НАРЕДБА за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни

Чл. 3. (1) Храните за кърмачета трябва да отговарят на изискванията съгласно приложение № 1, като се имат предвид спецификациите, определени в приложение № 2.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Когато храните за кърмачета са произведени от белтък на краве или козе мляко, определен в т. 2.1 от приложение № 1, със съдържание на белтък от 0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal) до 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal), пригодността на храната да задоволи специфичните хранителни потребности на кърмачетата се доказва чрез подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и провеждането на такива изследвания.

(3) Когато храните за кърмачета са произведени от белтъчните хидролизати, определени в т. 2.2 от приложение № 1, със съдържание на белтък от 0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal) до 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal), пригодността на храната да задоволи специфичните хранителни потребности на кърмачетата се доказва чрез подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и провеждането на такива изследвания. Храните трябва да отговарят на съответните спецификации, определени в приложение № 3.

(4) Преходните храни трябва да отговарят на изискванията съгласно приложение № 4, като се имат предвид спецификациите, определени в приложение № 2.

(5) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Когато преходните храни са произведени от белтъчните хидролизати, определени в т. 2.2 от приложение № 4, със съдържание на белтък от 0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal) до 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal), пригодността на преходните храни да задоволят специфичните хранителни потребности на кърмачетата се доказва чрез подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и провеждането на такива изследвания. Храните трябва да отговарят на съответните спецификации, определени в приложение № 3.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Храните за кърмачета и преходните храни се произвеждат от определените в приложения № 1 и 4 източници на белтък и от други хранителни съставки, които въз основа на общоприети научни доказателства са определени за подходящи да задоволят специфичните хранителни потребности на новородените кърмачета, кърмачетата до 6-месечна възраст и кърмачетата на възраст над 6 месеца. Пригодността на такива източници се доказва чрез систематични проверки на съществуващите данни относно очакваните ползи и критериите за безопасност и при необходимост - чрез подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и провеждането на такива изследвания.

(7) (В сила от 1.01.2012 г. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., предишна ал. 6, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Изискванията по ал. от 1 - 4 се прилагат и по отношение на диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Храните за кърмачета и преходните храни преди консумация не трябва да подлежат на допълнителна обработка с изключение на добавянето на вода.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) При производството на храни за кърмачета и преходни храни се спазват забраните и ограниченията за употреба на хранителни съставки, определени в приложения № 1 и 4.

Чл. 4. (1) При производството на храни за кърмачета и преходни храни се използват само веществата, определени в приложение № 5, с цел да се осигурят потребностите от:

1. витамини;

2. минерални вещества;

3. аминокиселини и други съединения, съдържащи азот;

4. други вещества със специално хранително предназначение.

(2) При използването на веществата съгласно приложение № 2 се спазват критериите за чистота на веществата при производството на храни, определени в приложимото Общностно законодателство и в наредбите по чл. 6 от Закона за храните .

Чл. 5. (1) Храните за кърмачета и преходните храни не трябва да съдържат каквито и да са вещества в количества, които биха застрашили здравето на кърмачетата и малките деца.

(2) В храните за кърмачета и в преходните храни не трябва да се съдържат тежки метали и биологични замърсители в количества над максимално допустимите.

(3) Допустимото количество на остатъци от пестициди в храните за кърмачета и в преходните храни е 0,01 mg/kg за всеки пестицид в продукта, готов за консумация или възстановен съгласно указанията на производителя. Количествата на пестицидните остатъци се определят по стандартизирани общоприети методи.

(4) Специфичните максимално допустими количества остатъци от пестициди или пестицидни метаболити в храните за кърмачета и в преходните храни, които се допускат по изключение, са определени в приложение № 6.

(5) Допустимото количество Афлатоксин М1 в храните за кърмачета и в преходните храни е 0,1 mg/kg готов за консумация продукт.

Чл. 6. (1) Не се допуска използването на пестицидите, определени в приложение № 7, при земеделски продукти, предназначени за производство на храни за кърмачета и на преходни храни.

(2) За целите на официалния контрол пестицидите, определени във:

1. таблица 1 на приложение № 7, не сe считат за използвани, ако количеството на остатъци от пестициди не е по-голямо от 0,003 mg/kg продукт; това ниво се приема за граница за количествено определяне на използваните аналитични методи и подлежи на редовен преглед, като се има предвид техническият прогрес;

2. таблица 2 на приложение № 7, не сe считат за използвани, ако количеството на остатъци от пестициди не е по-голямо от 0,003 mg/kg продукт; това ниво подлежи на редовен преглед, като се имат предвид данните за замърсяването на околната среда.

(3) Количествата остатъци от пестициди, определени в ал. 1 и 2 и в чл. 5, ал. 4 , се отнасят за продукта, готов за консумация или възстановен съгласно указанията на производителя.

(4) Храните за кърмачета, предназначени за износ, могат да отговарят и на съответните приложими международни стандарти, установени в Кодекс Алиментариус.

Чл. 7. (1) При етикетирането на храните за кърмачета и на преходните храни се спазват общите изисквания към етикетирането на храните, определени с Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2002 г., бр. 19 и 100 от 2003 г., бр. 82 от 2005 г. и бр. 20 и 75 от 2007 г.), като се обявяват задължително и следните данни:

1. при храните за кърмачета - информация, че продуктът е подходящ да задоволи специфичните хранителни потребности на новородени в случаите, когато те не са кърмени;

2. при преходните храни:

а) информация, че продуктът е подходящ да задоволи само специфичните хранителни потребности на кърмачета над 6 месеца;

б) указание, че продуктът се използва само като част от разнообразното хранене на тези кърмачета;

в) указание, че продуктът не може да се използва като заместител на майчината кърма през първите 6 месеца на кърмачето и че решението за въвеждане на допълнително хранене на деца под тази възраст следва да се вземе на база препоръката на квалифициран специалист в областта на медицината, фармацията и храненето или друг професионалист в областта на майчини и детски грижи; преценката следва да се извърши на база данните за индивидуалните потребности и нарастването на теглото на кърмачето;

3. при храните за кърмачета и преходните храни:

а) енергийната стойност в kJ и kcal и съдържанието на белтъци, липиди и въглехидрати, изразено в количество на 100 ml от готовия за употреба продукт;

б) средното количество на всеки от витамините и минералите, посочени в приложения № 1 и 4, и количеството на холин, инозитол и карнитин, когато са добавени, на 100 ml от готовия за употреба продукт;

в) инструкции за правилно приготвяне, съхранение и предлагане на продукта и предупреждение за възможни рискове за здравето в случай на неправилно приготвяне и съхранение.

