МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ПО СПАСЯВАНЕ, 1989 Г.

РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ ХХХIХ НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 13 ЯНУАРИ 2005 Г. - ДВ, БР. 10 ОТ 2005 Г. В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 14 МАРТ 2006 Г. Издадена от Министерството на транспорта Обн. ДВ. бр.23 от 29 Февруари 2008г., попр. ДВ. бр.30 от 19 Март 2008г.

 

Преамбюл

Държавите - страни по тази конвенция,

Признавайки необходимостта от определяне чрез договор на единни международни правила относно спасителните операции,

Отбелязвайки, че значителните промени, в частност нарасналата грижа за околната среда, са доказали необходимостта от преразглеждане на международните правила, залегнали понастоящем в Конвенцията за уеднаквяване на някои правила относно оказване на помощ и спасяване на море, подписана в Брюксел на 23 септември 1910 г.,

Съзнавайки значителния принос, който ефикасни и навременни спасителни операции могат да окажат за безопасността на кораби и друго имущество в опасност и за опазването на околната среда,

Убедени в необходимостта да се осигурят съответни стимули за лицата, предприемащи спасителни операции по отношение на кораби и друго имущество в опасност,

се споразумяха за следното:

 

Глава първа.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Определения

Член 1

По смисъла на тази конвенция:

(a) "Спасителна операция" означава всяко действие или дейност, предприети за подпомагане на кораб или всякакво друго имущество в опасност в плавателни води или във всякакви други води.

(b) "Кораб" означава всякакъв морски кораб или плавателно средство или каквато и да е друга конструкция, която може да плава.

(c) "Имущество" означава всяко имущество, което не е прикрепено трайно и умишлено към брега и включва навлото в опасност.

(d) "Щета на околната среда" означава съществено материално увреждане на човешкото здраве или живота в морето или на ресурсите в крайбрежните или във вътрешните води или в съседни на тях райони, причинено от замърсяване, заразяване, пожар, експлозия или подобни значителни произшествия.

(e) "Плащане" означава всяко възнаграждение, отплата или компенсация, дължими по тази конвенция.

(f) "Организация" означава Международната морска организация.

(g) "Генерален секретар" означава Генералния секретар на Организацията.

Прилагане на конвенцията

Член 2

Тази конвенция се прилага винаги, когато в една държава - страна по нея, се заведат съдебни или арбитражни дела, свързани с въпросите, които са предмет на тази конвенция.

Платформи и сондажни единици

Член 3

Тази конвенция няма да се прилага за неподвижни или плаващи платформи или подвижни, намиращи се в открито море сондажни единици, когато тези платформи или единици са на място, заети с изследване, разработване и добив на минерални ресурси от морското дъно.

Държавни кораби

Член 4

1. Без да се засягат разпоредбите на член 5, тази конвенция няма да се прилага за военни кораби или други нетърговски кораби, притежавани или експлоатирани от държавата и носители по време на спасителните операции на държавен имунитет в съответствие с общопризнатите принципи на международното право, освен ако държавата реши друго.

2. Ако една държава - страна по конвенцията, реши да я прилага за своите военни кораби или за другите кораби, посочени в алинея 1, тя трябва да уведоми Генералния секретар за това, като уточни сроковете и условията за такова прилагане.

Спасителни операции, контролирани от органи на държавна власт

Член 5

1. Тази конвенция не засяга никоя от разпоредбите на националното законодателство или международна конвенция, отнасящи се за спасителни операции, извършвани или контролирани от органи на държавна власт.

2. Въпреки това спасителите, извършващи такива спасителни операции, имат право да се възползват от правата и средствата за съдебна защита, предвидени в тази конвенция относно спасителните операции.

3. Степента, до която орган на държавна власт със задължение да извършва спасителни операции може да се възползва от правата и средствата за съдебна защита, предвидени в тази конвенция, се определя от законодателството на държавата, в която се намира този орган.

Договори за спасяване

Член 6

1. Тази конвенция се прилага за всички спасителни операции дотолкова, доколкото договор изрично или косвено не предвижда друго.

