ПРЕПОРЪКА № 164 ОТНОСНО БЕЗОПАСТНОСТТА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ И РАБОТНАТА СРЕДА, 1981 Г.

 

I. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ДЕФИНИЦИИ

1. Доколкото е максимално възможно, разпоредбите на Конвенцията относно безопасността и здравеопазването на трудещите се - 1981 г. /наричана по-долу Конвенцията/, и тези на настоящата Препоръка трябва да се прилагат за всички отрасли на икономи­ката и за всички категории трудещи се.

2. Необходимите и осъществими на практика мерки трябва да се предвидят, за да бъде осигурена на независимите трудещи се закрила, която да бъде аналогична на тази, която е установена в Конвенцията и в настоящата Препоръка.

 

II. ТЕХНИЧЕСКИ ОБЛАСТИ ЗА ДЕЙСТВИЕ

3. При осъществяване на политиката, изложена в чл. 4 на Конвенцията, трябва да бъдат взети целесъобразни мерки, като се имат пред­вид разнообразието на отраслите на икономиката и видовете работа, както и принципа, който изисква да се дава предимство на премахване на рисковете в самия техен първоизточник, по-специално в следните области:

а) концепцията, внедряването, строителните характеристики, инс­талацията, поддържането, ремонтът и преустройството на ра­ботните помещения, на техните входове и изходи;

б) осветлението, вентилацията, редът и чистотата в работните помещения;

в) температурата, влажността и движението на въздуха в работните помещения;

г) концепцията, конструкцията, използването, поддържането, изпробването и инспектирането на машините и на материалите, които могат да предизвикат рискове, както и, в краен случай, тяхното одобрение и спирането им на каквото и да било основание;

д) предпазването от всякакъв стрес - физически или умствен - вреден за здравето, който се дължи на условията на труда;

е) комплектуването, поставянето на склад и боравенето със товари и материали, ръчно или с помощта на механични  средства;

ж) използването на електричеството;

з) производството, опаковането, поставянето на етикети, транс­портът, поставянето на склад и използването на опасни вещества или агенти, отстраняването на техните отпадъци и на утайките им, както и, в краен случай, замяната им с други безвредни или по-малко опасни вещества или агенти;

и) закрилата от радиации;

к) предпазване от професионалните рискове, които се дължат на шум и на вибрации, тяхното ограничаване и закрилата на трудещите се от тези рискове;

л) наблюдението върху атмосферата в работните помещения и други фактори в обкръжаващата среда;

м) предпазването от /или ограничаването на рисковете, които се дължат на силни отклонения в налягането;

н) предпазването от пожари и от експлозии и мерките, които трябва да се вземат в случай на пожар или на експлозия;

о) концепцията, производството, доставянето, използването, поддържането и изпробването на екипировки за индивидуална защита и на предпазно облекло;

п) санитарните устройства, залите за водни процедури, гардеробите, доставянето на питейна вода и други подобни съоръжения, които имат връзка с безопасността и здравето за трудещите се;

р) първата помощ и профилактиката;

с) изработването на планове за действие при спешни случаи;

т) наблюдението върху здравето на трудещите се.

 

III. ДЕЙНОСТ НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ

4. С оглед на осъществяване на политиката, изложена в чл. 4 на

Конвенцията, компетентната власт или власти, трябва, като вземат под внимание техническите области за действие, уточнени в предишния параграф 3:

а) да издадат или да одобрят предписания, сборници с практически директиви или други подходящи правила относно безопасността, здравеопазването на трудещите се и работната среда, вземай­ки под внимание връзките, които съществуват между безопас­ността и здравето, от една страна, и работното време и разпре­делението на кратките почивки, от друга страна;

б) да преразглеждат периодично законовите разпоредби по безопасността, здравеопазването на трудещите се и работната среда, както и разпоредбите, издадени или одобрени по силата на горната алинея “а”, в светлината на опита и на новите постиже­ния в научната и технологичната области;

в) да предприемат или да предвиждат проучвания и изследвания, предназначени за идентифициране на рисковете и за намиране на ефикасни средства за отстраняването им;

г) да предоставят на работодателите и на трудещите се, в подходяща форма, информациите и съветите, от които те могат да се нуждаят и да осъществяват или благоприятствуват сътрудничеството между работодателите и трудещите се, както и между техните организации, с оглед на отстраняване на рисковете или намаляването им в рамките на това, което е практически осъществимо; да осигуряват, когато това е целесъобразно, специална програма за подготовка на трудещите се мигранти на техния майчин език;

д) да предвидят специфични мерки с оглед на предпазване от
катастрофи, да координират и да направят целесъобразни действията, които трябва да се провеждат на разни равнища и по-специално в индустриалните зони, където са съсредоточени предприятия с високи потенциални рискове за трудещите се и за околното население;

е) да осигуряват добри контакти с Международната система за обявяване на тревога относно безопасността и здравето на трудещите се, която е поставена в действие в рамките на Международната организация на труда;

ж) да предвидят подходящи мерки за инвалидите.