(2) Освен данните по ал. 1, т. 3, букви "а" и "б" може да се представи и информация за:

1. средното количество на хранителните вещества съгласно приложение № 5 за храните за кърмачета и преходните храни, изразени като цифрова стойност на 100 ml готов за употреба продукт, когато това не е посочено като изискване съгласно ал. 1, т. 3, буква "б";

2. витамините и минералите, включени в приложение № 8, изразена като процент от референтните стойности, определени в същото приложение, на 100 ml готов за консумация продукт, като допълнение към цифровата стойност за преходните храни.

(3) Върху етикетите на храните за кърмачета се поставя надпис "важно" или негов синоним, след който се добавят:

1. текст, изтъкващ първостепенното значение на кърменето;

2. текст, препоръчващ продуктът да се използва само след консултация със специалист в областта на медицината, фармацията и храненето или други професионалисти, отговорни за грижата за майката и детето.

(4) Етикетът на храните за кърмачета и преходните храни трябва да се оформи по начин, който да предоставя цялата необходима информация за подходящата употреба на продукта, така че да не обезкуражава кърменето. Използването на определенията "хуманизирани", "матернизирани" и "адаптирани" или на други подобни определения се забранява.

(5) Етикетът на храните за кърмачета не трябва да съдържа изображения на бебета или други образи или текст, които да идеализират употребата на този продукт. Етикетът може да съдържа графични символи единствено с цел по-лесно разпознаване на продукта и за илюстрация на начина на употреба.

(6) При етикетирането на храните за кърмачета може да се обявяват хранителни и здравни претенции само в случаите и при спазване на условията, определени в приложение № 9.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Когато при етикетирането се използва и някой друг от официалните езици на Европейския съюз, означението по чл. 2, ал. 1 трябва да е в съответствие с приложение № 10.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Когато при етикетирането се използва и някой друг от официалните езици на Европейския съюз, означението по чл. 2, ал. 2 трябва да е в съответствие с приложение № 11.

Чл. 8. (1) Изискванията, забраните и ограниченията на чл. 7, ал. 3 - 6 се прилагат при:

1. представянето на храните за кърмачета и преходните храни, което включва тяхната форма, външния им вид, начина на опаковане, използваните опаковъчни материали, начина, по който са подредени, и местата, където са изложени;

2. рекламата на храните.

(2) Храните за кърмачета могат да се рекламират само в научни и други специализирани за отглеждането на кърмачета издания. Рекламата трябва да съдържа само научно потвърдени данни и да не създава убеждението, че изкуственото хранене може да замести или е по-добро от кърменето.

(3) При търговия на дребно се забранява всякаква реклама на храните за кърмачета на мястото на продажба, предоставянето на храните като мостри или други практики на промоция на продуктите на крайните потребители, като: купони за отстъпка, премии, специални продажби или изложби, продажба на продуктите на цена под тяхната себестойност, както и предлагане на продукта с покупката на друг вид продукт.

(4) Производителите и дистрибуторите на храни за кърмачета не могат да разпространяват сред населението, бременните жени, майките или членове на техните семейства безплатни продукти, продукти с намалена цена, мостри или каквито и да са други подаръци с рекламна цел независимо дали директно или индиректно чрез системата на здравеопазването или чрез здравните работници.

Чл. 9. (1) Информацията за храните за кърмачета и малки деца, предоставяна на семействата и на лица, които се занимават с въпросите на храненето на кърмачетата и малките деца, трябва да е обективна и пълна от гледна точка на планирането, предоставянето, разработването и разпространението на информацията и контрола.

(2) Печатните или аудио-визуалните информационни и образователни материали, отнасящи се до храненето на кърмачетата и предназначени за бременни жени и майки на кърмачета и малки деца, трябва да съдържат ясна информация за:

1. ползите и предимствата на кърменето;

2. храненето на майката, подготовката за кърменето и поддържането му;

3. възможни негативни ефекти върху кърменето при въвеждане на частично хранене с биберон;

4. трудността да се поднови кърменето, в случай че то е прекъснато;

5. правилното използване на храните за кърмачета, когато е необходимо.

(3) Когато материалите по ал. 2 съдържат информация за употребата на храните за кърмачета, те трябва да включват социалните и финансовите последици при употребата на храните, както и здравните рискове, свързани с използването на неподходящи храни или начини на хранене и по-специално опасностите за здравето поради неправилно използване на храни за кърмачета. Такива материали не трябва да съдържат изображения, които идеализират използването на храните за кърмачета.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Лице, което иска да пусне на пазара на територията на Република България храна за кърмачета, трябва предварително да уведоми Министерството на здравеопазването и Българската агенция по безопасност на храните, като им предостави образец от етикета на храната.

(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Към министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните се създава междуведомствена комисия с по един представител от Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Националния център по обществено здраве и анализи, Изпълнителната агенция по лекарствата, Българската агенция по безопасност на храните и Центъра за оценка на риска.

(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Комисията по ал. 2 извършва оценка за съответствието на продукта на определението и изискванията на наредбата по отношение на количеството и вида на вложените съставки въз основа на предоставената информация по ал. 1. В случай на констатирани несъответствия комисията уведомява за това Българската агенция по безопасност на храните и лицето, подало уведомлението.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) В случай на пускане на пазара на храна за кърмачета на територията на друга държава членка уведомлението по ал. 1 се прави до компетентния орган на тази държава членка по смисъла на член 9, параграф 4 на Директива 89/398/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специфична хранителна употреба.

Чл. 11. (1) Производителите и дистрибуторите на храни за кърмачета могат да предоставят като дарение информационни или образователни материали или апаратура, свързана с тях, само след отправена молба за това и с писменото одобрение на специализираните органи на държавния здравен контрол или в рамките на указания, дадени от тези органи.

(2) Материалите или апаратурата по ал. 1 се разпространяват само чрез системата на здравеопазването. Те могат да носят изписано името или знака на фирмата дарител, но не и на запазена търговска марка храни за кърмачета.

(3) Храните за кърмачета, предоставени безвъзмездно под формата на дарение или на по-ниска цена на институции или организации, независимо дали са предназначени за употреба във или за разпространение извън тях, могат да се използват или разпространяват само за кърмачета, които трябва да се хранят с храни за кърмачета, и само за периода, за който трябва да бъдат хранени кърмачетата.