2. Капитанът има правомощие да сключва договори за спасителни операции от името на собственика на кораба. Капитанът или собственикът на кораба има правомощие да сключва такива договори от името на собственика на имуществото, намиращо се на борда на кораба.

3. Нищо в този член не засяга прилагането на член 7, нито задълженията за предотвратяване или свеждане до минимум на щети върху околната среда.

Отмяна или изменение на договорите

Член 7

Договорът или някои негови условия могат да бъдат отменени или изменени, ако:

(a) договорът е бил сключен при незаконно въздействие или под въздействие на опасност и условията му са несправедливи; или

(b) плащането по договора е прекалено голямо или твърде малко за действително оказаните услуги.

 

Глава втора.

ИЗВЪРШВАНЕ НА СПАСИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ

Задължения на спасителя, собственика и капитана

Член 8

1. Спасителят се задължава към собственика на кораба или на друго имущество в опасност:

(a) да проведе спасителните операции с дължимата грижа;

(b) при изпълнение на определеното в точка (а) задължение да упражни дължимата грижа за предотвратяване или намаляване на щета на околната среда;

(c) в случаи, когато обстоятелствата разумно изискват, да търси помощ от други спасители; и

(d) да приема намесата на други спасители, когато разумно го помоли за това капитанът или собственикът на кораба или друго имущество в опасност, при условие че това няма да се отрази на размера на възнаграждението му, ако се установи, че такова искане е било неразумно.

2. Собственикът и капитанът на кораба или собственикът на друго имущество в опасност се задължават към спасителя:

(a) да му оказват пълно съдействие по време на спасителните операции;

(b) по време на действията да проявяват необходимата грижа за предотвратяване или свеждане до минимум на щетите на околната среда; и

(c) когато корабът или друго имущество са били изнесени на безопасно място, да ги приемат отново, когато спасителят разумно поиска това.

Права на крайбрежната държава

Член 9

Нищо в тази конвенция не засяга правото на заинтересованата крайбрежна държава да предприема мерки съгласно общоприетите принципи на международното право за защита на нейното крайбрежие или свързани с него интереси от замърсяване или заплаха от замърсяване вследствие на морско произшествие или действия, свързани с такова произшествие, които разумно може да се очаква, че ще доведат до значителни вредни последици, включително и правото на крайбрежната държава да дава инструкции във връзка със спасителните операции.

Задължение за оказване на помощ

Член 10

1. Всеки капитан е длъжен, доколкото с действията си не застрашава сериозно своя кораб и лицата на него, да оказва помощ на всяко лице, което е застрашено от гибел в морето.

2. Държавите - страни по конвенцията, приемат необходимите мерки за изпълнение на задължението, посочено в алинея 1.

3. Собственикът на кораба не носи отговорност за неизпълнение на задължението на капитана, посочено в алинея 1.

Сътрудничество

Член 11

Винаги когато държава - страна по конвенцията, урежда или решава въпроси, свързани със спасителни операции, като приемането в пристанище на кораби в бедствие или снабдяване на спасителите със средства, тя трябва да има предвид необходимостта от сътрудничество между спасителите, другите заинтересовани страни и органите на държавна власт, за да се гарантира ефикасно и успешно завършване на спасителните операции, целящи спасяването на живот или имущество в опасност, както и предотвратяването на щети на околната среда изобщо.

 

Глава трета.

ПРАВА НА СПАСИТЕЛЯ

Условия за възнаграждение

Член 12

1. Спасителни операции, които имат полезен резултат, дават право на възнаграждение.

2. Освен ако е предвидено друго, не се дължи никакво плащане въз основа на тази конвенция, ако спасителните операции не са дали полезен резултат.

3. Тази глава се прилага дори когато спасеният кораб и корабът, предприел спасителните операции, принадлежат на един и същи собственик.

Критерии за определяне на възнаграждението

Член 13

1. Възнаграждението се определя с цел да се насърчават спасителните операции, като се държи сметка за следните критерии, без да се отдава значение на реда, по който те са изложени по-долу:

(a) спасената стойност на кораба и другото имущество;

(b) уменията и усилията на спасителите за предотвратяване или намаляване на щетите на околната среда;

(c) размера на постигнатия от спасителя успех;

(d) естеството и степента на опасността;

(e) умението и усилията на спасителите при спасяването на кораба, другото имущество и човешкия живот;

(f) изразходваното време и разходите и загубите, понесени от спасителите;

(g) риска от отговорност и други рискове за спасителите или тяхното оборудване;

(h) своевременността на оказаните услуги;

(i) наличието и използването на кораби или друго оборудване, предназначени за спасителни операции;

(j) състоянието на готовност и ефикасността на оборудването на спасителя и неговата стойност.