5.  Инспекционната система предвидена в чл. 9, параграф 1 от Конвенцията, трябва да има за образец разпоредбите на конвенцията относно инспекцията по труда, 1947 г. и на конвенцията относно инспекцията по труда в земеделието, 1969 г., без да се засягат задълженията, поети от държавите-членки на МОТ, по отношение на тези две конвенции, които са били ратифицирани от тях.

6.  Когато това е уместно, компетентната власт или власти, като се

консултират със заинтересованите представителни организации на работодателите и на трудещите се, трябва да осъществя­ват мерките, съобразени с националната политика, изложена в чл. 4 от Конвенцията, които се отнасят до условията на труда.

7.  Главната цел на разпоредбите, посочени в чл. 15 от Конвенцията трябва да бъде:

а) да се осигури приложението на разпоредбите на членове 4 и 7 от Конвенцията;

б) да се координира упражняването на функциите, които следва дасе осъществяват от компетентните власт или власти в изпълнение на разпоредбите на чл. 11 от Конвенцията и горния параграф 4;

в) да се координира дейността, която се разгръща в областта на безопасността, здравеопазването на трудещите се и работната среда на национално, регионално или местно равнище, от държавните власти, от работодателите и организациите на работо­дателите, от организациите и представителите на трудещите се, както и от всички други заинтересовани органи, организации или лица;

г) да се извършва обмен на гледища, на информации и на опит на национално ниво или в обсега на дадена индустрия или определен отрасъл на икономиката.

8. Непосредствено сътрудничество трябва да бъде организирано между държавните власти и представителните организации на рабо­тодателите и на трудещите се и всяка друга заинтересована формация, за да се формулира и да се прилага на практика политиката, изложена в член 4 на Конвенцията.

9. Предвиденото в член 7 на Конвенцията проучване, трябва да се отнася по-специално до положението на най-уязвимите трудещи се, като например инвалидите.

 

IV. ДЕЙНОСТ НА НИВО НА .ПРЕДПРИЯТИЕТО,

10. Измежду задълженията, които се отнасят до тях, относно реализирането на посочената в член 16 от Конвенцията цел, работодателите могат, като се вземат под внимание разнообразието на отраслите на икономиката и видовете работа, да бъдат натова­рени със следните задачи:

а) да предоставят работни помещения, машини и материали и да
използуват методи за работа, които, доколкото това е целесъобразно и практически осъществимо, не представляват опасност за сигурността и здравето на трудещите се;

б) да дават необходимите инструкции и да осигуряват надлежната професионална подготовка, като бъдат взети под внимание функциите и работния потенциал на разните категории трудещи се;

в) да осигуряват достатъчен надзор върху .работите, които се извършват, начина на извършването им и мерките за безопасността и хигиената, които се прилагат на практика;

г) да вземат, в зависимост от размера на предприятието и естеството на неговата дейност, организационни мерки що се отнася до безопасността, здравеопазването на трудещите се и работната среда;

д) да доставят, без разходи за трудещия се, предпазни облекла и екипировка за адекватна индустриална защита, които могат да се изискват с основание, когато няма да бъде възможно да се предотвратяват или да се контролират рисковете по друг начин;

е) да се уверят, че организацията на труда, що се отнася по-специално до работното време и разпределението на кратките почивки, не накърнява безопасността и здравето на трудещите се;

ж) да вземат всички обосновани и практически осъществими мерки, с оглед на отстраняване на прекомерната физическа и умствена умора;

з) да предприемат проучвания и изследвания, или да се информират по всякакъв друг начин относно развитието на необходимите научни и технически знания, за да се съобразят с разпоредбите на предшествуващите алинеи.

11. Всеки път, когато няколко предприятия извършват едновременно дейност в едно и също работно помещение, те трябва да си сътрудничат с оглед на приложението на разпоредбите относно безопасността, здравеопазването на трудещите се и работната среда, без да се пренебрегва конкретната отговорност на всяко предприятие по отношение на здравето и безопасността на трудещите се, които работят в него. В съответните случаи, компетентната власт или власти трябва да предпишат общите начини на това сътрудничество.

12 /1/ Мерките, които се вземат с оглед да се дава предпочитание на сътрудничеството, посочено в член 20 от Конвенцията, трябва, доколкото това е уместно и необходимо, да допускат, в зависимост от националната практика, определянето на делегати на трудещите се по безопасността , на работнически комитети по безопасността и хигиената и /или/ съвместни комитети по безо­пасността и хигиената; в съвместните комитети по безопас­ността и хигиената, трудещите се трябва да имат най-малко равнопоставено представителство с работодателите.