Чл. 12. Храните за кърмачета и преходните храни трябва да се етикетират по такъв начин, че потребителите да могат да правят ясно разграничаване между тези продукти, за да се избегне всякакъв риск от объркване между храните за кърмачета и преходните храни.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. "Кърмачета" са деца под 12 месеца.

2. "Малки деца" са деца на възраст от 1 до 3 години.

3. "Храни за кърмачета" са храни, предназначени за специфична хранителна употреба от кърмачета в периода на първите им месеци, които сами са достатъчни да задоволят хранителните нужди на тези кърмачета до момента на въвеждане на подходяща допълнителна храна.

4. "Преходни храни" са храни, предназначени за специфична хранителна употреба от кърмачета при въвеждането на подходяща допълнителна храна, и които представляват основната течна храна от прогресивно увеличаващото се разнообразие на храните при тези кърмачета.

5. "Остатъци от пестицид" са остатък в храните за кърмачета и преходните храни на препарати за растителна защита, включително техните метаболити и продукти от тяхното разграждане или реакция.

§ 2. За целите на наредбата се прилагат определенията за "претенция", "хранителна претенция", "здравна претенция" и "претенция за намаляване на риска от заболявания", определени съответно в член 2, параграф 2, точки 1, 4, 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 за хранителните и здравни претенции (ОВ, L 404, 30.12.2006).

§ 3. (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2009 г., изм., бр. 84 от 2013 г., в сила от 1.07.2013 г.) С наредбата се въвеждат разпоредбите на:

1. Директива 2006/141/ЕО относно храните за кърмачета и преходните храни и за изменение и допълнение на Директива 1999/21/ЕО (ОВ, Специално българско издание 2007 г., глава 13, том 59);

2. Директива 2013/26/ЕС на Комисията от 8 февруари 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика поради присъединяването на Хърватия (ОВ, L 158, 10.06.2013 г.).

3. (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Директива 2013/46/ЕС на Комисията от 28 август 2013 г. за изменение на Директива 2006/141/ЕО по отношение на изискванията към белтъците при храните за кърмачета и преходните храни (OB, L 230, 29.08.2013 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г. , в сила от 28.03.2014 г.) Контролът по изпълнението на изискванията на наредбата се извършва от органите на официалния контрол по Закона за храните.

§ 5. Разпоредбата на чл. 3, ал. 6 влиза в сила от 1 януари 2012 г.

§ 6. Търговията с храни за кърмачета и с преходни храни, които не отговарят на изискванията на наредбата, се забранява считано от 31 декември 2009 г.

§ 7. Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за храните .

————————————————————————————————

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към Постановление № 108 на Министерския съвет от 11 май 2009 г. за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни

(ДВ, бр. 37 от 2009 г.)

§ 4. С постановлението се осигурява прилагането на Регламент (ЕО) № 1243/2008 на Комисията от 12 декември 2008 г. за изменение на приложения III и VI към Директива 2006/141/ЕО по отношение на изискванията за съдържанието на някои храни за кърмачета (ОВ, L 335 от 13.12.2008 г.).

                                                              Приложение № 1

към чл. 3, ал. 1
(Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.,
в сила от 28.03.2014 г.)

Основен състав на храните за кърмачета, възстановени съгласно указанията на производителя
Стойностите, определени в приложението, се отнасят за готовия за употреба продукт, продаван като такъв или възстановен съгласно указанията на производителя.
1. ЕНЕРГИЯ
Минимум	Максимум
250 kJ/100 ml (60 kcal/100 ml)	295 kJ/100 ml (70 kcal/100 ml)
2. БЕЛТЪЦИ (Съдържание на белтъци = съдържание на азот x 6,25) 2.1. Храни за кърмачета, произведени от белтъци на кравето или козето мляко
Минимум (1)	Максимум
0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal)	0,7 g/100 kJ (3 g/100 kcal)
(1) Храни за кърмачета, произведени от белтъци на кравето или козето мляко, със съдържание на белтъци между минималното количество и 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal) следва да са в съответствие с чл. 3, ал. 2.

За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета
трябва да съдържат количество от всяка есенциална и полуесенциална
аминокиселина, равно най-малко на количеството, съдържащо се в референтния
белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение № 2). Въпреки
това при изчисление концентрациите на метионина и цистина могат да се вложат
заедно, ако съотношението метионин : цистин не е по-голямо от 2, а
концентрациите на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако
съотношението тирозин : фенилаланин не е по-голямо от 2.
Съотношението метионин : цистин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да
превишава 3, при условие че пригодността на продукта за специални хранителни
цели на кърмачетата е показана посредством съответните изследвания,
извършени в съответствие с общоприето експертно ръководство относно
подготовката и провеждането на такива изследвания.
2.2. Храни за кърмачета, произведени от белтъчни хидролизати

Минимум (1)	Максимум
0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal)	0,7 g/100 kJ (3 g/100 kcal)
(1) Храни за кърмачета, произведени от белтъчни хидролизати, със съдържание на белтъци между минималното количество и 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal) отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 3.

За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета
трябва да съдържат количество от всяка есенциална и полуесенциална
аминокиселина, равно най-малко на количеството, съдържащо се в референтния
белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение № 2). Въпреки
това при изчисление концентрациите на метионина и цистина могат да се вложат
заедно, ако съотношението метионин : цистин не е по-голямо от 2, а
концентрациите на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако
съотношението тирозин:фенилаланин не е по-голямо от 2. Съотношението
метионин:цистин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да превишава 3,
при условие че пригодността на продукта за специални хранителни цели на
кърмачетата е показана посредством съответните изследвания, извършени в
съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и
провеждането на такива изследвания.
Съдържанието на L-карнитин трябва да е не по-малко от 0,3 mg/100 kJ
(1,2 mg/100 kcal).
2.3. Храни за кърмачета, произведени от белтъчни изолати от соя,
самостоятелно или в смес с белтъци на кравето или козето мляко

Минимум	Максимум
0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal)	0,7 g/100 kJ (3 g/100 kcal)

За производство на тези храни за кърмачета се използват единствено
белтъчни изолати от соя.
За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета
трябва да съдържат количество от всяка есенциална и полуесенциална
аминокиселина, равно най-малко на количеството, съдържащо се в референтния
белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение № 2). Въпреки
това при изчисление концентрациите на метионина и цистина могат да се вложат
заедно, ако съотношението метионин : цистин не е по-голямо от 2, а
концентрациите на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако
съотношението тирозин : фенилаланин не е по-голямо от 2. Съотношението
метионин : цистин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да превишава 3,
при условие че пригодността на продукта за специални хранителни цели на
кърмачетата е показана посредством съответните изследвания, извършени в
съответствие с общоприето експертно ръководство относно подготовката и
провеждането на такива изследвания.
Съдържанието на L-карнитин трябва да е не по-малко от 0,3 mg/ 100 kJ
(1,2 mg/100 kcal).
2.4. Във всички случаи влагането на аминокиселини в храните за
кърмачета се прави единствено с цел подобряване на хранителната стойност на
белтъците и само в съотношения, необходими за тази цел.

