НАРЕДБА ЗА СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА
ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА ПРИОРИТЕТНИ ВЕЩЕСТВА И НЯКОИ ДРУГИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
В сила от 09.11.2010 г. Приета с ПМС № 256 от 01.11.2010 г. Обн. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 8 Октомври 2013г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. (1) С наредбата се установяват стандартите за качество на околната среда (СКОС) за приоритетни вещества и някои други замърсители с оглед постигане на добро химично състояние на повърхностните води в съответствие с разпоредбите и целите на глава десета, раздел ІІІ от Закона за водите (ЗВ).
(2) Стандартите за качество на околната среда по ал. 1 са определени за веществата от списъка по приложение № 1.
Раздел II.
Стандарти за качество на околната среда
Чл. 2. (1) В съответствие с чл. 1 от наредбата и глава десета, раздел ІІІ от ЗВ се прилагат СКОС по приложение № 2, част А за повърхностните водни тела и в съответствие с изискванията на приложение № 2, част Б.
(2) Като допълнение към СКОС по ал. 1 се прилагат: за живака и неговите съединения СКОС 20 µg/kg, за хексахлоробензена СКОС 10 µg/kg и за хексахлоробутадиен СКОС 55 µg/kg.
(3) Стандартите за качество на околната среда по ал. 2 са за тъканите (мокро тегло), като се подбира най-подходящият индикатор от рибите, мекотелите, ракообразните и от друга флора и фауна.
(4) Басейновите дирекции по чл. 153, т. 1 от ЗВ определят в програмите за мониторинг поглава десета, раздел VІІІ от ЗВ честота на мониторинга на веществата по ал. 2.
(5) Мониторингът по ал. 4 се извършва от басейновите дирекции по чл. 153, т. 1 ЗВ най-малко веднъж годишно, освен ако с технически знания и с експертната оценка не се мотивира друг интервал.
Чл. 3. (1) Басейновите дирекции подготвят дългосрочен анализ на тенденциите на концентрациите на онези приоритетни вещества по приложение № 2, част А, които са склонни към натрупване в седиментите и/или във флората и фауната, и по-специално на веществата, обозначени с № 2, 5, 6, 7, 12, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 26, 28 и 30, въз основа на провеждания мониторинг на водите, съгласно глава десета, раздел VІІІ на ЗВ.
(2) Басейновите дирекции вземат мерки, за да се гарантира, че такива концентрации не се повишават в значителна степен в седиментите и/или в съответната флора и фауна, при условията на глава десета, раздел ІІІ от ЗВ.
(3) Басейновите дирекции определят честота на мониторинга в седиментите и/или флората и фауната, осигуряваща събирането на достатъчно данни за изготвянето на надежден дългосрочен анализ на тенденциите. Мониторингът се осъществява веднъж на всеки три години, освен ако басейновите дирекции не мотивират, че е необходим друг интервал на базата на най-добрите технически и/или експертни знания.
(4) В случай че са избрани различни интервали от посочените в ал. 3, съответната басейнова дирекция посочва в програмата за мониторинг по глава десета, раздел ІІІ от ЗВ мотивите за избраната честота и съответните документи, послужили за избора.
Раздел III.
Зони на смесване
Чл. 4. (1) Басейновите дирекции могат да определят зони за смесване, прилежащи към точките на заустване.
(2) Концентрациите на едно или повече вещества по приложение № 2, част А могат да превишават съответните СКОС в зоните за смесване по ал. 1, ако не засягат съответствието на останалата част от повърхностното водно тяло с тези стандарти.
(3) В случай че съответната басейнова дирекция определи зони за смесване, в плана за управление на речния басейн по чл. 149 ЗВ задължително се включва описание на:
1. подходите и методологиите, приложени за определянето на зоните за смесване, и
2. мерките за намаляване обхвата на зоните за смесване, които включват:
а) преустановяване на замърсяването от приоритетни и приоритетно опасни вещества;
б) прогресивно намаляване на замърсяването от други вещества;
в) контрол на точковите източници на замърсяване чрез разрешителен режим и регулиране в съответствие с изискванията на глава осма от ЗВ;
г) периодичен преглед и, при необходимост, изменение, прекратяване и/или отнемане на разрешителните.