/2/ Делегатите на трудещите се по безопасността и работническите или съвместните комитети по безопасността и хигиената или, в краен случай, други представители на трудещите се, трябва:

а) да получават достатъчна информация по въпросите на безопасността и хигиената, да имат възможност да изучават факторите, които се отнасят до безопасността и хигиената на трудещите се и да бъдат насърчавани да предлагат вземането на мерки в тази област;

б) да бъдат консултирани, когато се обсъжда вземането на нови значителни мерки по безопасността и хигиената още преди те да бъдат приведени в действие, и да се полагат усилия за одобрение от страна на трудещите се на въпросните мерки;

в) да бъдат консултирани за всички изменения, които се обсъждат относно производствените процеси, съдържанието на трудовата дейност и организацията на труда, които могат да окажат въздействие на безопасността и здравето на трудещите се;

г) да бъдат защитени от уволнение и други вредни за тях действия в периода, когато те упражняват функциите ся в областта на безопасността и хигиената на труда в качеството си на представители на трудещите се или на членове на комитети по безопас­ността и хигиената;

д) да бъдат в състояние да допринасят при вземането на решения, на ниво на предприятие, по въпросите за безопасността и здравето;

е) да имат достъп до работните помещения и да могат да контактуват с трудещите се по въпросите за здравето и безопасността през работно време и в работните помещения;

ж) да имат право да контактуват свободно с инспекторите по труда;

з) да бъдат в състояние да допринасят при договарянето в предприятието по въпросите относно безопасността и здравеопазва­нето на трудещите се;

и) да разполагат с целесъобразно и заплатено време, за да упражняват функциите си относно безопасността и здравето и да получават необходимата подготовка във връзка с тези функции;

к) да се ползват от съдействието на специалисти, които да ги съветват по специфични проблеми на безопасността и здравето.

13. Когато дейността на предприятието изисква и когато с оглед на неговата големина, това е практически осъществимо, целесъобразно ще бъде да се предвиди:

а) създаването на служба по трудова медицина и на служба по безопасността, като тези служби могат да бъдат само за едно предприятие или общи за няколко такива, или пък да се осигуряват от външен орган;

б) привличането на специалисти за съвети по специфичните проблеми на безопасността или хигиената или за контролиране на мерките, взети за разрешаването на тези проблеми.

14. В случаите, когато естеството на дейността им поражда необходимост от това, работодателите трябва да бъдат задължени да формулират писмено политиката и разпоредбите, които ще приемат в областта на безопасността и хигиената на труда, както и определянето на различните отговорности за изпълне­нието на тези разпоредби; тези информации трябва да бъдат доведени до знанието на трудещите се на разбираем език или по такъв начин, който те лесно могат да схванат.

15. /1/ Работодателите трябва да бъдат задължени да контролират

редовно приложението на съответните норми по безопасността и хигиената, примерно чрез наблюдение върху условията на обкръжаващата среда, и да извършват, периодично, системни критични изследвания за положението в тази област.

/2/ Работодателите трябва да бъдат задължени да регистрират данните отнасящи се до безопасността, здравеопазването на трудещите се и работната среда, които са преценени като необходими от компетентната власт или власти и които могат да включват сведенията относно всички трудови злополуки и всички случаи на увреждане на здравето, станали по време на работа или, които имат причинна връзка с нея и се изисква да бъдат декларирани; разрешенията и изключенията отнасящи се до законодателството или до предписанията по безопасността и хигиената, както и евентуалните условия, които се изискват за тези изключения; удостоверенията относно наблюдението върху здравето на тру­дещите се в предприятието; сведенията относно излагането на трудещите се под въздействието на определени вещества и агенти.

16. Разпоредбите, издадени по силата на чл. 19 от Конвенцията трябва да имат за цел да гарантират, че трудещите се:

а) поемат задължението да се грижат за своята собствена безопасност и за тази на други лица, които могат да бъдат засегнати от техните действия или пропуски в работата;

б) спазват инструкциите, дадени за осигуряване на тяхната собстве­на безопасност и тяхното здраве и тези на други лица, както и процедурите по безопасността и хигиената;

в) използуват коректно приспособленията по безопасността и защитните екипировки и не причиняват бездействието им;

г) сигнализират незабавно на техния йерархически пряк началник за всяко положение, за което те имат основания да считат, че то може да представлява риск и, че самите те не могат да го коригират;

д) сигнализират за всяка злополука или увреждане на здравето, станали по време на работа или имащи причинна връзка с нея.

17. Никаква увреждаща мярка не трябва да бъде взета срещу даден трудещ се за това, че той добросъвестно е подал жалба относно обстоятелство, което той счита, че представлява нарушение на регламентирани разпоредби или сериозно отклонение от взетите от работодателя мерки в областта на безопасността, здраве­опазването на трудещите се и работната среда.

 

V. ВРЪЗКА СЪС СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ

КОНВЕНЦИИ И ПРЕПОРЪКИ ПО ТРУДА

18. Настоящата Препоръка не ревизира никоя от съществуващите международни препоръки по труда.

19. /1/ При формулиране и приложение на политиката, изложена в член 4 от Конвенцията, държавите-членки на МОТ трябва, без да пренебрегват задълженията, поети по отношение на конвенциите, които те са ратифицирали, да се позоват на международ­ните конвенции и препоръки по труда, чиито списък се съдържа и в приложението към настоящата препоръка.

/2/ Въпросното приложение може да бъде изменено от Международната конференция на труда, с решение взето с мнозинство от две трети, по повод на всяко бъдещо приемане или ревизия на конвенция или препоръка, както представляват интерес за безопасността, хигиената и работната среда.