2. Плащането на определеното съобразно алинея 1 възнаграждение се извършва от всички заинтересовани от кораба и другото имущество пропорционално на техните съответни спасени стойности. Независимо от това всяка държава - страна по конвенцията, може да предвиди в националното си законодателство плащането на възнаграждение да бъде извършено от един от тези заинтересовани, който има право на регрес срещу другите заинтересовани за техните съответни дялове. Нищо в този член не нарушава правото на защита.

3. Възнагражденията няма да надхвърлят спасената стойност на кораба и другото имущество с изключение на лихвите и сумите, покриващи съдебните разноски.

Специална компенсация

Член 14

1. Ако спасителят е провел спасителни операции по отношение на кораб, който сам или чийто товар представлява опасност за околната среда и не е успял да получи възнаграждение по член 13 поне равностойно на специалната компенсация, определена в съответствие с този член, той има право на специална компенсация от собственика на този кораб, равностойна на разходите му, както тук са определени.

2. Ако при обстоятелствата, описани в алинея 1, спасителят чрез своите спасителни операции е предотвратил или намалил щети на околната среда, специалната компенсация, плащана на спасителя от собственика съобразно алинея 1, може да бъде увеличена най-много с 30 % от направените от спасителя разходи. Въпреки това съдът, ако счете за честно и справедливо да постъпи така и имайки предвид определящите критерии, посочени в член 13, алинея 1, може да увеличи тази специална компенсация още, но в никакъв случай общото увеличение не може да надхвърля 100 % от направените от спасителя разходи.

3. Под разходи на спасителя по смисъла на алинеи 1 и 2 се разбират реално и разумно направените от спасителя разходи при спасителната операция и справедлив процент за оборудване и персонал, действително и разумно използвани в спасителната операция, като се държи сметка за критериите, посочени в член 13, алинея 1(h), (i) и (j).

4. Общата специална компенсация по този член се изплаща само ако и доколкото тази компенсация е по-голяма от всяко възнаграждение, полагащо се на спасителя по член 13.

5. Ако спасителят е бил непредпазлив и поради това не е предотвратил или не е свел до минимум щети върху околната среда, той може да бъде лишен от цялата или от част от специалната компенсация, дължима по този член.

6. Нищо в този член не засяга правото на регрес на собственика на кораба.

Разпределение между спасителите

Член 15

1. Разпределението на възнаграждението по член 13 между спасителите се извършва на основата на критериите, съдържащи се в този член.

2. Разпределението между собственика, капитана и другите лица на служба на всеки спасителен кораб се определя от правото на знамето на този кораб. Ако спасяването не е извършено от кораб, разпределението се извършва от закона, регулиращ договора между спасителя и неговите служители.

Спасяване на хора

Член 16

1. Спасените хора не дължат възнаграждение, но нищо в този член не засяга разпоредбите на националното законодателство по този въпрос.

2. Спасителят на човешки живот, който е взел участие в оказването на услуги по повод на произшествието, предизвикало спасяването, има право на справедлив дял от определеното възнаграждение на спасителя за спасяването на кораба или другото имущество или за предотвратяването или свеждането до минимум на щетите на околната среда.

Услуги, оказани по съществуващи договори

Член 17

Не се дължи никакво плащане съобразно разпоредбите на тази конвенция, освен ако оказаните услуги надхвърлят това, което може да се счете разумно за дължимо изпълнение на договор, сключен преди възникването на опасността.

Последици от некоректни действия на спасителя

Член 18

Спасителят може да бъде лишен от цялото или от част от възнаграждението, дължимо по тази конвенция, дотолкова, доколкото спасителните операции са станали необходими или по-трудни поради негова грешка или небрежност или ако спасителят е виновен за измама или друго нечестно поведение.

