлина на влагата от други източници- определя се както в 12.1.5.

12.3. Охлаждане чрез механична вентилация с пресен въздух, обработен извън зоната

Включва охлаждане чрез подаване на предварително обработен външен въздух. Топлинната обработка на въздуха е извън границите на зоната. Пълният товар в зоната се поема от подавания въздух. Разходът на енергия се отнася към вентилационната система.


13. Допълнително потребна енергия

В системите за отопляване, вентилация, охлаждане и загряване на вода за битови нужди е необходима допълнителна енергия за транспортиране на въздуха, горещата вода и топлоносителя/студоносителя. Количеството допълнителна енергия за всяка система може да се изчисли за всеки месец по следната формула:

, kWh

(3.99),

където:

е средната по време мощност на k-тия вентилатор/помпа от системата, W;

t - продължителността на месеца в часове.

14. Изчисляване на брутната потребна енергия

14.1. Брутна потребна енергия за отопляване

Брутната потребна енергия за отопляване се изчислява за всяка зона и за всеки месец от отоплителния период по формулата:

, kWh

(3.100),

където:

 е брутната потребна енергия за отопляване на зоната за месеца m от отоплителния период, kWh;

 - потребната енергия за отопляване на зоната за месеца m от отоплителния период, kWh;

 - необходимата допълнителна енергия за работата на отоплителната система (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh;

представлява ефективността на цялата система за отопляване;

- ефективността на отдаване на топлината от отоплителните тела към отопляемия обем; формулите за определяне на този коефициент за различни видове отоплителни системи са дадени в БДС EN 15316-2.1, - 2.3;

 - ефективността на преноса и разпределението на топлината от генератора на топлина до зоната;

 - ефективността на системата за автоматично управление на топлоподаването;

 - ефективността на генератора на топлина.

14.2. Брутна потребна енергия за охлаждане

Брутната потребна енергия за охлаждане на една зона за даден месец може да се определи по формулата:

 , kWh

(3.101),

където:

 е брутната потребна енергия за охлаждане на зоната за месеца m от охладителния период, kWh;

 - явният топлинен товар на зоната за месеца m на охладителния период, kWh;

 - топлината на влагата, внесена с въздуха, отделена от хора и други източници в зоната за месеца m от охладителния период, kWh; това е количеството топлина, което се отдава на повърхността на охлаждащото тяло в зоната при кондензация на влагата;

 - необходимата допълнителна енергия за работата на системата за охлаждане (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh;

представлява ефективността на цялата система за охлаждане;

 - ефективността на отвеждане на топлината от охлаждания обем чрез охладителните тела; формулите за определяне на този коефициент за различни видове охлаждащи системи са дадени в БДС EN 15243;

 - ефективността на акумулирането, преноса и разпределението на студ от генератора на студ до зоната;

 - ефективността на системата за автоматично управление на студоснабдяването;

 - ефективността на генератора на студ.

14.3. Брутна потребна енергия за вентилация

В случаите, когато е необходимо да се оцени самостоятелно брутната потребна енергия за вентилация и процесът на предварително загряване/охлаждане на въздух е свързан и с процес на овлажняване/изсушаване на въздуха, се използват следните формули:


За вентилация в зимен режим:

където:

 е брутната потребна енергия за вентилация на зоната за месеца m, kWh;

 - необходимата допълнителна енергия за работата на системата за вентилация (като напр. електроенергията за циркулационните помпи, вентилаторите и т.н.) за месеца m, kWh;

?е,m; ?sup,m - съответно плътностите на външния и подавания въздух, kg/m3;

qve,m - средномесечният часов дебит на подавания въздух в зоната, m3/h;

- енталпията на подавания в зоната въздух, kJ/kg;

 - енталпията на външния въздух, kJ/kg;

tm - часовете в месеца m, h;

 - ефективността на преноса и разпределението на топлина от генератора до апаратите за обработка на въздуха;

 - ефективността на системата за автоматично управление на топлоснабдяването;

 - ефективността на генератора на топлина;

?r - ефективността на регенератора/рекуператора на топлина


За вентилация в летен режим:

, kWh

(3.103),

където:

 е брутната потребна енергия за вентилация на зоната за месеца m, kWh;

 - необходимата допълнителна енергия за работата на системата за вентилация (като напр. електроенергията за циркулационните помпи, вентилаторите и т.н.) за месеца m, kWh;

im - индексът на деня в месеца m, през който работи вентилационната система;

jb, je - съответно началният и крайният час на работа на вентилационната система в деня i;

qve - средният за времето на работа на вентилационната система часов дебит на подавания пресен въздух в зоната, m3/h;

?е,j - плътността на външния въздух в j-тия час от денонощието за месеца m, kg/m3;