Чл. 5. (1) Зоните за смесване по чл. 4, ал. 1 се определят от съответната басейнова дирекция при спазване на следните задължителни изисквания:
1. обхватът на всяка такава зона е ограничен в непосредствена близост до точката на заустване;
2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2013 г., в сила от 08.10.2013 г.) обхватът на всяка такава зона е пропорционален, като се имат предвид концентрациите на замърсители в точката на заустване и условията за емисии на замърсители, посочени в разрешителните за заустване поЗВ или в комплексните разрешителни по Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и всяко друго приложимо законодателство, в съответствие с прилагането на най-добрите налични техники и на комбинирания подход и по-специално след преразглеждане на разрешителните и нормативните актове, свързани с тях;
3. да не се засяга съответствието със СКОС, определени по чл. 1, на останалата част от водното тяло;
4. в плана за управление на речния басейн да бъдат включени мерките за намаляване обхвата на определените зони за смесване.
(2) Идентифицирането на зоните за смесване се извършва съгласно техническите насоки, приети с решение на Европейската комисия (ЕК).
Раздел IV.
Инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите
Чл. 6. (1) Басейновите дирекции съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и съответната регионална инспекция по околната среда и водите изготвят инвентаризация, включително карти, ако са на разположение, на емисиите, заустванията и загубите на всички приоритетни вещества и замърсители по приложение № 2, част А за всеки район на речен басейн или участък от речен басейн, намиращ се в рамките на тяхната територия, включително, ако е необходимо, техните концентрации в седиментите и във флората и фауната.
(2) Инвентаризацията по ал. 1 се изготвя въз основа на информацията, събрана в съответствие с изискванията на глава десета, раздели ІV и VІІІ от ЗВ и с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директива 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (OB, бр. L 33/1 от 4 февруари 2006 г.) и други налични данни.
(3) Референтният период за оценка на стойностите на замърсяване, който се вписва в инвентаризацията по ал. 1, е една година, определена между 2008 и 2010 г.
(4) За приоритетните вещества и замърсители по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) данните могат да се изчисляват като средна стойност за 2008, 2009 и 2010 г.
(5) Министърът на околната среда и водите утвърждава методика за инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите.
Чл. 7. (1) Инвентаризациите по чл. 6, ал. 1, включително съответните референтни периоди като част от съответния план за управление на речен басейн, се предоставят на Европейската комисия в съответствие с изискванията на § 2б от допълнителните разпоредби на ЗВ.
(2) Инвентаризациите по чл. 6, ал. 1 се актуализират в рамките на прегледа на анализите почл. 156л ЗВ.
(3) Референтният период за определяне на стойностите в актуализираните инвентаризации е годината, предхождаща завършването на анализа. За приоритетни вещества или замърсители по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗР данните могат да се изчисляват като средна стойност от трите години преди завършването на анализа.
Чл. 8. (1) Басейновите дирекции публикуват актуализираните инвентаризации и карти в съответните актуализирани планове за управление на речните басейни съгласно чл. 159 ЗВ.
(2) Актуализираните инвентаризации се публикуват и на страницата на ИАОС в интернет.
Раздел V.
Трансгранично замърсяване
Чл. 9. Изискванията на наредбата не се нарушават в резултат на превишаването на определен СКОС, когато съответната басейнова дирекция докаже, че:
1. превишаването се дължи на източник на замърсяване, намиращ се извън юрисдикцията на Република България;
2. вследствие замърсяването по т. 1 не е могла да предприеме ефективни мерки за придържане към съответния СКОС;
3. са приложени механизмите по чл. 148а ЗВ и ако е необходимо, са били приложени разпоредбите на чл. 156в - 156д ЗВ за тези водни тела, засегнати от трансгранично замърсяване.
Чл. 10. Необходимата информация за случаите по чл. 9 и резюме на мерките, предприети във връзка с трансграничното замърсяване, в рамките на плана за управление на съответния речен басейн се предоставят на ЕК в съответствие с изискванията на § 2б от допълнителните разпоредби на ЗВ.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Значителна степен на повишаване на концентрацията" е устойчива тенденция за повишаване концентрацията на замърсители, групи замърсители или индикатори на замърсяване, откриваеми в повърхностни водни тела или групи повърхностни водни тела, които при оценяване тенденциите на екологичното състояние биха довели до влошаване на състоянието във времето или водят до нарастващо несъответствие със стандарт или цел, определени за зона за защита на водите.
2. За целите на наредбата се прилагат определенията от § 1 на допълнителните разпоредби на ЗВ.
