НАРЕДБА № 14 ОТ 15 ОКТОМВРИ 2012 Г. ЗА
ЛЕТИЩАТА И ЛЕТИЩНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
Издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията Обн. ДВ. бр.86 от 7 Ноември 2012г., обн. ДВ. бр.87 от 9 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.48 от 10 Юни 2014г.
Част първа.
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛЕТИЩАТА
Дял първи.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ И ДАННИ ЗА ЛЕТИЩЕ
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I. Общи условия
Чл. 1. (1) Тази наредба определя стандартите, условията и изискванията към:
1. данните, които се обявяват за летищата;
2. физическите характеристики на летищата;
3. ограничаването и отстраняването на препятствията;
4. визуалните аеронавигационни средства на летищата;
5. визуалните средства за обозначаване на препятствията;
6. визуалните средства за обозначаване на зоните за ограничено използване;
7. оборудването и инсталациите на летищата;
8. аварийните и други служби на летището;
9. ограничаване на въздействието на летището върху околната среда.
(2) Спецификациите за цветове на наземните аеронавигационни светлини, маркировките, знаците и таблата са посочени в приложение № 1, освен когато в тази наредба не е посочено друго.
Раздел II. Кодово обозначение на летище
Чл. 2. (1) В съответствие с характеристиките на самолетите, за които е предназначено даденото летище, се използва кодово обозначение, съдържащо кодов номер и буква.
(2) Кодовото обозначение се състои от два елемента:
1. първият елемент е номер, зависещ от разчетната за типа самолет дължина на летателната писта;
2. вторият елемент е буква, основаваща се на разпереността на крилата на самолета или разстоянието между външните колела на основния колесник.
(3) Кодовата буква и номерът на кодовото обозначение на летището, които са избрани за целите на проектирането на летище, се определят според характеристиките на самолета, за който се оразмеряват летищните съоръжения, като първо се определят самолетите, за които е предназначено летището, а след това се определят двата елемента на кодовото обозначение.
(4) Числата и буквите на кодовото обозначение на летището имат следните стойности, определени в таблица 1:
1. кодовият номер за първия елемент се определя от колона 1 на таблица 1, като се избира кодовият номер, съответстващ на най-голямата стойност на разчетна дължина на летателното поле за типа самолети, за които е предназначена писта за излитане и кацане (ПИК);
2. кодовата буква за втория елемент се определя от колона 3 на таблица 1, като се избира кодовата буква, която съответства на най-голямата разпереност или най-голямото разстояние между външните колела на основния колесник, в зависимост от това кое отговаря на по-висока кодова буква на самолетите, за които е предназначено съоръжението.
(5) За летателните площадки, разположени на земната повърхност по отношение повърхностите за ограничаване на препятствията, маркировка, указателни знаци и аварийно-спасително и противопожарно осигуряване, се прилагат изискванията за летища с кодови обозначения съгласно таблица 1.
|
Таблица 1 |
|
Кодово обозначение на летищата |
|
|
|
Кодов номер |
Дължина на летателната писта |
Кодова буква |
Разпереност на самолета |
Разстояние между външните колела на основния колесник (*а) |
|
1 |
по-малка от 800 m |
A |
до 15 m, но не включвайки 15 m |
до 4,5 m, но не включвайки 4,5 m |
|
2 |
от 800 m до 1200 m, но не включвайки 1200 m |
B |
от 15 m до 24 m, но не включвайки 24 m |
от 4,5 m до 6 m, но не включвайки 6 m |
|
3 |
от 1200 m до 1800 m, но не включвайки 1800 m |
C |
от 24 m до 36 m, но не включвайки 36 m |
от 6 m до 9 m, но не включвайки 9 m |
|
4 |
1800 m и повече |
D |
от 36 m до 52 m, но не включвайки 52 m |
от 9 m до 14 m, но не включвайки 14 m |
|
|
|
E |
от 52 m до 65 m, но не включвайки 65 m |
от 9 m до 14 m, но не включвайки 14 m |
|
|
|
F |
от 65 m до 80 m, но не включвайки 80 m |
от 14 m до 16 m, но не включвайки 16 m |
___________________________
*а - разстояние между външните страни на основния колесник
Глава втора.