 - енталпията на външния въздух в j-тия час от денонощието за месеца m, kJ/kg;

?sup,m - плътносттa на подавания въздух, kg/m3;

 - енталпията на подавания в зоната въздух, kJ/kg;

 - ефективността на преноса и разпределението на студ от генератора до апаратите за обработка на въздуха;

 - ефективността на системата за автоматично управление на студоснабдяването;

 - ефективността на генератора на студ;

?r - ефективността на регенератора/рекуператора на топлина


Когато се определя общата енергия за охлаждане и вентилация, във формула (3.103) енталпията на въздуха участва със стойността само на латентната топлина, определена по формулата:

h = x hw

(3.104),

където:

x е влагосъдържанието на въздуха в съответното състояние (подаван или външен), kg/kg;

hw - енталпията на водните пари, kJ/kg, определена като:

hw = cpw ?w + hwe

(3.105);

cpw= 1,84 kJ/kgoC - специфичният топлинен капацитет на водните пари при постоянно налягане;

?w - температурата на водните пари за съответното състояние на въздуха (външен или подаван), oC;

hwe = 2501 kJ/kg - специфичната топлина на изпарение на водата при 0 oC.


14.4. Брутна потребна енергия за загряване на вода за битови нужди

Брутната потребна енергия за загряване на вода за битови нужди се изчислява за всяка зона и за всеки месец по формулата:

 , kWh

(3.106),

където:

 е брутната потребна енергия за гореща вода за зоната за месеца m, kWh;

 - потребната енергия за загряване на водата за зоната за месеца m, kWh;

 - необходимата допълнителна енергия за работата на системата за гореща вода (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh;


 - ефективността на акумулирането, преноса и разпределението на горещата вода от генератора на топлина до зоната;

 - ефективността на системата за автоматично управление на топлоподаването;

 - ефективността на генератора на топлина.

15. Основни изчислителни термодинамични зависимости в алгоритъма за определяне на разхода на енергия при охлаждане

15. 1.  (Попр. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) Определяне на налягането на насищане на водните пари във въздуха

Налягането на насищане на водните пари във въздуха се определя по формулата:

pws = e(77.3450 + 0.0057 T - 7,235 / T) / T8.2

(3.107),

където:

pws е налягането на насищане на водните пари, Pa;

T = t + 273,15 - абсолютната температура на въздухa, K.

15. 2.  (Попр. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) Определяне на налягането на водните пари във въздуха

Относителната влажност на въздуха се изразява като отношение на парциалното налягане на водните пари и налягането на насищане на водните пари при температурата на въздуха по сухия термометър:

? = pw/pws.100, %

(3.108),

където:

? е относителната влажност, %;

pw - парциалното налягане на водните пари, Pa;

pws - налягането на насищане на водните пари при температура на въздуха по сухия термометър.

При известна относителна влажност от уравнение (3.108) следва:

pw = (? . pws ) /100, Pa.


15.3. Определяне на влагосъдържанието „х” на въздуха

Влагосъдържанието на въздуха се определя по формулата:

x = 0,62198 pw / (B – pw), kg/kg сух въздух.

(3.109),

където B е барометричното налягане, Pa.

15.4. Определяне на специфичната енталпия на въздуха

Специфичната енталпия на влажния въздух се изразява с уравнението:

h = ha + x hw

(3.110),

където:

h е специфичната енталпия на влажния въздух, kJ/kg;

ha - специфичната енталпия на сухия въздух, kJ/kg; определя се като функция на температурата:

ha = cpa t

(3.111)

cpa – специфичният топлинен капацитет на въздуха при постоянно налягане, kJ/kgoC; за диапазона на изменение на температурата от минус 100 oC до + 100 oC може да се приеме cpa = 1,006 kJ/kgoC;

t – температурата на въздуха, oC;

x – влагосъдържанието, kg/kg сух въздух;

hw - специфичната енталпия на водните пари, kJ/kg.

При постоянно налягане специфичната енталпия на водните пари може да се изрази като:

hw = cpw t + hwe

(3.112),

където:

cpw е специфичният топлинен капацитет на водните пари при постоянно налягане, kJ/kgoC; може да се приеме cpw = 1,805 kJ/kgoC;

t – температурата на водните пари, oC;

hwe = 2501 kJ/kg – специфичната топлина на изпарение на водата при 0 oC.

Чрез заместване на (3.111) и (3.112) в уравнение (3.110) се получава изчислителната зависимост (3.113):

 h = cpa t + x [cpw t + hwe] , kJ/kg , или

h = 1,006.t + x (1,805.t + 2501) , kJ/kg

(3.113).