§ 2. С наредбата се въвеждат изискванията на Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB, бр. L 348/84 от 24 декември 2008 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. До 22 декември 2012 г. мониторингът и докладването по директивите, посочени в член 12, параграф 1 от Директива 2008/105/ЕО, се осъществяват в съответствие с § 2б от допълнителните разпоредби на ЗВ.
§ 4. Наредбата се приема на основание чл. 135, ал. 1, т. 17 ЗВ.
§ 5. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на околната среда и водите.
§ 6. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 225 ОТ 2 ОКТОМВРИ 2013 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА
СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА ПРИОРИТЕТНИ ВЕЩЕСТВА И НЯКОИ ДРУГИ
ЗАМЪРСИТЕЛИ, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 256 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2010 Г. (ОБН.
- ДВ, БР. 88 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 08.10.2013 Г.)
§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2
|
Списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите |
|
№ |
Номер по САS (1) |
ЕС номер (2) |
Име на приоритетното вещество (3) |
Определено като приоритетно опасно вещество |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
1. |
15972-60-8 |
240-110-8 |
Алахлор |
|
2. |
120-12-7 |
204-371-1 |
Антрацен |
X |
3. |
1912-24-9 |
217-617-8 |
Атразин |
|
4. |
71-43-2 |
200-753-7 |
Бензен |
|
5. |
Не се прилага |
Не се прилага |
Дифенил етер, пентабромопроизводно на пентабромодифенил етер (4) |
X(5) |
|
32534-81-9 |
Не се прилага |
Пентабромодифенилетер (номера на еднородни вещества 28, 47, 99, 100, 153 and 154) |
|
6. |
7440-43-9 |
231-152-8 |
Кадмий и неговите съединения |
X |
7. |
85535-84-8 |
287-476-5 |
Хлороалкани, C10-13 (4) |
X |
8. |
470-90-6 |
207-432-0 |
Хлорфенвинфос |
|
9. |
2921-88-2 |
220-864-4 |
Хлорпирифос (хлорпирифос-етил) |
|
10. |
107-06-2 |
203-458-1 |
1,2-дихлороетан |
|
11. |
75-09-2 |
200-838-9 |
Дихлорометан |
|
12. |
117-81-7 |
204-211-0 |
Ди(2-етилхексил)-фталат (DEHP) |
|
13. |
330-54-1 |
206-354-4 |
Диурон (Diuron) |
|
14. |
115-29-7 |
204-079-4 |
Ендосулфан |
X |
15. |
206-44-0 |
205-912-4 |
Флуорантен (6) |
|
16. |
118-74-1 |
204-273-9 |
Хексахлоробензен |
X |
17. |
87-68-3 |
201-765-5 |
Хексахлоробутадиен |
X |
18. |
608-73-1 |
210-158-9 |
Хексахлороциклохексан |
X |
19. |
34123-59-6 |
251-835-4 |
Изопротурон |
|
20. |
7439-92-1 |
231-100-4 |
Олово и неговите съединения |
|
21. |
7439-97-6 |
231-106-7 |
Живак и неговите съединения |
X |
22. |
91-20-3 |
202-049-5 |
Нафтален |
|
23. |
7440-02-0 |
231-111-14 |
Никел и неговите съединения |
|
24. |
25154-52-3 |
246-672-0 |
Нонилфенол |
X |
|
104-40-5 |
203-199-4 |
(4-нонилфенол) |
X |
25. |
1806-26-4 |
217-302-5 |
Октилфенол |
|
|
140-66-9 |
Не се прилага |
(4-(1,1',3,3'-тетраметилбутил)-фенол) |
|
26. |
608-93-5 |
210-172-5 |
Пентахлоробензен |
X |
27. |
87-86-5 |
231-152-8 |
Пентахлорофенол |
|
28. |
Не се прилага |
Не се прилага |
Полициклени ароматни въглеводороди |
X |
|
50-32-8 |
200-028-5 |
(Бензо(а)пирен) |
X |
|
205-99-2 |
205-911-9 |
(Бензо(b)флуорантен) |
X |
|
191-24-2 |
205-883-8 |
(Бензо(g,h,i)перилен) |
X |
|
207-08-9 |
205-916-6 |
(Бензо(k)флуорантен) |
X |
|
193-39-5 |
205-893-2 |
(Индено(1,2,3-cd)пирен) |
X |
29. |
122-34-9 |
204-535-2 |
Симазин |
|
30. |
Не се прилага |
Не се прилага |
Трибутилкалаени съединения |
X |
|
36643-28-4 |
Не се прилага |
(Трибутилкалаен катион) |
X |
31. |
12002-48-1 |
234-413-4 |
Трихлоробензени |
|
32. |
67-66-3 |
200-663-8 |
Трихлорометан (хлороформ) |
|
33. |
1582-09-8 |
216-428-8 |
Трифлуралин |
|
|
|
|
|
|
(1) CAS: Служба, предоставяща обобщена информация за химичните вещества - Chemical Abstracts Service.