ДАННИ ЗА ЛЕТИЩЕ
Раздел I. Аеронавигационни данни
Чл. 3. (1) За всяко летище се поддържа и публикува в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" база данни по отношение на:
1. географските координати (аеронавигационни данни);
2. контролната точка на летището;
3. надморската височина на летището и пистите;
4. разчетната температура в района на летището;
5. размерите на летището и свързаната с тях информация;
6. носимоспособността на изкуствените настилки;
7. площадката за предполетна проверка на висотомерите;
8. обявените дистанции;
9. състоянието на работната площ и свързаните с нея съоръжения и средства;
10. преместването на въздухоплавателно средство, загубило способност да се придвижва само;
11. аварийно-спасителното и противопожарно осигуряване;
12. системите за визуална индикация на глисадата;
13. координацията между доставчика на аеронавигационно обслужване и летищната администрация;
14. друга информация, която се изисква по Наредба № 20 от 2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (обн., ДВ, бр. 101 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2007 г., бр. 38 от 2012 г.)(Наредба № 20).
(2) Летищната администрация за граждански летища за обществено ползване, а за летища, които не са за обществено ползване, и летателните площадки - собственикът на летището или съответно на летателната площадка, предоставят на доставчика на аеронавигационно обслужване данните за летището за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2011 г. за аеронавигационно информационно обслужване (ДВ, бр. 37 от 2011 г.) (Наредба № 15).
(3) Степента на точност и интегритет на аеронавигационните данни, свързани с летища, е необходимо да е в съответствие с изискванията на таблици от 1 до 5 на приложение № 7 на Наредба № 11 от 1999 г. за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република България (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 109 от 1999 г., бр. 34 от 2007 г.).
(4) Точността на публикуваните аеронавигационни данни следва да съответства на изискванията, посочени в таблици 1 - 5 в приложение № 7 на Наредба № 11 от 1999 г. за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република България, отчитайки установените процедури от изградената система за качество.
(5) Изискванията за точност на аеронавигационните данни се базира на 95 процента пълнота, като за това е необходимо да се определят три вида данни за местоположение:
1. измерени точки (праг на пистата за излитане и кацане, местоположения на навигационни средства и др.);
2. изчислени точки (математически пресмятания на базата на известни измерени точки или на точки в пространството, контролни точки и др.);
3. обявени точки (точките по границата на района за полетна информация - РПИ, и др.).
(6) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" контролира интегритета на аеронавигационните данни от момента на измерването им до изпращането им до крайния потребител.
(7) Изискванията към интегритета на аеронавигационните данни се определят от потенциалния риск, който произтича от изкривяване на данните и от използването на конкретен елемент от тях, като се прилагат следната класификация и нива на интегритет на данните:
1. критични данни (ниво на интегритет 1 х 10-8), при които съществува голяма вероятност при използването на изкривени критични данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа;
2. съществени данни (ниво на интегритет 1 х 10-5), при които съществува малка вероятност при използването на изкривени съществени данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа;
3. рутинни данни (ниво на интегритет 1 х 10-3), при които съществува много малка вероятност при използването на изкривени рутинни данни безопасното продължаване на полета и кацането на въздухоплавателното средство да бъдат съпроводени със значителен риск и възможност от катастрофа.
Чл. 4. (1) Защитата на електронните аеронавигационни данни при тяхното съхранение или пренос се осигурява чрез циклична контролна сума (CRC).
(2) Осигуряването на нивото на интегритет на критичните аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 32-битов CRC алгоритъм.
(3) Осигуряването на нивото на интегритет на съществените аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 24-битов CRC алгоритъм.
(4) Осигуряването на нивото на интегритет на рутинните аеронавигационни данни по чл. 3, ал. 6 се осъществява с използване на 16-битов CRC алгоритъм.