     3.  ТАУРИН
     В случай че бъде вложен към храните за кърмачета, количеството на
таурин не трябва да превишава 2,9 mg/100 kJ (12 mg/100 kcal).

4. ХОЛИН

Минимум	Максимум
1,7 mg/100 kJ (7 mg/100 kcal)	12 mg/100 kJ (50 mg/100 kcal)
5. ЛИПИДИ
Минимум	Максимум
1,05 g/100 kJ (4,4 g/100 kcal)	1,4 g/100 kJ (6,0 g/100 kcal)

5.1. Забранява се употребата на следните вещества:
а) сусамово масло;
б) памучно масло.
5.2. Лауринова киселина и миристинова киселина

Минимум	Максимум
—	поотделно или заедно: 20 на сто от общото съдържание на мазнини

5.3. Съдържанието на трансмастни киселини не трябва да превишава 3 на
сто от общото съдържание на мазнини.
5.4. Съдържанието на ерукова киселина не трябва да превишава 1 на сто
от общото съдържание на мазнини.
5.5. Линолова киселина (под формата на глицериди = линолеати):

Минимум	Максимум
70 mg/100 kJ	285 mg/100 kJ
(300 mg /100 kcal)	(1200 mg/100 kcal).

5.6. Съдържанието на алфа-линоленова киселина трябва да е не по-малко
от 12 mg/100 kJ (50 mg/100 kcal).
Съотношението линолова : алфа-линоленова киселина трябва да е не
по-малко от 5 и не по-голямо от 15.
5.7. Могат да се влагат дълговерижни полиненаситени мастни киселини
(ПНМК) (с 20 и 22 въглеродни атома). В този случай тяхното съдържание не
трябва да превишава:
а) 1 на сто от общото съдържание на мазнини за n-3 дълговерижни ПНМК, и
б) 2 на сто от общото съдържание на мазнини за n-6 дълговерижни ПНМК (1
на сто от общото съдържание на мазнини за арахидонова киселина (20 : 4 n-6).
Съдържанието на ейкозапентаеновата киселина (20 : 5 n-3) не трябва да
превишава съдържанието на докозахексаеновата киселина (22 : 6 n-3).
Съдържанието на докозахексаеновата киселина (22 : 6 n-3) не трябва да
превишава съдържанието на n-6 дълговерижни ПНМК.

     6.  ФОСФОЛИПИДИ
     Количеството на фосфолипиди в храните за кърмачета не трябва да е
по-голямо от 2 g/l.

7. ИНОЗИТОЛ

Минимум	Максимум
1 mg/100 kJ (4 mg/100 kcal)	10 mg/100 kJ (40 mg/100 kcal)

8. ВЪГЛЕХИДРАТИ

Минимум	Максимум
2,2 g/100 kJ (9 g/100 kcal)	3,4 g/100 kJ (14 g/100 kcal)

8.1. Могат да се използват само следните въглехидрати:
а) лактоза;
б) малтоза;
в) захароза;
г) глюкоза;
д) малто-декстрини;
е) сироп на глюкоза или сух сироп на глюкоза;
ж) предварително приготвено нишесте, естествено несъдържащо глутен;
з) желатинизирано нишесте, естествено несъдържащо глутен.
8.2. Лактоза

Минимум	Максимум
1,1 g/100 kJ (4,5 g/100 kcal)	— —

Това условие не се прилага за храни за кърмачета, в които соевите
белтъчни изолати са повече от 50 на сто от общото съдържание на белтък.
8.3. Захароза
Захарозата може да се влага само в храни за кърмачета, произведени от
белтъчни хидролизати. В случай че е вложена, съдържанието на захароза не
трябва да превишава 20 на сто от общото съдържание на въглехидрати.
8.4. Глюкоза
Глюкозата може да се влага само в храни за кърмачета, произведени от
белтъчни хидролизати. В случай че е вложена, съдържанието на глюкоза не
трябва да превишава 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal).
8.5. Предварително приготвено нишесте и/или желатинизирано нишесте

Минимум	Максимум
—	2 g/100 ml и 30 на сто от общото съдържание на въглехидрати

     9.  ФРУКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ И ГАЛАКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ
     В храните за кърмачета могат да се влагат фрукто-олигозахариди и
галакто-олигозахариди.  В тези случаи тяхното съдържание не трябва да
превишава 0,8 g/100 ml в комбинация от 90 на сто олигогалактозил-лактоза и
10 на сто високо молекулярно тегло олигофруктозил-захароза.
     Други комбинации и максимално допустими количества на
фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди могат да се използват в
съответствие с чл. 3, ал. 5.

10. МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА
10.1. Храни за кърмачета, произведени от белтъците на кравето
или козето мляко или от белтъчни хидролизати

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Натрий (mg)	5	14	20	60
Калий (mg)	15	38	60	160
Хлорид (mg)	12	38	50	160
Калций (mg)	12	33	50	140
Фосфор (mg)	6	22	25	90
Магнезий (mg)	1,2	3,6	5	15
Желязо (mg)	0,07	0,3	0,3	1,3
Цинк (mg)	0,12	0,36	0,5	1,5
Мед (µg)	8,4	25	35	100
Йод (µg)	2,5	12	10	50
Селен (µg)	0,25	2,2	1	9
Манган (µg)	0,25	25	1	100
Флуорид (µg)	—	25	—	100

Съотношението калций : фосфор не трябва да е по-малко от 1 и по-голямо
от 2.
10.2. Храни за кърмачета, произведени от белтъчни изолати от соя,
самостоятелно или в смес с белтъци на кравето или козето мляко.
Прилагат се всички изисквания на т. 10.1 с изключение на тези, отнасящи
се до желязото и фосфора, които са следните:

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Желязо (mg)	0,12	0,5	0,45	2
Фосфор (mg)	7,5	25	30	100

11. ВИТАМИНИ
	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Витамин А
(µg-RE) ⁽¹⁾	14	43	60	180
Витамин D (µg) ⁽²⁾	0,25	0,65	1	2,5
Тиамин (µg)	14	72	60	300
Рибофлавин(µg)	19	95	80	400
Ниацин (µg)⁽³⁾	72	375	300	1500
Пантотенова
киселина (µg)	95	475	400	2000
Витамин В6 (µg)	9	42	35	175
Биотин (µg)	0,4	1,8	1,5	7,5
Фолиева
киселина (µg)	2,5	12	10	50
Витамин В12 (µg)	0,025	0,12	0,1	0,5
Витамин С (mg)	2,5	7,5	10	30
Витамин К (µg)	1	6	4	25
Витамин Е
(mg ?-TЕ) ⁽⁴⁾	0,5/g ПНМК,	1,2	0,5/g ПНМК,	5
	изразени като линолова киселина, коригирани за двойните връзки ⁽⁵⁾, но в никакъв случай по-малко от 0,1 mg/100 усвоими kJ		изразени като линолова киселина, коригирани за двойните връзки (5), но в никакъв случай по-малко от 0,5 mg/100 усвоими kcal
(1) RЕ = всички трансретинол еквиваленти.
(2) Под формата на холекалциферол, от който 10 µg = 400 i.u. витамин D.
(3) Предварително образуван ниацин.
(4) ?-ТЕ = d-?-токоферол еквивалент.
(5) 0,5 mg ?-ТЕ/1 g линолова киселина (18:2 n-6); 0,75 mg ?-ТЕ/1 g ?-линолова киселина (18:3 n-3); 1,0 mg ?-ТЕ/1 g арахидонова киселина (20:4 n-6); 1,25 mg ?-ТЕ/1 g ейкозапентаенова киселина (20:5 n-3); 1,5 mg ?-ТЕ/1 g докозахексанова киселина (22:6 n-3).

12. НУКЛЕОТИДИ
Могат да се влагат следните нуклеотиди:

	Максимум ⁽¹⁾
	(mg/100 kJ)	(mg/100 kcal)
Цитидин 5'-монофосфат	0,60	2,50
Уридин 5'-монофосфат	0,42	1,75
Аденозин 5'-монофосфат	0,36	1,50
Гуанозин 5'-монофосфат	0,12	0,50
Инозин 5'-монофосфат	0,24	1,00
(1) Общата концентрация на нуклеотидите не трябва да надвишава 1,2 mg/100 kJ (5 mg/100 kcal).

                                                       Приложение № 2

към чл. 3, ал. 1 и 4

Есенциални и полуесенциални аминокиселини в майчината кърма

За целите на наредбата есенциални и полуесенциални аминокиселини в
майчината кърма, изразени в mg/100 kJ и в mg/100 kcal, са:

	Количество в mg/100 kJ ⁽¹⁾	Количество в mg/100 kcal
Цистин	9	38
Хистидин	10	40
Изолевцин	22	90
Левцин	40	166
Лизин	27	113
Метионин	5	23
Фенилаланин	20	83
Треонин	18	77
Триптофан	8	32
Тирозин	18	76
Валин	21	88
(1) 1kJ = 0,239 kcal

                                                       Приложение № 3

                                                     към чл. 3, ал. 3 
                                       (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2009 г.,
                                                   бр. 28 от 2014 г., 
                                             в сила от 28.03.2014 г.) 

     Спецификация за съдържанието, източника и обработката на белтъците,
      използвани при производството на храни за кърмачета и преходни 
       храни със съдържание на белтъци по-малко от 0,56 g/100 kJ 
       (2,25 g/100 kcal), произведени от хидролизати на суроватъчни 
            белтъци, получени от белтъците на кравето мляко
      (Загл. доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., в сила от 28.03.2014 г.)

1. Съдържание на белтъци
Съдържание на белтъци = съдържание на азот x 6,25

Минимум	Максимум
0,44 g/100 kJ (1,86 g/100 kcal)	0,7 g/100 kJ (3 g/100 kcal)

     2.  Източник на белтъци
     Деминерализиран сладък суроватъчен белтък, получен от кравето мляко
след ензимна преципитация на казеини, при която се използва химозин, състоящ
се от:
     а) 63 на сто суроватъчен белтък изолат, несъдържащ
казеино-гликомакропептид, с минимално съдържание на белтък 95 на сто в
сухото вещество, денатурация на белтъка по-малко от 70 на сто и максимално
съдържание на пепел от 3 на сто, и
     б) 37 на сто концентрат на сладък суроватъчен белтък, с минимално
съдържание на белтък 87 на сто в сухото вещество, денатурация на белтъка
по-малко от 70 на сто и максимално съдържание на пепел 3,5 на сто.

     3.  Обработка на белтъците
     Двуфазен хидролизен процес, при който се използва трипсинов препарат,
получен при високотемпературна обработка (от 3 до 10 минути при 80 - 100 °С)
между двете фази на хидролизния процес.

4. (Нова - ДВ, бр. 37 от 2009 г.) Качество на белтъците
Есенциални и полуесенциални аминокиселини в майчината кърма, изразени в
mg на 100 kJ и 100 kcal, са следните:

	На 100 kJ(¹)	На 100 kcal

Аргинин	16	69
Цистин	6	24
Хистидин	11	45
Изолевцин	17	72
Левцин	37	156
Лизин	29	122
Метионин	7	29
Фенилаланин	15	62
Треонин	19	80
Триптофан	7	30
Тирозин	14	59
Валин	19	80
(¹) 1 kJ = 0,239 kcal

                                                        Приложение № 4

                                                      към чл. 3, ал. 4
                                 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.,
                                              в сила от 28.03.2014 г.)
         Основен състав на преходните храни, възстановени съгласно
                        указанията на производителя

     Стойностите, определени в приложението, се отнасят за крайния продукт,
готов за консумация, продаван като такъв или възстановен съгласно указанията
на производителя.

