ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА ЗА ЗАКРИЛА НА МЛАДИТЕ ХОРА ПРИ РАБОТА

94/33/ЕО

от 22 юни 1994 година

 

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност и в частност член 118 а,

като взе предвид предложението на Комисията ,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като действа в съответствие с процедурата, предвидена в член 189в от Договора,

като има предвид, че член 118а от Договора предвижда, че Съветът приема с директиви минимални изисквания с цел насърчаване на подобренията по отношение на здравето и безопасността при работа, в частност на работната среда;

като има предвид, че съгласно споменатия член тези директиви трябва да избягват да налагат административни, финансови и правни ограничения, които биха възпрепятствали създаването и развитието на малки и средни предприятия;

като има предвид, че точка 20 и 22 Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета от Европейския съвет в Страсбург на 9 септември 1989 година, гласят следното:

"20. Без да се нарушават по-благоприятните за младите хора правила, в частност тези, които осигуряват подготовката им за работа чрез професионално обучение, , минималната възраст за постъпване на работа не трябва да е под минималната възраст за завършване на задължителното образование, но при всяко положение да не е под 15 години, като това подлежи на корекции, ограничаващи се до някои леки дейности;

22. Трябва да се вземат необходимите мерки с оглед да се адаптират разпоредбите на трудовото законодателство, които се отнасят за младите работници, така че те да отговарят на  техните специфични потребности от развитие и професионално обучение, и от достъп им до работа.

В частност продължителността на труда,, трябва да се ограничи,  без да има  възможност за заобикаляне на това ограничение, като се прибягва до извънреден труд,  а нощният труд  - да се забрани по отношение на работниците под осемнадесет години, с изключение на някои дейности, определени от националните законодателства или административни разпоредби.”;

като има предвид, че е следва да се вземат предвид принципите на Международната организация на труда в областта на закрилата на младите хора при работа, включително и тези, които се отнасят до минималната възраст за достьп до заетост или работа;

като има предвид, че в Резолюцията за детския труд (4) Европейският парламент обобщи различните аспекти на труда на младите хора и в частност подчерта въздействието му върху тяхното здраве, тяхната безопасност, тяхното физическо и умствено развитие и наблегна върху необходимостта да се приеме директива, която да хармонизира националните законодателства в тази област;

като има предвид, че член 15 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа предвижда, че особено уязвимите рискови групи трябва да бъдат закриляни от опасностите, които застрашават специфичните групи;

като има предвид, че децата и подрастващите трябва да се разглеждат като специфични рискови групи и че трябва да се вземат мерки по отношение на тяхната безопасност и здраве;

като има предвид, че уязвимостта на децата изисква държавите-членки да забранят техния труд и да следят минималната възраст за назначаване или за наемане на работа да не е под минималната възраст за завършване на задължителното редовно образование, установено от националното законодателство, но при всяко положение да не е под 15 години; като има предвид, че критерии на забраната на детския труд могат да се допускат само в особени случаи и при условията, предвидени в настоящата директива; като има предвид, че подобни критерии в никакъв случай не могат да бъдат във вреда на редовното посещаване на училище или да попречат на децата да се възползват напълно от своето образование;

като има предвид особеностите на прехода от детството към зрялата възраст,  трудът на юношите трябва да бъде строго регламентиран и закрилян;

като има предвид, че всеки работодател трябва да гарантира на младите хора условия на труд, съобразени с тяхната възраст;

като има предвид, че работодателите трябва да прилагат необходимите мерки за защита на безопасността и здравето на младите хора въз основа на оценка на рисковете за младите хора, свързани с техния труд;

като има предвид, че държавите-членки трябва да закрилят младите хора от всички специфични рискове, произтичащи от тяхната липса на опит, неспособност да осъзнават сьществуващи или потенциални рискове или от тяхната незрялост;

като има предвид, че за целта държавите-членки трябва да забранят труда на младите хора за дейности, посочени в настоящата директива;

като има предвид, че приемането на конкретни минимални изисквания по отношение на организацията на работното време може да подобри условията на труд на младите хора;

като има предвид, че максималната продължителност на работно време на младите хора трябва да е строго ограничена и че нощният труд на младите хора трябва да се забрани, с изключение на някои видове дейности, определени от националните закони или наредби;

като има предвид, че държавите-членки следва да приемат съответните мерки работното време на юношите, които посещават училище, да не е във вреда на възможността им да се възползват от полученото образование;

като има предвид, че времето, използвано за обучение от младите хора, които работят в рамките на смесена система за теоретична и/или практическа смесена система на работа/обучение  или на производствена практика, трябва да се включи в работното време;

като има предвид, че с оглед да се гарантират безопасността и здравето на младите хора, те трябва да имат право на минимални периоди на почивка - междудневна, между седмична и годишна, и адекватни почивки в работно време;