Раздел II. Общи отправни системи
Чл. 5. (1) Географските координати, указващи широчина и дължина, се измерват и предоставят на доставчика на аеронавигационно обслужване, като се използва геодезичният референтен датум на Световната геодезична система - 1984 (WGS-84), определяща тези географски координати, които са трансформирани в координати в WGS-84 чрез математически способи, и тези, чиято точност при работа на първоначален терен не отговаря на изискванията на приложение № 2, таблица 1.
(2) Степента на точност на работата на терен е такава, че произтичащите оперативни аеронавигационни данни за фазите на полет следва да бъдат в максимални отклонения по отношение на определен отправен релеф, както е посочено в таблиците на приложение № 2.
(3) В допълнение към превишението спрямо средното морско ниво (геоида) за конкретни изследвани позиции от земната повърхност геоидната вълна (по отношение на елипсоида на WGS-84) за позициите, посочени в приложение № 2, се определя и предоставя за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" на доставчика на аеронавигационно обслужване по реда на чл. 3, ал. 2.
Чл. 6. Грегорианският календар и универсалното координирано време (UТС) се използват като отправна система във времето.
Раздел III. Експлоатационна годност на летища
Чл. 7. (1) Летищната администрация уведомява авиационните оператори и другите лица, извършващи дейности на летището, че към момента на издаване или заверяване на удостоверението за експлоатационна годност на летището от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" то отговаря на изискванията за експлоатационна годност на летищните съоръжения и тяхното функциониране и гарантира, че те ще бъдат поддържани за периода на валидност на удостоверението за експлоатационна годност.
(2) Процесът на удостоверяване експлоатационната годност включва непрекъснато наблюдение и проверка на спазването на изискванията.
(3) При удостоверяване експлоатационната годност на летище Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изпраща информация до доставчика на аеронавигационно обслужване за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" (AIP).
(4) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" удостоверява експлоатационната годност на летища и летални площадки в съответствие с изискванията на тази наредба и на другите нормативни актове, въвеждащи изискванията на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO).
Чл. 8. (1) При подаване на заявление за издаване на удостоверение за експлоатационна годност за летище кандидатът предоставя за одобряване ръководство за управление и експлоатация, обхващащо цялата информация, отнасяща се до местоположение на летището, средства, обслужване, оборудване, оперативни процедури, организация и управление, включващо Система за управление на безопасността.
(2) Изискванията за изготвяне на Система за управление на безопасността (СУБ), осигуряваща организиран и правилен подход в управлението на безопасността на летището от летищния оператор, се съдържат в Наръчника за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859) и в Наръчника за сертифициране на летища (Manual on Certification of Aerodromes (Doc 9774).
Раздел IV. Управление на безопасността
Чл. 9. (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изготвя програма по безопасност с цел постигането на приемливо ниво на безопасност при дейностите на летищата съгласно приложение № 3.
(2) Приемливите нива на безопасност се определят от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
(3) Указания за изготвяне на програми за безопасност и за определяне на приемливи нива на безопасност се съдържат в Наръчника за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859).
Чл. 10. (1) Съгласно програмата за безопасност на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" летищата, притежаващи удостоверение за експлоатационна годност, въвеждат система за управление на безопасността, одобрена от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", която да отговаря на изискванията за осигуряване поддържането на безопасността съгласно приложение № 4.
(2) Системата за управление на безопасността следва да:
1. определя риска;
2. осигурява коригиращи действия за поддържане на установеното ниво на безопасност;
3. осигурява продължителен мониторинг (наблюдение) и постоянна оценка на постигнатото ниво на безопасност;
4. цели създаване на постоянен напредък и подобряване на общото ниво на безопасност;
5. съдържа стратегия за избягване на нерегламентирано навлизане на ПИК "Runway Incursion" с отчитане на трафика и условията на видимост;
6. съдържа програма за обучение по Система за управление на безопасността (SMS), Човешкия фактор (Human Factor), включващи оценка на риска.
Чл. 11. (1) Системата за управление на безопасността е необходимо ясно да определя отговорносттите на летищния оператор по отношение на безопасността, включително преките отговорности по безопасност на част от ръководния персонал.