15.5. Определяне на плътността на въздуха

От уравнението:

? = ?da (1 + x)/(1 + x Rw/Ra),

където:

?da е плътността на сухия въздух, kg/m3, определена по формулата:

?da = p/Ra T

(3.114);

p – налягането на въздуха, Pa;

Ra= 286,9 J/kg K - газовата константа на сухия въздух;

Rw= 461,5 J/kg K - газовата константа на водните пари;

Rw/Ra = (461,5 J/kg K)/(286,9 J/kg K) = 1,609

се достига до изчислителната зависимост за плътността на влажния въздух (формула 3.115):

? = ?da (1 + x) / (1 + 1,609 x ) , kg/m3

(3.115).

 

 
 
 
 
 
 
 
 
                                                             Приложение № 4
 
 
 
 
към чл. 10, ал. 5
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

Таблица 1
Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали)

Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали)


по
ред




Строителни продукти (материали)



Плът-ност
с,

Изчислителни стойности

специфи-чен топлинен капацитет с,

коефи-циент на топлопро-водност* л ,

число на дифузион-но съпро-тивление на водна пара m

 

 

kg/m3

J/(kg.K)

W/(m.K)

 

1

2

3

4

5

6

1. Естествени камъни

1.1.

Мрамор, гранит, базалт

2800

920

3,49

67

1.2.

Пясъчник, кварц

2400

920

2,04

21

1.3.

Варовик

2000

840

1,16

12

 

 

1700

840

0,93

10

2. Бетони

2.1.

Стоманобетон

2500

960

1,63

90

2.2.

Обикновен бетон

2400

960

1,45

60

2.3.

Бетон с трошени тухли

2000

920

1,02

10

2.4.

Керамзитоперлитобетон

1100

1000

0,38

6

 

 

1000

1000

0,34

5

 

 

900

1000

0,32

4

2.5.

Керамзитобетон

1500

1000

0,58

8

 

 

1400

1000

0,52

8

 

 

1300

1000

0,47

7

 

 

1200

1000

0,42

7

 

 

1100

1000

0,37

6

 

 

1000

1000

0,33

5

2.6.

Аглопоритбетон, сгуробетон

1500

980

0,62

8

 

 

1400

980

0.55

8

 

 

1300

980

0,51

7

 

 

1200

980

0,44

7

 

 

1100

980

0,40

6

 

 

1000

980

0,36

5

2.7.

Перлитобетон

800

1050

0,26

2

 

 

600

1050

0,17

2

 

 

450

1050

0,14

2

2.8.

Пенобетон

800

1050

0,26

5

 

 

600

1050

0,17

3

 

 

400

1050

0,14

3

2.9.

Газобетон (автоклавен)

800

1050

0,26

5

 

 

700

1050

0,21

4

 

 

600

1050

0,19

3

 

 

500

1050

0,16

2

2.10.

Дървобетон

700

1450

0,23

4

 

Пепелобетон

1200

960

0,47

-

 

 

1150

960

0,35

-

 

 

1000

840

0,33

-

 

 

850

840

0,31

-

3. Разтвори и мазилки

3.1.

Циментово-пясъчен разтвор

1800

1050

0,93

8

3.2.

Вароциментопясъчен разтвор

1700

1050

0.87

7

3.3.

Варо-пясъчен разтвор

1600

1050

0.81

6

3.4.

Разтвор със сгуриен пясък

1400

1050

0,58

6

 

 

1200

1050

0,47

5

3.5.

Варо-перлитов разтвор

550

1050

0,16

2

 

 

350

1050

0,12

2

3.6.

Варо-пясъчна мазилка (външна)

1800

1050

0.87

5

3.7.

Варо-пясъчна мазилка (вътрешна)

1600

1050

0.70

5

3.8.

Топлоизолационни външни мазилки с гранули от пенополистирен

400
350

920
920

0,12
0,10

6
6

4. Битумни и асфалтови материали и продукти

4.1.

Битум

1100

1050

0,17

1200

4.2.

Асфалт 20 mm

2100
1900

1050
1050

0,70
0,70

2500
2000

4.3.

Мушама битумна хидроизолационна

600

1050

0,17

100

4.4.

Мушама битумна хидроизолационна с алуминиево фолио

900

1460

0,19

100000

4.5.

Битумизиран картон

1100

1460

0,19

2000

4.6.

Асфалтобетон

2100

1050

1,05

92.59

4.7.

Битумоперлит

500
300

1050
1050

0,14
0,09

 

5. Зидарии

5.1.

Зидарии от обикновени плътни тухли на варо-пясъчен разтвор

1800

1050

0,79

7

5.2.

Зидарии от варо-пясъчни (силикатни) тухли на варов разтвор

1900

1050

0,87

7

5.3.

Зидария от кухи и решетъчни тухли на варо-пясъчен разтвор

1400

1050

0,52

-

5.4.

Зидария от диатомитови тухли на лек разтвор

900

1050

0,29

4

5.5.