(2) ЕС номер: Европейски инвентаризационен списък на съществуващите търговски химични вещества (EINECS) или Европейски списък на нотифицираните нови вещества (ELINCS).
(3) Когато са селектирани групите вещества, типичният представител на групата е посочен като индикативен показател (в скоби и без номер).
За тези групи вещества индикативният показател трябва да бъде определен чрез аналитичния метод.
(4) Тези групи вещества обикновено включват значителен брой индивидуални съединения. Към настоящия момент не е възможно да бъдат предоставени подходящи насочващи параметри.
(5) Само пентабромобифенилетер (номер по CAS 32534-81-9).
(6) Флуорантенът е включен в списъка като показател за други, по-опасни полиароматни въглеводороди.
Приложение № 2 към чл. 2, ал. 1
Стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители |
|
Част А: стандарти за качество на околната среда (СКОС) |
СГС: средна годишна стойност; |
МДК: максимално допустима концентрация. |
Единица мярка: [µg/l] |
|
№ |
Наименование на веществото |
Номер по САS (1) |
СГС - СКОС (2) вътрешни повърхностни води (3) |
СГС - СКОС (2) други повърхностни води |
МДК - СКОС (4) вътрешни повърхностни води (3) |
МДК - СКОС (4) други повърхностни води |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
1. |
Алахлор |
15972-60-8 |
0,3 |
0,3 |
0,7 |
0,7 |
2. |
Антрацен |
120-12-7 |
0,1 |
0,1 |
0,4 |
0,4 |
3. |
Атразин |
1912-24-9 |
0,6 |
0,6 |
2,0 |
2,0 |
4. |
Бензен |
71-43-2 |
10 |
8 |
50 |
50 |
5. |
Дифенил етер, пентабромопроизводно на пентабромодифенил етер (5) |
32534-81-9 |
0,0005 |
0,0002 |
Не се прилага |
Не се прилага |
6. |
Кадмий и неговите съединения (в |
7440-43-9 |
<= 0,08 (клас 1) |
0,2 |
<= 0,45 (клас 1) |
<= 0,45 (клас 1) |
|
зависимост от класовете твърдост на |
|
0,08 (клас 2) |
|
0,45 (клас 2) |
0,45 (клас 2) |
|
водата) (6) |
|
0,09 (клас 3) |
|
0,6 (клас 3) |
0,6 (клас 3) |
|
|
|
0,15 (клас 4) |
|
0,9 (клас 4) |
0,9 (клас 4) |
|
|
|
0,25 (клас 5) |
|
1,5 (клас 5) |
1,5 (клас 5) |
6a. |
Тетрахлорометан (7) |
56-23-5 |
12 |
12 |
Не се прилага |
Не се прилага |
7. |
C10-13 Хлороалкан |
85535-84-8 |
0,4 |
0,4 |
1,4 |
1,4 |
8. |
Хлорфенвинфос |
470-90-6 |
0,1 |
0,1 |
0,3 |
0,3 |
9. |
Хлорпирифос (хлорпирифос-етил) |
2921-88-2 |
0,03 |
0,03 |
0,1 |
0,1 |
9a. |
Циклодиен пестициди: |
309-00-2 |
сума = 0,01 |
сума = 0,005 |
Не се прилага |
Не се прилага |
|
Алдрин (7) |
60-57-1 |
|
|
|
|
|
Диелдрин (7) |
72-20-8 |
|
|
|
|
|
Ендрин (7) |
465-73-6 |
|
|
|
|
|
Изодрин (7) |
|
|
|
|
|
9b. |
Общо ДДТ (7) (8) |
няма |
0,025 |
0,025 |
Не се прилага |
Не се прилага |
|
пара-пара ДДТ (7) |
50-29-3 |
0,01 |
0,01 |
Не се прилага |
Не се прилага |
10. |
1,2-дихлороетан |
107-06-2 |
10 |
10 |