(2) Рамката за въвеждане и поддържане на Системата за управление на безопасността се съдържа в приложение № 4, като указанията за изготвянето й се съдържат в Наръчника за управление на безопасността (Safety Management Manual (SMM) (Doc 9859).
Чл. 12. Проектите за изграждането на нови съоръжения и промени на съществуващи такива по летищата се съобразяват с архитектурните и инфраструктурните изисквания за оптимално въвеждане на мерки за сигурност на гражданската авиация.
Чл. 13. При проектиране на летища се спазват нормативните актове в областта на устройство на територията и опазване на околната среда.
Раздел V. Контролна точка на летище
Чл. 14. (1) За всяко летище се определя контролна точка на летището.
(2) Контролната точка на летището се разполага в близост до първоначалния или планирания геометричен център на летището, като това местоположение остава неизменно.
(3) Местоположението на контролната точка на летището се измерва и обявява в градуси, минути и секунди и се обявява за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
Раздел VI. Надморска височина на летище и ПИК
Чл. 15. (1) Надморската височина на летището и вълната на геоида в точка на ПИК се измерват с точност до 0,5 m и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
(2) За летища, предназначени за неточен подход за кацане на ВС, надморската височина и вълната на геоида на всеки праг и на крайните участъци на ПИК, както и на произволни междинни точки с по-големи разлики в нивелетата се измерват с точност до 0,5 m и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
(3) За ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, надморската височина и вълната на геоида на праговете, на крайните участъци на ПИК, и най-голямата надморска височина на зоната за приземяване на ПИК се измерват с точност до 0,25 m и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" (AIP).
(4) При определяне на вълната на геоида се използва съответната система координати.
Чл. 16. (1) В района на летището разчетната температура на въздуха се определя в градуси Целзий (°С).
(2) Разчетната температура на въздуха в района на летището представлява средномесечната температура, изчислена на основата на максималните денонощни температури за най-горещия месец от годината (месеца с най-висока средномесечна температура).
(3) Разчетната температура се осреднява в течение на най-малко 5 години.
Раздел VII. Физически данни за летище и съпътстваща информация
Чл. 17. (1) За всяко съоръжение, разположено на летището, се измерват и предоставят следните данни:
1. за ПИК:
а) истинският азимут с точност до една стотна от градуса;
б) цифровото обозначение, дължината, широчината, разположението на изместения праг на ПИК, с точност до най-близкия метър;
в) наклонът, типът на повърхността, типът на ПИК, а за ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I - наличието на зона, свободна от препятствия, ако съществува такава;
2. за летателна писта - дължина и широчина с точност до най-близкия метър и тип на повърхността на:
а) пистата за излитане и кацане;
б) крайни участъци за безопасност (КУБ);
в) крайни участъци за спиране (КУС);
3. за пътеките за рулиране (ПР) - обозначение, широчина и тип на повърхността;
4. за перона - тип на повърхността, местостоянки на ВС;
5. за границите на диспечерското обслужване на въздушното движение;
6. за участъка, свободен от препятствия - дължина с точност до най-близкия метър, профил на земната повърхност;
7. визуалните средства на схемите за подхода при кацане, маркировката и светосигнални средства на ПИК, ПР и пероните, други визуални средства за ориентация и управление на ПР и пероните, включително светлините на местата за изчакване при рулиране и "стоп" линиите, както и разположението и типът на системите за визуално присъединяване с телескопичните ръкави;
8. за разположението на всяко летищно място за проверка на VOR и неговата радиочестота;
9. за разположението и обозначаването на стандартните маршрути за рулиране;
10. за разстоянията с точност до най-близкия метър между курсовия радиомаяк и глисадния радиомаяк, съставящи системата за кацане по прибори (ILS), или азимутната и ъгломестната антена на микровълновата система за кацане (MLS) и съответните краища на ПИК.
(2) Географските координати на всеки праг се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
(3) Географските координати на точките по осевата линия на съответната ПР се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
(4) Географските координати на всяка местостоянка на ВС се измерват в градуси, минути, секунди и стотни от секундите и се обявяват за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация".
