НАРЕДБА № 9 ОТ 9 ЮНИ 2004 Г. ЗА
ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И МРЕЖИ
В сила от 19.12.2004 г. Издадена от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси Обн. ДВ. бр.72 от 17 Август 2004г., изм. ДВ. бр.26 от 7 Март 2008г., доп. ДВ. бр.92 от 22 Октомври 2013г.
Част първа.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ
Глава първа.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ И МРЕЖИ
Раздел I. Общи положения
Чл. 1. С наредбата се определят изискванията и правилата за организация и провеждане на техническата експлоатация на централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия, хидротехническите съоръжения към тях, електрическите и топлопреносните мрежи, наричани по-нататък "електрически централи и мрежи"
Чл. 2. Разпоредбите на наредбата са задължителни за персонала, който ръководи, контролира и провежда техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, както и за персонала на външните фирми, извършващ работи в тях.
Чл. 3. (1) С наредбата се определят съществените изисквания и правила за провеждане на нормална, икономична и безаварийна експлоатация на обектите, сградите и съоръженията в електрическите централи и мрежи.
(2) В съответствие с изискванията на наредбата работодателите осигуряват разработването и утвърждават вътрешни експлоатационни инструкции с конкретни изисквания и правила, произтичащи от техническата документация на производителите и съответните нормативни актове.
(3) За техническата експлоатация на съоръженията с повишена опасност: парни и водогрейни котли, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения, тръбопроводи и инсталации за природен газ и втечнени въглеводородни газове, ацетиленови уредби, асансьори, повдигателни съоръжения и въжени линии, освен разпоредбите на тази наредба се прилага и действащата за тях нормативна уредба.
Чл. 4. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за персонала и пожарната безопасност на обектите при провеждане на техническата експлоатация се урежда със специализираните нормативни актове и вътрешни инструкции, свързани с тях.
Чл. 5. Персоналът, който ръководи и провежда техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, е длъжен:
1. да осигурява нормална, безаварийна и икономична работа на съоръженията, устройствата и системите;
2. да поддържа качеството на отпуснатата енергия - нормираната честота и напрежение на електрическия ток, договорените налягане и температура на топлоносителя;
3. да поддържа съоръженията, системите и сградите в състояние на експлоатационна готовност;
4. да спазва оперативно-диспечерската дисциплина;
5. да изпълнява тази наредба и да спазва правилата за безопасност при работа, правилата за радиационна защита и ядрена безопасност, вътрешните инструкции и другите нормативи, отнасящи се за извършваната работа/дейност.
Раздел II. Обхват на организацията
Чл. 6. Организацията на техническата експлоатация на електрически централи и мрежа обхваща:
1. приемане в експлоатация на съоръжения и системи;
2. управление на персонала;
3. оперативно обслужване;
4. технически контрол;
5. техническо обслужване, ремонт и модернизация;
6. управление и контрол на ефективността на работата;
7. комплектуване и съхраняване на техническа и оперативна документация;
8. въвеждане на автоматизирани системи за управление;
9. метрологично осигуряване и метрологичен контрол.
Чл. 7. (1) Работодателят утвърждава вътрешни правила за определяне на границите на съоръженията, сградите и комуникациите и разпределението им за обслужване между структурните производствени подразделения (цехове, участъци, райони, лаборатории и др.).
(2) Преките ръководители на структурните звена с писмена заповед персонално разпределят между работниците и специалистите обслужването на съоръженията, сградите и комуникациите.
Чл. 8. Работодателят осигурява необходимите:
1. длъжностни характеристики и вътрешни инструкции за персонала;
2. оперативна и техническа документация, включваща комплект от експлоатационни инструкции, инструкции по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, пожарна и аварийна безопасност, радиационна и ядрена безопасност (за АЕЦ), вътрешния ред на обекта, схеми, режимни карти и др., необходими за извършваната дейност/работа;
3. лични предпазни средства и средства за колективна защита.
Глава втора.
ВЪВЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СЪОРЪЖЕНИЯ И СИСТЕМИ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
ЦЕНТРАЛИ И МРЕЖИ
Раздел I. Общи разпоредби
Чл. 9. (1) Въвеждането в експлоатация на нови и/или реконструирани електрически централи и мрежи като строежи, както и издаването на разрешения за ползването им се извършват в съответствие с действащите наредби по ЗУТ.
(2) Въвеждането на строеж включва предвидения в проекта пусков комплекс (обекти, инфраструктура), който осигурява нормалната експлоатация.
Чл. 10. Приемането в експлоатация на съоръженията и системите в електрическите централи и мрежи се осъществява след извършването на:
1. единични (индивидуални) изпитвания на съоръженията и функционални проби на отделните системи;
2. пробно пускане на основни и спомагателни съоръжения за енергиен блок;
3. комплексно изпробване.
Чл. 11. (1) Единичните изпитвания на съоръженията и функционалните проби на отделните системи се изпълняват след окончателното завършване на строителните и монтажните работи по проектните схеми.
(2) Преди изпитванията задължително се проверяват изпълнението на технологичните норми за проектиране, строителните норми, съответствието с указанията на производителите/доставчиците, спазването на инструкциите за монтаж на съоръженията и другите нормативни актове, както и изискванията за безопасност при работа и за пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 12. (1) Пробно пускане на енергиен блок се осъществява преди комплексното изпробване, при което се проверяват:
1. работоспособността на съоръженията, технологичните схеми и готовността за експлоатация;
2. настройката на всички системи за управление, автоматично регулиране и защити;
3. блокировките;
4. сигнализациите и средствата за измерване.
(2) Пробното пускане се осъществява при наличието на:
1. назначен и обучен експлоатационен и ремонтен персонал с проверени знания;
2. комплект от необходимите експлоатационни инструкции, оперативни схеми и друга оперативно-техническа документация на български език;
3. подготвен запас от гориво, материали, инструменти и резервни части;
4. въведени в действие средства за оперативни връзки, автоматични системи за пожарна сигнализация и пожарогасене, аварийно осветление, както и системите за контролиране замърсяването на околната среда;
5. въведени и настроени системи за управление, сигнализация и защити;
6. разрешение за експлоатация от надзорните органи.
Чл. 13. (1) С комплексното изпробване се проверява работоспособността на основните и спомагателните съоръжения в условията на съвместна работа при реални експлоатационни режими и товар.
(2) За начало на комплексното изпробване се приема моментът на включване на съоръженията към мрежата или под товар.
(3) Забранява се извършване на комплексно изпробване по схеми, които не са предвидени в проекта.
Чл. 14. (1) Комплексното изпробване на електрическа централа се счита за проведено, ако е осъществено в течение на 72 h по проектната схема в условията на нормална и непрекъсната работа на основните съоръжения и при постоянна или последователна работа на всички спомагателни съоръжения.
(2) Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) се изпробват при работа с основното гориво, номинален товар и проектните параметри на парата, а за водноелектрическите централи (ВЕЦ) - с напор и разход на вода, предвидени в пусковата програма.
(3) За ВЕЦ и помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) комплексното изпробване включва и 3 автоматични пуска, а за газотурбинните уредби - 10 автоматични пуска.
Чл. 15. Комплексното изпробване на електрически мрежи се счита за проведено при условията на нормална и непрекъсната работа под товар:
1. за електрически уредби в подстанции - в продължение на 72 h;
2. за електропроводни линии - в продължение на 24 h.
Чл. 16. Комплексното изпробване на топлопреносните мрежи се счита за проведено, ако е осъществено в течение на 24 h при номинално налягане и предвидените в пусковата програма условия.
Чл. 17. Когато комплексното изпробване не може да бъде проведено с предвидените в пусковата програма основни горива и при проектните параметри и товари, които не са свързани с неизпълнени или незавършени работи, новите условия, при които е проведено изпробването, се отбелязват в акта (протокола) за приемане на обекта.
Чл. 18. Не се приемат в редовна експлоатация съоръжения и системи с неотстранени дефекти, установени при комплексното им изпробване.
Раздел II. Специални изисквания за АЕЦ
Чл. 19. Приемането в експлоатация на атомни електроцентрали (АЕЦ) или на части от тях се изпълнява по програма и в обем, заложени в пусковия комплекс, разработен и представен с проекта.
Чл. 20. (1) Енергийните блокове в АЕЦ се приемат в експлоатация на два етапа: за опитна експлоатация и за промишлена експлоатация.
(2) Приемането за опитна експлоатация се извършва при устойчива работа на блока в течение на 72 часа, на ниво на топлината мощност не по-малка от 50% от номиналната. Опитната експлоатация продължава до усвояване на проектната мощност и провеждане в пълен обем на изпитванията по програмата за енергиен пуск.
(3) Приемането за промишлена експлоатация се извършва след завършване на опитната експлоатация и провеждане на комплексни изпитвания на номиналната мощност на блока.
Чл. 21. Общото ръководство, контролът и координацията на работите по въвеждането на енергиен блок в експлоатация се извършват от експлоатиращата организация АЕЦ при спазване на изискванията за безопасност.
Чл. 22. (1) Експлоатиращата организация АЕЦ разработва програма за въвеждане на блока в експлоатация и програма за осигуряване на качеството при въвеждане на блока в експлоатация.
(2) Програмата за въвеждане на блока в експлоатация съдържа изискванията и действията, чието изпълнение осигурява безопасно въвеждане на енергиен блок/пусков комплекс на АЕЦ в експлоатация след цялостно провеждане на предвидените изпитвания на съоръженията и системите.
(3) Програмата за осигуряване на качеството при въвеждане на блока в експлоатация включва комплекс от организационни и технически мероприятия по въвеждането на енергийния блок в съответствие с изискванията на правилата и нормите за безопасност, проектната и конструкторска документация, а също и по осъществяването на контрол върху изпълняваните работи.
(4) С програмата по ал. 3 се определят правата, задълженията и отговорностите на организациите и фирмите, участващи в осигуряване на въвеждането на блока в експлоатация, а така също и редът за тяхното взаимодействие.
Чл. 23. (1) Преди приемането на енергиен блок в промишлена експлоатация в съответствие с програмата за въвеждане на блока в експлоатация се провеждат:
1. предпусково-наладъчни работи, започващи с подаването на напрежение на системата за енергоснабдяване на блока на АЕЦ по проектната схема и завършват с готовността му за физически пуск;
2. физически пуск, който започва със зареждането на реактора с ядрено гориво (ЯГ) и завършва с изпитванията по програмата за пуск;
3. енергиен пуск, включващ опитна експлоатация и комплексно изпробване и приемане на енергийния блок в промишлена експлоатация - поетапно увеличаване на мощността на блока с провеждане на необходимите изпитвания на съоръженията и системите за потвърждаване на проектните параметри.
(2) Изискванията за провеждане на предпусковите и пусковите работи по ал. 1, както и критериите за въвеждане на съоръженията и системите в експлоатация се определят с проекта. За отделните етапи се разработват и утвърждават програми по установения ред.
Чл. 24. Оперативното и инженерното ръководство за пускане на енергиен блок от началото на провеждане на предпусково-наладъчните работи (ПНР) до завършването на изпитванията на етапа на усвояване на обявената (номиналната) мощност се възлага на група за ръководство на пуска с участието на представители на организациите и фирмите, извършващи научно-технически и авторски надзор върху пуска.
Чл. 25. В процеса на въвеждане в експлоатация на енергиен блок се установяват проектните характеристики на съоръженията и системите и се уточняват технологичните ограничения, границите и условията за безопасна експлоатация, съответно документално оформени.
Чл. 26. След утвърждаване на акта за готовност на съоръженията и системите за въвеждане на енергиен блок в експлоатация тяхното обслужване се осъществява от подготвен експлоатационен персонал.
Чл. 27. Ако дефектите или недостатъците на съоръженията и системите, открити в процеса на пусковите изпробвания, физическия и енергийния пуск, водят до нарушаване на изискванията на действащите нормативни документи по безопасност в атомната енергетика, до отстраняване на откритите дефекти и недостатъци енергийният блок се привежда в безопасно състояние.
Чл. 28. Приемането на съоръженията и системите за провеждане на предпусково-наладъчните изпитвания, физическия и енергийния пуск, включително комплексното изпробване и приемане на енергиен блок в експлоатация, се извършва от работни комисии съгласно действащата нормативна уредба.
Чл. 29. Контролът върху отстраняването на дефектите и недостатъците, установени от работната комисия, се осъществява от експлоатиращата организация АЕЦ.
Чл. 30. (1) Приемането в промишлена експлоатация на енергиен блок в АЕЦ се извършва след провеждане на опитно-промишлена експлоатация и завършени изпитвания в пълен обем, резултатите от които потвърждават, че съоръженията и системите функционират в съответствие с изискванията на проекта и след провеждане на комплексно изпробване на енергийния блок на номинална мощност в базов режим.
(2) Разрешението за въвеждане в експлоатация се издава от председателя на Агенцията по ядрено регулиране по реда на Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия.
Глава трета.
УПРАВЛЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА
Раздел I. Общи положения
Чл. 31. Управлението на персонала обхваща: подбор, професионално обучение, повишаване на квалификацията, преквалификация, мотивиране и професионално развитие.
Чл. 32. Отговорност за управлението на персонала носи работодателят съгласно действащото трудово законодателство и тази наредба.
Чл. 33. (1) Подборът на персонала се извършва по критерии, заложени в длъжностните характеристики, свързани с извършваната дейност на работното място и утвърдени от работодателя.
(2) Длъжностната характеристика включва най-малко:
1. изисквания за образователен ценз, професионална квалификация и стаж за конкретната длъжност; квалификационна група по безопасност;
2. определен обем от знания, практически умения за длъжността/професията и професионални качества;
3. списък на наредби, инструкции и други документи, спазването на които е задължително;
4. правата, задълженията и отговорностите на длъжностното лице;
5. нивата на подчинение в управлението (взаимоотношения с висшестоящия и подчинения персонал).
Чл. 34. (1) За работа в електрически централи и мрежи се допускат лица с професионално образование и квалификация и преминали подготовка за изпълняваната работа/длъжност, а за ръководни длъжности да притежават и съответния опит.
(2) За определени професии и специалности за работа със съоръжения с повишена опасност, радиоактивност и др. освен изискванията по ал. 1 се изисква и свидетелство за придобита правоспособност в съответствие с действащото законодателство.
Чл. 35. (1) Лицата, назначавани на оперативна и ремонтна работа, преминават задължителен предварителен и периодични медицински прегледи съгласно нормативните актове за медицински прегледи на работниците.
(2) Операторите на енергийни съоръжения се подлагат и на психо-физиологичен тест за удостоверяване на годността им за оперативна работа.
Чл. 36. Формите за работа с персонала обхващат:
1. подготовка за нова работа/длъжност с обучение на работното място, включваща етапите:
а) стажуване;
б) проверка на знанията;
в) дублиране;
г) допускане до самостоятелна работа;
2. инструктажи;
3. противоаварийни и противопожарни тренировки;
4. специална подготовка;
5. професионално обучение за повишаване на квалификацията.
Раздел II. Подготовка за нова работа/длъжност
Чл. 37. Подготовката за нова работа/длъжност започва с обучение на работното място на новоназначените лица, преминаващите на нова длъжност или на друго работно място, както и прекъсналите работа по специалността за повече от 6 месеца.
Чл. 38. (1) Подготовката се осъществява по програма, изготвена от ръководителя на структурното звено и утвърдена от работодателя, в която се определя достатъчен срок за обучение на лицето.
(2) В програмата за обучение се предвижда изучаване на:
1. тази наредба и свързаните с нея нормативни актове в необходимия за дадената длъжност/професия обем;
2. длъжностните, експлоатационните инструкции и плановете/инструкциите за ликвидиране на аварии и бедствия;
3. технологичните схеми и процеси;
4. принципите и действията на съоръженията, средствата за измерване, средствата за управление и защита;
5. правилата за безопасност и други специални правила, ако се изискват при изпълнение на работата.
Чл. 39. За обект в строителство и реконструкция подготовката, преподготовката и повишаването на квалификацията на експлоатационния персонал се извършва преди приемане на обекта.
Раздел III. Стажуване
Чл. 40. (1) Стажуването е задължително за оперативния и оперативно-ремонтния персонал при подготовка за нова работа/длъжност.
(2) Ръководният оперативен персонал - диспечери, дежурни инженери и началник-смени, преминават стажуване на повече от едно работно място в зависимост от характера и изискванията за новата длъжност.
Чл. 41. (1) Стажуването се провежда под ръководството на опитно обучаващо лице, по определена за работното място програма, с отчитане нивото на професионалното образование на стажанта, техническите знания, стаж по сходни длъжности, заемана длъжност преди допускане за подготовка по новата длъжност, както и техническата сложност на обекта.
(2) Продължителността на стажуването е от 3 до 15 работни смени за всяко отделно работно място.
Чл. 42. Допускането до стажуване се оформя с писмена заповед на работодателя или упълномощено от него лице.
Чл. 43. През времето на стажуване обучаваният е длъжен:
1. да усвои и придобие практически навици и техники, необходими за изпълнение на задълженията по новата длъжност/работа;
2. да изучи схемите, експлоатационните инструкции, противоаварийните инструкции и другите материали, необходими за работата му;
3. да усвои точно ориентиране при съоръженията по технологичната схема.
Раздел IV. Проверка на знанията
Чл. 44. (1) Всички длъжностни лица, които ръководят, контролират или вземат непосредствено участие в техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, подлежат на проверка на знанията по тази наредба и по наредбите за безопасност при работа и пожарна безопасност, а за персонала на АЕЦ - и по правилата за радиационна защита и ядрена безопасност.
(2) Списъци на длъжностите и професиите или на лицата, за които не се изисква проверка на знанията, се изготвят за всеки обект и се утвърждават от работодателя.
Чл. 45. По тази наредба знанията на персонала се проверяват с първоначална (встъпителна) проверка и последваща - поредна и извънредна.
Чл. 46. (1) Първоначална проверка на знанията се извършва на всички новоназначени на работа след проведено обучение на работното място, преминаващите на нова длъжност или на друго работно място, както и при прекъсване проверката на знанията за повече от три години.
(2) Първоначалната проверка за ръководители и специалисти се извършва не по-късно от един месец от деня на назначението им на длъжност, а за останалите категории работници - в срокове, определени с програмите за подготовка.
Чл. 47. Поредната проверка се провежда не по-рядко от веднъж на:
1. три години - за ръководния персонал;
2. две години - за изпълнителския персонал.
Чл. 48. (1) Извънредна проверка на знанията се извършва независимо от срока на предходната проверка в случаите на:
1. влизане в сила на нови или преработени нормативни актове и правила;
2. прекъсване на работа по назначената длъжност за повече от шест месеца;
3. въвеждане на нови съоръжения и технологии, изменения на главни схеми, реконструкции и др., които изискват придобиване на допълнителни знания;
4. извършено нарушение на изискванията на правила, водещи до аварии или инциденти с хора;
5. предписания на инспектиращи и надзорни органи при констатирани нарушения;
6. назначаване на нова длъжност или преминаване на друга работа, когато се изискват допълнителни знания и умения.
(2) Обемът от знания за извънредната проверка и датата за провеждане се определят от работодателя при спазване изискванията на тази наредба и на предписанията по ал. 1, т. 5.
Чл. 49. Проверката на знанията се осъществява от постоянно действащи изпитни комисии в енергийните предприятия, състоящи се най-малко от трима членове.
Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В Министерството на икономиката и енергетиката действа централна изпитна комисия, която проверява знанията на председателите на комисиите и ръководителите на отдели по техническа експлоатация и безопасност, определени в чл. 51, ал. 2.
Чл. 51. (1) В енергийното предприятие изпитните комисии се назначават от работодателя.
(2) За председател на комисията може да се назначава: заместник изпълнителен директор, главен инженер, главен механик, главен енергетик, а за членове на комисията - техни заместници и ръководителят на отдела по техническа експлоатация и безопасност.
Чл. 52. (1) В структурните подразделения на енергийното предприятие (цехове, сектори, участъци, клонове, райони и др.) проверката на знанията на персонала се осъществява от изпитни комисии, назначени от работодателя, в състав не по-малко от трима членове, с председатели преките ръководители - началник- цехове/сектори, началник- райони, отдели, лаборатории и др.
(2) За определените в ал. 1 председатели на изпитни комисии и отговорните лица по техническа експлоатация и безопасност (инспектори) в структурните подразделения проверката на знанията се извършва от изпитната комисия в енергийното предприятие в присъствието най-малко на трима от членовете й.
Чл. 53. Проверката на знанията на всяко длъжностно лице се извършва индивидуално по списък от въпроси, утвърден от работодателя, с който лицето е предварително запознато.
Чл. 54. Проверката на знанията се извършва с устен изпит пред комисия или чрез тест, който може да се провежда и на компютър.
Чл. 55. (1) Знанията на изпитваното лице се оценяват с две степени - "издържал" и "неиздържал".
(2) Когато изпитваното лице не отговори задоволително на 2/3 от поставените въпроси, с решение на членовете на комисията се поставя обща оценка "неиздържал".
(3) Комисията обявява резултатите от проведен изпит в деня на провеждането му.
Чл. 56. (1) За изпит с тест за всеки въпрос се обявяват по четири отговора, от които само един е верен.
(2) Изпитът с тест е успешен (издържан), когато най-малко на 75% от въпросите е отбелязан правилен отговор.
Чл. 57. (1) Резултатите от изпитите се оформят с протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1.
(2) Протоколът се съставя в два екземпляра и се регистрира в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.
(3) Дневникът и един екземпляр от протокола за изпит се съхранява от ръководителя на структурното звено, а другият екземпляр от протокола - в личното досие на изпитвания.
Чл. 58. (1) При успешно положен изпит на основание на протокола от изпита се издава удостоверение, примерна форма на което е дадена в приложение № 3.
(2) Удостоверението по ал. 1 се получава лично срещу подпис в дневника по приложение № 2.
Чл. 59. (1) Лице, което не е издържало изпита, преминава повторна проверка в срок не по-късно от един месец.
(2) При повторно неиздържан изпит комисията вписва в протокола "повторно неиздържан изпит/тест" и председателят на комисията представя писмен доклад на работодателя със становище за непригодността на изпитваното лице за изпълняваната работа или заемана длъжност.
Раздел V. Дублиране
Чл. 60. (1) Дублирането е задължително за лицата от оперативния и оперативно-ремонтния персонал след проведено стажуване и успешно издържана първоначална проверка на знанията, както и след продължително прекъсване на работата на работното място.
(2) Продължителността на дублирането е от 3 до 12 работни смени, като за оперативни ръководители, старши оператори, оператори на котли, турбини, енергоблокове, хидроагрегати, дежурни по обслужване на средства за измерване и автоматика е най-малко 12 работни смени.
(3) При прекъсване на работа от два до три месеца включително дублирането на работното място е най-малко две работни смени, а при прекъсване над 3 до 6 месеца - до 6 работни смени.
(4) Продължителността на дублирането за всеки работник се определя от комисията, извършила проверка на знанията, в зависимост от нивото на професионална подготовка, стаж и опит за оперативна работа.
Чл. 61. (1) Допускането до дублиране се оформя с писмена заповед на работодателя или на упълномощено длъжностно лице, в която се указват срокът на дублиране и лицето, отговорно за подготовката на дубльора.
(2) За всички действия на дублиращия отговорност поравно носят както лицето, отговорно за подготовката му, така и самият дублиращ.
Чл. 62. Дублирането се провежда по програма, утвърдена от работодателя, в която се залагат и противоаварийни и противопожарни тренировки.
Чл. 63. (1) Когато за времето на дублиране работникът не придобие достатъчни производствени навици, по предложение на обучаващото лице работодателят може със заповед да продължи дублирането, но за срок не по-голям от първоначално определения.
(2) Когато по време на дублирането се установи професионална непригодност за дадената работа, работодателят взема решение за прекратяване на подготовката в съответствие с трудовото законодателство.
Раздел VI. Допускане до самостоятелна работа
Чл. 64. Допускането до самостоятелна работа е с писмена заповед на работодателя след преминаване на етапите:
1. инструктаж, стажуване, проверка на знанията и дублиране - за оперативния и оперативно-ремонтния персонал;
2. инструктаж, стажуване и проверка на знанията - за останалите категории персонал.
Чл. 65. (1) При прекъсване на работата от два до шест месеца етапите за допускане до самостоятелна работа се определят от работодателя като се отчитат продължителността на прекъсване, нивото на професионална подготовка, опит в работата, стаж и др.
(2) Независимо от преминатите етапи на подготовка след продължително прекъсване на работата персоналът е длъжен да се запознае с извършените изменения на:
1. съоръжения, схеми и режими на работа;
2. инструкции и нормативно-технически документи;
3. заповеди, технически разпореждания и други материали за дадената длъжност.