Забрана за спасителни операции

Член 19

Услугите, оказани въпреки изричната и разумна забрана на собственика или капитана на кораба или собственика на всяко друго имущество в опасност, което не е и не е било на борда на кораб, не са основание за плащане по тази конвенция.

 

Глава четвърта.

ВЗЕМАНИЯ И ИСКОВЕ

Право на задържане

Член 20

1. Нищо в тази конвенция не засяга правото на спасителя на задържане по силата на някоя международна конвенция или националното законодателство.

2. Спасителят може да не се ползва от правото си на задържане, когато е било надлежно предоставено или осигурено достатъчно обезпечение на неговото вземане, включващо и лихвите, и разходите.

Задължения за предоставяне на обезпечение

Член 21

1. При искане от спасителя лицето, отговорно за плащането, дължимо по силата на тази конвенция, трябва да предостави достатъчно обезпечение на вземането, включително и лихвите и разходите на спасителя.

2. Без да се засягат разпоредбите на алинея 1, собственикът на спасения кораб трябва да положи всички усилия, за да осигури предоставяне от собствениците на товара на достатъчно обезпечение на вземанията срещу тях, включително и за лихви и разходи, преди товарът да бъде освободен.

3. Спасеният кораб и другото имущество не се преместват от пристанището или от мястото, на което най-първо са пристигнали след завършване на спасителните операции, без съгласието на спасителя, докато не бъде предоставено достатъчно обезпечение за вземането на спасителя срещу съответния кораб или имущество.

Междинно плащане

Член 22

1. Съдът, компетентен да разглежда искането на спасителя, може с междинно решение да нареди да бъде платена на спасителя частично сума в такъв размер, какъвто изглежда честно и справедливо, и при такива условия, включително и условията за обезпечение, когато е необходимо, каквито изглеждат честни и справедливи съобразно обстоятелствата на случая.

2. В случай на междинно плащане по този член обезпечението, предвидено по силата на член 21, се намалява съответно.

Давностни срокове за искове

Член 23

1. Всеки иск относно плащане по тази конвенция се погасява, ако не е бил предявен в срок от две години пред съд или арбитраж. Давностният срок започва да тече от деня, когато са приключили спасителните операции.

2. Лицето, срещу което е заведен иск, може по всяко време, през което тече срокът на погасителната давност, да го удължи с декларация до ищеца. Този срок може да бъде удължен допълнително по същия начин.

3. Иск за обезщетение срещу задължено лице може да бъде предявен дори след изтичането на срока на погасителната давност, предвиден в предходните алинеи, ако се предяви в срока, предвиден от законодателството на държавата, където е заведено делото.

Лихви

Член 24

Правото на спасителя на лихви върху всяко плащане, дължимо по силата на тази конвенция, се определя съгласно законодателството на държавата, в която се намира съдът, който разглежда делото.

Товари - държавна собственост

Член 25

Без съгласието на държавата собственик никоя разпоредба на тази конвенция няма да се използва като основание за конфискация, арест или задържане със съдебен акт на нетърговски товари - собственост на държавата, ползващи се по време на спасителните операции с имунитет съгласно общоприетите принципи на международното право, както и за предприемане на процесуални действия in rem срещу такива товари.

Товари от хуманитарно естество

Член 26

Никоя разпоредба на тази конвенция не може да се използва като основание за конфискация, арест или задържане на товар от хуманитарно естество - дарение на държава, ако тази държава се съгласи да плати за спасителните услуги по отношение на тези товари.

Публикуване на арбитражните решения

Член 27

Договарящите държави насърчават, доколкото е възможно и със съгласието на страните, публикуването на арбитражните решения по случаи на спасяване.

 

Глава пета.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Подписване, ратифициране, приемане, одобрение и присъединяване

Член 28

1. Тази конвенция е открита за подписване в седалището на Организацията от 1 юли 1989 г. до 30 юни 1990 г., след което остава открита за присъединяване.

2. Държавите могат да изразят своето съгласие да се задължат с тази конвенция посредством:

(a) подписване без уговорка за ратифициране, приемане или одобрение; или

(b) подписване, подлежащо на ратифициране, приемане или одобрение, последвано от ратифициране, приемане или одобрение; или

(c) присъединяване.