Не се прилага |
Не се прилага |
11. |
Дихлорометан |
75-09-2 |
20 |
20 |
Не се прилага |
Не се прилага |
12. |
Ди(2-етилхексил)-фталат (DEHP) |
117-81-7 |
1,3 |
1,3 |
Не се прилага |
Не се прилага |
13. |
Диурон |
330-54-1 |
0,2 |
0,2 |
1,8 |
1,8 |
14. |
Ендосулфан |
115-29-7 |
0,005 |
0,0005 |
0,01 |
0,004 |
15. |
Флуорантен |
206-44-0 |
0,1 |
0,1 |
1 |
1 |
16. |
Хексахлоробензен |
118-74-1 |
0,01 (9) |
0,01 (9) |
0,05 |
0,05 |
17. |
Хексахлоробутадиен |
87-68-3 |
0,1 (9) |
0,1 (9) |
0,6 |
0,6 |
18. |
Хексахлороциклохексан |
608-73-1 |
0,02 |
0,002 |
0,04 |
0,02 |
19. |
Изопротурон |
34123-59-6 |
0,3 |
0,3 |
1,0 |
1,0 |
20. |
Олово и неговите съединения |
7439-92-1 |
7,2 |
7,2 |
Не се прилага |
Не се прилага |
21. |
Живак и неговите съединения |
7439-97-6 |
0,05 (9) |
0,05 (9) |
0,07 |
0,07 |
22. |
Нафтален |
91-20-3 |
2,4 |
1,2 |
Не се прилага |
Не се прилага |
23. |
Никел и неговите съединения |
7440-02-0 |
20 |
20 |
Не се прилага |
Не се прилага |
24. |
Нонилфенол (4-нонилфенол) |
104-40-5 |
0,3 |
0,3 |
2,0 |
2,0 |
25. |
Октилфенол 4-(1,1',3,3'-тетраметилбутил)-фенол) |
140-66-9 |
0,1 |
0,01 |
Не се прилага |
Не се прилага |
26. |
Пентахлоробензен |
608-93-5 |
0,007 |
0,0007 |
Не се прилага |
Не се прилага |
27. |
Пентахлорофенол |
87-86-5 |
0,4 |
0,4 |
1 |
1 |
28. |
Полициклени ароматни въглеводороди (PAH) (10) |
Не се прилага |
Не се прилага |
Не се прилага |
Не се прилага |
Не се прилага |
|
Бензо(а)пирен |
50-32-8 |
0,05 |
0,05 |
0,1 |
0,1 |
|
Бензо(b)флуор-антен |
205-99-2 |
сума = 0,03 |
сума = 0,03 |
Не се прилага |
Не се прилага |
|
Бензо(k)флуор-антен |
207-08-9 |
|
|
|
|
|
Бензо(g,h,i)-перилен |
191-24-2 |
сума = 0,002 |
сума = 0,002 |
Не се прилага |
Не се прилага |
|
Индено(1,2,3-cd)-пирен |
193-39-5 |
|
|
|
|
29. |
Симазин |
122-34-9 |
1 |
1 |
4 |
4 |
29a. |
Тетрахлороетилен (7) |
127-18-4 |
10 |
10 |
Не се прилага |
Не се прилага |
29b. |
Трихлороетилен (7) |
79-01-6 |
10 |
10 |
Не се прилага |
Не се прилага |
30. |
Трибутилкалаени съединения (трибутилкалаен катион) |
36643-28-4 |
0,0002 |
0,0002 |
0,0015 |
0,0015 |
31. |
Трихлоробензоли |
12002-48-1 |
0,4 |
0,4 |
Не се прилага |
Не се прилага |
32. |
Трихлорометан |
67-66-3 |
2,5 |
2,5 |
Не се прилага |
Не се прилага |
33. |
Трифлуралин |
1582-09-8 |
0,03 |
0,03 |
Не се прилага |
Не се прилага |
|
|
|
|
|
|
|
(1) CAS: Служба, предоставяща обобщена информация за химичните вещества - Chemical Abstracts Service.
(2) Този показател е изразеният като средна годишна стойност СКОС (СГС - СКОС). Ако не е предвидено друго, той се прилага за цялата концентрация на всички изомери.
(3) Вътрешните повърхностни води обхващат реки, езера и подобни изкуствени или силно изменени водни тела.