1. ЕНЕРГИЯ

Минимум	Максимум
250 kJ/100 ml (60 kcal/100 ml)	295 kJ/100 ml (70 kcal/100 ml)

2. БЕЛТЪЦИ
(Съдържание на белтъци = съдържание на азот x 6,25)
2.1. Преходни храни, произведени от белтъци на кравето или козето мляко

Минимум	Максимум
0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal)	0,8 g/100 kJ (3,5 g/100 kcal)

За осигуряване на еднаква енергийна стойност преходните храни трябва да
съдържат количество от всяка есенциална или полуесенциална аминокиселина,
равно най-малко на количеството, съдържащо се в референтния белтък (на
майчината кърма, както е определено в приложение № 2). Въпреки това при
изчисление концентрациите на метионина и цистина могат да се вложат заедно,
ако съотношението метионин : цистин не е по-голямо от 3, а концентрациите на
фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението
тирозин : фенилаланин не е по-голямо от 2.
2.2. Преходни храни, произведени от белтъчен хидролизат

Минимум (¹)	Максимум
0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal)	0,8 g/100 kJ (3,5 g/100 kcal)
(¹) Преходните храни, произведени от белтъчни хидролизати, със съдържание на белтъци между минималното количество и 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal) следва да отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 5.

За осигуряване на еднаква енергийна стойност преходните храни трябва да
съдържат количество от всяка есенциална или полуесенциална аминокиселина,
равно най-малко на количеството, съдържащо се в референтния белтък (на
майчината кърма, както е определено в приложение № 2). Въпреки това при
изчисление концентрациите на метионина и цистина могат да се вложат заедно,
ако съотношението метионин:цистин не е по-голямо от 3, а концентрациите на
фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин:
фенилаланин не е по-голямо от 2.
2.3. Преходни храни, произведени от белтъчни изолати от соя,
самостоятелно или в смес с белтъци на кравето или козето мляко

Минимум	Максимум
0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal)	0,8 g/100 kJ (3,5 g/100 kcal)

За производство на тези храни се използват единствено белтъчни изолати
от соя.
За осигуряване на еднаква енергийна стойност преходните храни трябва да
съдържат количество от всяка есенциална или полуесенциална аминокиселина,
равно най-малко на количеството, съдържащо се в референтния белтък (на
майчината кърма, както е определено в приложение № 2). Въпреки това при
изчисление концентрациите на метионина и цистина могат да се вложат заедно,
ако съотношението метионин:цистин не е по-голямо от 3, а концентрациите на
фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението
тирозин:фенилаланин не е по-голямо от 2.
2.4. Във всички случаи влагането на аминокиселини в преходните храни се
прави единствено с цел подобряване на хранителната стойност на белтъка и
само в съотношения, необходими за тази цел.

     3.  ТАУРИН
     В случай че е вложен в преходни храни, количеството на таурин не трябва
да превишава 2,9 mg/100 kJ (12 mg/100 kcal).

4. ЛИПИДИ

Минимум	Максимум
0,96 g/100 kJ (4,0 g/100 kcal)	1,4 g/100 kJ (6,0 g/100 kcal)

4.1. Забранява се употребата на следните вещества:
а) сусамово масло;
б) памучно масло.
4.2. Лауринова киселина и миристинова киселина

Минимум	Максимум
—	поотделно или заедно: 20 на сто от общото съдържание на мазнини

4.3. Съдържанието на трансмастни киселини не трябва да превишава 3 на
сто от общото съдържание на мазнини.
4.4. Съдържанието на ерукова киселина не трябва да превишава 1 на сто
от общото съдържание на мазнини.
4.5. Линолова киселина (под формата на глицериди = линолеати):

Минимум	Максимум
70 mg/100 kJ (300 mg/100 kcal)	285 mg/100 kJ (1200 mg/100 kcal)

4.6. Съдържанието на алфа-линоленова киселина трябва да е не по-малко
от 12 mg/100 kJ (50 mg/100 kcal).
Съотношението линолова : алфа-линоленова киселина трябва да е не
по-малко от 5 и не по-голямо от 15.
4.7. Могат да бъдат вложени дълговерижни полиненаситени мастни киселини
(ПНМК) (с 20 и 22 въглеродни атома). В този случай тяхното съдържание не
трябва да превишава:
а) 1 на сто от общото съдържание на мазнини за n-3 дълговерижни ПНМК, и
б) 2 на сто от общото съдържание на мазнини за n-6 дълговерижни ПНМК (1
на сто от общото съдържание на мазнини за арахидонова киселина (20 : 4 n-6).
Съдържанието на ейкозапентаеновата киселина (20 : 5 n-3) не трябва да
превишава съдържанието на докозахексаеновата киселина (22 : 6 n-3).
Съдържанието на докозахексаеновата киселина (22 : 6 n-3) не трябва да
превишава съдържанието на n-6 дълговерижни ПНМК.

     5.  ФОСФОЛИПИДИ
     Количеството на фосфолипиди в преходните храни не трябва да е по-голямо
от 2 g/l.

6. ВЪГЛЕХИДРАТИ

Минимум	Максимум
2,2 g/100 kJ (9 g/100 kcal)	3,4 g/100 kJ (14 g/100 kcal)

6.1. Забранява се употребата на съставки, съдържащи глутен.
6.2. Лактоза

Минимум	Максимум
1,1 g/100 kJ (4,5 g/100 kcal)	—

Това условие не се прилага за преходни храни, в които изолатите на
соевия белтък са повече от 50 на сто от общото съдържание на белтък.
6.3. Захароза, фруктоза, мед

Минимум	Максимум
—	поотделно или заедно: 20 на сто от общото съдържание на въглехидрати

Медът трябва да бъде обработен, за да се унищожат спорите на
Clostridium botulinum.
6.4. Глюкоза
Глюкозата може да се влага само в преходни храни, произведени от
белтъчни хидролизати. В случай че е вложена, съдържанието на глюкоза не
трябва да е повече от 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal).

     7.  ФРУКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ И ГАЛАКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ
     В преходните храни могат да се влагат фрукто-олигозахариди и
галакто-олигозахариди.  В този случай тяхното съдържание не трябва да
превишава 0,8 g/100 ml в комбинация от 90 на сто олигогалактозил-лактоза и
10 на сто високо молекулярно тегло олигофруктозил-захароза.
     Други комбинации и максимално допустими количества на
фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди могат да се използват в
съответствие с чл. 3, ал. 5.

8. МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА
8.1. Преходни храни, произведени от белтъците на кравето или козето
мляко или от белтъчни хидролизати

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Натрий (mg)	5	14	20	60
Калий (mg)	15	38	60	160
Хлорид (mg)	12	38	50	160
Калций (mg)	12	33	50	140
Фосфор (mg)	6	22	25	90
Магнезий (mg)	1,2	3,6	5	15
Желязо (mg)	0,14	0,5	0,6	2
Цинк (mg)	0,12	0,36	0,5	1,5
Мед (µg)	8,4	25	35	100
Йод (µg)	2,5	12	10	50
Селен (µg)	0,25	2,2	1	9
Манган (µg)	0,25	25	1	100
Флуорид (µg)	—	25	—	100

Съотношението калций : фосфор в преходните храни не трябва да е
по-малко от 1,0 и по-голямо от 2,0.
8.2. Преходни храни, произведени от изолати на соевия белтък,
самостоятелно или в смес с белтъците на кравето или козето мляко.
Прилагат се всички изисквания на т. 8.1 с изключение на тези, отнасящи
се до желязото и фосфора, които са следните:

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Желязо (mg)	0,22	0,65	0,9	2,5
Фосфор (mg)	7,5	25	30	100

9. ВИТАМИНИ

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Витамин А
(µg-RЕ) ⁽¹⁾	14	43	60	180
Витамин D (µg) ⁽²⁾	0,25	0,75	1	3
Тиамин (µg)	14	72	60	300
Рибофлавин(µg)	19	95	80	400
Ниацин (µg) ⁽³⁾	72	375	300	1500
Пантотенова
киселина (µg)	95	475	400	2000
Витамин В6 (µg)	9	42	35	175
Биотин (µg)	0,4	1,8	1,5	7,5
Фолиева
киселина (µg)	2,5	12	10	50
Витамин В12 (µg)	0,025	0,12	0,1	0,5
Витамин С (mg)	2,5	7,5	10	30
Витамин К (µg)	1	6	4	25
Витамин Е
(mg ?-ТЕ) ⁽⁴⁾	0,5/g поли- ненаситени мастни киселини, изразени като лино- лова кисе- лина, кори- гирани за двойните връзки ⁽⁵⁾, но не по- малко от 0,1 mg/100 усвоими kJ	1,2	0,5/g поли- ненаситени мастни киселини, изразени като лино- лова кисе- лина, кори- гирани за двойните връзки ⁽⁵⁾, но не по- малко от 0,5 mg/100 усвоими kcal	5

(1) RЕ = всички трансретинол еквиваленти.
(2) Под формата на холекалциферол, от който 10 µg = 400 i.u. витамин D.
(3) Предварително образуван ниацин.
(4) ?-ТЕ = d-?-токоферол еквивалент.
(5) 0,5 mg ?-ТЕ/1 g линолова киселина (18:2 n-6); 0,75 mg ?-ТЕ/1 g ?-линолова киселина (18:3 n-3); 1,0 mg ?-ТЕ/1 g арахидонова киселина (20:4 n-6); 1,25 mg ?-ТЕ/1 g ейкозапентаенова киселина (20:5 n-3); 1,5 mg ?-ТЕ/1 g докозахексанова киселина (22:6 n-3).

10. НУКЛЕОТИДИ
Могат да се влагат следните нуклеотиди:

	Максимум ⁽¹⁾
	(mg/100 kJ)	(mg/100 kcal)
Цитидин 5'-монофосфат	0,60	2,50
Уридин 5'-монофосфат	0,42	1,75
Аденозин 5'-монофосфат	0,36	1,50
Гуанозин 5'-монофосфат	0,12	0,50
Инозин 5'-монофосфат	0,24	1,00
(1) Общата концентрация на нуклеотидите не трябва да надвишава 1,2 mg/100 kJ (5 mg/100 kcal).

                                                         Приложение № 5

към чл. 4, ал. 1
(Доп. - ДВ, бр. 37 от 2009 г.,
изм., бр. 28 от 2014 г.,
в сила от 28.03.2014 г.)

Хранителни вещества
1. Витамини
Витамин	Витаминна форма
Витамин А	Ретинил ацетат Ретинил палмитат Ретинол
Витамин D	Витамин D2 (ергокалци-ферол) Витамин D3 (холекалци-ферол)
Витамин В₁	Тиамин хидрохлорид Тиамин мононитрат
Витамин В₂	Рибофлавин Натриев рибофлавин-5'-фосфат
Ниацин	Никотинамид Никотинова киселина
Витамин В₆	Пиридоксин хидрохлорид Пиридоксин-5'-фосфат
Фолат	Фолиева киселина
Пантотенова киселина	Калциев D-пантотенат Натриев D-пантотенат Декспантенол
Витамин В₁₂	Цианокобаламин Хидроксикобаламин
Биотин	D-биотин
Витамин С	L-аскорбинова киселина Натриев L-аскорбат Калциев L-аскорбат 6-палмитил-L-аскорбинова киселина (аскорбил палмитат) Калиев аскорбат
Витамин Е	D-алфа токоферол DL-алфа токоферол D-алфа токоферол ацетат DL-алфа токоферол ацетат
Витамин К	Филохинон (Фитоменадион)
2. Минерални вещества
Минерални вещества	Разрешени соли
Калций (Ca)	Калциев карбонат Калциев хлорид Калциеви соли на лимонена киселина Калциев глюконат Калциев глицерофосфат Калциев лактат Калциеви соли на ортофосфорна киселина Калциев хидроксид
Магнезий (Mg)	Магнезиев карбонат Магнезиев хлорид Магнезиев оксид Магнезиеви соли на ортофосфорна киселина Магнезиев сулфат Магнезиев глюконат Магнезиев хидроксид Магнезиеви соли на лимонена киселина
Желязо (Fe)	Железен цитрат Железен глюконат Железен лактат Железен сулфат Железен амониев цитрат Железен фумарат Железен дифосфат (железен пирофосфат) Железен бисглицинат
Мед (Cu)	Меден цитрат Меден глюконат Меден сулфат Медно-лизинов комплекс Меден карбонат
Йод (J)	Калиев йодид Натриев йодид Калиев йодат
Цинк (Zn)	Цинков ацетат Цинков хлорид Цинков лактат Цинков сулфат Цинков цитрат Цинков глюконат Цинков оксид
Манган (Mn)	Манганов карбонат Манганов хлорид Манганов цитрат Манганов сулфат Манганов глюконат
Натрий (Na)	Натриев бикарбонат Натриев хлорид Натриев цитрат Натриев глюконат Натриев карбонат Натриев лактат Натриеви соли на ортофосфорна киселина Натриев хидроксид
Калий (К)	Калиев бикарбонат Калиев карбонат Калиев хлорид Калиеви соли на лимонена киселина Калиев глюконат Калиев лактат Калиеви соли на ортофосфорна киселина Калиев хидроксид
Селен (Se)	Натриев селенат Натриев селенит
3. Аминокиселини и други азотни съединения
L-аргинин и неговият хидрохлорид(1)
L-цистин и неговия хидрохлорид
L-хистидин и неговия хидрохлорид
L-изолевцин и неговия хидрохлорид
L-левцин и неговия хидрохлорид
L-лизин и неговия хидрохлорид
L-цистеин и неговия хидрохлорид
L-метионин
L-фенилаланин
L-треонин
L-триптофан
L-тирозин
L-валин
L-карнитин и неговия хидрохлорид
L-карнитин-L-тартрат
Таурин
Цитидин-5'-монофосфат и неговата натриева сол
Уридин-5'-монофосфат и неговата натриева сол
Аденозин-5'-монофосфат и неговата натриева сол
Гуанозин-5'-монофосфат и неговата натриева сол
Инозин-5'-монофосфат и неговата натриева сол
_________ (1) L-аргининът и неговият хидрохлорид се използват само при производството на храните за кърмачета, посочени в чл. 3, ал. 3, и на преходните храни, посочени в чл. 3, ал. 5.
4. Други хранителни вещества
Холин
Холин хлорид
Холин цитрат
Холин битартрат
Инозитол