(5) Географските координати на по-значителните препятствия в зоните на подходите при кацане и излитане, както и в зоната за полет по кръга и околностите на летището се измерват в градуси, минути, секунди и десети от секундите.
(6) За публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" се обявява и височината на най-голямото препятствие, закръглена до цяло число метри, типът, маркировката и светлинната индикация (ако има такава) на съществените препятствия.
(7) Информацията се представя във вид на карти, подходящи за подготовката на сборници за аеронавигационна информация и публикация.
Раздел VIII. Носимоспособност на изкуствените настилки
Чл. 18. (1) Носимоспособността на изкуствените настилки се определя и предоставя за публикуване в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" по реда на чл. 3, ал. 2.
(2) Носимоспособността на изкуствената настилка, предназначена за въздухоплавателно средство на перона (на местостоянка на самолета) с маса, по-голяма от 5700 kg, се определя по метода "Класификационно число на ВС - класификационно число на настилката (ACN - PCN)" с представяне на следните данни:
1. класификационно число на настилката (PCN);
2. тип на настилката за определяне на ACN - PCN;
3. категория на носимоспособността на земната основа;
4. категория на максимално допустимото налягане в гумите или величината на максимално допустимото налягане в гумите на ВС;
5. метод на оценка.
(3) Въздухоплавателните средства с класификационното число ACN, равно или по-малко от обявеното класификационно число на настилката PCN, могат да използват тази настилка с отчитане на ограничения на налягането в гумата или на пълната излетна маса на дадения тип въздухоплавателно средство (посочените типове въздухоплавателни средства).
(4) Носимоспособността на настилката може да бъде обявявана с точност до една десета, а ако носимоспособността на настилката се поддава на значителни сезонни колебания - могат да бъдат представени различни значения на PCN за различните сезони.
Чл. 19. (1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя стандартните процедури, свързани с метода ACN - PCN за определяне ACN на въздухоплавателно средство, и определя критериите за регулиране на използването на настилките от въздухоплавателните средства, класификационното число ACN, на които е по-голямо от обявеното класификационно число на тази настилка PCN.
(2) За определяне на ACN изкуствената настилка се класифицира като еквивалентна на твърда или еластична конструкция.
(3) Информация за типа на настилката за определяне на ACN - PCN, категорията на носимоспособността на земната основа, категорията на максимално допустимото налягане в гумите на ВС и метода за оценка се представят съгласно приложение № 5.
Раздел IX. Площадки за предполетна проверка на висотомерите
Чл. 20. (1) На територията на летището се изграждат една или повече площадки за предполетна проверка на висотомерите.
(2) Площадките за предполетна проверка на висотомерите могат да се разполагат и на перона, като се допуска целият перон да се използва като площадка за проверка на висотомера.
(3) Надморската височина на площадката за предполетна проверка на висотомерите се измерва като средна надморска височина на участъка, върху който тя е разположена, с точност до метър.
(4) Надморската височина на произволна част на площадката за предполетна проверка на висотомерите се ограничава до 3 m от средната надморска височина на тази площадка.
Раздел X. Обявяеми дистанции за публикуване
Чл. 21. (1) За ПИК, предназначена за граждански търговски въздушен превоз, се определят и предоставят за публикуване по реда на чл. 3, ал. 2 в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" следните дистанции с точност до метър:
1. разполагаема дължина за разбег (take-off run available - TORA);
2. разполагаема дължина за излитане (take-off distance available - TODA);
3. разполагаема дължина за прекъснато излитане (accelerate-stop distance available - ASDA);
4. разполагаема дължина за кацане (landing distance available - LDA).
(2) Обявените дистанции по ал. 1 се определят съгласно приложение № 6.