(3) При прекъсване на работа за сроковете по ал. 1 провеждането на извънреден инструктаж за безопасност при работа е задължително.
Раздел VII. Инструктажи
Чл. 66. Освен инструктажите, предвидени по Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44 от 1996 г.), се провеждат и целеви инструктажи.
Чл. 67. (1) Целеви инструктажи се провеждат при:
1. изпълнение на еднократни работи, които не са свързани с преките задължения - товарно-разтоварни работи, почистване на територии, работи извън територията на предприятието и др.;
2. ликвидиране на последици от аварии, стихийни бедствия, катастрофи;
3. съпровождане на външни лица на територията на обекта.
(2) Целевите инструктажи се регистрират в дневник за инструктажите.
Раздел VIII. Противоаварийни и противопожарни тренировки
Чл. 68. Противоаварийните тренировки за оперативния и оперативно-ремонтния персонал се провеждат най-малко един път на шест месеца.
Чл. 69. Противопожарните тренировки за оперативния и оперативно-ремонтния персонал, както и за останалия технически персонал се провеждат един път на шест месеца съвместно с органите на НС "Противопожарна и аварийна безопасност".
Чл. 70. Работодателят може да определя и други срокове за тренировките, но не по-големи от посочените в чл. 68 и 69, в зависимост от състоянието на обектите и подготовката на персонала.
Чл. 71. (1) Противоаварийните тренировки се провеждат на работните места или на тренажори. Допуска се използване и на други технически средства.
(2) Резултатите от проведените противоаварийни и противопожарни тренировки се регистрират в специален дневник.
Чл. 72. (1) Лицето, получило незадоволителни оценки при тренировки, повтаря тренировките в срокове, определени от работодателя.
(2) При повторна незадоволителна оценка при тренировката лицето не се допуска до самостоятелна работа и преминава през обучение и проверка на знанията.
Раздел IX. Специална подготовка
Чл. 73. Работодателят осигурява за оперативния и оперативно-ремонтния персонал специална подготовка през работно време с откъсване от основните му функции според настъпила необходимост, но най-малко веднъж на шест месеца.
Чл. 74. В специалната подготовка се включват:
1. изучаване на внесените изменения в инструкциите, схемите и обслужваните съоръжения;
2. запознаване с текущата документация по въпросите на технологичните нарушения, аварийността и трудовите злополуки;
3. анализи на отклонения от технологичните процеси, пускане и спиране на съоръжения;
4. други теми.
Раздел X. Повишаване на квалификацията
Чл. 75. Работодателят създава условия за професионално обучение, повишаване на квалификацията и преквалификацията на персонала за поддържане и усъвършенстване на знанията и уменията му.
Чл. 76. (1) Краткосрочно обучение се провежда преди проверката на знанията по наредби и инструкции най-малко веднъж годишно.
(2) Периодично обучение на преки ръководители и специалисти се провежда не по-рядко от един път на пет години в специализирани учебни центрове, фирмени центрове, колежи или университети в срокове и по програми, съгласувани с работодателите.
Чл. 77. (1) За подготовка на персонала се обзавеждат полигони, работилници, лаборатории и др., снабдени с технически средства за обучение и тренировка.
(2) Предприятията, които не разполагат със собствена материално-техническа база за обучение на персонала, могат по договор да ползват специализирани учебни центрове и бази.
Глава четвърта.
ОПЕРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ
Раздел I. Организация на оперативното обслужване
Чл. 78. Оперативното обслужване на електрическите централи и мрежи се извършва от специално подготвен оперативен или оперативно-ремонтен персонал с изпълнение на дежурство на смени или домашно дежурство.
Чл. 79. За оперативно обслужване се допускат само лица, притежаващи съответната квалификация, преминали обучение със стажуване, проверка на знанията и дублиране за работа по схемите на съответните уредби/мрежи.
Чл. 80. (1) Оперативното обслужване се осъществява еднолично или групово.
(2) Броят и съставът на оперативния персонал в смяна се определят от работодателя с вътрешна инструкция.
Чл. 81. Оперативно-ремонтният персонал не дава непрекъснато дежурство. При необходимост той се подпомага от аварийно-ремонтни бригади с постоянно или временно действие.
Чл. 82. (1) Дежурството на оперативния персонал се изпълнява по график, изготвен от ръководителя на обекта и утвърден от работодателя или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Промяна в утвърдения график за дежурство се извършва само от лицето, което го е утвърдило.
(3) Размяна на дежурен персонал по работни места се извършва по ред, определен с вътрешна инструкция.
(4) Забранява се дежурство в продължение на две последователни смени, освен при ликвидиране на аварии с извършване на оперативни превключвания или невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен.
Чл. 83. (1) Дежурният оперативен персонал изпълнява всички нареждания и указания на висшестоящия дежурен персонал, освен при:
1. опасност за здравето и/или живота на хора;
2. риск за нанасяне на значителни материални щети на обект от енергийната система и на потребители;
3. опасност от големи екологични замърсявания.
(2) При неизпълнение на нарежданията, свързани със случаите по ал. 1, дежурният докладва незабавно на ръководителя по експлоатацията на обекта за своите решения и действия.
Чл. 84. Старшият дежурен/дежурният при еднолично дежурство по време на дежурството отговаря за:
1. осигуряването на нормална, безопасна и безаварийна работа на поверените му съоръжения;
2. действията си при оперативни превключвания, спиране и пускане на машини и съоръжения;
3. воденето на оперативната и техническа документация съгласно инструкциите.
Чл. 85. (1) Дежурният на смяна докладва незабавно за изпълнението на нареждане, дадено му от оперативния ръководител.
(2) Оперативният ръководител приема за изпълнено дадено от него нареждане само след докладвано от дежурния потвърждение.
Чл. 86. (1) При възникване на авария, сериозна повреда или нарушаване на режима на работа дежурният незабавно уведомява старшия дежурен на смяната и ръководителя на експлоатацията и предприема необходимите действия за нормализиране на обстановката.
(2) При възникване на опасност от пожар, взрив или злополука, както и при настъпване на такива събития дежурният взема всички зависещи от него мерки, включително изключване на съоръжения, след което незабавно уведомява висшестоящия оперативен и ръководен персонал.
Чл. 87. (1) Дежурният персонал взема самостоятелно решение за ликвидиране на авария независимо от присъствието на лице от висшестоящия технически персонал, като носи пълна отговорност за действията си.
(2) Ръководител от висшестоящия оперативен или технически персонал има право да отстрани лице от оперативния персонал от ръководството по ликвидиране на авария, да възложи ръководството на друго лице от оперативния персонал или сам да поеме ръководството, ако действията на отстраненото лице са опасни или неправилни.
(3) Отговорността за по-нататъшния ход на ликвидиране на аварията се носи от лицето, наредило отстраняване на дежурния, и от лицето, приело оперативното дежурство по ал. 2.
(4) Замяната на дежурния се оформя в оперативния дневник по реда за предаване и приемане на дежурство в смяна, като се записват фамилията и длъжността на лицето, разпоредило замяната.
Раздел II. Ред за предаване и приемане на дежурство
Чл. 88. Редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя с вътрешна инструкция, утвърдена от работодателя.
Чл. 89. Предаващият дежурството в смяната запознава приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, с направените изменения в схемите за захранване, управление, защити, контрол, сигнализация, както и за:
1. изведените съоръжения за ремонт и съоръженията, оставени в оперативен резерв;
2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;
3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.
Чл. 90. Приемащият дежурство в смяна е длъжен:
1. да обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;
2. да се запознае с измененията в нормалната схема на уредбите, състоянието на основните съоръжения и предстоящите превключвания/извеждания в ремонт;
3. да се запознае със записите в различните дневници, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, както и с нарядите (нарежданията), по които се извършват работи;
4. да провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;
5. да запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;
6. да съобщи на висшестоящия дежурен за встъпване в дежурство и нередностите, забелязани при приемане на смяната.
Чл. 91. (1) Предаването и приемането на смяната се оформя в оперативния дневник с подписите на приемащия и предаващия дежурството.
(2) Забранява се предаване на дежурство по време на възникнала авария, по време на извършване на превключвания или операции за въвеждане/извеждане на основни съоръжения.
(3) Новопристигналият дежурен персонал е под разпореждането на лицето, което ръководи ликвидирането на аварията или извършването на превключванията.
Чл. 92. Забранява се напускане на дежурство в смяна без предаване на дежурството на следващия по график дежурен или на друго лице, определено от старши дежурния, независимо от това дали съоръженията се намират в работа или резерв.
Раздел III. Извършване на обходи и огледи
Чл. 93. (1) Оперативният персонал е длъжен по време на дежурство в смяната да извършва периодично обходи и огледи на съоръженията по предварително определен маршрут.
(2) Периодичността на обходите и обемът на огледите се определят с вътрешна инструкция за работното място, като се вземат под внимание видът и състоянието на съоръженията, условията и средата, при които работят, и други фактори.
(3) За обходите се прави запис в оперативния дневник с отбелязване часа на започване и завършване на обхода и констатираните нередности.
Чл. 94. Лицата от ръководния технически персонал, които имат право на едноличен оглед в електрически уредби с напрежение над 1000 V, се определят от работодателя по списък, утвърден от него.
Раздел IV. Оперативни превключвания
Чл. 95. (1) Оперативните превключвания в уредбите с постоянно дежурство се извършват само от дежурния оперативен персонал.
(2) При уредби без дежурен персонал превключванията се извършват от оперативно-ремонтен персонал (бригада), на който са зачислени уредбите.
(3) Лицата от оперативно-ремонтния персонал, които имат право да извършват оперативни превключвания, се определят от работодателя по списък, утвърден от него.
Чл. 96. (1) В нарежданията, които се дават на лицата за извършване на оперативни превключвания, се указва последователността на операциите.
(2) Нареждането се счита за изпълнено само след като лицето, на което е било дадено нареждането, е потвърдило изпълнението.
Чл. 97. При авария и липса на телекомуникационна връзка със съответното диспечерско управление оперативният персонал предприема действия и извършва оперативни превключвания в съответствие с вътрешна инструкция за ликвидиране на аварии на обекта.
Чл. 98. (1) В електрически централи и подстанции с постоянно дежурство на лицето, което провежда оперативни превключвания, се предава само едно задание за провеждане на операциите по едно превключване.
(2) При провеждане на оперативни превключвания от оперативно-ремонтни бригади, които обслужват няколко обекта, броят на заданията за превключвания от една бригада се определя от висшестоящия оперативен персонал.
(3) При превключвания, изпълнявани по бланка за превключване, за всяко задание се попълва отделна бланка.
Чл. 99. (1) Оперативни превключвания в електрическа централа/подстанция се изпълняват от две лица при наличие на двама и повече дежурни на смяна. Контролиращ при превключването е старшият по длъжност, но отговорност по превключването носят и двете лица.
(2) При еднолично дежурство или еднолично обслужване на електрическа уредба включване и изключване на прекъсвачи може да се извършва само дистанционно от командното табло.
Чл. 100. При аварийно отпадане на напрежението в електрическа уредба оперативният дежурен персонал остава в готовност за получаване отново напрежение на уредбата без предупреждение в съответствие с плана за възстановяване на електроенергийната система след тежки аварии.
Чл. 101. (1) Оперативните превключвания в електрическите уредби с напрежение над 1000 V се изпълняват:
1. без бланка за превключване - при наличие на блокиращи устройства, които изключват неправилни операции с разединители и заземяващи устройства в процеса на тяхното превключване;
2. с бланка за превключване - при отсъствие или неизправност на блокиращите устройства, а също така при сложни превключвания независимо от наличието или състоянието на блокиращите устройства; с бланка за превключване се прехвърлят и повече от едно присъединение от една към друга шинна система.
(2) Разрешава се сложни и често повтарящи се оперативни превключвания да се извършват по предварително изготвена по образец (типова) бланка за превключване.
(3) Списъкът за сложните оперативни превключвания, извършвани по бланки, и редът за тяхното изпълнение се утвърждават от работодателя или упълномощено от него отговорно длъжностно лице.
Чл. 102. Оперативните превключвания в електрическите уредби се изпълняват, както следва:
1. лицето, получило нареждане за превключване, е длъжно: да го повтори на нареждащия; запише в оперативния дневник; отбележи фамилията на нареждащия; уточни по оперативната схема/мнемосхема последователността на операциите, включително и тези по веригите на релейната защита и автоматика; състави, ако е необходимо, бланка за превключване или да използва готова типова бланка, като запише номера й в оперативния дневник;
2. когато превключванията се изпълняват от две лица, лицето, получило нареждането, е длъжно да обясни по оперативната схема предстоящите действия на второто лице, което участва в превключванията;
3. при възникване на съмнения в правилността на извършваните операции превключванията се прекратяват и повторно се проверява изискваната последователност по оперативната схема;
4. когато не е ползвана бланка за превключване, извършените превключвания се описват в оперативния дневник;
5. след изпълнение на превключванията (с бланка/без бланка) се докладва на висшестоящия оперативен персонал за изпълнението им.
Чл. 103. (1) Бланката за оперативно превключване се попълва от лицето, получило нареждането, подписва се от изпълняващото операциите лице и от контролиращото изпълнението лице, след което се занася на мястото на превключване.
(2) Операциите в бланката се записват по реда на тяхното изпълнение.
(3) В бланката освен операциите по първичната схема (в т.ч. със стационарните и преносими заземители) се записват и операциите по веригите на релейната защита и автоматика, включително сваляне и поставяне на предпазители.
Чл. 104. Оперативни превключвания в комплектни разпределителни уредби, комплектни трансформаторни подстанции и в разпределителни електрически уредби с напрежение до 1000 V могат да се извършват еднолично от оперативния персонал, обслужващ уредбите.
Чл. 105. При откриване на неизправност в блокиращи устройства на прекъсвачи и разединители разрешение за временно извеждане на блокировките се дава само от висшестоящия оперативен персонал.
Чл. 106. Повторно включване на изключил от защита прекъсвач без проверка на присъединеното съоръжение, когато задвижването на прекъсвача не е защитено от стена или метален кожух, може да се извършва само дистанционно.
Чл. 107. Повторно включване на въздушна електропроводна линия след изключване от защита или неуспешно АПВ може да се извърши без допълнителна проверка еднократно, само дистанционно, когато включването не е забранено от вътрешна инструкция.
Чл. 108. (1) Допуска се при наличие на устройство за локализиране на повреди по електропроводни линии с напрежение до 35 kV в подстанции с еднолично дежурство дежурният по нареждане на диспечера да извърши проверка на автоматично изключил извод без отваряне на вратата на клетката в разпределителната уредба, съгласно инструкцията за безопасна работа с устройството, и при изправност да го включи отново.
(2) При профилактика на изключена линия повторното й включване се извършва след проверка за изправност с устройството за локализиране на повреди от мястото на подаване на напрежението.
Глава пета.
ТЕХНИЧЕСКИ КОНТРОЛ
Чл. 109. При експлоатацията на обектите се организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергийните уредби и мрежи.
Чл. 110. (1) Постоянният контрол на техническата експлоатация се осъществява от оперативния и оперативно-ремонтния персонал, а периодичният контрол - от длъжностните лица, отговорни за техническата експлоатация.
(2) Контролът се осъществява в обем и по вид в съответствие с изискванията на тази наредба и вътрешните инструкции.
(3) Резултатите от проведен контрол се отбелязват в дневници (за обходи, дефекти, разпореждания и др.).
Чл. 111. Техническият контрол за състоянието на енергийните уредби, сгради, конструкции и съоръжения, в това число и на хидротехническите съоръжения към тях, включва техническо освидетелстване и технически надзор.
Чл. 112. (1) Техническото освидетелстване се разделя на:
1. първоначално (предпусково);
2. периодично (поредно), което се извършва в срокове, определени с нормативни актове, с тази наредба и с инструкциите на производителите;
3. извънредно, което се извършва след извеждане от експлоатация за повече от 12 месеца, модернизация и реконструкция, авария или инцидент или по предписание на органите за технически надзор.
(2) Резултатите от освидетелстването се документират с ревизионен акт и запис в паспорта на съоръженията и/или мрежите със задължително указване срока на следващото освидетелстване.
Чл. 113. Техническото освидетелстване се извършва от комисии, назначени от работодателя, включващи ръководители и специалисти от структурните подразделения на обекта и специалисти от външни лицензирани фирми.
Чл. 114. (1) При техническото освидетелстване се оценява състоянието на енергийните уредби, установяват се сроковете и условията на експлоатация, а също така се определят необходимите мерки за осигуряване на проектния ресурс на работа на съоръженията.
(2) При периодичното (поредното) техническо освидетелстване се извършва проверка и актуализация на техническа документация; външни и вътрешни огледи, изпитвания за безопасност на съоръженията - хидравлични изпитвания, настройки на предпазни вентили, изпитвания на автомати за безопасност, товароподемни машини, заземителни контури и други подобни.
Чл. 115. Забранява се експлоатацията на енергийни уредби с аварийноопасни дефекти, открити при извършване на технически контрол, а също така и с нарушени срокове на техническо освидетелстване.
Чл. 116. (1) Съоръженията с повишена опасност: парни и водогрейни котли; съдове, работещи под налягане; тръбопроводи за пара и гореща вода; газови съоръжения; тръбопроводи и инсталации за природен газ и втечнени въглеводородни газове; ацетиленови уредби; асансьори; повдигателни съоръжения и въжени линии, подлежат на технически надзор за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация.
(2) Техническият надзор на съоръженията по ал. 1 се осъществява от главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", както и от лица, лицензирани от Държавната агенция за метрология и технически надзор, осъществяващи надзора на основание на договор със собственика/ползвателя на надзорните съоръжения, или от структурно обособени звена в енергийното предприятие/фирмата, пряко подчинени на ръководителя им.
Чл. 117. Собствениците/ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да осигурят персонал за обслужване с необходимата квалификация и документ за правоспособност.
Чл. 118. За всяко надзорно съоръжение се съставя техническо досие, което съдържа:
1. техническа документация, чертежи и изчисления;
2. паспорт или свидетелство (сертификат);
3. актове за техническо освидетелстване;
4. разрешение за въвеждане в експлоатация;
5. ревизионна(пожизнена) книга;
6. инструкция за експлоатация, обслужване и ремонт;
7. други документи, които имат отношение към гарантирането на сигурността и безопасната експлоатация, определени в действащата нормативна уредба.
Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Министърът на икономиката и енергетиката чрез упълномощени от него лица осъществява контрол:
1. на техническото състоянието и експлоатация на енергийните обекти, както и на енергийните уредби и съоръжения на потребителите;
2. за разследване на причините за крупни аварии и груби технологични нарушения при експлоатацията;
3. за разработване на аварийни планове за действие при екстремни и аварийни условия и провеждането на мероприятия, осигуряващи готовност на енергийните обекти за ликвидиране на последствията.
Чл. 120. Ръководителите на енергийни обекти са длъжни:
1. да осигуряват безпрепятствен достъп на упълномощените длъжностни лица за осъществяване на контрол върху техническото състояние и експлоатацията на съоръженията и сградите в обекта;
2. да не препятстват извършването на проверка и да предоставят необходимите документи, свързани с нея.
Глава шеста.
ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ, РЕМОНТ И МОДЕРНИЗАЦИЯ
Раздел I. Общи разпоредби
Чл. 121. В електрическите централи и мрежи се планира и извършва техническо обслужване, ремонти и модернизация на съоръженията, сградите и комуникациите.
Чл. 122. Отговорността за техническото състояние на съоръженията, сградите и комуникациите, осигуряването с резервни части, материали и изпълнението на планираните обеми ремонтни работи, както и контролът за изпълнение на ремонтите се възлага на ръководителя на обекта с договора му за управление.
Чл. 123. В зависимост от приетата структура/система за техническо обслужване и ремонти функциите за подготовката и изпълнението им се разпределят между съответните звена и изпълнители, включващи:
1. отделите (групите) за подготовка на ремонтите;
2. ремонтния персонал на цеховете и звената за ремонти;
3. фирмите за специализиран ремонт.
Чл. 124. Техническото обслужване и плановите ремонти се извършват във вид и по обем, осигуряващ поддържането в изправно и работоспособно състояние на сградите и съоръженията, като се отчита тяхното фактическо състояние.
Чл. 125. (1) За ремонт на основните съоръжения и на сградите се разработват графици - годишни и перспективни (до пет години).
(2) За ремонт на спомагателните съоръжения се изготвят месечни и годишни графици.
(3) Графиците за ремонт на основни съоръжения, които оказват влияние на изменението на обема на производството или на условията за пренасяне на електрическа и топлинна енергия, се съгласуват от оператора на преносната/разпределителната мрежа.
Чл. 126. Периодичността на всички видове ремонти се определя в зависимост от техническото състояние на съоръженията, изискванията на производителите и нормативните актове, а времетраенето на ремонтите - от договорите за извършването им и графиците за производство и доставки на енергия.
Чл. 127. (1) Състоянието на съоръженията се установява от комисия, назначена от ръководителя на обекта, при подготовката и преди започване на ремонта. Критериите, на които следва да отговарят съоръженията и сградите след ремонт, се записват в договорите с изпълнителите и се разработват в техническата документация по ремонта.
(2) Конструктивни изменения на сгради, основни съоръжения, електрически и топлинни схеми се разрешават само след съгласуване с проектанта и надзорните органи.
Чл. 128. (1) Основните съоръжения се извеждат за ремонт в съответствие с годишните графици за ремонт и се въвеждат отново в работа след получаване на разрешение от оператора на преносната/разпределителната мрежа.
(2) Спомагателните съоръжения, от които зависи производителността или мощността на основно съоръжение, се извеждат в ремонт по реда на ал. 1.
(3) Ремонтите на основно съоръжение (енергоблок) и на спомагателните съоръжения към него се извършват едновременно.
Чл. 129. (1) Съгласуван и утвърден срок за ремонт може да се променя през време на ремонта при възникнали за това обстоятелства и при направена и разрешена заявка.
(2) Ръководителят на обекта прави обоснована заявка за промяната на срока на извършван ремонт до изтичане на половината от разрешената му продължителност. Разрешението за промяната се дава от оператора на мрежата, съгласувал графика за ремонт.
Чл. 130. (1) За начало на ремонта се приема моментът от:
1. изключване на генератора от системата - за енергиен блок;
2. изключване от главен парен колектор - за котлоагрегати, работещи по обща колекторна схема;
3. дадено разрешение от оператора на мрежата - за изведени основни съоръжения в резерв.
Чл. 131. За завършване на ремонта се приема моментът на включването на съоръженията под товар, както следва:
1. включване на генератора (трансформатора) в мрежата - за енергоблокове, парни турбини с напречни връзки, хидроагрегати и трансформатори;
2. включване на котела към главен парен колектор (сборен паропровод) за свежа пара - за парни котли в ТЕЦ с напречни връзки;
3. включване на енергоблока под товар с един от котлите - за енергоблокове с два котела (дубъл блокове);
4. установяване на циркулация на мрежова вода - за топлопреносни мрежи;
5. поставяне на мрежата под напрежение без предизвикване на нарушения на нейната работа - за електрически мрежи;
6. уведомяване на оператора на мрежата за завършване на работите от отговорния ръководител/изпълнителя на работата по наряд - при ремонт без изключване на напрежението.
Чл. 132. След ремонт сградите и съоръженията се приемат от комисия, по програма, съгласувана с изпълнителите и утвърдена от ръководителя на обекта.
Чл. 133. Съоръженията, на които е изпълнен основен или среден ремонт, подлежат на изпробване под товар с продължителност, определена в договора за ремонт, но не по-малка от:
1. в електрически централи - 72 h;
2. в електрически мрежи/подстанции с напрежение над 35 kV - 48 h;
3. в електрически мрежи/подстанции с напрежение до 35 kV - 24 h;
4. в топлопреносни мрежи - 24 h.
Чл. 134. Когато по време на изпробване се открият дефекти, които възпрепятстват работата на съоръжението с номинален товар или изискващи незабавното му спиране, до отстраняването на дефектите ремонтът се счита за незавършен и изпробването се повтаря.
Чл. 135. (1) Когато по време на изпробване на основно съоръжение под товар, възникне нарушение в работата на отделен елемент от него, което не налага незабавно спиране, решението за продължаване на изпробването се взема от ръководителя на енергийното предприятие, съгласувано с изпълнителя на ремонта.
(2) Откритите дефекти се отстраняват от изпълнителя на ремонта в съгласувани от двете страни срокове.
Чл. 136. (1) При приемане на съоръжения след ремонт се извършва оценка на качеството на ремонта, включваща качеството на изпълнените ремонтни работи и постигнатите качествени показатели.