                                                         Приложение № 6

към чл. 5, ал. 4

Специфични максимално допустими количества остатъци от пестициди или пестицидни метаболити в храните за кърмачета и преходните храни
Химично наименование на веществото	Максимално допустими количества остатъци (mg/kg)
Кадусафос	0,006
Деметон-S-метил/деметон-S-метил сулфон/оксидеметон-метил (поотделно или в комбинация, изразено като деметон-S-метил)	0,006
Етопрофос	0,008
Фипронил (сума от фипронил и фипронил-десулфинил, изразена като фипронил)	0,004
Пропинеб/пропиленетиурея (сума от пропинеб и пропиленетиурея)	0,006

                                                         Приложение № 7

към чл. 6, ал. 1

Пестициди, които не се използват при земеделски продукти, предназначени за производството на храни за кърмачета и преходни храни

Таблица 1

Химично наименование на веществото (определение на остатъка)

Дисулфотон (сума от дисулфотон, дисулфотон сулфоксид и дисулфотон сулфон, изразена като дисулфотон)

Фенсулфотион (сума от фенсулфотион, неговия кислороден аналог и техните сулфони, изразена като фенсулфотион)

Фентин, изразен като трифенилтин катион

Халоксифоп (сума от халоксифоп, неговите соли и естери, включително съединения, изразена като халоксифоп)

Хептахлор и трансхептахлор епоксид, изразен като хептахлор

Хексахлорбензен

Нитрофен

Ометоат

Тербуфос (сума от тербуфос, неговия сулфоксид и сулфон, изразена като тербуфос)

Таблица 2

Химично наименование на веществото

Алдрин и диелдрин, изразени като диелдрин

Ендрин

                                                        Приложение № 8

към чл. 7, ал. 2, т. 2

Референтни стойности за хранителното съдържание при етикетиране на храни, предназначени за кърмачета и малки деца
Хранително вещество	Референтна стойност при етикетиране
Витамин А	(µg) 400
Витамин D	(µg) 7
Витамин Е	(mg TE) 5
Витамин K	(µg) 12
Витамин C	(mg) 45
Тиамин	(mg) 0,5
Рибофлавин	(mg) 0,7
Ниацин	(mg) 7
Витамин В₆	(mg) 0,7
Фолат	(µg) 125
Витамин В₁₂	(µg) 0,8
Пантотенова киселина	(mg) 3
Биотин	(µg) 10
Калций	(mg) 550
Фосфор	(mg) 550
Калий	(mg) 1000
Натрий	(mg) 400
Хлорид	(mg) 500
Желязо	(mg) 8
Цинк	(mg) 5
Йод	(µg) 80
Селен	(µg) 20
Мед	(mg) 0,5
Магнезий	(mg) 80
Манган	(mg) 1,2

                                                        Приложение № 9

към чл. 7, ал. 6

Хранителни и здравни претенции към храните за кърмачета и условията за обявяване на съответната претенция
1. ХРАНИТЕЛНИ ПРЕТЕНЦИИ
Хранителна претенция относно	Условия за обявяване на хранителна претенция
1.1. Само лактоза	Лактозата е единственият наличен въглехидрат.
1.2. Липса на лактоза	Съдържанието на лактоза е не повече от 2,5 mg/100 kJ (10 mg/100 kcal).
1.3. Вложени ПНМК или еквивалентна хранителна претенция, отнасяща се до влагането на докозахексаенова киселина	Съдържанието на докозахексаенова киселина е не по-малко от 0,2 на сто от общото съдържание на мастни киселини.
1.4. Хранителни претенции относно влагането на следните незадължителни съставки:
1.4.1. таурин	Вложени по желание в допустимо количество, което е подходящо за определена специална цел за кърмачета и в съответствие с условията, определени в приложение № 1.
1.4.2. фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди
1.4.3. нуклеотиди
2. ЗДРАВНИ ПРЕТЕНЦИИ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕТЕНЦИИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ ЗАБОЛЯВАНИЯ)
Здравна претенция относно	Условия за обявяване на здравна претенция
2.1. Намаляване на риска от алергия към млечни белтъци. Тази здравна претенция може да включва условия относно намален алерген или намалени антигенни свойства.	а) трябва да е предоставена обективна и научно доказана информация като доказателство за обявените свойства; б) храните за кърмачета трябва да съответстват на изискванията, определени в т. 2.2 от приложение № 1, и количеството на имунореактивния белтък, измерено чрез общоприетите подходящи методи, трябва да е по-малко от 1 на сто от азотосъдържащите вещества в храните; в) необходимо е етикетът да посочва, че продуктът не трябва да се консумира от кърмачета, алергични към интактните белтъци, от които е произведена храната, докато не се проведат общоприети клинични изследвания, доказващи поносимост към храните при повече от 90 на сто от кърмачетата (интервал на доверителност 95 на сто), които са свръхчувствителни към белтъците, от които е получен хидролизатът; г) храните за кърмачета, дадени орално на животни, не следва да предизвикват чувствителност към интактните белтъци, от които са произведени храните за кърмачета.