Зидария от камъни с правилна форма при плътност на камъка

2680
1960
1260

1050
1050
920

3,20
1,13
0,51

3
11
5

5.6.

Зидария от камъни с неправилна форма при плътност на камъка

2420
1900
1380

1050
1050
920

2,57
1,06
0,60

3
11
5

6. Насипни материали

6.1.

Естествен пясък

1600

840

1,1 до 2,2

4

6.2.

Перлит

150

840

0,06

-

6.3.

Керамзит

500

840

0,16

1

6.4.

Аглопорит

500

840

0,19

1

6.5.

Сгурия

1000

840

0,29

1

 

 

800

840

0,24

1

 

 

600

840

0,20

1

 

 

500

840

0,17

1

6.6.

Металургична (доменна) шлака

900

840

0,26

2

6.7.

Пепел от ТЕЦ

700

840

0,17

1

7. Почви

7.1.

Скала

2700

920

3,5

 

7.2.

Пясък

1800

840

2,0

 

7.3.

Глина

1400

840

1,5

 

8. Метални, гипсови и азбестоциментни* * продукти

8.1.

Стомана, листова

7800

460

53,5

600000

8.2.

Алуминиево фолио с дебелина: 0,1
0,15
0,20


2700


940


203


600000
700000
800000

8.3.

Медно фолио с дебелина:
0,10
0,15


9000


380


380


700000
800000

8.4.

Оловни листове

11500

130

35

-

8.5.

Цинкови листове

7100

390

110

-

8.6.

Плътни гипсови плочи

1400
1200
1000

840
840
840

0,70
0,58
0,47

12
8,5
6

8.7.

Гипсовлакнести плочи със и без отвори

800
600

840
840

0,35
0,29

1,5
1,5

8.8.

  • Плочи от гипсокартон с дебелина, mm:
    над 15
    над 18



900
900



840
840



0,21
0,23



12
8

8.9.

Гипсоперлитови плочи

700
500

840
840

0,20
0,15

5
3

8.10.

Азбестоциментни плочи

1900

840

0,35

10

9. Дърво и продукти от него

9.1.
(
Изм. – ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

Дърво:
дъб и бук
(надлъжно на влакната)
(напречно на влакната)

смърч, бор
(надлъжно на влакната)
(напречно на влакната)


от 700 до 800


от 500 до 600


от 2090 до 2510


2090



0,41
0,23


0,35
0,17


от 40 до 60


70

9.2.

Водоустойчиви плочи дървени с дървени частици или влакна


620
600
400


2090
2090
2090


0,13
0,12
0,08


60
60
30

9.3.

Водоустойчив шперплат

660
550

2090
2090


0,14

100
60

9.4.

  • Талашитови плоскости (изолит, хераклит и т. н.) с дебелина, mm:
    над 15
    над 25
    над 35
    над 50



550
500
450
400



2010
1670
1670
1670



0,140
0,099
0,093
0,081



11
8
6
5

9.5.

Тапети:
- хартиени
- миещи се
- пластмасови


600
700
700


1340
1340
1250


0,15
0,15
0,20


5
10
3000

9.6.

Дъски за подове

520

1670

0,140

15

9.7.

Паркет

700

1670

0,21

15

10. Ефективни топлоизолационни материали и продукти

10.1.

Минерална и стъклена вата

от 200 до 300

840

0,041

1

10.2.

Корк експандиран, импрегниран

120
160

1670
1670

0,041
0,044

10
22

10.3.

Плочи от полистирен (на блокове)

15
20
25
30

1260
1260
1260
1260

0,041
0,041
0,041
0,041

25
35
40
45

10.4.

Полистирен (формуван в пресформа)

20
25
30

1260
1260
1260

0,041
0,041
0,041

40
50
60

10.5.

Плочи от фенол, изрязани от блокове

40
60

1260
1260

0,041
0,041

35
40

10.6.

Плочи от полиуретан, изрязани от блокове

30
40

1380
1380

0,035
0,035

40
50

10.7.

Поливинилхлоридни плочи

50

1260

0,041

200

10.8.

Екструдиран полистирен

20
60

1500
1500

0,030
0,040

80
250

10.9.

Плочи от дървесни влакна

190

2000

0,045

10

10.10.

Топлоизолационни уплътнители

 

 

0,09-0,25

8-10

10.11.

Дюшеци от стъклена вата

14
23
30
60
80

840
840
840
840
840

0,038
0,034
0,032
0,032
0,034

1
1
1
1
1

10.12.

Дюшеци и плочи от минерална вата

30
80
100
160
180

840
840
840
840
840

0,038
0,034
0,033
0,037
0,039

1
1
1
1
1

10.13.

Перлитови плочи

150

1000

0,060

5

10.14.