Раздел XI. Състояние на работната площ и свързаните с нея съоръжения и средства
Чл. 22. (1) Информацията за състоянието на работната площ и експлоатационното състояние на свързаните с нея съоръжения и средства се предоставя от летищната администрация (съответно от собственика на летището - за летища, които не са за обществено ползване) на службата за аеронавигационна информация на доставчика на аеронавигационно обслужване, а информацията, имаща експлоатационно значение, се представя на доставчика на аеронавигационно обслужване, отговорен за летището, с цел осигуряване на пристигащите и отлитащите въздухоплавателни средства с необходимата информация.
(2) Информацията по ал. 1 се обновява постоянно, като за измененията на наблюдаваните условия се съобщава незабавно.
Чл. 23. (1) Летищната администрация или собственикът на летището (за летища, които не са за обществено ползване) осигурява наблюдение за състоянието на работната площ и експлоатационното състояние на свързаните с нея съоръжения и средства и предава на доставчика на аеронавигационно обслужване за летището съобщения по въпросите от експлоатационно значение или по въпросите, засягащи характеристиките на ВС по отношение на:
1. строителни или ремонтни работи;
2. наличие на неравна или разрушена повърхност на ПИК, ПР или перона;
3. наличие на сняг, киша или лед на ПИК, ПР или перона;
4. наличие на вода на ПИК, ПР или перона;
5. наличие на снежни купове или навявания в непосредствена близост до ПИК, ПР или перона;
6. наличие върху ПИК или ПР на течни химикали за предотвратяване или отстраняване на заледяването;
7. наличие на други временни препятствия, включително паркираните самолети;
8. отказ или прекъсвания на работата на части или на всички визуални средства на летището;
9. отказ на основния или резервния източник на електрозахранване.
(2) За изпълнение на изискванията на ал. 1 и на чл. 22 летищната администрация или собственикът на летището (за летища, които не са за обществено ползване) осигурява огледът на работната площ да се прави най-малко един път на ден за летища с кодови номера 1 и 2 и най-малко четири пъти на ден - за летища с кодови номера 3 и 4.
(3) Огледът на работната площ се провежда съгласно изискванията на приложение № 7.
Чл. 24. (1) При обявяване на информация за наличие на вода върху настилката се предоставя описание на повърхността върху централната половина от широчината на ПИК, включително оценка на дълбочината на слоя вода, като се използват следните термини:
1. влажна - повърхността си изменя цвета вследствие наличието на влага;
2. мокра - повърхността е пропита с вода, но няма застояла вода (локви);
3. частично наводнена - забелязват се участъци с локви вода;
4. изцяло наводнена - забелязва се значителна площ, покрита с вода.
(2) Летищната администрация осигурява обявяването на информация за това дали ПИК или част от нея може да бъде хлъзгава в мокро състояние.
(3) Пистата за излитане и кацане или част от нея се определя като хлъзгава в мокро състояние тогава, когато измерванията на спирачния ефект показват, че сцеплението на повърхността на ПИК (определено чрез устройство за непрекъснато измерване на сцеплението) е по-малко от минималното равнище на сцепление, равно на 0,3.
Чл. 25. (1) Летищната администрация или собственикът на летище (за летища, които не са за обществено ползване) осигурява измерването на спирачния ефект и разпространява информация за минималното равнище на сцеплението за обявяваните условия на хлъзгава ПИК, както и за използвания тип измерващо устройство.
(2) Когато се предполага, че ПИК може да стане хлъзгава при необичайни условия, се провеждат допълнителни измервания.
(3) Когато допълнителните измервания по ал. 2 показват, че ПИК или част от нея е станала хлъзгава, се предоставя информация за сцеплението на повърхността на ПИК.
Чл. 26. (1) В зимни условия летищната администрация осигурява постоянно наблюдение за състоянието на ПИК с оглед предаване на информация за наличие на сняг, киша или лед върху ПИК, както и за обявяване на резултатите от измерване на спирачния ефект съгласноприложение № 7.
(2) Когато върху ПИК има сух сняг, мокър сняг или киша, се прави оценка на средната дълбочина на слоя на всяка третина от ПИК с точност приблизително до 2 сm за сух сняг, 1 сm за мокър сняг и 0,3 сm за киша.