(2) Качеството на изпълнените ремонти се оценява на два етапа:
1. предварително оценяване - след провеждането на изпробване под товар при предавателно-приемателните изпитвания;
2. окончателно оценяване - след получаване на резултатите от едномесечната гаранционна експлоатация, по време на която е завършила проверката на работата на съоръженията при всички експлоатационни режими и са проведени следремонтни изпитвания и настройки.
Чл. 137. При окончателното оценяване се отчитат:
1. съответствието на техническото състояние на ремонтираните възли, механизми и системи с изискванията на тази наредба и на действащата техническа нормативна уредба;
2. постигнатата стабилност и надеждност в работата при едномесечната гаранционна експлоатация;
3. постигнатите технико-икономически показатели и съответствието им с договорените.
Чл. 138. Операторът на мрежата осигурява необходимите условия за провеждане на изпитване под товар през времето на гаранционната експлоатация.
Чл. 139. (1) За изпълнение на техническото обслужване и плановите ремонти се осигуряват необходимите:
1. финансови средства и комплект с необходимата ремонтна документация, специализирани инструменти и приспособления;
2. резервни части и материали за техническо обслужване и ремонти;
3. система за осигуряване на качеството.
(2) Състоянието на резервните части и материали и условията, при които се съхраняват, се проверяват периодично, но не по-рядко от един път годишно.
Чл. 140. Досиетата за извършените ремонти, модернизации и подобрения и съпровождащата ги документация се съхраняват до изчерпване срока на служба на съоръженията.
Раздел II. Специфични изисквания за техническо обслужване и ремонти в АЕЦ
Чл. 141. В допълнение на общите разпоредби при организацията и извършването на техническо обслужване и ремонтни работи в АЕЦ се спазват и правилниците по ядрена защита, радиационна безопасност, пожарна безопасност и хигиена на труда.
Чл. 142. (1) Техническото обслужване и плановите ремонти на съоръженията и системите се извършват в срокове и обеми съобразно техническото им състояние, изискванията на заводите производители и проектния експлоатационен ресурс.
(2) Извънплановите техническо обслужване и ремонт се извършват по необходимост, както и по предписания на надзорните органи.
Чл. 143. Плановият ремонт на ядрената паропроизводствена уредба се извършва по график, свързан с периода за презареждане на реактора.
Чл. 144. При извеждане на системите за безопасност за техническо обслужване, ремонт, проверки и изпитвания се спазват изискванията в техническия регламент за безопасна експлоатация на енергиен блок/блокове.
Чл. 145. До извеждане на съоръжение в основен ремонт се извършват предремонтни експлоатационни изпитвания за оценка на техническото състояние и определяне на обема на ремонта, а след провеждане на ремонта - следремонтни изпитвания за оценка на качеството на ремонта и постигнатите технически показатели.
Глава седма.
УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ ЗА ЕФЕКТИВНОСТТА НА РАБОТАТА
Чл. 146. Във всяко енергийно предприятие, което притежава лиценз за производство, пренос или разпределение на електрическа или топлинна енергия, се разработват и изпълняват организационно-технически мероприятия за повишаване на надеждната и икономична работа на енергийните съоръжения, които включват:
1. изготвяне на режимни карти, инструкции, таблици и графици за управление на технологичните режими в съответствие с изискванията за надеждна, икономична и безопасна работа;
2. упражняване на контрол на ефективността на работата по определени технико-икономически показатели (ТИП);
3. извършване на периодичен анализ на ТИП за оценяване състоянието на съоръженията, режимите на работа, разхода на енергоносители и ефективността на извършените организационно-технически мероприятия;
4. водене на отчетност (сменна, месечна, годишна) на получената и обработена технико-икономическа информация.
Чл. 147. Енергийните предприятия разработват енергийни характеристики на основните съоръжения за установяване зависимостта на технико-икономическите показатели от електрическите и/или топлинните товари, които съдържат най-малко:
1. показатели за икономична и ефективна работа на съоръженията;
2. данни, необходими за оптимално разпределение на товарите между съоръженията;
3. условията, при които са разработени, технологични параметри, вид и характеристика на горивото и др.;
4. поправките за отклоненията от нормалната схема и работните параметри.
Чл. 148. Енергийните характеристики за електрическите централи се разработват за показателите:
1. специфичен разход на условно гориво за производство на електрическа и топлинна енергия в ТЕЦ и АЕЦ;
2. специфичен разход на вода за производство на електрическа енергия от хидрогенераторите във ВЕЦ;
3. технологичен разход на електроенергия и топлоенергия за производството на електрическа и топлинна енергия (собствени нужди).
Чл. 149. За електропреносната/електроразпределителната мрежа за основен показател се определя технологичният разход на електроенергия за пренос/разпределение на електрическата енергия при оптимална конфигурация на мрежите и поддържане на нормираната честота и напрежение.
Чл. 150. За топлопреносните мрежи енергийните характеристики се определят за показателите:
1. технологични разходи на топлина за пренасяне на топлоносителя;
2. специфичен разход на мрежова вода/пара за отпуснатата топлинна енергия;
3. специфичен разход на електроенергия за пренасяне на топлоенергията;
4. температура на връщащата се мрежова вода/кондензат към топлоизточника.
Чл. 151. (1) Енергийните характеристики се изготвят на базата на проведени изпитвания при изправни и в добро техническо състояние основни и спомагателни съоръжения, оптимални технологични схеми и различни натоварвания в целия работен диапазон.
(2) Енергийните характеристики се актуализират след извършване на основни ремонти, реконструкции, модернизации, конструктивни изменения на схемите, промяна на горивната база и др.
Чл. 152. В електрическите централи технико-икономическите показатели и характеристики на основните съоръжения се определят на базата на следните изпитвания:
1. гаранционни - след монтаж за сравнение с гарантираните от завода-производител;
2. балансови - след монтаж или значителни реконструкции за установяване на пълните характеристики на съоръженията;
3. предремонтни - преди основен ремонт за определяне обема на ремонтните работи;
4. следремонтни - след основен ремонт за оценка на качеството на извършения ремонт и постигнатите технико-икономически показатели;
5. специални изпитвания за извършване на определени целеви проверки, необходими в процеса на експлоатацията на съоръженията - за всеки конкретен случай.
Чл. 153. Електрическите товари между агрегатите в кондензационните и водноелектрическите централи се разпределят на базата на относителните прирасти на разходите за гориво/вода.
Чл. 154. Електрическите и топлинните товари между агрегатите на топлофикационна електроцентрала се разпределят така, че се осигурява максимален енергиен ефект от комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия.
Чл. 155. (1) Електрическите товари между паралелно работещи електроцентрали (блокове) се разпределят от оператора на преносната/разпределителната мрежа по програма за "икономичен диспечинг".
(2) При разпределението на товарите се отчитат и технологичните разходи при пренос/разпределение на електроенергията в мрежите, наличните енергоресурси, договорите за задължително изкупуване на електроенергия и изискванията за сигурно електроснабдяване на потребителите.
Глава осма.
ТЕХНИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНА ДОКУМЕНТАЦИЯ
Чл. 156. (1) При експлоатацията на електрическите централи и мрежи се използва и съхранява следната документация:
1. актове, удостоверяващи вещните права върху земята;
2. устройствен план с нанесени сгради, съоръжения, пътища, включително и на подземното стопанство;
3. геоложки, хидрогеоложки и други данни за терена с резултатите от изпитването на почвата и подпочвените води;
4. актове за полагане на фундаментите;
5. актове за приемане на скритите работи;
6. дневник за наблюдение на основите на сградите, съоръженията и фундаментите под тях;
7. актове за изпитване на системите за безопасност;
8. актове за изпитване на устройствата, осигуряващи взривобезопасност, пожаробезопасност, мълниезащита, противокорозионна защита;
9. актове за изпитване на вътрешните и външните системи за водоснабдяване, пожарните водопроводи, канализация, газоснабдяване, топлоснабдяване, отопление и вентилация;
10. актове за единични изпитвания на съоръженията и технологичните тръбопроводи;
11. акт за приемане от държавна приемателна комисия;
12. утвърдена проектна документация (технически проект, чертежи, обяснителни записки и др.) с всички последвали изменения;
13. технически паспорти на сградите и съоръженията;
14. сертификати на съоръжения и материали, подлежащи на задължителна сертификация;
15. изпълнителни работни чертежи на съоръженията и на подземното стопанство;
16. изпълнителни работни схеми на първичните и вторичните електрически схеми;
17. изпълнителни работни схеми на технологичните съоръжения и мрежи;
18. чертежи на резервни части и приспособления за съоръженията;
19. досие (ревизионна/пожизнена книга) на съоръженията;
20. комплект инструкции за експлоатация на сградите и съоръженията, за безопасност при работа, пожарна и аварийна безопасност;
21. длъжностни инструкции за всяко работно место;
22. проект за експлоатация и поддържане на хидротехническите съоръжения (ХТС);
23. проект за контролно-измервателните системи на ХТС;
24. разрешение за строителство;
25. оперативен план за пожарогасене;
26. документация, която се изисква от държавните контролни и надзорни органи.
(2) Към документацията по ал. 1 в АЕЦ допълнително се съхраняват:
1. план-мероприятия за защита на персонала в случай на радиационна авария;
2. информация за дозите на външно и вътрешно облъчване на персонала на АЕЦ и командирования персонал;
3. технологичен регламент за експлоатация на енергийни блокове;
4. регламент за техническо обслужване и ремонт на оборудването на ЯППИ;
5. разрешения и лицензии за експлоатация на блок на АЕЦ, издадени от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР);
6. инструкции и графици за провеждане на функционални изпитвания и проверки на важните за безопасността системи;
7. авариен план и инструкции за ликвидиране на авариите в АЕЦ;
8. програми и методики за изпитване на системите и оборудването на ЯППИ, системите за безопасност, съгласувани и утвърдени по определен ред;
9. списък на ядреноопасните работи;
10. доклади за анализ на събитията.
(3) Документацията по ал. 1 и 2 се описва и се съхранява в технически архив. При промяна на собственика документацията се предава в пълен обем на новия собственик, който е длъжен да осигури нейното съхраняване.
Чл. 157. За всяко производствено структурно звено (цех, район, участък, лаборатория, служба) се изготвя списък на необходимите инструкции, технологични и оперативни схеми, който се утвърждава от работодателя.
Чл. 158. (1) Измененията в оперативните и технологичните схеми своевременно се нанасят в инструкциите и чертежите от упълномощени длъжностни лица с отбелязване на длъжността им, датата на внасяне на изменението и с техния подпис.
(2) Направените изменения по ал. 1 се довеждат до знанието на персонала чрез запис в специален дневник за разпореждане.
Чл. 159. (1) Изпълнителните схеми (технологичните и електрическите - първични и вторични електрически вериги) се проверяват за съответствието им с фактическото състояние не по-рядко от веднъж на две години.
(2) Списъците с необходимите документи за структурните звена и експлоатационните инструкции се преразглеждат не по-рядко от веднъж на 3 години, а също и при излизане на нови наредби, правила, технически условия и др.
Чл. 160. Комплект от необходимите схеми и инструкции се съхранява при операторите на преносната и разпределителните мрежи, диспечера на топлопреносната мрежа, дежурния инженер и началник-смените в електрическите централи, дежурния в подстанция и ръководителите на оперативно-ремонтни бригади. Начинът на съхраняване се определя с вътрешни инструкции.
Чл. 161. (1) За обслужващия персонал на работните му места се осигуряват необходимите вътрешни инструкции и схеми.
(2) Инструкциите се подписват от ръководителя на структурното звено и се утвърждават от работодателя или упълномощено от него лице.
Чл. 162. (1) В инструкциите за експлоатация на строителни съоръжения, сгради, енергийни съоръжения, системи и техническите средства за управление, контрол и защита се записват:
1. кратка характеристика за предназначението, устройството и действието;
2. параметрите за нормална експлоатация и допустимите отклонения, технологичните отклонения в работата на съоръженията, граничните стойности на параметрите за безопасна експлоатация;
3. редът за пускане, спиране и обслужване през време на нормална експлоатация;
4. действието на персонала при нарушение на нормалната експлоатация;
5. редът за извършване на прегледи, ремонти и изпитвания;
6. специфичните изисквания за безопасност при работа, ядрена, радиационна, взривна и пожарна безопасност.
(2) В инструкцията на главните напорни деривации за ВЕЦ се записват:
1. допустимата скорост на пълнене и изпразване;
2. пунктовете за наблюдение и контрол;
3. системите за отчитане и измерване;
4. манипулациите със затворните органи;
5. действията при съгласуване на работите.
Чл. 163. (1) За язовирите, прилежащите им съоръжения и сгуроотвалите на ТЕЦ се изготвя съгласуван авариен план за действие при екстремни и аварийни условия на работа в случаи на:
1. преминаване на висока вълна с обезпеченост над проектната;
2. сеизмични въздействия;
3. терористичен акт;
4. необичайни природни явления;
5. тежка авария.
(2) Аварийният план за действия включва:
1. задълженията и действията на персонала;
2. комуникационните връзки и оповестяване;
3. аварийното електрическо захранване на обектите;
4. използването на запасите от аварийния резерв;
5. физическата охрана на обектите и съоръженията.
(3) Аварийният план за действие се съгласува от енергийното предприятие с органите на местното самоуправление, органите на министерството на вътрешните работи, Държавната агенция "Гражданска защита", собствениците на ХТС по поречието на реката.
Чл. 164. (1) За оператора на преносната/разпределителните мрежи се осигурява:
1. оперативна изпълнителна схема на преносната/разпределителната мрежа (схема макет);
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от преносната/разпределителната мрежа;
4. дневник за релейните защити и автоматика;
5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;
6. дневник за разпорежданията;
7. дневник за повредите на съоръженията;
8. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
(2) За диспечера (оператора) на топлопреносната мрежа се осигурява:
1. оперативна изпълнителна схема на топлопреносната мрежа (схема макет);
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от топлопреносната мрежа;
4. дневник за водене на температурния режим на мрежата;
5. режимни карти за поддържане на хидравличния режим на мрежата;
6. дневник за разпорежданията;
7. дневник за повредите на съоръженията;
8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;
9. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
(3) За оперативния дежурен в електрическа подстанция се осигурява:
1. утвърдена оперативна схема на разпределителните уредби;
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията;
4. дневник за релейните защити и автоматика;
5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;
6. дневник за разпорежданията;
7. дневник за повредите на съоръженията;
8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;
9. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
(4) За дежурния инженер в електрическа централа се осигурява:
1. оперативна изпълнителна схема или схема макет;
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения с разрешение на оператора на преносната/разпределителната мрежа;
4. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения с разрешение на главния инженер на електрическата централа;
5. дневник за разпореждания;
6. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък;
7. режимни карти за работата на основните съоръжения.
(5) За оперативните дежурни ръководители (началници на смени) в структурните звена на електрическа централа се осигуряват:
1. оперативна изпълнителна/технологична схема на съоръженията;
2. оперативен дневник;
3. дневник за разпорежданията;
4. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;
5. дневник за повредите в съоръженията;
6. дневник за релейните защити и автоматика/технологичните защити, автоматика и техническите средства на АСУ (ел. цех, цех КИП и А, реакторен цех в АЕЦ);
7. карта за настройките на релейните защити и автоматика/технологичните защити, сигнализации, автоматични регулатори (ел. цех, цех КИП и А, реакторен цех);
8. карта за настройки на дозиметричната сигнализация (дозиметрична служба в АЕЦ);
9. дневник за регистриране движението на горивните касети за свежо и отработено гориво (реакторен цех в АЕЦ);
10. дневник за отчитане и регистриране на демонтирано и предадено радиоактивно оборудване (дозиметрична служба в АЕЦ);
11. дневник за регистриране на дозиметрични допуски (дозиметрична служба в АЕЦ);
12. графици за изпробване на съоръженията и системите;
13. режимни карти за работата на основните съоръжения;
14. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
Чл. 165. Оперативната документация по чл. 164 може да се допълва от работодателя съобразно местните условия и технологични особености на обекта.
Чл. 166. Операторите на преносната и разпределителните мрежи и оперативният дежурен персонал на енергийните обекти задължително попълват денонощни ведомости по установени форми.
Чл. 167. Водената оперативна документация се проверява от ръководния технически персонал на обекта ежедневно и се предприемат мерки за отстраняване на констатираните дефекти и нарушения в работата на съоръженията и персонала.
Чл. 168. Оперативната документация, диаграмите на регистриращата апаратура и оперативните разговори, записани на магнитен носител, както и документите от оперативно-информационния комплекс на автоматизираните системи за управление подлежат на строг отчет и се съхраняват по определен ред, както следва:
1. записите на регистриращата апаратура - 3 години;
2. записите на оперативните разговори при нормални режими на работа - 10 денонощия, ако няма указание за удължаване на този срок;
3. записите на оперативните разговори при аварии и други нарушения в работата - 3 месеца, ако няма указание за удължаване на този срок.
Глава девета.
АВТОМАТИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Чл. 169. (1) Електрическите централи и мрежи се съоръжават с автоматизирани системи за управление (АСУ), поддържани в състояние и готовност за осъществяване на непрекъснато и сигурно управление на технологичните процеси, диспечерското управление на електроенергийната система и производствените дейности в енергийните предприятия.
(2) Функциите на АСУ по ал. 1 се изпълняват от:
1. автоматизирани системи за управление на технологичните процеси (АСУТП);
2. автоматизирани системи за диспечерско управление (АСДУ);
3. автоматизирани системи за управление на производството (АСУП).
Чл. 170. Автоматизираните системи за управление на технологичните процеси се въвеждат и прилагат с предимство при осъществяване на производството, преноса и разпределението на енергията.
Чл. 171. Автоматизираните системи за диспечерско управление се въвеждат и функционират при оператора на електропреносната мрежа и при операторите на електроразпределителната и топлопреносната мрежа.
Чл. 172. Автоматизираните системи за управление на производствените дейности в енергийните предприятия се въвеждат и прилагат за:
1. технико-икономическо планиране;
2. управление на ремонтната дейност;
3. управление на пласмента на електрическа и топлинна енергия;
4. управление на развитието на производството и разпределението;
5. управление на качеството при спазване изискванията на стандартите и техническите норми;
6. управление на снабдяването с материали, консумативи и резервни части;
7. осигуряване доставките на гориво;
8. управление на транспорта;
9. управление на персонала;
10. счетоводство;
11. административно управление.
Чл. 173. Автоматизираните системи АСУТП, АСДУ и АСУП могат да функционират като самостоятелни системи в рамките на обекта и като подсистеми, интегрирани в автоматизираната система за управление (АСУ) на електроенергийната система.
Чл. 174. Изборът на функциите, изпълнявани от АСУ за даден обект, се определя от производствената и икономическата целесъобразност, от максималното използване на типовете пакети приложни програми и от проектните възможности на комплекса от технически средства.
Чл. 175. Комплексът от технически средства в АСУ, включва:
1. средства за събиране и предаване на информация;
2. средства за обработване, визуализация и архивиране на информация;
3. средства за управление;
4. спомагателни устройства и системи (системи за непрекъсваемо захранване, системи за кондициониране и пречистване на въздуха, пожароизвестителни системи и др.).
Чл. 176. (1) Нови АСУ се въвеждат в експлоатация по установен ред в съответствие с изискванията на действащата нормативна техническа уредба.
(2) Допуска се въвеждането на АСУ в редовна експлоатация да се предхожда от период на опитна експлоатация с продължителност не повече от 180 дни.
(3) Допуска се въвеждането на АСУ в експлоатация да се осъществи и поетапно.
(4) Комплексното въвеждане на АСУ се осъществява само след единични изпитвания и функционални проби на отделните подсистеми.
Чл. 177. При организиране на експлоатацията на АСУ задълженията на персонала по обслужването и границите на обслужване се определят в местни инструкции.
Чл. 178. (1) Към основните дейности при експлоатацията на АСУ се отнасят:
1. осигуряване на работоспособността и съответствието с проектните характеристики на комплекса средства за автоматизация;
2. техническо обслужване на комплекса средства за автоматизация;
3. провеждане на ремонти на комплекса средства за автоматизация в съответствие с изискванията на проектната и заводската документация и действащите норми и правилници;
4. метрологично осигуряване;
5. събиране и анализ на данни за надеждността на комплекса средства за автоматизация;
6. водене на документация и създаване на информационна база-данни за състоянието и надеждността на комплекса средства за автоматизация;
7. поддържане на програмното и информационното осигуряване;
8. анализ на ефективността на функциониране на комплекса средства за автоматизация и разработка на предложения за усъвършенстването му;
9. замяна на устройствата и техническите средства, влизащи в състава на комплекса средства на АСУ, отработили своя ресурс;
10. изпробване и изпитване на комплекса средства за автоматизация.
Чл. 179. (1) Техническото обслужване и ремонтът на комплекса средства на АСУ се извършват по график, на базата на документацията на производителя и действащите стандарти.
(2) Работите по ал. 1 се извършват при спазване на инструкциите за нормална и безопасна експлоатация на съоръженията и системите.
Глава десета.
МЕТРОЛОГИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ И МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ
Раздел I. Общи разпоредби
Чл. 180. За метрологично осигуряване на дейностите, свързани с техническата експлоатация и безопасност, защитата на околната среда и измерванията, свързани с търговски плащания, както и за провеждането на метрологичен контрол на средствата за измерване по отношение на точност и достоверност на измерванията се изпълняват комплекс от мероприятия, включващи:
1. своевременно представяне на компетентните органи за проверка на средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол по Закона за измерванията;
2. организация и извършване на вътрешна проверка/калибриране на средствата за измерване, неподлежащи на метрологичен контрол;
3. осигуряване на утвърдени методики и еталони за калибриране на средствата за измерване;
4. осигуряване на съответствие между изискванията за точност на измерване на технологичните параметри и точността на средствата за измерване;
5. обслужване, ремонт и калибриране на средствата за измерване.
Чл. 181. Метрологичното осигуряване се осъществява от метрологична служба или звено към енергийното предприятие.
Чл. 182. (1) Дейността на метрологичната служба/звено се организира в съответствие с изискванията на нормативните актове и стандарти в областта на метрологията.
(2) За метрологичната служба/звено се изготвя правилник, определящ статута, компетенциите, структурата, основните задачи, правата и задълженията й.
(3) Метрологичната служба разполага със:
1. нормативна документация за осигуряване единство на измерванията, методики за проверка (калибриране) на средствата за измерване;
2. паспорти, експлоатационна документация, еталони и помощни средства за измерване;
3. архив за съхранение на информацията и резултатите от проверката и калибрирането (протоколи, работни дневници и др.);
4. методики за извършване на измерванията, в съответствие с действащата нормативна уредба и стандартите.
Чл. 183. Необходимите средствата за измерване, с които се осъществява контрол за техническото състояние на съоръженията и режимите им на работа, отчитането на приходите и разходите на ресурсите, произведената и отдадената електрическа енергия и топлина и технологичните загуби при производството и преноса им, се определят с проекто-нормативната документация и техническите условия на доставката.
Чл. 184. Средствата за измерване по чл. 183 се избират от записаните в държавния регистър на одобрените за използване типове средства за измерване в Р. България.
Чл. 185. Периодичността на проверките на средствата за измерване се определят от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН).
Чл. 186. (1) Измерителните канали на информационно-измерителните системи, в това число и тези от състава на АСУТП и АСДУ подлежат на одобряване на типа.
(2) След въвеждането им в експлоатация измерителните канали на информационно-измерителните системи подлежат на последваща проверка и/или калиброване, по установения ред.
(3) Непроверени или некалибровани информационно-измерителни системи не се допускат за използване в работа.
Чл. 187. Средствата за измерване, използвани за наблюдение на технологичните параметри, на които не се нормира точността на измерване, се маркират със знак за индикатори.
Чл. 188. Лицата, проверяващи средствата за измерване, отговарят на изискванията на Наредбата за реда за оправомощаване на лица за извършване на проверка на средства на измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Чл. 189. Обучението и повишаването на квалификацията на персонала на метрологичните служби/звена в енергийните предприятия се осигуряват от работодателите.
Раздел II. Специфични изисквания за метрологично осигуряване на АЕЦ
Чл. 190. Метрологичното осигуряване на експлоатацията на АЕЦ се предвижда в техническото задание за разработване на проекта на АЕЦ, в което се залагат:
1. номенклатурата на основните параметри, подлежащи на контрол, нормите за точност на измерванията, методиките за извършване на измерванията, типовете средства за измерване;
2. номенклатурата на методиките за проверка и калибровка на средствата за измерване и информационно-измерителните системи;
3. техническите изисквания към помещенията за обслужване, ремонт, проверка и съхранение на средствата за измерване;
4. нормативите за числеността и квалификацията на персонала, изпълняващ дейностите по метрологичното осигуряване;
Чл. 191. Метрологичното осигуряване на АЕЦ се определя на етапите проектиране на съоръженията и техническите средства, строителство, експлоатация и извеждане от експлоатация.