Пеностъкло

140

1100

0,060

?

10.15.

Пенополиуретанова пяна

15
80

1500
1500

0,025
0,040

30
100

11. Други материали

11.1.

Прозоречно стъкло

2500

840

0,81

10000

11.2.

Кухи стъклени блокчета

1100

840

0,44

4000

11.3.

Клинкерни плочи

1900

920

1,05

100

11.4.

Облицовъчни тухли

1800

920

0,79

20

11.5.

Фасадни плочи глазирани

1800

920

0,91

300

11.6.

Линолеум

1200

1880

0,19

500

11.7.

Гума

1000

1470

0,16

10000

11.8.

Поливинилхлоридни хомогенни плочи


1400


960


0,23


10000

11.9.

Поливинилхлоридни плочи върху кече

800

960

0,12

3000

11.10.

Полиетиленово фолио

1000

1250

0,19

80000

11.11.

Поливинилхлоридно фолио меко

1200

960

0,19

42000

11.12.

Покривни керемиди - глинени

1900

880

0,99

40

11.13.

Азбестобетонни плочи

1800

960

0,35

50

11.14.

Камъшит

800

1260

0,046

2

 

 
 
 
 

Забележки:
* Стойностите на коефициента на топлопроводност се отчитат от колона 5
на табл. 1 или се вземат от техническите спецификации на производителя.
** Включените в табл. 1 топлофизични характеристики за
продукти от азбестсе прилагат при изчисляване на топлотехническите
характеристики на ограждащите конструкции и елементи само в случаите на
реконструкция и обновяване на сгради в експлоатация.

Таблица 2


Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали)

 


по
ред

Строителни продукти (материали)

Плътност ?,
kg/m3

Влажност по маса
10-2

х`r

хmax

1.

Обикновен бетон


Бетон с трошени тухли

Бетон с леки добавъчни материали

2200
от 1800 до 2200
от 1600 до1800
1600
1400
1200

2,1
2,5

3,5

3,7
5,0
6,2

3,8
4,8

6,0

6,2
7,5
9,0

2.

Газобетон, клетъчен бетон

1200
1000
800
600
500
400

4,2
5,0
6,2
8,3
10,0
12,5

8,4
10,0
12,4
16,6
20,0
25,0

3.

Плътни тухли

Тухли с кухини

от 1400 до 2000
1400
1200

1,5

2,2
2,6

4,0

5,0
5,8

4.

Разтвори и мазилки:
- циментови и циментоварови
- варо-гипсови
- варови
- топлоизолационни (перлит, вермикулит, минерална вата)


2100
1500
1200
от 300 до 600


2,5
2,0
1,8
1,8


5,0
6,0
5,8
7,0

5.

Дървесина:

- плочи (талашитови, влакнести и др.)

от 500 до 800
от 400 до 550

15,0

14,0

25,0

22,0

6.

Топлоизолационни продукти:
- корк

- дюшеци и плочи от минерални влакна




- пенополистирен,


- пенополиуретан

- и пенофенопласт



от 100 до 200
40
60
от 100 до 200

15
20
25
30
40
40
60


7,5

12,5
8,3
5,0


20,0
15,0
12,0
8,0
6,0
17,5
11,7


15

25,0
16,7
10,0


40,0
30,0
24,0
28,0
21,0
35,0
23,3

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
                                                         Приложение № 5
 
 
 
 
                                                             към чл. 15 
(Отм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)
 
 
 
 
                                                        Приложение № 6
 
 
 
 
                                     към чл. 18, ал. 3 и чл. 20, ал. 4 
 
 
 
 
Изчисляване на ограждащите конструкции и елементи навлажностен режим (евентуален кондензационен пад)
 
 
 
 
     1. Съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара (z) в
m?hPa/kg на един слой строителен материал се изчислява за стандартна
температура 10 °С по формулата:

където: ? е числото на дифузионно съпротивление на водна пара; d - дебелината на слоя строителен материал, m. При няколко слоя строителни материали, подредени един зад друг, съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара z на ограждащата конструкция или елемент се определя по формулата: където: d1, d1, ..., dn са дебелините на отделните слоеве строителни материали, m; ?1, ?2, ..., ?n - съответните числа на дифузионно съпротивление на водна пара съгласно табл. 1 на приложение № 4.
 
 
 
 
     2. Плътността на дифузионния поток на водна пара (g) в kg/(m?h) без
кондензационен пад се изчислява по формулата:

където: pi е парциалното налягане на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра; pe - парциалното налягане на външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра.
 