(3) Данните за състоянието на пистата и спирачния ефект се разпространяват със SNOWTAM и NOTAM, оформени според изискванията на Наредба № 15 от 2011 г. за аеронавигационното информационно обслужване (ДВ, бр. 37 от 2011 г.).
Чл. 27. (1) С оглед изпълнение на изискванията на чл. 26, ал. 1 летищната администрация осигурява:
1. ежегодно тариране на уреда за измерване на спирачния ефект в условията, определени от производителя;
2. отговорно длъжностно лице, което да следи непрекъснато състоянието на ПИК и прогнозата за метеорологичната обстановка на летището с оглед предприемане на незабавни мерки за измерване на спирачния ефект при необходимост.
(2) Отговорното длъжностно лице по ал. 1, т. 2 предприема мерки за установяване на спирачния ефект на ПИК:
1. при всеки оглед на работната площ в съответствие с изискванията на приложение № 7;
2. при всяка промяна на метеорологичните условия, която би могла да доведе до влошаване на спирачния ефект на ПИК;
3. при информация, получена за летището от доставчика на аеронавигационно обслужване или от екипаж на кацнало ВС, за констатирано при кацането отклонение от обявения спирачен ефект.
(3) В резултат на огледа на състоянието на работната площ и измерването на спирачния ефект отговорното длъжностно лице подготвя и предава на доставчика на аеронавигационно обслужване SNOWTAM/NOTAM за летището, в който обявява състоянието на работната площ, резултатите от измерването на спирачния ефект и интервала от време, през който летището или негови части ще бъдат затворени за провеждане на полети поради почистване на ПИК, извършване на ремонтно-възстановителни работи или наличие на недопустими препятствия.
Раздел XII. Преместване на въздухоплавателно средство, загубило способност да се движи само
Чл. 28. (1) Летищната администрация обявява информация в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" за възможностите за преместване на въздухоплавателно средство, загубило способност да се движи само, от летателната писта или от място в непосредствена близост и за името и телефонен номер на лицето, което отговаря за координацията на операциите по преместването.
(2) Възможностите по преместване на ВС, загубило способност да се движи само, може да се обявят в сборника "Аеронавигационна информация и публикация" по отношение на най-големия самолет, за който летището разполага с оборудване за неговото преместване.
Раздел XIII. Аварийно спасяване и борба с пожарите
Чл. 29. (1) Летищната администрация или собственикът на летище (за летища, които не са за обществено ползване) предоставя информация за равнището на защита, осигурявана на летището за въздухоплавателно средство в частта спасяване и борба с пожарите.
(2) Равнището на защита се обявява чрез категорията на аварийно-спасителната и противопожарната служба, определена според изискванията на чл. 439 - 476 на тази наредба и Наредба № 3 от 2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища(ДВ, бр. 44 от 2009 г.).
(3) Всички изменения в равнището на защита, осигурявано на летището в областта на спасяването и борбата с пожари, се съобщават от летищната администрация на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и оперативно на доставчика на аеронавигационно обслужване за обявяване и предаване на необходимите сведения на кацащите и излитащите самолети. Когато подобно изменение в посоченото равнище отпадне, посочените органи се информират незабавно.
(4) В резултат на изменение на количествата пожарогасителни вещества, средствата за техните доставки или броя на персонала за обслужване на оборудването и други се изменя и равнището на нормално осигуряваната защита на летището.
(5) В резултат на изменението по ал. 4 се променя категорията на аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището.
Раздел XIV. Системи за визуална индикация на глисадата
Чл. 30. При инсталирането на система за визуална индикация на глисадата се предоставя следната информация:
1. обозначеният номер на съответната ПИК;
2. тип на системата съгласно чл. 196, ал. 1 за разполагането на АТ-VASIS, PAPI или APAPI се указва страната на ПИК, на която са поставени светлините - на лявата или дясната страна;
3. когато оста на системата не е успоредна на осевата линия на ПИК, се указват ъгълът и направлението на изместване - вляво и вдясно;
4. номинален ъгъл (ъгли) на глисадата; за T-VASIS или AT-VASIS това е ъгъл