Чл. 192. Експлоатиращата организация АЕЦ осигурява:
1. техническото задание за разработване на нови средства и системи за измерване и други документи, свързани с получаване и използване на информация от АЕЦ и за АЕЦ;
2. методиките за извършване на измерванията.
Чл. 193. Списъците на групите средства за измерване и информационно-измерителните системи, подлежащи на проверка, се утвърждават от АЯР.
Чл. 194. Графиците за проверка на средствата за измерване и информационно-измерителните системи се съгласуват с АЯР и се утвърждават от главния инженер.
Глава единадесета.
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Раздел I. Общи разпоредби
Чл. 195. При експлоатация на обектите се упражнява постоянен контрол и се предприемат мерки за ограничаване на вредното въздействие върху околната среда вследствие на:
1. изхвърляне на вредни вещества в атмосферния въздух;
2. изпускане на отпадъчни води във водни обекти;
3. образуване на отпадъци, тяхното третиране и депониране;
4. шум и вибрации;
5. електромагнитни полета и други физически въздействия.
Чл. 196. При работата на енергийните обекти не се допуска превишаване на пределно допустимите норми и нива на:
1. концентрациите на изпусканите в атмосферата емисии на вредни вещества;
2. концентрациите на вредни вещества в изпуснатите отпадъчни води, за съответната категория на водния басейн;
3. вредните вещества, изхвърляни в почвата;
4. шума и вибрациите в санитарните норми за производствен шум и производствени вибрации;
5. напрегнатостта и плътността на енергийните потоци на електромагнитните полета в хигиенно-защитните зони около излъчващи обекти.
Чл. 197. (1) На всеки енергиен обект се разработват и изпълняват:
1. план за действие по опазване на околната среда;
2. авариен план за действие за предотвратяване на аварийни и залпови изхвърляния на замърсяващи вещества в околната среда;
3. програма за управление на дейностите по отпадъците и намаляване на вредното въздействие от тях върху околната среда, включително консервация и рекултивация на сгуроотвалите;
4. програма за мониторинг на:
а) емисии на вредни вещества във въздуха;
б) повърхностни води;
в) подземни води;
г) допълнителен мониторинг, изискван от държавните контролни органи.
(2) Проектите, плановете и програмите се съгласуват от компетентните органи по околната среда и водите.
Чл. 198. При осъществяване на дейности, свързани с образуването на опасни отпадъци, задължително се осигурява екологично третиране на отпадъците и безопасно съхраняване съгласно действащата нормативна уредба.
Чл. 199. При експлоатацията на основните и спомагателните съоръжения на енергийните блокове, свързана с опазване на водните басейни от замърсяване, задължително се спазват изискванията на:
1. Закона за опазване на околната среда и Закона за водите в Република България; държавните и отрасловите стандарти и наредби за опазване на водните басейни от замърсяване;
2. типовите инструкции за експлоатация на инсталации за очистване на отпадъчни води;
3. ръководните указания за проектиране и експлоатация на затворени системи за хидравличен сгуропепелоизвоз.
Чл. 200. Системите за очистване и обработване на замърсени отпадъчни води се въвеждат в експлоатация преди започване на предпусковото очистване на енергийните съоръжения.
Чл. 201. При експлоатацията на газоочистващи и пепелоулавящи съоръжения в електрическите и отоплителните централи освен тази наредба се спазват изискванията на:
1. Закона за опазване на околната среда и Закона за чистотата на атмосферния въздух;
2. държавните и отрасловите стандарти и наредби за опазване на атмосферния въздух от замърсяване;
3. типовите инструкции за експлоатация на системите за газоочистване и пепелоулавяне.
Чл. 202. При експлоатацията на електрическите мрежи и уредби се спазват наредбите за пределно допустимите нива на електромагнитни полета в населени територии и определените хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти.
Чл. 203. На всеки енергиен обект постоянно се контролират и измерват:
1. изпусканите емисии на вредни вещества в околната среда и почвата;
2. параметрите на отпадните води;
3. напрегнатостта и плътността на електромагнитните полета в хигиенно-защитните зони около излъчващи обекти - при приемане и пускане в експлоатация и след реконструкция и промяна на схемата.
Раздел II. Специфични изисквания за АЕЦ
Чл. 204. За откриване на възможни пропуски на радиоактивни течни среди на територията на площадката на АЕЦ в проекта се предвиждат контролни кладенци, снабдени със средства за вземане на вода за проба и контрол.
Чл. 205. Работата с течни и твърди радиоактивни отпадъци и съхранението (погребването) им се извършват при спазване на изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергетика (ЗБИЯЕ) и актовете за прилагането му.
Чл. 206. На АЕЦ се предвижда система за автоматизиран контрол, осигуряваща измерването на стойностите на контролираните параметри, характеризиращи радиационното състояние на централата и околната среда при всички режими на работа, включително за проектирани аварии, а също и при прекратяване на експлоатацията на АЕЦ.
Чл. 207. В случаите на надвишаване на нормите и/или изменение на условията за безопасна експлоатация на АЕЦ, съпроводени с радиационни последствия, експлоатиращата организация АЕЦ е длъжна по установения ред да уведоми органите за надзор върху безопасността на АЕЦ, а също и органите за местно самоуправление в наблюдаваната зона.
Част втора.
ТЕРИТОРИЯ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ ОБЕКТИ. ПРОИЗВОДСТВЕНИ СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Глава дванадесета.
ТЕРИТОРИЯ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ ОБЕКТИ
Чл. 208. За нормалното експлоатационно и санитарно-техническо състояние на сградите и съоръженията (надземни и подземни), разположени на територията на енергийния обект, задължително се контролират и поддържат в изправност:
1. системите за отвеждане на повърхностните и подземните води (дренажи, каптажи, канали и др.);
2. системите за очистване на замърсените отпадъчни води;
3. системите за очистване на димните газове и системите на вентилираните помещения от прах и аерозоли;
4. системите за техническо водоснабдяване, пожарогасене, канализация, транспорт на газообразно и течно гориво и на технически газове, за хидро-, шлако- и пепелоотделяне;
5. източниците на питейна вода, водоемите и санитарните зони около тях;
6. железопътните линии и прелези, автомобилните и противопожарните пътища, подстъпите към противопожарните хидранти;
7. предпазните диги и подпорните стени на водните хранилища, сгуроотвалите, резервоарите за гориво и химикали;
8. пиезометрите и контролните кладенци за наблюдаване нивото на подземните води;
9. базисните репери за контролиране потъването на фундаменти и сгради;
10. системите за защита от мълнии;
11. шумозаглушителните устройства на тръбопроводите и на другите съоръжения за намаляване на шума до санитарните норми;
12. комплексните инженерно-технически средства за охрана (огради на територията, контролно-пропускателни пунктове).
Чл. 209. Подземните тръбопроводи, кабелни линии и други комуникационни съоръжения се обозначават на повърхността на земята с указатели.
Чл. 210. (1) Не се допуска строителство на нови сгради и съоръжения, както и преместване на комуникации в територията на енергийния обект без съгласуван и утвърден по установения ред проект.
(2) Строителството на сгради и съоръжения под газоходи и естакади е забранено.
Чл. 211. Системно, особено при проливни дъждове и интензивно топене на снеговете, се наблюдават водоотводнителните съоръжения, предпазните диги, откосите и при необходимост се предприемат мерки за укрепването им.
Чл. 212. В енергийните обекти в съответствие с местните инструкции периодично се контролират и регистрират в дневник:
1. нивото на водата в монтираните пиезометрични указатели и контролни кладенци;
2. температурата на водата в контролните кладенци и химическият анализ на съдържанието й.
Чл. 213. В случаите на установяване на пропуквания, движение или пропадане на земни маси на територията на енергийния обект незабавно се предприемат мерки за тяхното отстраняване, както и на последствията, причинени от тях.
Чл. 214. В канализационните мрежи за битови и смесени отпадъчни води не се допуска директно да се вливат:
1. води с температура над 40°С;
2. кисели, алкални и други агресивни води, които оказват разрушително въздействие върху канализационните мрежи и съоръжения;
3. води, съдържащи вещества, чиито изпарения, смесени с въздуха, образуват взривно-запалителни или отровни смеси;
4. радиоактивно замърсени води с концентрации над допустимите;
5. промишлени отпадъчни води, съдържащи вредни вещества над допустимите концентрации, без предварително пречистване в локални пречиствателни съоръжения.
Чл. 215. Железопътните линии и прелези, автомобилните пътища и мостове на територията на енергийния обект се поддържат в съответствие с изискванията на съответните нормативни актове.
Чл. 216. (1) На мостовите съоръжения на територията на енергийния обект се извършва периодичен надзор за следните показатели:
1. слягане или преместване на опорите;
2. вертикално и хоризонтално положение на фермите, колоните и носещите греди;
3. кота на проходната част на моста.
(2) Масивните мостове се изпитват на товароносимост веднъж на 10 години, а дървените - веднъж на 5 години, но след предварително обследване за състоянието им.
Чл. 217. Проходната част и подходите към мостовете през зимата се почистват от сняг и лед.
Чл. 218. Твърдите битови и промишлени отпадъци се извозват и депонират на определено за целта сметище.
Чл. 219. На територията на АЕЦ транспортирането на радиоактивни материали и изнасянето на замърсени материали и апарати, изотопи и източници на йонизиращи лъчения се осъществява само с използването на проектните технологични схеми, устройства и приспособления по установения ред.
Глава тринадесета.
ПРОИЗВОДСТВЕНИ СГРАДИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И САНИТАРНО-ТЕХНИЧЕСКИ УСТРОЙСТВА
Чл. 220. Производствените сгради, съоръженията и санитарно-техническите устройства, изградени на територията на енергийния обект, се поддържат в състояние, което осигурява продължителното им и безопасно използване по предназначение, както и здравословни условия на труд за персонала.
Чл. 221. (1) Производствените сгради, съоръженията и санитарно-техническите устройства системно се наблюдават и периодично проверяват в процеса на експлоатация в обем и срокове, определени с вътрешна инструкция.
(2) След всяко стихийно бедствие - ураганен вятър, земетресение над 4 бала (по 12-степенната сеизмична скала на Медведев-Шпонхойер-Карник), обилен снеговалеж, проливен дъжд, пожар и др., се провежда и извънреден контрол.
(3) Строителните конструкции на основните производствени сгради и съоръжения подлежат на техническо освидетелстване на всеки 5 години. Елементите за освидетелстване се определят по списък, утвърден от ръководителя на енергийния обект.
Чл. 222. На енергийния обект по контролните репери се наблюдава и регистрира слягането на фундаментите на основните сгради и съоръжения, както следва:
1. през първата година от експлоатацията - три пъти;
2. на втората година от експлоатацията - два пъти;
3. през следващите години до стабилизиране на слягането на фундаментите - веднъж годишно;
4. след стабилизиране на сляганията под 1 mm за година - веднъж на 5 години.
Чл. 223. Наблюденията за слягането на сгради и съоръжения, изградени върху динамично уплътняващи се земни масиви, и в райони с висока сеизмичност (7 бала и повече по 12-степенната сеизмична скала на Медведев-Шпонхойер-Карник) се извършват по специална програма най-малко веднъж на 3 години.
Чл. 224. Състоянието на комините и газоходите се проверява чрез:
1. външен оглед - веднъж годишно (през пролетта);
2. вътрешно обследване - 5 години след въвеждането им в експлоатация и след това при необходимост, но най-малко веднъж на 5 години.
Чл. 225. Всички установени дефекти по строителните конструкции на сградите и съоръженията се регистрират в дневник или паспорт на обектите, класифицират се според тяхното влияние върху сигурността и нормалната експлоатация на обекта и се планират мерки за тяхното третиране.
Чл. 226. По време на експлоатация на сградите и съоръженията не се разрешава:
1. натрупване на строителни отпадъци, машинни части и съоръжения върху носещи конструкции, чието натоварване превишава нормативното, обозначено за всяка кота с табелка в t/m2;
2. натрупване на прекомерни количества пепел и въглищен прах по покривите на сградите, по металните повърхности на носещите греди и елементи в котелното помещение;
3. нарушаване на бетонното покритие на стоманобетонни елементи;
4. пробиване на отвори, окачване на греди, плочи и допълнителни товари по технологични съоръжения без проверка за товароспособност;
5. премахване на отделни възли на носещи елементи или съединения на конструкциите;
6. прекъсване или промяна на обслужващите площадки около носещите конструкции на котлите, служещи за якостни противоветрови и антисеизмични пояси;
7. окачване на допълнителни товари от увеличени по сечение проводници върху елементи на портални конструкции на открити разпределителни уредби или стълбове;
8. неотстраняване на неорганизирани течове от технологичното оборудване върху бетонни повърхности.
9. ремонти и реконструкции, извършени в противоречие с действащите нормативни документи;
10. нарушение на вертикалната планировка на терена или тротоара около обектите;
11. допускане на развитие на корозия по носещи стоманени елементи;
12. запълване и нарушение на функцията на деформационни фуги и лагери;
13. нарушаване на системата за мълниезащита;
14. заличаване на означенията за максимални натоварвания на подовата конструкция.
Чл. 227. Системите за вентилация и отопление се поддържат в състояние, което осигурява нормативните параметри на средата, за която са предназначени.
Част трета.
ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ВОДНО СТОПАНСТВО
Глава четиринадесета.
ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ТЕХНИТЕ МЕХАНИЧНИ ЧАСТИ
Раздел I. Хидротехнически съоръжения
Чл. 228. Експлоатацията на хидротехническите съоръжения (ХТС) се извършва в съответствие с действащата техническа нормативна уредба и проекта за експлоатация и поддържане на обектите.
Чл. 229. (1) Хидротехническите съоръжения при водните, термичните и атомните електроцентрали включват:
1. язовирни стени, изградени от:
а) бетон: масивно-гравитачни, контрафорсни, дъгови;
б) от местни материали: земни, каменни, смесени;
2. сгуроотвали: хидравлични, сухи;
3. водоотливни (облекчителни) съоръжения:
а) основни изпускатели: тръбни, тунелни;
б) преливници: челни, траншейни, шахтови, кулови, сифонни;
4. водовземни съоръжения:
а) водовземни кули;
б) водохващания: дренажи, язове, алпийски;
5. водопровеждащи съоръжения:
а) напорни;
б) безнапорни;
6. водоограждащи съоръжения: диги, брегоукрепителни съоръжения, основни прагове;
7. водохранилища;
8. помпени станции;
9. охладителни кули;
10. затворни органи към облекчителни и водопровеждащи съоръжения.
(2) Хидротехническите съоръжения се изграждат така, че да удовлетворяват проектните изисквания за устойчивост, якост, дълговечност, водонепроницаемост и опазване на околната среда при всички предвидени в проекта въздействия върху тях.
Чл. 230. (1) Експлоатацията на ХТС включва всички действия при улавянето, регулирането и подаването на водите до електроцентралата и другите водоползватели, когато водохранилището е с комплексно предназначение, а също така поддържането и извършването на ремонти на съоръженията.
(2) Експлоатацията на ХТС през целия период на използване гарантира непрекъснатата им работа при спазване на изискванията за безопасност, сигурност и икономично разходване на водата.
Раздел II. Експлоатация на хидротехническите съоръжения при нормални условия
Чл. 231. (1) За нормални условия на експлоатацията на ХТС се приемат тези, при които режимът им на работа достига до граничните изчислителни натоварвания, предвидени в техническия проект без данни за нарушаване на конструктивната годност и сигурност.
(2) При нормални условия ХТС се експлоатират съгласно проекта за експлоатация и поддържане.
(3) Експлоатационният персонал осигурява безаварийна работа на хидротехническите съоръжения чрез:
1. изпълнение на програмите за технически контрол, спазване на инструкциите за експлоатация и длъжностните инструкции на работните места;
2. извършване на профилактика и ремонт на ХТС, поддържане в изправност на комуникационните и пътните връзки, транспортната техника и производствено-складовата база;
3. обработване на данните за наблюдаваните явления, получени от контролно-измервателните системи;
4. изготвяне на анализи за техническото състояние на язовирните стени и прилежащите им съоръжения;
5. поддържане в готовност и наличност на авариен резерв от материали и резервни части.
(4) Два пъти годишно (през пролетта и есента) се извършват прегледи за техническото състоянието на язовирните стени, прилежащите им съоръжения, контролно-измервателните системи (КИС), водохранилищата и техните брегове, водовземните и водопровеждащите съоръжения.
(5) Огледите за техническото състояние на главните напорни деривации (ГНД) на ВЕЦ се извършват две години след въвеждането им в експлоатация, на всеки следващи пет години и при настъпили форсмажорни обстоятелства.
Раздел III. Експлоатация на хидротехническите съоръжения при екстремни условия
Чл. 232. (1) За екстремни условия на експлоатация на ХТС се считат тези, при които режимът на работата за едно или повече ХТС надхвърля предвидените в проекта гранични изчислителни натоварвания, без данни за нарушаване на конструктивната им годност и сигурност.
(2) При екстремни условия ХТС се експлоатират съгласно проекта за експлоатация и поддържане, при постоянно наблюдение на засегнатите елементи.
(3) При екстремни условия на експлоатация на ХТС безаварийната работа на съоръженията се осигурява чрез изпълнение на програмите за технически контрол, аварийния план за действие и вътрешните инструкции на работните места.
(4) След провеждане на висока вълна се извършват огледи на състоянието на язовирната стена, преливните съоръжения и речното корито до 500 m след язовирната стена. При необходимост се предприемат ремонтно- възстановителни работи.
Раздел IV. Експлоатация на хидротехническите съоръжения при аварийни условия
Чл. 233. (1) За аварийни условия за експлоатация на ХТС се считат тези, при които режимът на работата за едно или повече ХТС надхвърля предвидените в проекта гранични изчислителни натоварвания и има данни за нарушаване на конструктивната им годност и сигурност.
(2) При аварийни условия ХТС се експлоатират съгласно аварийните планове за действие и проекта за експлоатация и поддържане.
(3) При възникване на авария собственикът/ползвателят, който експлоатира ХТС, предприема незабавни мерки за овладяване и ограничаване на последствията от нея, и незабавно уведомява органите на местното самоуправление, съответните служби за аварийно-спасителни действия и Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет.
Раздел V. Механични части на хидротехническите съоръжения
Чл. 234. Към механичните части на ХТС се включват всички видове затворни органи (плоски, цилиндрични, иглени, сегменти, клапи и др.) на облекчителни, водовземни, водопровеждащи и разпределителни съоръжения, както и на предпазните решетки.
Чл. 235. Поддържането, контролът за техническото състояние и манипулациите с механичните части на ХТС се осъществяват от квалифициран персонал на експлоатационното звено, в съответствие с проекта за експлоатация, вътрешните експлоатационни инструкции и инструкциите на производителите.
Чл. 236. Механичните части на ХТС се поддържат в постоянна готовност за работа и в техническо състояние, което да осигурява заложените в проекта и в заводските инструкции параметри за якост, устойчивост, деформируемост, водоплътност и др.
Чл. 237. (1) Два пъти годишно в рамките на годишните технически прегледи се извършват основен оглед и пробни манипулации със затворните органи, за установяване на:
1. техническото състояние и експлоатационната им готовност;
2. необходимостта от мерки и действия по поддържането и рехабилитацията им.
(2) Преди пролетното пълноводие след провеждането на висока вълна и преди настъпването на зимния сезон задължително се прави преглед и профилактика на съоръженията за установяване на:
1. възникнали видими деформации, пукнатини, нарушаване на целостта;
2. плътността при затворено положение;
3. нормалното функциониране на задвижванията и техните елементи;
4. изправността на управлението, сигнализацията и защитите;
5. степента на корозия на металните елементи и конструкции; при необходимост се извършват контролни измервания посредством методите и средствата за безразрушителен контрол;
6. нивото на маслото в маслонапорните уредби (МНУ) и необходимостта от подмяна;
7. нивото на маслото в редукторите.
(3) На съоръженията, които се намират постоянно под вода, периодично се извършва оглед от водолази най-малко веднъж на 5 години.
(4) Резултатите от прегледите, профилактиката и изпитванията се документират в пожизнената книга на всяко съоръжение.
Чл. 238. (1) Механичните части на ХТС се поддържат в готовност и в техническо състояние за работа при нормални, екстремни и аварийни условия през целия експлоатационен срок на основните хидротехнически съоръжения.
(2) В нормални условия на експлоатация на ХТС:
1. ремонтните затвори на основните изпускатели на язовирните стени са в положение "отворено", а работните - в положение "затворено";
2. преливните клапи на преливниците на язовирните стени са в положение "затворено".
(3) Забранява се:
1. оставянето в междинно положение на преливните клапи при нормални и екстремни условия на експлоатация;
2. задържане на затворите на изпускателите в положения, при които се появяват повишени вибрации.
Чл. 239. (1) Предпазните решетки, монтирани на водопровеждащите съоръжения, се поддържат чисти и са обект на постоянно наблюдение.
(2) Не се допуска затлачване на решетките до степен, при която се създава подприщване на водното течение (очевидна разлика във водните нива пред и след решетката).
(3) За подвижните решетки с електрозадвижване задължително се осигурява възможност за ръчно задвижване.
(4) Ледови явления се преодоляват по начини и със способи, които не застрашават сигурността на съоръженията.
Чл. 240. (1) Изградените ХТС, намиращи се в дългогодишна експлоатация, които не отговарят на изискванията на наредбата, подлежат на оценка за възможността и целесъобразността от привеждането им в съответствие с тези изисквания.
(2) Оценката се извършва на базата на изследвания, контролни измервания и проби за доказване степента на физическата годност и безопасност на съоръженията в условията на различните режими на работа при по-нататъшната им експлоатация.
(3) Оценката се извършва от собственика на ХТС и от привлечени лицензирани компетентни органи.
(4) Резултатите от оценката по ал. 2 дават основание на собственика съгласувано и с разрешението на държавните надзорни органи да вземе решение за продължаване експлоатацията на ХТС.
Раздел VI. Напорни тръбопроводи
Чл. 241. Напорните тръбопроводи (в открито изпълнение или подземни) са хидротехнически съоръжения за канализиране на водния поток до водните турбини на ВЕЦ/ПАВЕЦ. Към тях се включват обслужващите ги затворни и обезвъздушителни съоръжения.
Чл. 242. (1) Манипулациите с работните затвори на входа на напорните тръбопроводи се извършват при изправни въздухоподаващи устройства, без да се получава вакуум в тръбопроводите.
(2) Допуска се при аварийни ситуации с опасност за хората и нанасяне на големи материални щети на хидроенергийния възел и околностите незабавно спиране на водния поток в тръбопроводите без въздухоподаване.
Чл. 243. Устройствата за подаване на въздух срещу образуването на вакуум в тръбопроводите се поддържат в постоянна готовност за действие, като при опасност от замръзване се осигурява подгряването им.
Чл. 244. (1) На дистанционно задвижваните затворни съоръжения се контролира времето за:
1. спускане и вдигане на бързопадащия савак;
2. затваряне и отваряне на оперативните затворни съоръжения (дросел- клапи) на входа на напорния тръбопровод.
(2) Периодичността на контрола по ал. 1 се записва във вътрешните инструкции.
Чл. 245. (1) На тръбопровод под напор за затворните органи се осигурява херметичност в затворено положение.
(2) Пропуските на вода, появили се при пълнене на тръбопровода, организирано се отвеждат в дренаж.
(3) Не се допуска обливане или мокрене от пропуски на вода на съоръжения в помещението под тръбопровода (електродвигатели, електрически табла и др.).
Чл. 246. (1) При експлоатацията на открити напорни тръбопроводи се осигурява:
1. работата на тръбопровода без повишени вибрации и нормалната работа на всички предвидени в проекта опори;
2. нормалното действие на компенсаторните устройства;
3. изправното действие на всички защитни системи, които предпазват тръбопровода от разкъсване;
4. своевременното възстановяване на повредените защитни покрития срещу корозия и абразивно износване;
5. дървените тръбопроводи за малките електроцентрали да не се държат продължително време изпразнени.
(2) Профилактичните прегледи се извършват редовно по вътрешна инструкция при спазване на изискванията за безопасна работа по напорни тръбопроводи. Резултатите от прегледите се регистрират в пожизнената книга.