(4) Този показател е изразеният като максимално допустима концентрация стандарт за качество на околната среда (МДК - СКОС). Когато за МДК - СКОС е обозначено "не се прилага", стойностите за СГС - СКОС се считат защитни срещу краткосрочни големи замърсявания при продължителни зауствания, тъй като те са значително по-ниски от стойностите, получени на база "остра токсичност".
(5) За групата приоритетни вещества, обхванати от "дифенил етер, пентабромопроизводно на пентабромодифенил етер" (№ 5), изброени в Решение № 2455/2001/ЕО, е установен СКОС само за номера на еднородни вещества 28, 47, 99, 100, 153 и 154.
(6) За кадмий и неговите съединения (№ 6) стойностите на СКОС варират в зависимост от твърдостта на водата, определена в пет класа (клас 1: < 40 mg CaCO3/l, клас 2: от 40 до < 50 mg CaCO3/l, клас 3: от 50 до < 100 mg CaCO3/l, клас 4: от 100 до < 200 mg CaCO3/l, и клас 5: 200 mg CaCO3/l).
(7) Това вещество не е приоритетно, а е един от другите замърсители, за които СКОС са идентични на предвидените в законодателството, прилагано до 13 януари 2009 г.
(8) Общо ДДТ включва сбора от изомери 1,1,1-трихлоро-2,2 bis (p-хлорофенил) етан (CAS номер 50-29-3; ЕС номер 200-024-3); 1,1,1-трихлоро-2(o-хлорофенил)-2-(p-хлорофенил) етан (CAS номер 789-02-6; ЕС номер 212-332-5); 1,1-дихлоро-2,2 bis (p-хлорофенил) етилен (CAS номер 72-55-9; ЕС номер 200-784-6); и 1,1-дихлоро-2,2 bis (p-хлорофенил) етан (CAS номер 72-54-8; ЕС номер 200-783-0).
(9) Тези стандарти за води се прилагат съвместно със стандартите във фауна за живака и неговите съединения, хексахлоробензен и хексахлоробутадиен.
(10) За групата приоритетни вещества от "полиароматни въглеводороди" (PAH) (№ 28) следва да се прилага всеки отделен СКОС, т.е. трябва да се спазват СКОС за бензо(а)пирен, СКОС за сбора от бензо(b)флуорантен и бензо(k)флуорантен и СКОС за сбора от бензо(g,h,i)перилен и индено(1,2,3-cd).
Част Б: Прилагане на СКОС, установени в част А
1. Колони 4 и 5 от таблицата: за всяко дадено повърхностно водно тяло прилагане на СГС - СКОС означава, че за всеки представителен пункт за мониторинг в рамките на водното тяло средноаритметичната стойност на концентрациите, измерени през различни периоди на годината, не превишава стойността, установена в стандарта.
Изчисляването на средноаритметичната стойност, използваният аналитичен метод и когато не съществува подходящ аналитичен метод, който да отговаря на минималните критерии за резултати, методът за прилагане на СКОС трябва да е в съответствие с актове за прилагане за приемане на технически спецификации за химически мониторинг и качество на аналитичните резултати в съответствие с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 21 ЗВ.
2. Колони 6 и 7 от таблицата: За всяко дадено повърхностно водно тяло прилагане на МДК - СКОС означава, че концентрациите, измерени във всеки представителен пункт за мониторинг на водното тяло, не превишават стойността, установена в стандарта.
В съответствие с чл. 12 от Наредба № 5 от 2007 г. за мониторинг на водите (ДВ, бр. 44 от 2007 г.) за осигуряване приемливо равнище на надеждност и точност при определяне на съответствието с МДК - СКОС могат да се използват статистически методи, като например изчисляване на процентната стойност. В такъв случай тези статистически методи трябва да отговарят на подробните правила, изложени в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 9, параграф 2 от Директива 2008/105/ЕО.
3. С изключение на кадмий, олово, живак и никел (наричани по-нататък "метали"), СКОС, установени в приложението, се изразяват като общи концентрации в цялата водната проба. Що се отнася до металите, СКОС се отнасят до концентрацията на разтворени вещества, т.е. разтворената фаза на водната проба, получена чрез филтриране през филтър с диаметър на порите 0,45 µ или чрез всяка друга еквивалентна предварителна обработка.
При оценка на резултатите от мониторинга по отношение на СКОС могат да се вземат предвид:
а) естествените фонови концентрации за метали и техните съединения, ако те пречат за постигане на съответствие със стойностите на СКОС, и
б) твърдостта, pH или други параметри за качество, които оказват влияние върху бионаличността на металите.