КОНВЕНЦИЯ № 105 ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ПРИНУДИТЕЛНИЯ ТРУД, 1957 Г.

Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 24.06.1998 г. - ДВ, бр. 79 от 10.07.1998 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2000 г., в сила от 23.03.2000 г.

 

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 5 юни 1957 г. на своята четиридесета сесия, като разгледа въпроса за принудителния труд, който е точка четвърта от дневния ред на сесията, като отбеляза разпоредбите на Конвенцията за принудителния труд от 1930 г., като отбеляза, че Конвенцията относно робството от 1926 г. предвижда да се вземат всички необходими мерки за забрана на задължителния или принудителния труд, произтичащ от условия, аналогични с тези на робството, и че Допълнителната конвенция относно премахването на робството, търговията с роби и институциите и практиката, подобни на робството от 1956 г., предвижда пълна забрана на зависимостта за дългове и крепостничеството, като отбеляза, че Конвенцията за защита на работните заплати предвижда заплатите да се изплащат редовно и забранява методи на изплащане, които лишават работника от реална възможност за прекратяване на заетостта, като реши да приеме другите предложения по отношение премахването на определени форми на принудителен или задължителен труд, представляващ нарушение на правата на човека, визирани в Устава на ООН и провъзгласени от Всеобщата декларация за правата на човека,
като определи, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и пети ден от месец юни хиляда деветстотин петдесет и седма година следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно премахването на принудителния труд, 1957 г.:

 

Член 1
Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, поема задължението да не допуска и да не използва каквато и да било форма на принудителен или задължителен труд:
а) като средство за политическа принуда, превъзпитание или наказание поради поддържане или изразяване на политически възгледи или идеологически становища, които противоречат на установената политическа, социална или икономическа система;
b) като метод за мобилизиране и използване на труд за целите на икономическото развитие;
c) като средство за трудова дисциплина;
d) като наказание за участие в стачки;
e) като средство за расова, социална, национална или религиозна дискриминация.

Член 2
Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, поема задължението да вземе ефективни мерки за гарантиране незабавното и цялостното премахване на принудителния или задължителния труд, както е посочено в чл. 1 от тази конвенция.

Член 3
Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 4
1. Тази конвенция ще обвързва само държавите - членки на Международната организация на труда, когато ратификацията на същата е регистрирана от генералния директор.
2. Тя ще влезе в сила дванадесет месеца след като ратификациите на две държави - членки на организацията, бъдат регистрирани от генералния директор.
3. Впоследствие конвенцията ще влиза в сила за всяка държава - членка на организацията, 12 месеца след регистрирането на ратификацията й.

Член 5
1. Всяка държава - членка на организацията, която ратифицира конвенцията, може да я денонсира след изтичането на срок от 10 години след датата на първоначалното й влизане в сила чрез съобщение до генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирано от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след регистрирането му.
2. Всяка държава - членка на организацията, ратифицирала конвенцията, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността, предвидена в този член, да я денонсира, ще бъде обвързана от нов период от 10 години и впоследствие ще може да я денонсира при изтичането на всеки 10 години при условията, предвидени в този член.

Член 6
1. Генералният директор на Международното бюро на труда официално ще уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на всички ратификации и денонсации, които са му съобщени от държавите - членки на организацията.
2. Като уведоми официално държавите членки за регистрирането на ратификацията на втората страна членка, за която е уведомен, генералният директор ще информира държавите - членки на организацията, за датата, от която конвенцията влиза в сила.

Член 7
Съгласно чл. 102 от Устава на ООН и във връзка с регистрирането генералният директор на Международното бюро на труда ще предостави на генералния секретар на ООН подробна информация за всички ратификации и за всички съобщения за денонсиране, които е регистрирал съгласно предходните членове.

Член 8
При необходимост Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция на Международната организация на труда доклад относно прилагането на тази конвенция и ще определя дали въпросът за нейното пълно или частично ревизиране трябва да бъде включен в дневния ред на конференцията.

Член 9
1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която ревизира напълно или частично настоящата, и ако новата конвенция не предвижда друго:
а) ратификацията от държава - членка на организацията, на новата ревизираща конвенция води по право, независимо от разпоредбата на чл. 17, до непосредственото денонсиране на тази конвенция, при положение че новата ревизираща конвенция е влязла в сила;
b) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратификация от държавите - членки на организацията.
2. Тази конвенция във всички случаи ще остане в сила в настоящата форма и съдържание за всички държави членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизиращата конвенция.

Член 10
Английският и френският текст на тази конвенция имат еднаква сила.