 
 
 
     3. Изчисляването на евентуален кондензационен пад в многослойни
ограждащи конструкции и елементи с хомогенни слоеве е показано на фиг. 6.1 и
6.2. То се състои в следното:
3.1. Ограждащата конструкция или елемент се изобразява мащабно, като по
абсцисата се нанасят слоевете на строителните материали, представени с
мащаба на дифузионно-еквивалентните дебелини на въздушните прослойки,
определени по формулата sd = ?.d, а върху ординатата - температурите на
повърхностите на отделните слоеве, определени, както следва:
3.1.1. Температурата на вътрешната повърхност на ограждащата
конструкция или елемент (?0i) в °С се определя по формулата:

където: ?i е температурата на вътрешния въздух, °С; Rsi - съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност, което се определя съгласно БДС ISO EN 6946; q - плътността на топлинния поток (W/m?), който се определя по формулата: където U е коефициентът на топлопреминаване на строителния елемент, W/(m?.К). 3.1.2. Температурите на границите между отделните хомогенни слоеве във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент се определят, както следва: където ?1, ?2, ... ?n са температурите на границите на отделните слоеве (номерирани по посоката на топлинния поток - отвътре навън), °С. Фиг. 6.1. Схема на кривата на температурното разпределение Върху напречното сечение на мащабно изобразените ограждаща конструкция или елемент се нанася диаграмата на максималното налягане на водната пара pmaxs, което се отчита от табл. 2 на приложение № 7 в съответствие с температурното разпределение. Ходът на парциалното налягане се представя в дифузионната диаграма с права, която съединява налягането pi и налягането pe от двете повърхнини на ограждащата конструкция или елемент. Фиг. 6.2. Схема на максималното и парциалното налягане през многослойна ограждаща конструкция или елемент, съответстващи на температурата, за изчисляване на евентуален кондензационен пад Ако двете линии не се допират или пресичат, не съществуват условия за кондензация на водни пари (при приетите изчислителни параметри на външния и вътрешния въздух (фиг. 6.2). Ако линията, съответстваща на парциалното налягане, допре или пресече линията на максималното налягане, в ограждащата конструкция или елемент съществуват условия за кондензация на водни пари. Възможни са следните случаи: - двете линии се допират в една, две или повече точки (виж фиг. 6.3 и 6.4); в тези случаи е възможен кондензационен пад съответно в една, две или повече равнини (на границата на съответните слоеве); - двете линии се пресичат; в този случай от двете крайни точки на линията на парциалното налягане, намиращи се на вътрешната и външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, се прокарват тангенти към линията на максималното налягане, тъй като парциалното налягане на водната пара не може да бъде по-голямо от максималното налягане; точките на пресичане на тези тангенти с линията на парциалното налягане определят границите на зоната на кондензация, а хоризонталното разстояние между тях - широчината на тази зона (виж фиг. 6.5). Фиг. 6.3а. Дифузия на водната пара с един кондензационен пад в равнината на ограждащата конструкция или елемент (между слоеве 2 и 3) Плътността на дифузионния поток gi от помещението през ограждащата конструкция или елемент до равнината на конденза е: Плътността на дифузионния поток gе от равнината на кондензация навън е: Количеството кондензирана влага Wk, което се отделя в равнината през периода на кондензация, се изчислява по формулата: Фиг. 6.3.б. Дифузия на водната пара по време на изпарението след кондензационен пад в равнината на ограждащата конструкция или елемент Плътността на дифузионния поток gi от равнината на кондензация към помещението е: Плътността на дифузионния поток gе от равнината на кондензация навън (на открито) е: Изпареното количество кондензирана влага Wu, което може да се отведе от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва: Фиг. 6.4а. Дифузия на водната пара с кондензационен пад в две равнини на ограждащата конструкция или елемент (между слоеве 1 и 2 и между слоеве 3 и 4) Плътността на дифузионния поток gi от помещението през ограждащата конструкция или елемент до първата равнина на кондензация е: Плътността на дифузионния поток gz между първата и втората равнина на кондензация е: Плътността на дифузионния поток gе от втората равнина на кондензация навън е: Количеството кондензирана влага Wk, което се образува в равнините 1 и 2 през периода на кондензация, се изчислява по формулите: Фиг. 6.4б. Дифузия на водната пара по време на изпарението след кондензационен пад в две равнини на ограждащата конструкция или елемент Плътността на дифузионния поток gi от първата равнина на кондензация към помещението е: Плътността на дифузионния поток gе от втората равнина на кондензация навън (на открито) е: Изпареното количество кондензирана влага Wu, което може да бъде отведено от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва: Фиг. 6.5а. Дифузия на водната пара с кондензационен пад във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент Плътността на дифузионния поток gi от помещението до началото на зоната на кондензация е: Плътността на дифузионния поток gе от края на зоната на кондензация навън е: Количеството кондензирана влага Wk, което се отделя в зоната през периода на кондензация, се изчислява по формулата Фиг. 6.5б. Дифузия на водната пара по време на изпаряването след кондензационен пад във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент Плътността на дифузионния поток gi от средата на зоната на кондензация към помещението е: Плътността на дифузионния поток gе от средата на зоната на кондензация навън (на открито) е: Изпареното количество кондензна влага Wu, което може да се отведе от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва: Нарастването на влажността на материала в зоната на кондензация ?Xdif в % се изчислява по формулата: където: Wk е количеството кондензирана влага, kg/m?; dz - широчината на зоната на кондензация, m; ? - плътността на материала в зоната на кондензация, kg/куб.m.
 