Чл. 247. (1) Откритите напорни тръбопроводи се пълнят и изпразват със скорост, определена с проекта и записана във вътрешната инструкция.
(2) Препоръчваната скорост на увеличаване/намаляване на напора в тръбопровод е 0,1 МРа/h, ако няма друго предписание.
Чл. 248. (1) Не се допуска повишаване на налягането в напорен тръбопровод над проектното при изключване на хидроагрегати под товар.
(2) Контролни изпитвания с изключване под товар се извършват задължително след ремонт и промени в настройката на регулатора на скоростта на хидроагрегата и се регистрират в пожизнената книга.
(3) При наличие на автоматичен синхронен изпускател за облекчаване на водния удар в тръбопровод се предвиждат мерки срещу загуби на вода при задействането му.
Чл. 249. (1) При спрени хидроагрегати през зимата за предотвратяване на образуването на лед по вътрешната стена на тръбопровод се осигурява движение на водата посредством устройствата за изпразване.
(2) Устройствата по ал. 1 завършват с малки енергогасители.
Раздел VII. Наблюдение и контрол за състоянието на хидротехническите съоръжения
Чл. 250. (1) Наблюдението и контролът за състоянието на ХТС по време на експлоатацията се извършват по програми за технически контрол, изготвени съгласно действащата нормативна уредба.
(2) Програмите за технически контрол на ХТС включват контрол и наблюдение на:
1. хоризонталните и вертикалните премествания на съоръженията и техните основи, на откосите и бреговете в близост до съоръжението;
2. деформациите и пукнатините в съоръженията;
3. филтрационния режим в основата и тялото на ХТС и в обход;
4. въздействията на леда върху съоръженията;
5. сеизмичните въздействия върху съоръженията;
6. физико-механичните качества на материалите, от които са изградени ХТС, температурния режим и напрегнатото и деформираното състояние на конструкцията.
Чл. 251. (1) Контролно-измервателните системи (КИС) за осъществяване на контрол и измерване се поддържат постоянно в изправност и се използват оптимално при изпълнение на програмите за технически контрол по чл. 163.
(2) Данните, получени от КИС, се обработват в реално време.
(3) Оперативният анализ на данните от КИС се извършва в деня на измерването. Данните се сравняват с резултатите от натрупаната база данни от предишните измервания и с граничните стойности, посочени в проекта за експлоатация и поддържане.
(4) Влиянието на външните въздействия върху съоръженията и на протичащите в тях процеси и явления се отчитат, анализират и оценяват.
(5) При съмнение в точността на измерването за оценка на експлоатационната годност на съоръжението измерването се повтаря.
Чл. 252. Всички данни от наблюденията и измерванията при контролиране на състоянието на ХТС се документират и съхраняват през целия експлоатационен срок на съоръженията.
Чл. 253. (1) Юридическото лице, получило лицензия за експлоатация на ХТС, изготвя технически доклад (анализ) за състоянието на язовирните стени и сгуроотвалите при ТЕЦ.
(2) Докладът се разглежда от експертен технически съвет (ЕТС).
(3) В състава на ЕТС се включват представители на държавните органи, които:
1. осъществяват контрол за безопасната и сигурна работа на язовирните стени;
2. отговарят за опазването на околната среда и водите;
3. отговарят за защитата на населението при природни бедствия, крупни производствени аварии и катастрофи.
(4) Срокът за изготвяне на всеки следващ технически доклад (анализ) се определя от ЕТС в зависимост от резултатите от анализа за състоянието на стените и съоръженията.
Глава петнадесета.
ВОДНО СТОПАНСТВО НА ХИДРОЕНЕРГИЕН ВЪЗЕЛ, ХИДРОЛОЖКО И МЕТЕОРОЛОЖКО ОСИГУРЯВАНЕ
Раздел I. Управление на водните ресурси
Чл. 254. Собствеността и управлението на водните ресурси, включващи повърхностните и подземните води на територията на Република България, се уреждат със Закона за водите.
Чл. 255. Водните ресурси се използват за производство на електрическа енергия посредством водностопански системи, които включват:
1. язовирите и съоръженията към тях за улавяне, провеждане и задържане на водите;
2. водноелектрическите централи, помпено-акумулиращите централи и хидротехническите съоръжения към тях;
3. езерата, помпените станции и съоръженията към тях за охлаждане и техническо водоснабдяване на ТЕЦ и АЕЦ.
Чл. 256. Експлоатацията на водното стопанство на ВЕЦ и ПАВЕЦ се изпълнява при рационално използване на разполагаемите водни ресурси, осигуряване на постоянен отток след хидротехническите съоръжения и използване на инсталираната мощност на хидроагрегатите с максимален КПД.
Чл. 257. При експлоатацията на водното стопанство на ТЕЦ и АЕЦ се осигурява:
1. непрекъснато и в необходимите количества подаване на вода за охлаждане и регулиране на температурните режими;
2. нормална работа на химическото водоочистване;
3. нормална работа на хидравличния пепелосгуроизвоз;
4. предпазване от замърсяване на каналите, циркулационните тръбопроводи и топлообменниците.
Чл. 258. (1) При хидровъзли с комплексно предназначение използването на водите от ВЕЦ се съобразява с нуждите на всички водоползватели (водоснабдяване, напояване, рибно стопанство и др.) и с изискванията за опазване на околната среда.
(2) Между водоползвателите по ал. 1 водата се разпределя по годишен график за потребление, утвърден от държавния орган по управление на водите съгласно Закона за водите.
(3) Графикът се актуализира всеки месец, като се отчитат водният приток, хидрометеороложките прогнози и настъпилите промени в работата на водоползвателите.
Чл. 259. За каскадно разположени ВЕЦ и за тези под водохранилища с комплексно използване на водите, водният отток се регулира по начин, осигуряващ максимален сумарен енергиен ефект, като се отчитат потребностите на другите водоползватели.
Чл. 260. Водоползването на всички видове ВЕЦ се регламентира според изискванията наЗакона за водите и по условията за водоползване.
Чл. 261. (1) Режимът за ползване на водохранилищата в периода преди пълноводие и последващото напълване осигурява:
1. напълване на водохранилището през периода на пълноводие до нормално определеното за стената водно ниво; отклонение от това правило се допуска само в случай на особени нужди или за многогодишно регулиране на обема във водохранилището;
2. благоприятни условия за изпускане на води през дънните изпускатели за пропускане на наноси, ако това е предвидено в проекта;
3. задоволяване потребностите на други водоползватели (водоснабдяване, напояване, рибно стопанство и др.);
4. получаване на максимален енергиен ефект при спазване на ограниченията, съгласувани с другите водоползватели;
5. регулиране на изпусканата вода през преливните съоръжения или през дънните изпускатели, като се отчитат изискванията за безопасна и сигурна работа на хидротехническите съоръжения и ограничаване на евентуални наводнения.
(2) Изискванията на другите (неенергийните) водоползватели, ограничаващи режима на ползване и напълване на водохранилището, се съгласуват между тях и се включват в инструкцията за експлоатация на водохранилището.
Чл. 262. През водоизпускателните съоръжения водата се изпуска по начин, недопускащ причиняването на повреди по тях, размиване на дъното и бреговете след тях, както и повреждане на основите на хидротехническите съоръжения с нарушаване на устойчивостта им.
Чл. 263. (1) Изпускането на водата се извършва постепенно без образуване на високи вълни в долното водно ниво с опасност за причиняване на бедствие.
(2) Когато експлоатационните и климатичните условия налагат бързо увеличаване на изпусканите води, на застрашените места се изгражда и поддържа в изправност сигнализираща звукова и визуална уредба, която известява органите на местното самоуправление и населението. При необходимост се уведомяват и полицейските служби.
(3) Редът и начините за уведомяване на властите и населението се записват в аварийния план за действие на всеки енергиен обект.
(4) Изменението на количеството на пропусканата вода през турбините на ВЕЦ не се ограничава и не се изисква задействане на сигнализацията.
Чл. 264. Водноелектрически централи, използващи затворни съоръжения на други водоползватели за пропускане на високите води, координират действията си с тях чрез съвместно изготвена инструкция.
Чл. 265. (1) За ВЕЦ задължително се разработват:
1. хидравлични характеристики на всички водопропускателни съоръжения;
2. инструкция за режима на пълнене и изпразване на тръбопровода;
3. инструкция за експлоатация на водохранилището и на съоръженията към него;
4. режимни характеристики за безкавитационна работа на хидроагрегатите.
(2) Режимните характеристики се актуализират на всеки 5 години и след основен ремонт/рехабилитация на хидроагрегатите.
Чл. 266. Всички водоползватели са задължени да подновяват своевременно притежаваните разрешителни за ползване на определените водни количества.
Раздел II. Хидроложко и метеороложко осигуряване
Чл. 267. Хидроложкото и метеороложкото осигуряване са неразделна част от техническия контрол и наблюдението върху работата и сигурността на хидротехническите съоръжения.
Чл. 268. За хидрометеороложкото осигуряване на режимите на работа на електроцентралите, оптималното използване на водните ресурси и експлоатацията на хидротехническите съоръжения и водохранилищата се събира и обработва информация относно:
1. водния баланс на водохранилищата - ежедневен, 10-дневен, месечен и годишен; в период на високи води водният баланс се изготвя на всеки 2 до 4 часа;
2. водния приток към водохранилищата - ежедневен, месечен и годишен;
3. наблюденията в климатичните, дъждомерните и снегомерните станции във водосборните зони на язовирите;
4. преработените водни маси от ВЕЦ;
5. подадените води на други водопотребители за неенергийни нужди.
Чл. 269. Метеорологичните станции при язовирните стени, дъждомерните и снегомерните станции във водосборните области събират метеороложка информация относно:
1. температурата и влажността на въздуха;
2. валежите;
3. изпарението на водните маси;
4. посоката и скоростта на вятъра;
5. ледовия режим;
6. снежната покривка (дебелина и плътност);
7. особените атмосферни явления (градушки, обледявания, гръмотевични бури).
Чл. 270. (1) При експлоатацията на водохранилищата и водните централи се извършват наблюдения и измервания на:
1. кота водно ниво на язовирното езеро;
2. водните стоежи и водните количества на хидрометричните станции - извършва се от ведомствената хидрометрична мрежа;
3. преработените и подадените водни количества (маси) от подязовирните централи на другите водопотребители;
4. прелелите и изпуснатите водни количества от съоръженията;
5. наносния режим на водохранилищата;
6. температурата на водата.
(2) При необходимост електроцентралите се снабдяват със сведения за физичните, химичните и хидробиологичните показатели на водите, степента на тяхното замърсяване и резките им изменения.
Чл. 271. (1) Хидрометеороложките наблюдения и измервания се организират и изпълняват по общоприета методика за цялата страна.
(2) Обемът, сроковете и редът за предаване на хидрометеорологичните прогнози, както и съобщенията за опасност от необичайни явления се определят съобразно местните условия съвместно с Националната служба по хидрология и метеорология.
Чл. 272. Операторът на преносната/разпределителната мрежа при опасност от необичайни явления (бури, интензивни валежи, обледявания, обилно снеготопене и др.) е длъжен своевременно да уведоми персонала, който експлоатира електрическите централи и хидротехническите съоръжения
Чл. 273. (1) Водните количества, преработени от електроцентралата, се измерват посредством водомерни устройства (разходомери), монтирани на напорните тръбопроводи на централите.
(2) При липса на водомерни устройства се допуска водните количества да се определят по изчисление на базата на произведената електрическа енергия и специфичния разход на вода за производство на 1 kWh.
(3) За по-точното отчитане на разхода на вода от централите и съставяне на водния баланс на водохранилищата на всеки 5 години се извършва актуализация на работните характеристики на централите.
(4) Отклонените и енергийно непреработени водни количества се измерват задължително чрез водомерни устройства или съоръжения.
Чл. 274. (1) Показанията на водните нива на водохранилищата, падът на налягането при решетките и напорът на водата при водните турбини се измерват чрез уреди за дистанционно предаване на показанията на централния команден пулт.
(2) Устройствата за измерване на нивото на водата и пада на налягането при решетките се проверяват два пъти годишно и задължително след преминаването на висока вълна.
Чл. 275. (1) Ежегодно се извършва проверка на котите на рейките на водомерните постове на водохранилищата.
(2) Нивомерните устройства задължително се дублират с рейкови водочети, като показанията им се сравняват, както следва:
1. два пъти месечно;
2. след преминаване на буря, съпроводена с вълнение;
3. по време и след преминаване на висока вълна;
4. при образуване на ледена покривка и ледоход.
(3) При наличие на ледена покривка ледът около рейките задължително се разбива преди отчитане на водните нива.
Глава шестнадесета.
ХИДРОТУРБИННИ УРЕДБИ
Чл. 276. Хидротурбинната уредба обхваща водната турбина/помпа, затворните органи към тях, системите за регулиране, охлаждане, смазване, продухване и дрениране, измервателната, контролната и защитната апаратура.
Чл. 277. При експлоатацията на хидротурбинната уредба се осигуряват:
1. безаварийна работа на съоръженията;
2. режим без развита кавитация на турбината;
3. максимално възможен коефициент на полезно действие при зададен товар и действащ напор;
4. постоянната готовност за пуск и отдаване на разполагаемата мощност.
Чл. 278. (1) Хидроагрегатите (турбина-генератор) и спомагателните съоръжения задължително работят в автоматизиран режим.
(2) Устройствата за автоматично управление, контрол и защита се поддържат постоянно включени в работа.
(3) Допуска се работа на съоръженията в неавтоматизиран режим само с писмено нареждане на ръководителя на централата и след съгласуване с оператора на преносната/разпределителната мрежа.
Чл. 279. (1) За хидроагрегатите се изисква да работят при напълно отворени затворни органи пред канали, напорни тръбопроводи и на входа и изхода на турбините.
(2) Максималното отваряне на направляващия апарат на турбината се ограничава до това, което съответства на максимално допустимия товар на генератора при дадения напор и смукателна височина.
(3) Максималното отваряне на направляващия апарат на агрегата помпа-турбина в помпен режим, при минимални напор и допустима смукателна височина, се ограничава до това, което съответства на максималната мощност на двигател-генератора в моторен режим.
Чл. 280. (1) Хидроагрегатите, които се намират в резерв, се поддържат в готовност за незабавен автоматичен пуск при всички предвидени режими.
(2) Хидроагрегатите, управлявани чрез телеуправление от оператора на преносната/разпределителната мрежа, се извеждат от този режим само по негово нареждане или разрешение.
Чл. 281. (1) Хидроагрегатите, когато работят в режим на синхронен компенсатор, се осигуряват за незабавно автоматично преминаване в генераторен режим.
(2) При работа на хидроагрегатите с турбини тип "Францис" в режим на синхронен компенсатор е задължително работните колела на турбините да се въртят във въздушна среда при напълно затворени органи пред турбините.
Чл. 282. Хидроагрегатите работят в режим на автоматично регулиране на оборотите при зададен статизъм на регулатора.
Чл. 283. (1) Системата за автоматично регулиране на хидроагрегата осигурява:
1. автоматично и ръчно пускане и спиране;
2. устойчива работа във всички режими;
3. участие в регулирането на честотата на електроенергийната система на определените за това хидрогенератори;
4. плавно движение на регулиращите органи при изменение на мощността на хидроагрегата;
5. при изключване под товар да не се превишават граничните стойности на честотата на въртене на хидроагрегата, налягането и скоростта на водния поток;
6. автоматично ограничаване на максималното отваряне на направляващия апарат при изменение на водния напор;
7. автоматично изменение на ъгъла на отваряне на работните лопатки в съответствие с водния напор (за турбини тип "Каплан").
(2) Статизмът и степента на неравномерност на турбинните регулатори се задават от оператора на преносната/разпределителната мрежа и не се разрешава произволното им променяне.
Чл. 284. (1) Във ВЕЦ и ПАВЕЦ с въведена система за групово регулиране на активната мощност (ГРАМ) не се разрешава изключване на системата и индивидуално регулиране на всеки агрегат.
(2) При повреда в груповото регулиране или по режимни условия се допуска временното му изключване с разрешение на оператора на преносната мрежа.
Чл. 285. (1) Пускането на хидроагрегат, нормалното и аварийното спиране, изключването на телеуправлението и ръчното изменяне на товара се извършват по вътрешни инструкции, утвърдени от ръководителя на ВЕЦ.
(2) За всеки хидроагрегат се установяват стойностите на параметрите, определящи условията на пускане и режима на работа, от базата данни на завода-производител и от проведени изпитвания.
Чл. 286. За всеки хидроагрегат се установява и периодично се контролира времетраенето на процесите:
1. затваряне на направляващия апарат на турбината до положение, съответстващо на празен ход при изключване под товар;
2. отваряне на направляващия апарат на турбината при поемане на товар с максимална скорост;
3. отваряне и затваряне на лопатките на работното колело при турбини тип "Каплан";
4. отваряне и затваряне на иглите на дюзите и струйните отклонители при турбини тип "Пелтон";
5. затваряне на направляващия апарат при задействане на разпределителя за аварийно затваряне;
6. затваряне и отваряне на работните затвори пред турбините;
7. затваряне и отваряне на аварийните и ремонтните затвори на водовземанията;
8. отваряне и затваряне на синхронния изпускател на турбините тип "Францис".
Чл. 287. На всеки хидроагрегат се извършва контрол за работата на съоръженията посредством огледи и измервания в обем и в срокове, указани във вътрешните инструкции и на основание на заводските предписания.
Чл. 288. (1) Не се допуска продължителна работа на хидроагрегата при повишено ниво на вибрациите.
(2) Допустимите стойности на хоризонталните вибрации на носачите на вертикалните хидроагрегати с вградените в тях лагери, на корпуса на турбинния лагер и на лагерите на хоризонталните хидроагрегати при номиналната честота на въртене на ротора са, както следва:
|
Честота на |
|
|
|
|
|
въртене, n-1 |
До 100 |
100 - 187 |
187 - 375 |
375 - 750 |
|
Двойна ам- |
|
|
|
|
|
плитуда, mm |
0,1 |
0,15 |
0,10 |
0,07 |
(3) Допустимите стойности на вертикалните вибрации (двойната амплитуда) на капака на турбината, опорния конус или кръстовината на генератора в зависимост от честотата на вибрациите са, както следва:
|
Честота на |
|
|
|
|
|
|
|
вибрациите, |
до 1 |
3 |
6 |
10 |
16 |
30 |
|
Hz |
|
|
|
|
|
и повече |
|
Двойна ам- |
|
|
|
|
|
|
|
плитуда, mm |
0,18 |
0,15 |
0,12 |
0,08 |
0,06 |
0,04 |
(4) Допустимата стойност на биенето на вала на хидроагрегата се посочва във вътрешната инструкция.
Чл. 289. (1) За всеки хидроагрегат в местната инструкция се определят и се контролират номиналните и максимално допустимите температури на:
1. сегментите на аксиалния (петовия) лагер;
2. радиалните лагери;
3. маслото във ваните.
(2) При повишаване на температурата на лагер или на маслото с 5°С над номиналната се включва предупредителната сигнализация, а при 8°С - защитата за изключване на хидроагрегата.
(3) Експлоатацията на петовите лагери с еластични сегменти от металопластика се извършва по вътрешна инструкция в съответствие с предписанията на производителя.
Чл. 290. Системата за техническо водоснабдяване се поддържа винаги в изправност и готовност да осигури охлаждане на лагерите на хидроагрегата, статора на генератора, маслените и другите системи при всички режими на работа на хидроагрегата.
Чл. 291. Компресорната уредба и маслонапорната уредба (МНУ) се поддържат и експлоатират съгласно вътрешните инструкции.
Чл. 292. Основен ремонт на хидротурбините и помпите на ПАВЕЦ се извършва в зависимост от работните часове и състоянието им съобразно указанията на завода производител най-малко веднъж на 5 - 7 години.
Чл. 293. Действията при подготовката на хидроагрегат за ремонт (изолиране по водна страна и от електрическата мрежа) се извършват при задължително спазване на инструкциите за безопасна работа.
Глава седемнадесета.
ПОМПЕНИ СТАНЦИИ
Чл. 294. (1) Помпената станция е част от енергийния обект и е предназначена за снабдяването му с определени водни количества (води за охлаждане, за технически и противопожарни нужди, сурова химически необработена вода, вода за топлопреносната мрежа и др.), необходими за експлоатацията на обекта.
(2) Помпената станция обхваща съоръженията от водоизточника, водоподаващите канали и тръбопроводи на смукателната страна, помпената уредба със затворните органи пред и след помпите, колекторния участък и напорния тръбопровод, измервателните, управляващите и защитните системи.
Чл. 295. Когато помпената станция обслужва и други водоползватели, се съставя съвместно съгласувана инструкция за експлоатация по предназначение и се договарят задълженията и отговорностите на всяка от страните.
Чл. 296. При експлоатацията на помпената станция се осигурява:
1. сигурна и непрекъсната работа на съоръженията при оптимални параметри на дебит, налягане, температурен режим, коефициент на полезно действие;
2. постоянна готовност за пускане в работа на всички съоръжения.
Чл. 297. (1) В помпените станции без дежурен персонал, които работят в напълно автоматизиран режим, системите за автоматично управление, контрол и защита са постоянно включени в работа.
(2) Дежурният персонал в помпените станции с постоянно дежурство е отговорен за осигуряването на нормален експлоатационен режим.
Чл. 298. За помпените агрегати се изисква да работят при напълно отворени затворни органи на смукателната и нагнетателната страна.
Чл. 299. Не се разрешава пускане на помпените агрегати в действие при следните условия:
1. неизправност на агрегатите, съоръженията и затворните органи на смукателната и нагнетателната страна на помпата;
2. неизправност на системите за управление, сигнализация и защита;
3. ненормално състояние на водосборното съоръжение, каналите, тръбопроводите.
Чл. 300. Стойностите на параметрите, които ограничават пускането и работата на помпените агрегати и на помпената станция, се определят от изискванията на завода производител, в проектите или от извършени специални изпитвания. Те се записват във вътрешната инструкция за експлоатация.
Чл. 301. Помпеният агрегат се спира от работа при установяване на:
1. неизправност на която и да е защита, действаща за спиране на съоръжението;
2. неизправност в дистанционното управление на затворните органи, предназначени за ограничаване и ликвидиране на повреди във водопровеждащите съоръжения;
3. неизправности в системите за мазане и охлаждане на агрегатите;
4. повишени вибрации на лагерите над допустимите;
5. неизправности в съоръженията, приемащи и разпределящи изпомпваните водни количества, които могат да доведат до заливане на площи и съоръжения или да се създадат други опасности;
6. кота на засмукване, създаваща условия за кавитация на работното колело.
Чл. 302. В съответствие с вътрешната инструкция за експлоатация периодично се контролира времетраенето на:
1. отварянето и затварянето на спирателния шибър на нагнетателната страна;
2. задействането на обратния клапан след помпата и предизвикания от това воден удар в тръбопровода;
3. въртенето на помпата след изключване от работа до пълното спиране;
4. процеса при внезапно изключване на помпата при отпадане на електрозахранването.
Чл. 303. (1) Устройствата за облекчаване на водния удар в тръбопровода се поддържат в състояние, което осигурява плътно затваряне без никакви пропуски при нормално налягане и нормални условия на експлоатация.
(2) При воден удар не се допуска заливане на съоръженията от изпуснатата вода. За изпуснатата вода се осигурява отвеждането в дренажи.
Чл. 304. (1) Вибрациите на помпените агрегати да не надвишават стойностите за хидротурбинните уредби, посочени в чл. 288. Вибрациите се измерват на носачите на лагерите и опорите на аксиалните (петовите) лагери на вертикалните помпени агрегати и на стойките за хоризонталните агрегати.
(2) Вибрациите на лагерите на електродвигателите, задвижващи помпи, се контролират самостоятелно, като допустимите стойности се посочват от производителите.
Чл. 305. Не се допускат режими на работа при експлоатация на помпената станция през зимния период, водещи до повреди или разрушаване на съоръжения от замръзване.
Чл. 306. Основен ремонт на помпен агрегат и помпена станция се извършва в зависимост от техническото им състояние и работните часове в срокове и обеми, определени с вътрешните инструкции за експлоатация и местните условия.
Глава осемнадесета.
ТЕХНИЧЕСКО ВОДОСНАБДЯВАНЕ
Чл. 307. Системите и съоръженията на техническото водоснабдяване на енергийните обекти се експлоатират така, че да се осигурява:
1. непрекъснато подаване на вода за охлаждане, противопожарни и други нужди в необходимите количества и с изискваното качество;
2. предотвратяване на замърсяването на системите за техническо водоснабдяване и кондензаторите на турбините;
3. опазване на околната среда от отработени замърсени технически води.