3. Ратифицирането, приемането, одобрението или присъединяването се осъществяват посредством депозиране на документ за това при Генералния секретар.

Влизане в сила

Член 29

1. Тази конвенция влиза в сила една година след датата, на която 15 държави са изразили съгласие да се задължат по нея.

2. За държава, която е изразила съгласието си да се задължи по тази конвенция след изпълнение на условията за влизането й в сила, такова съгласие влиза в сила една година след датата, на която е било изразено такова съгласие.

Уговорки

Член 30

1. Всяка държава може по време на подписване, ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване да направи уговорка за неприложение на разпоредбите на тази конвенция:

(a) когато спасителната операция е била извършена във вътрешни води и всички засегнати кораби са от вътрешното корабоплаване;

(b) когато спасителната операция е била

извършена във вътрешни води и не е замесен никакъв кораб;

(c) когато всички заинтересовани страни са граждани на тази държава;

(d) когато въпросното имущество е морско имущество от културно естество с праисторически, археологически или исторически интерес и е разположено на морското дъно.

2. Направените по време на подписването уговорки подлежат на потвърждаване при ратифицирането, приемането или одобрението.

3. Всяка държава, която е направила уговорка относно тази конвенция, може да я оттегли по всяко време чрез уведомление, отправено до Генералния секретар. Такова оттегляне влиза в сила от датата на получаване на уведомлението. Ако в уведомлението е посочено, че оттеглянето на уговорката влиза в сила на точно определена в него дата и тази дата е по-късна от датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар, оттеглянето влиза в сила от тази по-късна дата.

Денонсиране

Член 31

1. Тази конвенция може да бъде денонсирана от всяка държава - страна по нея, по всяко време след изтичане на една година от датата, на която тази конвенция влиза в сила за тази държава.

2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на инструмент за денонсиране при Генералния секретар.

3. Денонсирането влиза в сила след една година или друг такъв по-дълъг период, какъвто може да се определи в документа за денонсиране, след получаването на инструмента за денонсиране от Генералния секретар.

Преразглеждане и поправки

Член 32

1. Организацията може да свика конференция с цел да се преразгледа или да се направят поправки на тази конвенция.

2. Генералният секретар свиква конференция на държавите - страни по тази конвенция, за преразглеждане или поправки на конвенцията по искане на осем държави или на една четвърт от договарящите държави в зависимост от това, коя е по-голямата цифра.

3. Всяко съгласие за обвързване с тази конвенция, изразено след датата на влизане в сила на изменение или допълнение на тази конвенция, се счита за отнасящо се към изменената конвенция.

Депозитар

Член 33

1. Тази конвенция се депозира при Генералния секретар.

2. Генералният секретар:

(a) информира всички държави, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея, както и всички членове на Организацията за:

(i) всяко ново подписване или депозиране на документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване, както и за датите му;

(ii) датата на влизане в сила на тази конвенция;

(iii) депозирането на всеки документ за денонсиране на тази конвенция заедно с датата, на която той е получен, и датата, на която денонсирането влиза в сила;

(iv) всяка поправка, приета в съответствие с член 32;

(v) получаването на всяка уговорка, декларация или уведомление, направени съобразно тази конвенция;

(b) изпраща заверени верни копия на тази конвенция на всички държави, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея.

3. Веднага щом тази конвенция влезе в сила, едно заверено вярно копие от нея се изпраща от депозитаря до Генералния секретар на Обединените нации за регистриране и публикуване в съответствие с член 102 от Устава на Обединените нации.

Езици

Член 34

Тази конвенция е изготвена в един оригинал на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всеки текст е еднакво автентичен.

В удостоверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от своите съответни правителства за тази цел, подписаха тази конвенция.

Съставена в Лондон на 28 април 1989 г.

 

ПОПРАВКА (ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2008 Г.)

В Международната конвенция по спасяване, 1989 г., обнародвана от Министерството на транспорта (ДВ, бр. 23 от 2008 г.), се прави следната поправка: Датата на влизане в сила на конвенцията за Република България да се чете: "14 март 2006 г.".