 
 
 
                                                            Приложение № 7
 
 
 
 
към чл. 19, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

Таблица 1

Температура
на въздуха,
 
° С

Температура на оросяване q s 
(
° С ) при относителна влажност на въздуха (%)

 

30

35

40

45

50

55

60

65

70

75

80

85

90

95

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

30

10,5

12,9

14,9

16,8

18,4

20,2

21,4

22,7

23,9

25,0

26,2

27,2

28,2

29,1

29

9,7

12,0

14,0

15,9

17,5

19,0

20,4

21,7

23,0

24,1

25,2

26,2

27,2

28,1

28

8,8

11,1

13,1

15,0

16,6

18,1

19,5

20,8

22,0

23,2

24,2

25,2

26,2

27,1

27

8,0

10,2

12,2

14,1

15,7

17,2

18,6

19,9

21,1

22,2

23,3

24,3

25,2

26,1

26

7,1

9,4

11,4

13,2

14,8

16,3

17,6

18,9

20,1

21,2

22,3

23,3

24,2

25,1

25

6,2

8,5

10,5

12,2

13,9

15,3

16,7

18,0

19,1

20,3

21,3

22,2

23,2

24,1

24

5,4

7,6

9,6

11,3

12,9

14,4

15,8

17,0

18,2

19,3

20,3

21,3

22,2

23,1

23

4,5

6,7

8,7

10,4

12,0

13,5

14,8

16,1

17,2

18,3

19,4

20,3

21,3

22,2

22

3,6

5,9

7,8

9,5

11,1

12,5

13,9

15,1

16,3

17,4

18,4

19,4

20,3

21,2

21

2,8

5,0

6,9

8,6

10,2

11,6

12,9

14,2

15,3

16,4

17,4

18,4

19,3

20,2

20

1,9

4,1

6,0

7,7

9,3

10,7

12,0

13,2

14,4

15,4

16,4

17,4

18,3

19,2

19

1,0

3,2

5,1

6,8

8,3

9,8

11,1

12,3

13,4

14,5

15,5

16,4

17,3

18,2

18

0,2

2,3

4,2

5,9

7,4

8,8

10,1

11,3

12,5

13,5

14,5

15,4

16,3

17,2

17

-0,6

1,4

3,3

5,0

6,5

7,9

9,2

10,4

11,5

12,5

13,5

14,5

15,3

16,2

16

-1,4

0,5

2,4

4,1

5,6

7,0

8,2

9,4

10,5

11,6

12,6

13,5

14,4

15,2

15

-2,2

-0,3

1,5

3,2

4,7

6,1

7,3

8,5

9,6

10,6

11,6

12,5

13,4

14,2

14

-2,9

-1,0

0,6

2,3

3,7

5,1

6,4

7,5

8,6

9,6

10,6

11,5

12,4

13,2

13

-3,7

-1,9

-0,1

1,3

2,8

4,2

5,5

6,6

7,7

8,7

9,6

10,5

11,4

12,2

12

-4,5

-2,6

-1,0

0,4

1,9

3,2

4,5

5,7

6,7

7,7

8,7

9,6

10,0

11,2

11

-5,2

-3,2

-1,8

-0,4

1,0

2,3

3,5

4,7

5,8

6,7

7,7

8,6

9,4

10,2

10

-6,0

-4,2

-2,6

-1,2

0,1

1,4

2,6

3,7

4,8

5,8

6,7

7,6

8,4

9,2

 
 
 
 


Таблица 2

Темпе-
ратура,
° С

Максимално налягане на водната пара r    ,  Ра
                               max

 