Чл. 308. (1) За избягване на отложения в тръбите на кондензаторите и другите топлообменни апарати, корозия, цъфтеж на водата в езерата за охлаждане или обрастване на системите за техническо водоснабдяване с водна растителност се провежда постоянна профилактика, съобразена с местните условия.
(2) Периодичното почистване на кондензаторите, циркулационните тръбопроводи и канали може да се използва само като временна мярка.
(3) Унищожаването на водната растителност и борбата с цъфтежа на водата с химически способи се допускат от компетентния орган само след преценка за влиянието върху околната среда.
Чл. 309. (1) При системите за оборотно водоснабдяване с охладителни кули и разпръсквателни устройства, когато водата за охлаждане образува карбонатни отложения в топлообменните апарати, се извършва продухване или обработване на водата с химикали.
(2) При системите за оборотно водоснабдяване с езера охладители се извършва обмен на водата, през периода с най-добро качество на водата в захранващия източник. В случай, че при обмена на водата карбонатната твърдост не намалява, се прилага киселинно промиване на тръбите на топлообменните апарати.
Чл. 310. Изхвърлянето на вода от системата за оборотно водоснабдяване, обработена с химикали, се извършва при спазване на нормите за опазване на околната среда.
Чл. 311. Експлоатацията на хидротехническите съоръжения от системите за техническо водоснабдяване и контролът на тяхното състояние се извършват съгласно изискванията на глава четиринадесета.
Чл. 312. Експлоатацията на съоръженията от системата на техническото водоснабдяване се извършва съгласно изискванията на глави двадесет и седма, двадесет и осма и вътрешните инструкции на обекта.
Чл. 313. При техническо водоснабдяване от езера охладители през зимния период се вземат мерки против обледеняване на решетката на водоприемника (рециркулация на топла вода и др.).
Чл. 314. От циркулационните тръбопроводи въздухът периодично се отделя така, че височината на сифона в тях не се понижава с повече от 0,3 m от проектните стойности.
Чл. 315. Не се допуска изменение на напора на циркулационната помпа по-голямо от проектните стойности с 1,5 m, поради замърсяване на системата.
Чл. 316. (1) При експлоатация на охладителите на циркулационна вода се осигурява оптимален режим на работа и ефективност на охлаждане съгласно нормативните характеристики.
(2) Когато средноденонощната температура на охлаждащата вода след охладителя се увеличи с повече от 1°С спрямо изискваната по нормативната характеристика, се вземат мерки за откриване и отстраняване на причините.
Чл. 317. (1) Оглед на охладителните кули и разпръсквателните устройства се извършва ежегодно през пролетния и есенния сезон и откритите дефекти се отстраняват.
(2) Водоразпределителните системи на охладителните кули и разпръсквателните устройства се промиват най-малко два пъти годишно (пролет и есен). Басейните на охладителните кули се почистват от утайки и отпадъци най-малко веднъж на две години.
(3) При паралелно работещи охладителни кули и намален общ разход на охлаждаща вода през зимния сезон част от охладителните кули се изключват от работа и консервират.
(4) През зимния сезон се вземат мерки против обледяване на кулите и на разположените в близост сгради и съоръжения.
Чл. 318. Детайлно обследване на състоянието на металните и железобетонните елементи на охладителните кули се извършва най-малко веднъж на 5 години.
Част четвърта.
ТОПЛОМЕХАНИЧНИ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ТОПЛОФИКАЦИОННИ ЦЕНТРАЛИ И ТОПЛОПРЕНОСНИ
МРЕЖИ
Глава деветнадесета.
ГОРИВО-ТРАНСПОРТНО СТОПАНСТВО
Раздел I. Общи положения
Чл. 319. При експлоатация на гориво-транспортното стопанство се осигуряват:
1. постоянна готовност за приемане на гориво от доставчиците и контрол върху неговото количество и качество;
2. изправност на техниката за механизирано разтоварване и на транспортните средства, за доставка на горивото по наземен или воден път;
3. механизирано складиране, смесване на горивата (за твърди горива) и съхраняване на определени запаси от гориво;
4. подаване на горивото към котлите с отстранени метални и дървесни включвания;
5. предотвратяване на замърсяването на околната среда с прах и нефтопродукти;
6. пожарната и аварийна безопасност.
Чл. 320. (1) Горивото се доставя с качество в съответствие със стандарта и техническите условия в договора за доставка.
(2) Договорите за доставка на горивото включват най-малко:
1. гаранционен състав на горивото, определено по стандартите;
2. график за равномерното доставяне на горивото в енергийния обект;
3. налягането на газа на входа в главния разпределителен пункт (ГРП);
4. условията за системен контрол, осигуряван от собственика на енергийния обект, за количеството и качеството на получаваното гориво; резултатите от анализите на пробите са договорно основание за рекламации.
Чл. 321. Анализите на качеството на получаваното гориво се извършват по действащите стандарти и инструкции.
Чл. 322. (1) Количествата на постъпващите горива се измерват посредством:
1. вагонни или лентови кантари за гориво, пренасяно наземно, или по газенето на корабите, когато е пренасяно по воден път;
2. нивото в резервоарите за течно гориво с ползване на таблици за калибриране;
3. прибори за разход на газ с преизчисляване за нормални условия - температура на газа +20°С и налягане 0,133 kРа.
(2) Тарата на използваните за доставка на горива транспортни средства се проверява по договорен график или по искане на една от страните.
Чл. 323. При приемане на горивото се съставя протокол за всяка една от страните по договора за доставка и превоз на горивото.
Чл. 324. Съоръженията и устройствата на вътрешностанционните железопътни линии, сигнализация и връзка, както и подвижният състав се поддържат и ремонтират от техния собственик в съответствие с изискванията на нормативните актове.
Раздел II. Въглищно стопанство
Чл. 325. Съхраняването на въглищата на склад се организира в съответствие с вътрешна инструкция съобразена с физико-химичните качества на горивото, склонността към самозапалване и производствените характеристики на складовата механизация.
Чл. 326. Механизацията и съоръженията на складовете за въглища се поддържат в състояние, осигуряващо нормалната им работа и производителност.
Чл. 327. Не се допуска работата на товароподемни устройства при наличие на пукнатини в носещата металоконструкция, разкъсани стоманени въжета, неизправни спирачки, крайни изключватели и ограничители.
Чл. 328. Не се допуска работа на лентови транспортни устройства при неизправна или неработеща по дължината на лентите система за аварийно спиране.
Чл. 329. Устройствата за подаване на въглища се управляват автоматично или дистанционно от централно табло за управление и са осигурени с подходящи защити, блокировки и сигнализация, поддържани постоянно в изправност.
Чл. 330. В галериите и закритите естакади на лентовите транспортьори, пресипните възли на основния тракт и тракта за подаване на въглища от склада, в дробилния корпус и в подземните части на разтоварващите устройства се поддържа температура, която не позволява замръзване на въглищата и на обслужващите пътеки и площадки.
Чл. 331. Въглищата се надробяват на късове с предвидената в проекта едрина.
Чл. 332. (1) Преди подаване на въглищата в дробилките и мелниците механизирано се отделят и отстраняват металните и дървесните предмети.
(2) Не се допуска експлоатация на устройствата за подаване на въглища при неработещи съоръжения за улавяне на метални и дървени предмети.
Чл. 333. Пробите от въглища се вземат и обработват в съответствие с изискванията на стандарта.
Чл. 334. При експлоатация на съоръженията и системите за подсушаване и смилане на въглища, както и при съставянето на експлоатационни инструкции, режимни карти и наряди за безопасност при работа въглищата със съдържание на летливи вещества над 20% на горима маса се третират като взривоопасни.
Чл. 335. (1) Експлоатацията на сградите и съоръженията на гориво-транспортното стопанство се организира по начин, изключващ възникването на прахова експлозия, предизвикана от:
1. наличието на натрупан въглищен прах;
2. динамични импулси, предизвикващи завихряне и смесване на праха с въздуха;
3. източник на възпламеняване на праха (външен или самозапалване).
(2) Допуска се ръчно почистване на въглищния прах само по изключение и след обилно оросяване на праха с диспергирана вода.
(3) Не се допуска почистването на прах при констатирани признаци на самозапалване и горене (тлеене).
(4) Огнище на пожар (тлеещ прах) се гаси в съответствие с вътрешна противопожарна инструкция, като се използват химически пожарогасители или фино диспергирана вода.
Чл. 336. (1) Механизмите и устройствата, които са източници на запрашаване, се поддържат добре уплътнени и снабдени със средства за обезпрашаване (аспирационни уредби, хидрообезпрашване), осигуряващи чистота на въздуха в помещенията за подаване на въглища в съответствие със санитарните норми.
(2) Аспирационните уредби осигуряват почистването от прах до санитарните норми на изхвърления в атмосферата въздух.
(3) Запрашеността и загазяването с въглероден окис в помещенията за подаване на въглища се контролират.
Раздел III. Стопанство за течни горива
Чл. 337. Стопанството за течно гориво мазут осигурява непрекъснато подаване на филтриран и подгрят мазут в необходимото количество за котлите с параметри (налягане и вискозитет), съответстващи на приетата схема (едно/двуконтурна) за захранване на горелките на котлите.
Чл. 338. Съоръженията за разтоварване на мазута се поддържат в изправност, източени от мазут след изпразването на цистерните и обезопасени.
Чл. 339. За подгряване на мазутни цистерни се използва пара с температура не по-висока от 250°С.
Чл. 340. Мазутът в приемните резервоари се загрява до температура, осигуряваща нормалната работа на мазутните помпи, но не по-висока от 90°С.
Чл. 341. Външната топлоизолация на металните резервоари за мазут и вътрешното им антикорозионно покритие се поддържат в изправност.
Чл. 342. Вътрешен оглед, отстраняване на забелязани дефекти и почистване от утайки по дъното се извършват най-малко веднъж на 10 години.
Чл. 343. Остатъците от мазут, получени при почистване на резервоари, канали и съоръжения, се извозват и изгарят на специално предназначени места, съгласувани с районната инспекция по опазване на околната среда (РИОС).
Чл. 344. Запасите от течно гориво в резервоарите и разходът му се определят по монтираните нивомерни устройства и използването на калибровъчни таблици.
Чл. 345. При директна схема на подаване и подгряване на мазута в напорните тръбопроводи към котлите, съоръжени с механични горелки, налягането на течното гориво се поддържа с колебания не повече от 0,1 МРа и вискозитет съгласно техническите условия на горивните уредби на котлите.
Чл. 346. (1) Филтрите за течно гориво се почистват при повишаване на съпротивлението им с 50% спрямо началното (в чисто състояние) при разчетния разход чрез парно продухване, химикали или ръчно.
(2) Забранява се обгарянето на филтърната мрежа при почистване.
(3) Подгревателите за мазут се почистват при снижаване на топлинната им мощност с 30% от номиналната.
Чл. 347. (1) Резервните помпи, подгревателите и филтрите се поддържат в постоянна готовност за работа.
(2) Превключването от работна на резервна помпа се извършва по утвърден график не по-рядко от един път месечно.
Чл. 348. (1) След продължителен престой на резервоар с мазут преди включване в работа, се взема проба от придънния слой (до 0,5 m от дъното) за определяне съдържанието на вода.
(2) Вземането на проби и отстраняване на водата от придънния слой се определя в експлоатационната инструкция.
Чл. 349. Показанията на дистанционните нивомери за горивото в резервоарите, изнесени на пулта за управление, и действието на сигнализацията за пределно повишаване и понижаване на температурата на горивото се проверяват най-малко веднъж седмично.
Раздел IV. Газово стопанство
Чл. 350. Устройството и безопасната експлоатация на газовото стопанство в енергийните обекти се регламентират с наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ.
Чл. 351. При експлоатацията на газовото стопанство в енергийните обекти се осигуряват:
1. непрекъснато подаване на газообразното гориво към котлите, очистено от примеси и кондензат, с необходимото налягане и в количество, съответстващо на товара на котлите;
2. контрол на количеството и термодинамичните параметри на постъпващия газ;
3. безопасна работа на съоръженията;
4. безопасно изпълнение на техническото обслужване и ремонта;
5. надзор за техническото състояние на съоръженията;
6. пожарната и аварийна безопасност.
Чл. 352. За съоръженията на ГРП и газоразпределителните тръбопроводи се водят ремонтни дневници, съдържащи основните данни и сведения за извършените ремонтни работи и настройки.
Чл. 353. (1) Газоопасните работи се извършват по утвърдени списък и инструкция за подготовката и изпълнението им, съобразена с конкретните производствени условия.
(2) Газоопасните работи се изпълняват по нарядна система и при спазване на изискванията на действащите нормативни актове за устройството и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации.
(3) Лицата, имащи право да издават наряди за газоопасни работи, се определят със заповед на ръководителя на енергийния обект.
(4) Преразглеждане и преутвърждаване на списъка на газоопасните работи се извършват най-малко веднъж в годината.
(5) Газоопасните работи (въвеждане в експлоатация, пускане на газа, присъединяване на газопроводи, ремонт на газопроводи и съоръжения, запълнени с газ, работа в ГРП с използване на заварка и рязане) се изпълняват освен по наряд и по специален план, утвърден от ръководителя на енергийния обект.
(6) В плана на работите се посочват последователността на извършваните работи, разположението на хората, отговорните лица, предвидените мерки за осигуряване на максимална безопасност.
Чл. 354. Колебанието на налягането на газа в газопровода за котелното е не по-голямо от 10% от работното налягане.
Чл. 355. Действието на сигнализацията за максимално и минимално налягане на газа в газопровода към котелното след автоматичните регулатори на налягане се изпробва най-малко веднъж в месеца.
Чл. 356. (1) При запълване на газопровод с газ се извършва продухване до пълното отстраняване на въздуха.
(2) Продухването се смята за завършено, когато съдържанието на кислорода в газа не надвишава 1%, определено чрез анализ.
(3) При продухване на газопроводите газо-въздушната смес се изпуска в места, където е изключена възможността за възпламеняване.
Чл. 357. (1) При освобождаване на газопровод от газ се извършва продухване с въздух до пълното отстраняване на газа.
(2) Продухването се смята за завършено, когато остатъчното съдържание на газа в продухващия въздух не превишава с повече от 1/5 долната граница на възпламеняване, определена с анализ.
Чл. 358. Не се разрешава подаване на газ към котелно помещение по обходна линия без монтиран автоматичен регулиращ клапан.
Чл. 359. Защитите, блокировките и сигнализацията се изпробват най-малко веднъж месечно.
Чл. 360. (1) На територията на енергийния обект трасетата на подземните газопроводи се обхождат по определен график. Шахтите на газопровода и тези на външните съоръжения (телефонни, водопроводни, топлофикационни, канализационни), разположени до 15 m от двете страни на газопровода, както и колектори, мазета на сгради и други помещения, в които е възможно проникване на газ, се проверяват за загазяване.
(2) При обслужването на подземните газопроводи се съставят и използват номерирани маршрутни карти, в които са отбелязани трасето на газопровода и неговата дължина, както и шахтите на подземните комуникации и мазетата на сградите, разположени до 15 m от двете страни на газопровода.
Чл. 361. (1) Наличието на газ в мазета, колектори, шахти и кладенци и други подземни съоръжения се проверява с газоанализатор във взривозащитено изпълнение.
(2) При липса на газоанализатор проба от въздуха се взема на място, като анализът на този въздух се извършва извън сградата.
Чл. 362. Забранява се ползване на открит огън в мазета, шахти, колектори, сгради и съоръжения, намиращи се в непосредствена близост до газопровод.
Чл. 363. При откриване на загазяване по трасето на газопровода допълнително се проверяват за газ подземните помещения в радиус до 50 m от газопроводите, организира се тяхното проветряване и се вземат бързи мерки за откриване и отстраняване пропуските на газ.
Чл. 364. Проверката за херметичност на подземните газопроводи и състоянието на изолацията им се извършва чрез периодични планови ревизии в съответствие с нормативните актове за устройството и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации.
Чл. 365. Забранява се използването на огън за откриване на пропуски на газ.
Чл. 366. Монтираната арматура на газопровода се изпробва периодично по утвърден график. От резултатите при изпробването се определят видът и срокът на ремонта на арматурата.
Чл. 367. Загазяването в ГРП, разположен в помещение, се следи ежедневно чрез вземане на проби от въздух за анализ на височина 0,25 m от пода и 0,40 - 0,70 m от тавана.
Чл. 368. (1) Техническото обслужване на газовите съоръжения се организира по график, с разглобяване на регулаторите на налягане, предохранителните клапани и филтрите най-малко веднъж в годината, ако в паспорта на производителя не са указани други срокове.
(2) Корпусите на филтрите след изваждане на филтриращите касети се очистват навън от помещението. Допустимият пад на налягане във филтъра се указва в експлоатационната инструкция.
Чл. 369. Проверка на настройката и действието на предпазните устройства (затварящи и изхвърлящи) и на средствата за автоматично регулиране се извършва преди пускането на газа след продължително (повече от два месеца) спиране на съоръжение, както и при експлоатацията, най-малко веднъж на два месеца, ако в заводската инструкция не са указани други срокове.
Чл. 370. Ремонтът на вентилационните устройства, осветителната и телефонната мрежа на газовото стопанство се извършва незабавно след появяването на неизправности по тях.
Чл. 371. Електрохимичната защита на подземните газопроводи се проверява по график, най-малко веднъж в годината.
Чл. 372. (1) Газопроводите се дренират периодично по график през специални щуцери, монтирани в ниските точки, като кондензатът се събира в подвижни резервоари и се извозва на определени места.
(2) Не се допуска дренирането на течност от газопровод в канализацията.
Чл. 373. Изгарянето на доменен и коксов газ в централите се извършва в съответствие с нормативните актове.
Чл. 374. Особеностите на експлоатацията при подаване и изгаряне на газгенераторен, отпадъчен технологичен, влажен и сернист (съдържащ меркаптани или сероводород) природен газ се определят от проекта или от вътрешна инструкция.
Глава двадесета.
СМИЛАНЕ НА ТВЪРДИ ГОРИВА (ПРАХОПРИГОТВЯНЕ)
Чл. 375. (1) Прахоприготвящата система се експлоатира така, че осигурява подаването на въглищен прах към горелките на котела с необходимата едрина на смилане, влажност и в количество, съответстващо на топлинния товар на котела.
(2) Режимът на работа на прахоприготвящата система се задава с режимна карта, изготвена на основата на проведени експлоатационни изпитвания на прахоприготвящата система и котела в съответствие със заводските характеристики.
Чл. 376. (1) Преди пускането на нова, реконструирана или ремонтирана прахоприготвяща система, както и след престой в резерв над 5 денонощия, се извършва оглед на всички съоръжения. Проверява се изправността на устройствата за дистанционно управление, системите за защита и сигнализация, блокировките и автоматиката.
(2) Не се разрешават пускането и експлоатацията на прахоприготвяща система с неизправни системи за защита, сигнализация и блокировки.
(3) Контролен вътрешен оглед на прахоприготвящата система се извършва периодично по вътрешна инструкция не по-рядко от 2000 работни часа.
Чл. 377. Преди пускане на прахоприготвящата система след продължителен престой се извършва подгряване по начин, определен с вътрешна инструкция.
Чл. 378. При експлоатацията на прахоприготвящата система се следят и контролират:
1. непрекъснатостта на потока на гориво към мелниците;
2. нивото на суровите въглища и въглищния прах в бункерите спрямо пределното, определено с вътрешна инструкция;
3. температурата на сушилния агент и на праховъздушната смес на изхода от мелещото и подсушаващото устройство;
4. температурата на въглищния прах в междинния прахов бункер;
5. налягането на сушилния агент пред мелницата и след мелничния вентилатор;
6. съдържанието на кислород в сушилния агент при сушене с димни газове;
7. разходът на сушилния агент в прахоприготвящи системи с пряко вдухване с чукови и средноходови мелници;
8. едрината на смилане;
9. хидравличното съпротивление на барабанно-топковите и средноходовите мелници;
10. състоянието на изолацията и плътността на всички елементи от праховъздушната система;
11. нивото на вибрациите на лагерните блокове;
12. изправността на предпазните клапани;
13. натоварването по ток на електродвигателите на съоръженията от прахоприготвящата система.
Чл. 379. След реконструкция или основен ремонт на прахоприготвящата система режимната карта се актуализира или се изработва нова.
Чл. 380. Едрината на смилане на въглищата се контролира, както следва:
1. косвено по количеството на постъпващия сушилен агент в мелницата и положението на регулиращия орган на сепаратора - за система с пряко вдухване;
2. чрез вземане на проба от праха под циклона - за система с междинен бункер.
Чл. 381. Прахоприготвящите системи се поддържат газоплътни, като се следи неизбежните просмуквания да не надвишават стойностите, посочени от производителя и указаните с вътрешната инструкция.
Чл. 382. При система на прахоприготвяне от отворен тип се провежда периодичен контрол за степента на очистване от прах на отработения сушилен и транспортиращ агент и за аеродинамичното съпротивление на циклоните, скруберите и филтрите.
Чл. 383. (1) Периодичността на сработване на бункерите до минимално ниво и пределният срок на съхраняване на въглища и въглищен прах в бункерите се определят по вътрешна инструкция.
(2) При наложително временно извеждане на прахов бункер от експлоатация, изпразването му в пещта на съответния работещ котел е задължително.
(3) Забранява се изпразването на бункери в пещта на неработещ котел.
Чл. 384. Допускат се заваръчни работи в помещенията на прахоприготвяне само след освобождаването им от въглищния прах и получаване на разрешително за огневи работи от органите по пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 385. (1) В помещенията, в които е разположена прахоприготвящата система, редовно се отстраняват отлаганията на въглищен прах, особено от горещи повърхности, като се запазва целостта на топлинната изолация на горещите повърхности и не се предизвиква запрашаване на въздуха.
(2) Забранява се гасенето на тлеещи огнища от въглищен прах посредством плътна струя вода или други пожарогасителни средства, които могат да предизвикат прахово завихряне.
Глава двадесет и първа.
ПАРНИ И ВОДОГРЕЙНИ КОТЛИ
Чл. 386. Парните и водогрейните котли (котлоагрегати) се експлоатират по изискванията на тази глава, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност.
Чл. 387. При експлоатацията на всеки котлоагрегат се осигуряват:
1. сигурна и безопасна работа на основните и спомагателните съоръжения;
2. устойчива работа при номинална производителност и проектни параметри;
3. икономичен режим на производствения процес, съгласно режимните изпитвания и заводските инструкции;
4. диапазон и скорост на регулиране на товарите за всеки вид използвано гориво, отговарящи на проектните;
5. стабилна работа при минимални товари;
6. контрол на концентрациите на вредните вещества, изпускани в атмосферата.
Чл. 388. Непосредствено след монтаж или подмяна на нагревни повърхности, котелът се въвежда в експлоатация с предпусково химическо очистване на пароводния тракт или с отстраняване на консервацията на нагревните повърхности след продължителен престой съгласно изискванията на вътрешна инструкция.
Чл. 389. (1) Преди пускането на котел след ремонт или престой в резерв над 3 денонощия се проверяват:
1. готовността за включване на спомагателните съоръжения;
2. измервателните средства;
3. средствата за дистанционно управление на арматурата и другите изпълнителни механизми;
4. автоматичните регулатори;
5. защитите и блокировките;
6. средствата за оперативна връзка.
(2) При неизправни защити и блокировки, действащи за спиране на котлоагрегата, пускането се забранява.
(3) Пускането на котлоагрегат се ръководи от началник-смяната или старши машиниста, а след основен или среден ремонт - от началника на цеха или негов заместник.
Чл. 390. Котелът се запълва само с химически обработена вода с показатели съгласно глава двадесет и шеста.
Чл. 391. (1) Разрешава се запълване с вода на неизстинал барабанен котел с разлика в температурата на водата пред барабана и тази на метала в долната част на барабана не повече от +40°С.
(2) Забранява се запълване на барабана с вода за опресоване, ако в някоя от контролираните точки температурата превишава 140 °C.
Чл. 392. За разпалването на правотоков котел се осигурява разход на вода 30% от номиналния, ако производителят не предписва друга стойност.
Чл. 393. Преди разпалване на водогреен котел се осигурява постоянен разход на мрежова вода не по-малък от минимално допустимия.
Чл. 394. (1) Преди разпалване и след спиране на котел задължително се извършва вентилация на пещната камера и газоходите с вентилаторите(въздушни и димни) при осигурена пълна проходимост по газовъздушния тракт за време не по-малко от 10 min.
(2) При разпалване на котел от горещо състояние под налягане в пароводния тракт вентилирането се извършва не повече от 15 min преди запалването на горелка.