.0

.1

.2

.3

.4

.5

.6

.7

.8

.9

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

30

4244

4269

4294

4319

4344

4369

4394

4419

4445

4469

29

4006

4030

4053

4077

4101

4124

4148

4172

4196

4219

28

3781

3803

3826

3848

3871

3894

3916

3939

3961

3984

27

3566

3588

3609

3631

3652

3674

3695

3737

3793

3759

26

3362

3382

3403

3423

3443

3463

3484

3504

3525

3544

25

3169

3188

3208

3227

3246

3266

3284

3304

3324

3343

24

2985

3003

3021

3040

3059

3077

3095

3114

3132

3151

23

2810

2827

2845

2863

2880

3897

2915

2932

2950

2968

22

2645

2661

2678

2695

2711

2727

2744

2761

2777

2794

21

2487

2504

2518

2535

2551

2566

2582

2598

2613

2629

20

2340

2354

2369

2384

2399

2413

2428

2443

2457

2473

19

2197

2212

2227

2241

2254

2268

2283

2297

2310

2324

18

2065

2079

2091

2105

2119

2132

2145

2158

2172

2185

17

1937

1950

1963

1976

1988

2001

2014

2027

2039

2052

16

1818

1830

1841

1854

1866

1878

1889

1901

1914

1926

15

1706

1717

1729

1739

1750

1762

1773

1784

1795

1806

14

1599

1610

1621

1631

1642

1653

1663

1674

1684

1695

13

1498

1508

1518

1528

1538

1548

1559

1569

1578

1588

12

1403

1413

1422

1431

1441

1451

1460

1470

1479

1488

11

1312

1321

1330

1340

1349

1358

1367

1375

1385

1394

10

1228

1237

1245

1254

1262

1270

1279

1287

1296

1304

9

1148

1156

1163

1171

1179

1187

1195

1203

1211

1218

8

1073

1081

1088

1096

1103

1110

1117

1125

1133

1140

7

1002

1008

1016

1023

1030

1038

1045

1052

1059

1066

6

935

942

949

955

961

968

945

982

988

955

5

872

878

884

890

896

902

907

913

919

925

4

813

819

825

831

837

843

849

854

861

866

3

759

765

770

776

781

787

793

798

803

808

2

705

710

716

721

727

732

737

743

748

753

1

657

662

667

672

677

682

687

691

696

700

0

611

616

621

626

630

635

640

645

648

653

-0

611

605

600

595

592

587

582

577

572

567

-1

562

557

552

547

543

538

534

531

527

522

-2

517

524

509

505

501

496

492

489

484

480

-3

476

472

468

464

461

456

452

448

444

440

-4

437

433

430

426

423

419

415

412

408

405

-5

401

398

395

391

388

385

282

379

375

372

-6

368

365

362

359

356

353

350

347

343

340

-7

337

336

333

330

327

324

321

318

315

312

-8

310

306

304

301

298

296

294

291

288

286

-9

284

281

279

276

274

272

269

267

264

262

-10

260

258

255

253

251

249

246

244

242

239

-11

237

235

233

231

229

228

226

224

221

219

-12

217

215

213

211

209

208

206

204

202

200

-13

198

197

195

193

191

190

188

186

184

182

-14

181

180

178

177

175

173

171

169

168

167

-15

165

164

162

161

159

158

157

155

153

152

-16

150

149

148

146

145

144

142

141

139

138

-17

137

136

135

133

132

131

129

128

127

126

-18

125

124

123

122

121

120

118

117

116

115

-19

114

113

112

111

110

109

107

106

105

104

-20

103

102

102

100

99

98

97

95

95

94

 

 
 
 
 
Забележка. Стойностите на максималното налягане на водната пара от табл. 2
служат за определяне на парциалното налягане (р) в Ра по формулата:

където ? е относителната влажност на въздуха, %.
 
 
 
 
                                                           Приложение № 8
 
 
 
 
към чл. 24, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

Оценка на действителната защита на остъклена фасада от слънчево греене

1. Стойността на фактора (fstg) за проверка на действителната защита от слънчево греене на остъклена фасада със слънцезащитно приспособление се изчислява по формулата:

fstg = ggl (1-FF). Fsh, gl Fsh,

където:

ggl е действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия, определен по формула (3.77);

FF – коригиращият фактор за частта на рамката на прозрачните конструкции и елементи на фасадата;

Fsh, gl – коригиращият фактор за слънцезащитно приспособление, определен съгласно таблици 12 и 13;

Fsh – коригиращият фактор на частично засенчване от козирки и ребра, определен по формула (3.81).

Забележка. Направените позовавания са съгласно приложение № 3.

2. Нормативното условие за осигуряване на защитата от слънчево греене е съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата.

3. Надеждна защита от слънчево греене чрез слънцезащитни приспособления се осигурява, когато са постоянно инсталирани и:

а) при южна ориентация вертикалният покриващ ъгъл на слънцезащитното приспособление е b ? 50°;

б) при източна и западна ориентация хоризонталният покриващ ъгъл на слънцезащитното приспособление е b ? 85° или ? ? 115°;

в) при междинна ориентация се изисква покриващ ъгъл b ? 80°; вертикалният и хоризонталният разрез на фасадата в зависимост от ориентацията са показани на фигурата.