Чл. 395. Преди всяко разпалване на котел, работещ на газ, се извършва проверка за газова плътност, а след основен или среден ремонт задължително се опресоват газопроводите с въздух и се проверява херметичността на спирателната арматура преди горелките.
Чл. 396. Котел се разпалва с включени в работа димен и въздушен вентилатор или само въздушен за котли, работещи без димен вентилатор.
Чл. 397. В процеса на разпалването на котела се контролира нивото на водата в барабана и се извършва продухване на нивопоказващите средства съгласно вътрешна инструкция.
Чл. 398. Котел при различни топлинни състояния се разпалва съгласно инструкцията на производителя и извършените изпитвания при пускови режими.
Чл. 399. В режим на разпалване на котел от студено състояние след основен ремонт или реконструкция задължително се проверяват всички репери за топлинно разширение, а във всички останали случаи най-малко един път годишно
Чл. 400. (1) При всяко пускане и спиране на котел задължително се контролира температурният режим на барабана му.
(2) Скоростта на загряване и охлаждане и температурната разлика между горната и долната образуваща на барабана се указват с вътрешна инструкция.
Чл. 401. (1) Котел се включва в паралел към общ паропровод след дрениране и подгряване на съединителния паропровод.
(2) Налягането на парата след котела при включването се изравнява с налягането в общия паропровод.
Чл. 402. (1) За работата на всеки котел се изготвя режимна карта, съставена на базата на изпитвания и инструкцията за експлоатация.
(2) При реконструкция на котел или при промяна на вида, марката и качеството на горивото се изготвя нова режимна карта.
Чл. 403. В работен режим на котела се извършва постоянен контрол на температурата на парата във всяка степен и всеки поток на паропрегревателите, както и на нивото на водата, в определените горна и долна граница.
Чл. 404. Нагревните повърхности на котела по газова страна се поддържат в експлоатационно чисто състояние.
Чл. 405. (1) Парните котли, в които като основно гориво се използва мазут със съдържание на сяра по-високо от 0,5%, в диапазона на регулиране на товара работят с коефициент на излишък на въздуха на изхода на пещта не по-висок от 1,03.
(2) Водогрейните котли работят с коефициент на излишък на въздуха не по-висок от 1,10.
Чл. 406. При експлоатацията на мазутни горелки не се допуска:
1. работа с ненастроени горелки;
2. работа на горелките без осигурено подаване на въздух, а на паромазутните горелки и гарантирано подаване на пара;
3. попадане на мазут в паропроводите за продухване на горелките.
Чл. 407. Въздухът, постъпващ във въздухоподгревателите на котлите за течно и твърдо гориво, задължително се подгрява. Температурата на подгряване се определя в зависимост от вида на горивото и се отбелязва във вътрешната инструкция.
Чл. 408. (1) Проби на летящата пепел се вземат от всеки котел, изгарящ твърдо гориво в прахообразно състояние, когато загубите на топлина от механична непълнота на изгаряне са по-големи от 0,5%.
(2) Пробите по ал. 1 се вземат най-малко веднъж на смяна - за черни и антрацитни въглища, и най-малко веднъж на денонощие за другите видове въглища.
Чл. 409. (1) Пещната камера и целият газов тракт на котела се поддържат уплътнени.
(2) Пропуските на въздух се контролират съгласно вътрешна инструкция.
Чл. 410. При извеждане на котел от работа в дългосрочен резерв или за ремонт се извършва консервация на нагревните повърхности срещу корозия.
Чл. 411. Забранява се ускоряване на охлаждането на спрян от работа котел чрез запълване със захранваща вода с последващо дрениране.
Чл. 412. При температура на въздуха в котелното помещение под 0 °C се вземат мерки за поддържане на положителни температури на въздуха, вътре в неработещ котел и на всички места, където има опасност от замръзване.
Чл. 413. Режимът на спиране на котел за извеждане в резерв или ремонт се извършва по вътрешна инструкция, като за котлите с естествена циркулация се контролира температурната разлика между горната и долната образуваща на барабана.
Чл. 414. Дренирането на спрян котел с естествена циркулация се разрешава след спадане на налягането в него до атмосферното, а при наличие на валцовъчни съединения - при температура на водата не по-висока от 80°С.
Чл. 415. При спрян котел дежурният оператор осъществява контрол над него до пълното понижаване на налягането и снемане на напрежението от електродвигателите на въртящите се механизми.
Чл. 416. За котли, работещи на твърдо или газообразно гориво, когато за разпалващо или за резервно гориво се използва мазут, схемата на мазутното стопанство и мазутопроводите се поддържат в състояние на готовност за незабавно подаване на мазут.
Чл. 417. Не се допуска работа на мазутопровод или газопровод, от който изтича гориво и има опасност от пожар.
Чл. 418. (1) Котелът се спира незабавно чрез задействане на защитите или ръчно в случаите на:
1. недопустимо повишаване или понижаване на нивото на водата в барабана или при повреда на всички прибори за контрол на нивото в барабана;
2. бързо понижаване на нивото на водата в барабана независимо от засиленото подаване на вода към котела;
3. повреждане на всички разходомери за питателна вода на правотоков водогреен котел или прекратяване на захранването на който и да е поток на правотоковия котел за повече от 30 s;
4. спиране на всички питателни помпи;
5. недопустимо повишаване на налягането в пароводния тракт;
6. незадействане на 50% и повече от предпазните клапани или на други заменящи ги устройства;
7. прекъсване функционирането на всички манометри, показващи налягането в котела или в тръбопроводите;
8. недопустимо повишаване или понижаване на налягането по тракта на правотоковия котел до разделителната арматура;
9. недопустимо понижаване на налягането в тракта на водогрейния котел за повече от 10 s;
10. скъсване на тръба от пароводния тракт или откриване на пукнатини в основните елементи на котела (барабан, колектори, тръбопроводи, арматура);
11. изгасване на факела в котела;
12. недопустимо понижаване на налягането на газа или мазута след регулиращия клапан при работа на газ или мазут;
13. изключване на всички димни или въздушни вентилатори и всички регенеративни въздухоподгреватели;
14. взрив в пещта, взрив или пожар в газоходите или пепелоулавящите устройства, нагряване до червено на носещите греди на конструкцията на котела, разрушаване на изолацията и други случаи, водещи до повреди на съоръженията и застрашаване на живота на хора;
15. спиране на разхода на пара през междинния паропрегревател;
16. намаляване на разхода на вода през водогрейния котел под минимално допустимия за повече от 10 s;
17. повишаване на температурата на водата на изхода на водогрейния котел над допустимата;
18. възникване на пожар, застрашаващ персонала, съоръженията или системата за дистанционно управление, включена в защитите на котела;
19. отпадане на напрежението на устройствата за дистанционно и автоматично управление или на всички измервателни средства;
20. скъсване на мазутопровод или газопровод в района на котела.
(2) При работа на котел на газ освен в случаите по ал. 1, котелът се спира и в предвидените в инструкция за безопасна експлоатация на газовото стопанство случаи.
Чл. 419. Котелът се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на мрежата в следните случаи:
1. поява на малки пропуски на пара и вода по елементите на пароводния тракт, тръбите на нагревните повърхности, захранващите тръбопроводи, фланцови и валцувани съединения, колектори и др.;
2. недопустимо повишаване на температурата на метала на нагревните повърхности, ако то не се прекратява с промени в режима на работа на котела;
3. повреда на всички дистанционни показатели за нивото на водата в барабана;
4. рязко влошаване на качествата на захранващата вода спрямо установените норми;
5. прекъсване работата на пепелоулавящите устройства на котела;
6. неизправност на отделни защити, измервателни прибори или дистанционни и автоматични управления.
Глава двадесет и втора.
ПАРОТУРБИННИ УРЕДБИ
Чл. 420. Паротурбинните уредби се експлоатират по изискванията на тази глава, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност.
Чл. 421. Експлоатацията на паротурбинните уредби се извършва при:
1. осигуряване на непрекъснатост в работата на основните и спомагателните съоръжения;
2. готовност за натоварване до номиналните електрически и топлинни товари;
3. спазване на енергийните показатели за икономичност на основните и спомагателните съоръжения.
Чл. 422. Системата за регулиране на парната турбина осигурява:
1. устойчиво поддържане на зададения електрически и топлинен товар, както и плавното му изменение при въздействие върху механизмите за управление на турбината;
2. устойчиво поддържане на номиналната честота на въртене на ротора на турбината на празен ход (без включване на генератора в паралел) и плавното й променяне в границите на работния диапазон на механизма за управление на турбината;
3. задържане честотата на въртене на ротора на турбината под тази, на която е настроен автоматът за безопасност, при внезапно разтоварване на генератора от пълен до нулев електрически товар, включително при изключване от паралел, когато турбината работи с максимален разход и при номинални параметри на парата.
Чл. 423. (1) Системата за автоматично регулиране на парната турбина поддържа стабилност на параметрите на регулиране в границите:
1. степен на неравномерност на регулиране на честотата на въртене на ротора - 4,5 ±0,5%;
2. местна степен на неравномерност на честотата на въртене при всички товари - не по-ниска от 2,5%, а при товари до 15% не по-висока от 10%;
3. степен на нечувствителност на честотата на въртене на ротора - не по-висока от 0,3%;
4. степен на нечувствителност на регулиране налягането на парата в регулируемите пароотнемания (пароотбори) и на изхода на противоналегателните турбини:
а) при налягане/противоналягане по-ниско от 250 kРа - не повече от 5 kРа;
б) при налягане/противоналягане равно или по-високо от 250 kРа - не повече от 2%.
(2) Степента на неравномерност при регулиране на налягането на парата в регулируемите пароотнемания и на изхода на противоналегателните турбини се съобразява с изискванията на потребителите без предизвикване задействането на предпазните клапани.
Чл. 424. (1) Автоматът за безопасност се задейства при повишаване честотата на въртене на ротора на турбината с 10 - 12% над номиналната честота на въртене или до честотата, разрешена от производителя.
(2) При задействане на автомата за безопасност се затварят:
1. стопорните и регулиращите (или стопорно-регулиращите) клапани на свежа пара и на парата от междинния паропрегревател;
2. стопорните (отсекателните), регулиращите и обратните клапани, както и регулиращите диафрагми и клапите на пароотнеманията;
3. отсекателните клапани на паропроводните връзки с външни пароизточници.
Чл. 425. Проверките и изпитванията на системата за регулиране и защита на турбината от повишаване на честотата на въртене се извършват съгласно инструкциите на завода производител.
Чл. 426. Системата за защита на турбината от повишаване честотата на въртене на ротора се изпитва с реално повишаване на честотата на въртене, ако няма специални указания от завода производител, в следните случаи;
1. след основен ремонт на турбината;
2. преди изпитване на системата за регулиране, с изключване на генератора от паралел (хвърляне на товара);
3. след разглобяване на автомата за безопасност;
4. след едномесечен престой на турбината;
5. след разглобяване на системата за регулиране или на нейни възли;
6. не по-рядко от веднъж на четири месеца.
Чл. 427. (1) Стопорните и регулиращите клапани на турбината се поддържат плътни.
(2) Плътността на клапаните по ал. 1 се проверява с отделно изпитване за всяка група клапани, като честотата на въртене на ротора на турбината се ограничава до 50% от синхронната при номинални параметри на парата пред проверяваната група клапани.
(3) Не се допуска развъртане на ротора на турбината при затворени стопорни и регулиращи клапани и номинални параметри на свежата пара и вакуума.
(4) Проверката на плътността на клапаните се извършва най-малко веднъж в годината, както и в случаите:
1. преди изпитване на автомата за безопасност с повишаване на честотата на въртене на ротора на турбината;
2. преди и след основен ремонт на турбината;
3. при установяване на пропуски през клапаните в режимите на пускане или спиране на турбината.
Чл. 428. (1) Плътността на обратните клапани на регулируемите пароотнемания и действието на техните предпазни клапани се проверяват преди всяко изпитване на турбината с хвърляне на товара и изключване на генератора от паралел.
(2) Плътността на обратните клапани на всички пароотнемания се проверява преди всяко пускане и спиране на турбината, а при продължителна работа - не по-рядко от един път на 4 месеца.
(3) Забранява се работата на турбината с включено пароотнемане, на което обратният клапан е неизправен.
Чл. 429. Стопорните и регулиращите клапани на свежата пара и на парата след междинния прегрев, стопорните (отсекателните) и регулиращите клапани (диафрагмите) на пароотнеманията и отсекателните клапани на паропроводните връзки с външни източници на пара се раздвижват, както следва:
1. на пълен ход - преди пускане на турбината и в случаите, предвидени в инструкцията за експлоатация на турбината, като се контролират плавността на хода и налягането на клапана;
2. на част от пълния ход - ежедневно по време на работа на турбината, ако конструкцията на клапана позволява това.
Чл. 430. Статичната характеристика на регулиране и времето за затваряне на стопорните и защитните клапани се определят преди и след основен ремонт на турбината или на основните възли на системите за регулиране и пароразпределение.
Чл. 431. (1) Системата за регулиране на турбината с хвърляне на товара, съответстващ на максималния разход на пара и изключването на генератора от паралел, се изпитва:
1. при реконструкция с изменение на динамичната характеристика на турбоагрегата или на статичната и динамичната характеристика на регулиращата система;
2. след основен ремонт.
(2) Изпитването по ал. 1 на турбини, снабдени с електрохидравлични преобразуватели, се допуска без изключване на генератора от паралел само със затваряне на регулиращите клапани.
Чл. 432. При откриване на различия на характеристиките на регулиране и защита от нормативните турбината се спира, докато не бъдат открити и отстранени причините за това.
Чл. 433. Работа на турбината с въведен ограничител на мощност се допуска временно при спазване на вътрешната инструкция и с разрешение на ръководителя на експлоатацията в електроцентралата. В този случай максималният допустим товар на турбината е най-малко с 5% под ограничителната стойност.
Чл. 434. За маслената система на турбината се поставят изискванията за сигурна работа при всички режими на турбоагрегата, поддържане на качеството на маслото и температурния режим в нормите и без замърсяване на системата за охлаждане и околната среда.
Чл. 435. (1) Резервните, аварийните маслени помпи и устройствата за автоматичното им включване се проверяват с включване в работа два пъти месечно - при работещ турбоагрегат и преди всяко негово пускане и спиране.
(2) На турбини, чиито работни и резервни маслени помпи за мазане на лагерите имат индивидуални електрозадвижвания, проверка за автоматично включване на резервата преди спиране не се извършва.
Чл. 436. Спирателната арматура, поставена на линиите на системите за смазване, регулиране и уплътнение на вала на генератора, се пломбира в работното й положение.
Чл. 437. (1) Кондензационната уредба на турбината се поддържа в състояние, което осигурява оптимален вакуум и качество на основния кондензат при всички режими на работа.
(2) Контролът за работата на кондензационната уредба и сроковете за проверка се определят с вътрешна инструкция в зависимост от условията на експлоатация.
Чл. 438. (1) Системите за регенерация на турбината осигуряват нормативните стойности на температурата на питателната вода (кондензата) във всеки подгревател, в съответствие с налягането на греещата пара и поддържането на температурния напор.
(2) Температурният напор се проверява ежемесечно и след всеки ремонт на регенеративните подгреватели.
Чл. 439. (1) Не се допуска експлоатация на подгреватели високо налягане без или с неизправни елементи на техните защити и регулатори на ниво.
(2) При наличие на групова обходна линия (байпас) се забранява работата на цялата група подгреватели, ако има неизправна защита или един от подгревателите е изключен по пара.
Чл. 440. (1) Преди пускане на турбината от студено състояние, след ремонт или повече от три денонощия в резерв се проверяват изправността и готовността на основните и спомагателните съоръжения, средствата за измерване и технологична защита, блокировките, дистанционното и автоматичното управление, оперативните връзки.
(2) При пускане на турбината от топло състояние защитите и блокировките се настройват съгласно изискванията на производителя.
(3) Пускането на турбина се ръководи от началник-смяната или старши машиниста, а след основен или среден ремонт - от началника на цеха или негов заместник.
Чл. 441. (1) Изпитването на конвенционална система за регулиране на турбината с рязко хвърляне на товар, съответстващ на максималния разход на пара, се извършва с изключване на генератора от мрежата:
1. при приемане на турбината в експлоатация;
2. след реконструкция, изменяща динамичната характеристика на турбоагрегата или статичната и динамичната характеристика на регулиращата система.
(2) Изпитванията на парни турбини, снабдени с електрохидравлични преобразуватели на хидравличната регулираща система, се разрешават с мигновено хвърляне на товара при затваряне само на регулиращите клапани без изключване на генератора от мрежата.
Чл. 442. Забранява се пускането на турбината в случаите на:
1. отклонение на контролните показатели за топлинното и механичното състояние на турбината извън границите на допустимите стойности, разрешени от производителя;
2. неизправност на защита, която действа за спиране на турбината;
3. неизправност на системите за регулиране и пароразпределение, която може да увеличи честотата на въртенето на турбината над допустимите стойности;
4. неизправност на една от маслените помпи на системите за смазване, регулиране и уплътняване вала на генератора или на устройствата за автоматичното им включване;
5. отклонение на качеството на маслото и температурата му от нормите;
6. отклонение на качествените показатели на свежа пара от стойностите, посочени в глава двадесет и шеста.
Чл. 443. (1) Забранява се при спряна турбина без включено валопревъртащо устройство:
1. подаването на пара към лабиринтните уплътнения на турбината;
2. изхвърлянето на пара или гореща вода в кондензатора;
3. подаването на пара за подгряване на турбината.
(2) Подаването на пара в турбината за пускане и изхвърлянето в кондензатора на пара или вода от котлите се извършват при налягане в кондензатора не по-високо от 60 kРа, ако друго не е посочено от производителя.
(3) В турбина, която няма валопревъртащо устройство, пара се подава съгласно вътрешна инструкция.
Чл. 444. (1) Не се разрешава експлоатация на турбоагрегат (турбина-генератор) с вибрационна скорост на лагерите по-голяма от 4,5 mm/s (ефективна стойност).
(2) Допуска се работа на турбоагрегат с вибрационна скорост между 4,5 и 7,1 mm/s, ако не се наблюдава тенденция към нарастване, но не повече от 30 денонощия.
(3) Забранява се работата на турбоагрегат повече от 7 денонощия, когато вибрационната скорост е по-голяма 7,1 mm/s.
(4) При достигане на вибрационна скорост 11,2 mm/s турбоагрегатът се изключва без забавяне.
Чл. 445. (1) Турбоагрегатът се спира незабавно, когато при установен режим на работа внезапно и едновременно се получат:
1. изменение на вибрациите на двата лагера на един от роторите;
2. изменение на вибрациите на два съседни лагера;
3. изменение на двете компоненти на вибрацията на един от лагерите с 1 mm/s и повече от предишното им ниво.
(2) Допуска се работа на турбоагрегата в продължение до 3 денонощия при плавно нарастване с 2 mm/s на една компонента на вибрацията на един от лагерите.
Чл. 446. Не се допуска експлоатация на турбоагрегата при появата на нискочестотни вибрации, по-високи от 1 mm/s.
Чл. 447. Периодично, най-малко веднъж в месеца, се извършва оценка на засоляването на проточната част на турбината чрез измерване на налягането в контролните степени.
Чл. 448. Експлоатацията на паротурбинните уредби по схеми и режими, различни от предвидените в техническите условия на доставката им, се съгласува със завода производител.
Чл. 449. (1) Турбината се спира незабавно и генераторът се изключва от паралел от действието на защити или ръчно от персонала в случаите на:
1. увеличаване честотата на въртене на ротора над тази, за която е настроен автоматът за безопасност;
2. недопустимо осево преместване на ротора;
3. недопустимо изменение на положението на роторите относно цилиндрите;
4. намаляване налягането на маслото под допустимото в системата на мазане на лагерите;
5. намаляване нивото на маслото в масления резервоар под допустимото;
6. недопустимо повишаване на температурата на маслото на изхода от лагер, сегмент на аксиалния лагер или лагерна черупка от уплътнението на вала на генератора;
7. запалване на маслото или водорода от уплътняващите лагери на генератора;
8. недопустима разлика в наляганията на маслото и водорода в системата на уплътнението на вала на генератора;
9. недопустимо ниско ниво на маслото в демпферния резервоар на маслената система на уплътнението на вала на генератора;
10. изключване на всички маслени помпи в системата за уплътняване вала на генератора (при система без инжектор);
11. изключване на генератора поради вътрешна повреда;
12. недопустимо понижаване на вакуума в кондензатора;
13. недопустими разлики в наляганията на последната степен на турбини с противоналягане;
14. недопустимо повишаване на вибрациите на турбоагрегата;
15. поява на необичайни шумове и звуци от триене на метал вътре в турбината или генератора;
16. поява на искри или дим от лагерите и крайните уплътнения на турбината или генератора;
17. недопустимо понижаване на температурата на свежата пара или на парата след междинния прегрев;
18. поява на водни удари в паропроводите за свежа пара, в междинния прегрев или в турбината;
19. разкъсване или опасни пукнатини в маслопроводи, тръбопроводи на пароводния тракт и на възлите на пароразпределението;
20. прекратяване протичането на охлаждащата вода през статорната намотка на генератора;
21. недопустимо намаляване на налягането в системата за регулиране на турбината;
22. отпадане на напрежението на устройствата за дистанционно и автоматично управление или на всички измервателни прибори;
23. други случаи, предвидени от завода производител или в проекта.
(2) Във вътрешната инструкция точно и ясно се указват недопустимите отклонения на стойностите на контролираните величини на паротурбинната уредба.
Чл. 450. Турбината се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на електрическата мрежа в случаите на:
1. засядане на стопорен клапан на свежата пара или на парата след междинния прегрев;
2. засядане на регулиращи клапани или скъсване на техните вретена, засядане на регулиращи диафрагми или обратни клапани на пароотнеманията;
3. неизправности в регулиращата система;
4. нарушаване на нормалната работа на спомагателните съоръжения и на връзките между отделните съоръжения на паротурбинната инсталация, ако е невъзможно отстраняването на неизправностите без спиране;
5. повишаване на вибрациите на лагерите на турбоагрегата над 7,1 mm/s;
6. откриване на неизправности в технологичните защити, които могат да предизвикат неочаквано спиране на съоръженията;
7. изтичане на масло от лагери, маслопроводи и арматури, което създава опасност от пожар;
8. рязко изменение на показателите на свежата пара;
9. откриване на опасни концентрации на водород в картерите на лагери, кожуси, токопроводи, маслени резервоари, а така също и недопустими пропуски на водород от корпуса на генератора;
10. изтичане на пара и вода от тръбопроводи и оборудване.
Чл. 451. За всяка турбина се измерва и установява времето на спиране въртенето на ротора при нормален вакуум и при принудително понижаване на вакуума. При настъпили промени във времето в следващите спирания се установява причината и се вземат мерки за нейното отстраняване.
Чл. 452. При престой на турбината за продължително време се предприемат мерки срещу корозия на метала или се извършва консервация съгласно вътрешна инструкция.
Чл. 453. Не се разрешават провеждането на реконструкции и модернизации на турбините без съгласуване със завода производител.
Чл. 454. Топлинни изпитвания на турбините са провеждат периодично в процеса на експлоатация за потвърждаване на съответствието с нормативните характеристики, но не по-рядко от един път на 3 години.
Глава двадесет и трета.
ГАЗОТУРБИННИ УРЕДБИ. САМОСТОЯТЕЛНИ И РАБОТЕЩИ В ПАРОГАЗОВИ УРЕДБИ
Чл. 455. Газотурбинните уредби (ГТУ) се експлоатират по изискванията на тази глава, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност.
Чл. 456. При експлоатация на ГТУ се осигуряват:
1. сигурна, безопасна, икономична работа на основните и спомагателните съоръжения;
2. поддържане на зададените параметри, съответстващи на режимите на работа и техническите условия на доставката на съоръженията;
3. чистота на проходната част на компресорите, турбините и топлообменните апарати;
4. опазване на околната среда.
Чл. 457. (1) Системата за регулиране на ГТУ осигурява:
1. устойчиво поддържане на зададения електрически товар с възможност за плавното му изменение;
2. устойчиво поддържане на номиналната честота на въртене на ротора на турбината на празен ход без включен генератор в паралел;
3. нормално и безопасно пускане и спиране на ГТУ, както и спиране при аварийни ситуации;
4. задържане честотата на въртене на ротора на турбината под тази, на която е настроен автоматът за безопасност, при внезапно разтоварване на генератора, от пълен до нулев електрически товар и изключване от паралел;
5. поддържане зададената стойност на температурата на газа пред турбината без допускане сработване на защитата, при нечувствителност на системата за ограничаване на температурата на газовете не повече от 10°С.
(2) Степента на статична неравномерност на регулиране честотата на въртене на вала на генератора се поддържа в границата 4 - 5% от номиналната честота.
(3) Минималната местна степен на статична неравномерност не може да е по-ниска от 2%, а степента на нечувствителност при всички товари - по-висока от 0,2% от номиналната честота на въртене.
Чл. 458. Автоматът за безопасност се задейства при повишаване честотата на въртене на ротора на турбината с 10 - 12% над номиналната или до честотата, разрешена от производителя.
Чл. 459. Устройствата за защита от недопустимо повишаване на температурата на газовете след всяка горивна степен се настройват за температури, указани в техническите условия на ГТУ.
Чл. 460. Системата за пречистване на въздуха за компресорите на ГТУ осигурява въздух с необходимата степен на очистване, определена от производителя. Въздушните филтри се преглеждат и почистват съгласно изискванията на производителя.
Чл. 461. Не се допуска обледяване на въздушните филтри и проходната част на компресорите. При опасност от обледяване се включват предвидените срещу това устройства.
Чл. 462. Излизащите от ГТУ газове се контролират по съдържанието на въглероден окис, въглероден двуокис, азотни окиси, кислород и метан.
Чл. 463. (1) Стопорните и регулиращите клапани за гориво на ГТУ се поддържат плътни.
(2) Клапаните се раздвижват на пълен ход преди всяко пускане и частично - ежедневно в работа, ако това е предвидено в инструкцията на ГТУ.
(3) Плътността на клапаните се проверява след ремонт и преди всяко пускане на ГТУ.
Чл. 464. Спирателната арматура, поставена на линиите на системите за мазане, регулиране и за уплътнение на вала на генератора, се пломбира в работно положение.
Чл. 465. Не се допуска работа на ГТУ в двигателен режим на генератора.
Чл. 466. (1) Пускане, синхронизиране и включване в паралел на ГТУ от всяко топлинно състояние се извършват автоматично.
(2) Плановото спиране на ГТУ се извършва автоматично по зададена програма.
Чл. 467. Пускането на ГТУ се ръководи от началника на смяната, а след основен и среден ремонт - от лице, назначено от ръководителя на енергийния обект.
Чл. 468. (1) Преди пускане на ГТУ след ремонт или след престой, по-дълъг от 3 денонощия, се проверяват:
1. изправността и готовността за включване на системите за технологична защита и автоматика;
2. блокировките на спомагателните съоръжения;
3. маслената система;
4. средствата за измерване;
5. средствата за оперативна връзка.
(2) Откритите неизправности по ал. 1 се отстраняват незабавно.
Чл. 469. (1) Забранява се пускането на ГТУ в случаите на:
1. неизправност на която и да е защита;
2. дефекти в регулиращата система, които могат да предизвикат повишаване на температурата на газовете над допустимата или повишаване на честотата на въртене на турбината над допустимата;
3. неизправност на една от маслените помпи или на системата за управлението им;
4. отклонение на показателите за качество на горивото/маслото от нормираните;
5. отклонение на налягането или температурата на горивото/маслото от допустимите стойности;
6. отклонение на контролните показатели за топлинното или механичното състояние на ГТУ от допустимите стойности.
(2) Пускането на ГТУ след аварийно спиране не се разрешава, когато причините за това не са отстранени.
Чл. 470. (1) На ГТУ се извършва вентилиране на горивния тракт в случаите:
1. при пускане преди запалване на горивото в горивната камера;
2. след всеки неуспешен опит за пускане;
3. след нормално спиране на ГТУ.
(2) Продължителността и средствата за вентилиране (въздух, инертни газове) се определят в експлоатационната инструкция в зависимост от компановката на тракта, вида на горивото и типа на ГТУ. При работа на течно гориво вентилирането е за време не по-малко от 4 min, а на газообразно гориво - 10 min.
Чл. 471. Пускането на ГТУ се прекратява незабавно от действието на защитите или от персонала в случаите на:
1. нарушаване на установения ред на пусковите операции;
2. повишаване температурата на газовете над допустимата по програмата на пуска;
3. повишаване натоварването на пусковото устройство над допустимото;
4. понижаване честотата на въртене на ротора извън предвиденото след изключване на пусковото устройство;
5. преминаване на компресорите на ГТУ в автоколебателен режим.
Чл. 472. Газотурбинната уредба незабавно се изключва от действието на защитите или от персонала в случаите на:
1. повишаване температурата на газовете в характерни сечения на турбината над допустимата;
2. повишаване честотата на въртене на вала над допустимата;
3. появяване на пукнатини или разкъсвания на тръбопроводите за гориво или масло;
4. недопустимо осово преместване и недопустими относителни премествания на роторите на компресорите и турбините;
5. спадане налягането на маслото в системата за смазване на лагерите и на нивото в масления резервоар под допустимото;
6. недопустимо повишаване на температурата на маслото на изхода от лагер или сегмент на аксиалния лагер;
7. появяване на необичайни шумове и звуци от триене на метал в турбината и апаратите на ГТУ;
8. повишаване на вибрациите на лагерите над допустимите;
9. появяване на искри или дим от лагерите или крайните уплътнения на турбините или генератора;
10. запалване на масло или гориво, без да е възможно загасяване с наличните противопожарни средства;
11. появяване на локални взривове в горивните камери или газоходите;
12. загасване на факела в горивната камера при недопустимо налягане на горивото;
13. отпадане на захранващото напрежение на устройствата за регулиране и автоматизация или на всички измервателни прибори;
14. изключване на турбогенератора поради вътрешни повреди;
15. преминаване на компресорите в автоколебателен режим или недопустимо приближаване към него;
16. недопустимо изменение на налягането на въздуха след компресорите;
17. други случаи, предвидени от производителя на съоръжението.
Чл. 473. Газотурбинната уредба се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на електрическата мрежа в случаите на:
1. нарушаване нормалния режим на експлоатация, задействала е предупредителната сигнализация и нарушенията не могат да се отстранят без спиране;
2. засядане на стопорни, регулиращи и противоавтоколебателни клапани;
3. повишаване температурата на корпуса на турбината, горивните камери и свързващите тръбопроводи над допустимата и не е възможно да се понижи с изменение на товара на ГТУ;
4. разлики в измерваните температури на газовете над допустимите;
5. повишаване температурата на въздуха пред компресорите високо налягане над допустимата;
6. неизправност на защита или на измервателни прибори.
Чл. 474. Системите за регулиране и защита на ГТУ от повишаване честотата на въртене се проверяват и изпитват съгласно инструкцията на производителя.
Чл. 475. Защитата от превишена температура на газовете в турбината се проверява най-малко веднъж на 4 месеца.
Чл. 476. Системата за регулиране на ГТУ с хвърляне на товара, съответстващ на максималния разход на гориво, и изключването на генератора от паралел се изпитват в случаите след:
1. извършена реконструкция с изменение на динамичните характеристики на ГТУ или статичната и динамичната характеристика на регулиращата система;
2. появяване на съществени изменения на статичните и динамичните характеристики на регулирането в процеса на експлоатация или след ремонт.
Чл. 477. (1) Газотурбинните уредби, които не работят постоянно, се поддържат в постоянна готовност за пускане.
(2) Проверка на готовността за пускане, както и контролни автоматични пускания с натоварване се извършват ежемесечно.
Чл. 478. Ефективната стойност на вибрационната скорост на лагерите на турбината, компресорите, турбогенератора и възбудителката съответства на посочената в чл. 444.
Чл. 479. След изключване на ГТУ за всеки вал се измерва времето на спиране въртенето на ротор. При настъпване на промени във времето в следващите спирания се установява причината и се предприемат мерки за отстраняването й.
Чл. 480. (1) При извеждане на ГТУ в продължителен резерв се предприемат мерки срещу корозия на метала и при необходимост се извършва консервация.
(2) Възлите, подлежащи на консервация, и технологията на консервация се определят с техническите условия при доставката на ГТУ.
Чл. 481. (1) При експлоатацията на ГТУ се извършва техническо обслужване и диагностика съобразно режимите и продължителността на работа, броя на пусканията, използваното гориво и състоянието на съоръженията.
(2) Сроковете, обемът и видът на работите по ал. 1 се определят с вътрешна инструкция на енергийния обект.
Глава двадесет и четвърта.
ЕНЕРГИЙНИ БЛОКОВИ УРЕДБИ
Чл. 482. Техническата експлоатацията на енергийни блокови уредби (блокови уредби) в ТЕЦ се извършва при спазване изискванията на тази глава, глави двадесет и първа, двадесет и втора, двадесет и трета и тези на производителя.
Чл. 483. Участието на блоковите уредби в покриването на товаровия график се осигурява посредством промяна на натоварването на енергийния блок в регулируемия диапазон и при необходимост до техническия минимум, поставянето му в резерв и пускането от различно топлинно състояние.
Чл. 484. Границите на регулируемия диапазон и на техническия минимум на натоварване на блоковата уредба се записват в местната инструкция и са на разположение на оператора на електрическата мрежа.
Чл. 485. При натоварване на енергийния блок на долната граница на регулируемия диапазон или на техническия минимум, понижаването на температурата на свежата пара и на междинно прегрятата пара е не по-голямо от зададеното от производителя.
Чл. 486. Максималната скорост на изменение на товара на енергийния блок в регулируемия диапазон се определя съгласно нормите за работа в електроенергийната система и от ограниченията за съоръженията.
Чл. 487. При спиране на блоковите уредби в резерв за денонощието не се извършват:
1. разхлаждане на съоръженията;
2. задържане на пара в системата за междинно прегряване;
3. изхвърляне на кондензат от паропрегревателните повърхности в горещите парни колектори на барабанни и правотокови котли, снабдени с пълнопоточни сепаратори.
Чл. 488. Съоръженията, пусковите схеми, арматурата, разпалващото и водното стопанство на енергийните блокове се поддържат в състояние и готовност за пускане от всяко топлинно състояние и с минимална продължителност на време.
Чл. 489. Забранява се пускането на енергиен блок в случаите:
1. наличие на условия, които забраняват пускането на основните съоръжения (котел-турбина) съгласно наредбата;
2. неизправност на технологична защита за спиране на съоръжение от уредбата;
3. неизправност на устройствата за дистанционно управление на оперативните регулиращи органи и на арматурата, използвана при аварийни ситуации;
4. неизправност на блоковата уредба за обезсоляване;
5. повреда на опори и пружинни окачвания на тръбопроводи.
Чл. 490. (1) Не се допуска работата на енергиен блок с включени регулатори на налягане пред турбината, които действат на регулиращите й клапани, ако те не участват в системата за регулиране на честотата и мощността в енергийната система.
(2) При неизправност или неустойчива работа на енергийния блок се допуска временно, с разрешение на оператора на електрическата мрежа, работа с включени регулатори по ал. 1.
Чл. 491. В случай на "хвърляне" на товара на турбина и незадействане на системата за автоматично регулиране на честотата и мощността на енергийния блок персоналът незабавно променя товара на котела в границите на регулируемия диапазон и възстановява налягането на свежата пара на изхода.
Чл. 492. Енергийният блок се спира незабавно от действието на защитите или персонала в случаите на:
1. спиране на котел или двата котела (дубъл блок) - в случаите по чл. 418;
2. изключване на турбината, свързано с нейното повреждане, или опасни нарушения на режима на работа, посочени в глава двадесет и втора;
3. изключване на генератора или трансформатора на блока поради вътрешни повреди;
4. изключване на всички питателни помпи;
5. поява на надлъжни пукнатини или разкъсване на питателния тръбопровод, паропровода или корпуса на деаератора;
6. загуба на напрежение на устройствата за дистанционно и автоматично управление или на всички измервателни прибори за контрол;
7. възникване на пожар, застрашаващ персонала, съоръженията или веригите за дистанционно управление на арматурата, която участва в схемите на защитите.
Чл. 493. (1) Не се разрешават промени в проектните пускови схеми на енергийните блокове, приети в редовна експлоатация, без доказана необходимост.
(2) Допуска се промяна на схемите по ал. 1 за повишаване на сигурността и качеството на работата, само след съгласуване с производителя.
(3) Пускането на енергийния блок се ръководи от дежурния инженер, а след основен или среден ремонт - от главния инженер или заместника му по експлоатация.
Глава двадесет и пета.
СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ
Чл. 494. Системите за управление на технологичните процеси на всички нива се поддържат в състояние и готовност за осигуряването на:
1. контрол на технологичните процеси и параметри;
2. автоматично регулиране на технологичните процеси;
3. автоматична защита на енергийните съоръжения;
4. технологична и аварийна сигнализация;
5. дистанционно управление на регулиращата и основната спирателна арматура.
Чл. 495. При нормална работа на технологичните съоръжения се поддържат постоянно включени в действие:
1. средствата за измерване на технологичните параметри;
2. средствата и системите за обработване и визуализация на информацията;
3. системите за автоматично регулиране;
4. технологичните защити и сигнализации;
5. функционално-груповото и дистанционното управление;
6. системите за диагностика.
Чл. 496. Състоянието и настройката на системите за автоматично регулиране на технологичните процеси осигуряват оптимални режими на икономична работа на съоръженията, а тези на технологичните защити - сигурността на съоръженията.
Чл. 497. Системите за измерване, автоматично регулиране, дистанционно управление и защита на процесите в енергийните обекти се въвеждат при спазване на изискванията на производителите на основните съоръжения. В процеса на експлоатацията те се усъвършенстват и обновяват.
Чл. 498. При обслужване на средствата за измерване и на системите за управление и защита се осигурява:
1. поддържането им в изправно състояние и готовност за работа;
2. осъществяване на програмите за модернизация и за повишаване на ефективността;
3. необходимият запас от резервни уреди, части и материали.
Чл. 499. Системите за автоматично включване на резервното захранване се поддържат в постоянна готовност, като периодично се проверяват по график, утвърден от ръководителя на енергийния обект.
Чл. 500. (1) На местата, където са разположени средствата за измерване и автоматизация, не се допускат отклонения на параметрите на околната среда (температура, влажност, вибрации, запрашеност, напрегнатост на външни електрически и магнитни полета), по-големи от допустимите.
(2) В технологичните командни зали и местата, където са инсталирани шкафовете на системите за управление и защити, температурата на въздуха се поддържа не по-висока от 30°С, а относителната му влажност - не повече от 75%.
Чл. 501. (1) На всички табла, пултове, технически средства за измерване и автоматизация, кабели, импулсни линии, клемни кутии, клемореди и изпълнителни механизми се поставят трайни надписи за предназначението им и обозначения според технологичните схеми.
(2) На измервателните уреди се поставя маркировка или индикация за пределно допустимата стойност на измерваната величина, а на тези, включени в защитата - и стойността на задействането й.
Чл. 502. До първичните уреди, изпълнителните механизми и отборните устройства се осигурява свободен достъп за наблюдение и ремонт, а площадките за обслужване се обезопасяват.
Чл. 503. Местата на преминаване на импулсните и кабелните линии през стени и плочи, както и въводите им в таблата (шкафовете) в командната зала се уплътняват. Състоянието на уплътнението периодично се проверява, както и след извършването на ремонтни работи.
Чл. 504. (1) Не се допуска работа на импулсните линии с пропуски и без съпътстващи инсталации, осигуряващи нормална работа на линиите, при отрицателни температури на околната среда.
(2) Импулсните линии се продухват периодично в срокове, определени с вътрешна инструкция.
(3) Първичната спирателна арматура на отборните устройства осигурява възможност за сигурно изключване на импулсните линии при работа на основното съоръжение.
Чл. 505. (1) Спирателната арматура, използвана в системите с дистанционно управление, в процеса на експлоатацията се проверява за плътност.
(2) Плътността при затваряне се осигурява от сервомеханизмите без необходимост от ръчно дозатваряне.
(3) Регулиращата арматура се проверява в съответствие с разходните характеристики.
Чл. 506. (1) Не се допуска извеждането от работа на изправни технологични защити.
(2) Допуска се извеждане на защити от работа в случаите:
1. на преходни режими, когато е отбелязано в инструкцията за експлоатация на основното съоръжение;
2. при очевидна неизправност на защитата или получен сигнал за това;
3. за периодична проверка съгласно утвърден график;
4. при други случаи с разпореждане на ръководителя по експлоатацията.
(3) Извеждането на защитите се регистрира в оперативния дневник и в дневника за разпореждане.
Чл. 507. Извършването на ремонтни и други дейности във веригите на включени защити се забранява.
Чл. 508. (1) В енергийните обекти се изготвя карта (дневник) със стойностите за настройване на технологичните защити.
(2) Стойностите и времената на задействане на технологичните защити се определят в проектите и от производителите на защитаваните съоръжения.
(3) В случаите на реконструкция на технологичните съоръжения стойностите и времената на задействане на защитите се определят опитно.
(4) Устройствата на защитите след задаване стойността на задействане се осигуряват срещу непреднамерена промяна и се пломбират.
(5) Снемането на осигуровката и пломбата се разрешава само при изключена защита и след записване в оперативния дневник.
Чл. 509. (1) Технологичните защити се комплектуват с устройства за сигнализация и регистриране на първопричината за заработване, включени през цялото време на работа на защитаваното съоръжение.
(2) Всички случаи на заработване или незаработване на защитите се водят на отчет, а причините се анализират.
Чл. 510. (1) Автоматизираните системи за управление се въвеждат в експлоатация в състояние да поддържат зададения технологичен режим на съоръженията.
(2) Изключване на изправни системи и елементи от тях се допуска само в случаите, указани в експлоатационните инструкции на съоръженията.
Чл. 511. За всяка АСУ, въведена в експлоатация, се води досие с данни за параметрите на настройките и ползваните програмни продукти.
Глава двадесет и шеста.
ВОДОПОДГОТОВКА И ВОДОХИМИЧНИ РЕЖИМИ НА ТОПЛОЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРАЛИ И
ТОПЛОПРЕНОСНИТЕ МРЕЖИ
Раздел I. Общи разпоредби
Чл. 512. В ТЕЦ и топлопреносните мрежи се осъществява контрол и управление на всички химически и физикохимически процеси, протичащи в основните и спомагателните съоръжения, които работят с вода, пара, кондензат или техните повърхности са в контакт с тях.
Чл. 513. Водохимичният режим (ВХР) осигурява експлоатационна сигурност и икономична работа на съоръженията, като не се допуска образуване на отложения, шлам, биологични обраствания или протичане на корозия по тях от страна на топлоносителя или работния флуид (вода, пара, кондензат), както и замърсяване на околната среда.
Чл. 514. Водохимичният режим се управлява и контролира от специализирано звено в структурата на ТЕЦ и топлопреносното предприятие.
Чл. 515. (1) Водохимичният режим на съоръженията се задава с проекта. Той се настройва и коригира по време на пусковите и гаранционните изпитвания или при специализирани изследвания. На основание на резултатите от настройването и на действащата техническа нормативна уредба се съставя вътрешна експлоатационна инструкция по ВХР.
(2) При реконструкция на съоръжения за ВХР, намиращи се в експлоатация, се отчитат изискванията на тази глава.
Чл. 516. При експлоатацията на енергийните съоръжения не се допускат:
1. пускане, спиране и промени на параметрите на работа, които водят до изменение на ВХР и влошаване на показателите за качество на вода, пара и кондензат;
2. изменения в проектните схеми или конструкция на съоръженията, които нарушават работата на водоподготвителните или кондензатоочистващите инсталации, инсталациите за корекционна обработка на водата и на системите за технологичен контрол и управление, свързани с ВХР.
Чл. 517. (1) Инсталациите за очистване от отложения и инсталациите за консервация на съоръженията се поддържат постоянно в изправност и готовност за работа.
(2) Извършените прегледи на съоръженията и тръбопроводите, взетите и анализираните проби и образци, разследваните нарушения и аварии, свързани с ВХР, се регистрират и документират.
(3) Изрязването на тръбни образци се определя с вътрешна инструкция и според работните часове, но не повече от:
1. за котли, работещи на течно или газообразно гориво - 15 000 h;
2. за котли, работещи на твърдо гориво - 18 000 h.
(4) Периодичността на химическото очистване на парни и водогрейни котли и топлообменни съоръжения се определя така, че отложенията на най-топлонапрегнатите участъци от нагревните повърхности в момента на спирането за очистване не превишават:
1. за парни котли при работа на газообразно или твърдо гориво - 500 g/m2;
2. за парни котли при работа на течно гориво - 300 g/m2;
3. за водогрейни котли - 1000 g/m2.
(5) Химическо очистване на топлообменните апарати се извършва при увеличение на температурния напор над установените норми или увеличение на хидравличното съпротивление над 1,5 пъти спрямо проектното.
(6) За оценка на ефективността на химическото очистване на съоръженията се изрязват тръбни образци преди и след очистването.
Чл. 518. Температурата на пробите от пара и вода в контролираните участъци от пароводния тракт на котела след охлаждане се поддържа от 20°С до 40°С.
Раздел II. Водоподготовка и корекционно обработване на водата
Чл. 519. Водоподготовката, корекционното обработване на водата, обработването и отвеждането на технологичните отпадъчни води се извършват при спазване на проектните технологии, техническите изисквания за експлоатация на енергийните съоръжения и нормите за опазване на околната среда.
Чл. 520. За корекционно обработване на водата в топлофикационните системи не се разрешава използването на токсични реагенти.
Чл. 521. Системите за автоматизация на основните технологични процеси на водоподготовка и очистване на кондензати, за корекционно обработване на водата и за контрол и управление на ВХР по време на експлоатацията осигуряват зададените режими и се поддържат въведени в действие.
Чл. 522. Не се разрешава експлоатацията на основните съоръжения при неизправни инсталации за корекционно обработване на водата и без извършване на химичен контрол.
Чл. 523. Съоръженията и помещенията, които са свързани с работата и съхраняването на агресивни и опасни реагенти, се експлоатират съгласно нормативните разпоредби и правилата за безопасна работа.
Чл. 524. (1) На всички съоръжения, инсталации, апарати, тръбопроводи, арматура, строителни конструкции, резервоари и др., които са в контакт с агресивна среда, се контролира антикорозионното покритие.
(2) Не се разрешава експлоатация на съоръженията при нарушаване на антикорозионното покритие.
(3) Трасетата на подземните проводи за агресивни течности се обозначават и нанасят точно в устройствения план на обекта.
Раздел III. Химичен контрол
Чл. 525. Химичният контрол в електрическите централи и топлопреносните мрежи се организира и провежда съобразно прилагания водохимичен режим, използваните горива, масла и химикали за набиране на необходимите данни и информация относно:
1. състоянието на енергийните съоръжения и топлопреносните мрежи, произтичащо от процесите на корозия, образуването на накипи и отложения по нагревните повърхности;
2. оперативната информация за показателите за качество на водите, парата и кондензата, динамиката на изменението и поддържането им в зададените граници;
3. откриването и установяването на смущения в нормалната работа на съоръженията, свързани с ВХР;
4. информацията на показателите за състава на водата и разтворите при провеждане на воднохимични промивки и консервация на съоръженията;
5. концентрацията на вредните и опасните газове в производствените помещения и на другите обекти;
6. състава на изхвърляните в атмосферата газове и на отведените технологични отпадъчни води;
7. резултатите от входящия и текущия оперативен контрол за качеството на реагенти, химикали, техните работни разтвори, масла и горива.
Чл. 526. Химичният контрол се извършва по вътрешна инструкция на обекта, като се спазват изискванията на действащата техническа нормативна уредба.
Раздел IV. Изисквания за качеството на водата и парата
Чл. 527. (1) Показателите за качество на водата и парата при работата на котлите и турбините в топлоелектрическите централи и на водогрейните котли и топлопреносните мрежи съответстват на определените от проекта и инструкциите на производителите.
(2) Качеството на водата и парата се контролира по показателите:
1. специфична електропроводимост - измерена в непрекъснат поток след Н-катиониране със силнокисел катионит при 298 К;
2. стойност на pH - измерена в непрекъснат поток при 298 К;
3. алкалоземни метали - съдържание на Са и Мg (наричано по-нататък "обща твърдост") - изчислени като сума от концентрациите им;
4. съединения на желязото - изчислени като Fe;
5. съединения на медта - изчислени като Сu;
6. силикати - изчислени като SiO2;
7. алкални метали - сумата от концентрациите на Na и К, изчислени като Na;
8. амоняк - в т.ч. и съединенията му, изчислени като NH3;
9. хидразин - изчислен като N2H4.
Чл. 528. За водата за захранване и допълване на водогрейни котли и топлопреносни мрежи се определят показателите:
1. съдържание на разтворен кислород - не повече от 50%.