като има предвид, че що се отнася до периода на междуседмичната почивка, следва надлежно да се вземе под внимание разнообразието на културните, етническите, религиозните и други фактори, преобладаващи в държавите-членки; като има предвид в частност, че в крайна сметка всяка държава-членка има право сама да реши дали и до каква степен да включи неделята в седмичната почивка;

като има предвид, че подходящият трудов опит може да допринесе за постигането на целта за подготовка на младите хора за професионалния  и социалния живот на възрастните хора при условие, че е гарантирано избягването на каквото и да било увреждане на тяхната  безопасност, здраве и развитие;

като има предвид, че въпреки неизбежността на дерогации на забраните и ограниченията, предвидени от настоящата директива, по отношение на някои дейности или в конкретни ситуации, прилагането на подобни дерогации не трябва да накърнява  основните принципи на системата за закрила;

като има предвид, че настоящата директива представлява значителна стъпка към изграждането на социалното измерение на вътрешния пазар;

като има предвид, че практическото прилагане на системата за закрила, предвидена от настоящата директива, ще наложи държавите-членки да приложат система от ефективни и пропорционални мерки;

като има предвид, че прилагането на някои от разпоредбите на настоящата директива създава конкретни проблеми на една държава-членка по отношение на нейната система за закрила на младите хора на работното място; като има предвид, че поради това на тази държава-членка следва да се разреши да не прилага съответните разпоредби за подходящ период,

 

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА  ДИРЕКТИВА:

 

РАЗДЕЛ I

Член 1

Предмет

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки за забрана на детския труд.

Те гарантират, че при предвидените от настоящата директива условия, минималната възраст за назначаване или за наемане на работа не е под минималната възраст за завършване на задължителното редовно образование, установено от националното законодателство, или при всяко положение не е под 15 години.

2. Държавите-членки гарантират трудът на юношите да е строго регламентиран и закрилян при условията, предвидени от настоящата директива.

3. По принцип държавите-членки гарантират по принцип, че  всеки работодател осигурява на младите хора условия на труд, съобразени с тяхната възраст.

Те гарантират, че  младите хора са защитени от икономическа експлоатация и от всякакъв труд, който би увредил безопасността, здравето или физическото, психическото, моралното или социалното им развитие или би застрашил тяхното образование.

Член 2

Приложно поле

1. Настоящата директива се прилага за всяко лице под 18-годишна възраст, което е страна по трудов договор или по трудово правоотношение, определени и/или регламентирани от действащото в държава-членка право.

2. Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да предвидят да не прилагат настоящата директива в границите и при условията, които те установят в законови или в подзаконови разпоредби, за отделни случаи на полагане на труд или краткосрочна работа, включващи:

а ) домашните услуги в частно домакинство, или

б) работата, която не се смята за вредна, увреждаща или опасна за младите хора, в семейно предприятие.

Член 3

Определения

По смисъла на настоящата директива:

а) "млад човек" е всяко лице под 18-годишна възраст, визирано в член 2, параграф 1;

б) "дете" е всеки млад човек, който не е навършил 15 години или който все още подлежи на задължителното редовно образование по силата на националното законодателство; 

в) "юноша" е всеки млад човек, навършил най-малко 15 години, но под 18 години, който вече не подлежи на задължителното редовно образование по силата на националното законодателство;

г) "лека работа" е всяка работа, която поради присъщия характер на включените задачи и конкретните условия, при които тя се извършва: не е вероятно да увреди безопасността, здравето или развитието на децата, и не е от такова естество, че да им попреча да посещават  училище, да участват в програми за професионално ориентиране или обучение, одобрени от компетентния орган, или да попречи на възможността да се възползват от полученото образование;

д) "работно време" е всеки период, през който младият човек е на работа, е на разположение на работодателя и изпълнява дейността или задълженията си в съответствие с националното законодателство и/или практика;

е) " почивка" е всеки период, който не е работно време.

Член 4

Забрана на детския труд

1. Държавите-членки приемат необходимите мерки за забрана на детския труд.

2. Като имат предвид целите, посочени в член 1, държавите-членки могат със законови или подзаконови разпоредби да предвидят, че забраната на  детския труд, не се прилага по отношение на:

а) деца, които извършват дейностите, посочени в член 5;

б) деца на възраст най-малко 14 години, които работят в рамките на смесена система на работа/обучение или на производствена практика, при условие че този труд се полага в съответствие с условията, определени от компетентния орган;

в) деца на възраст най-малко 14 години, които извършват лека работа, различна от посочените в член 5; все пак лека работа, различна от посочените в член 5, може да се извършва от деца  на 13-годишна възраст за ограничен брой часове на седмица и за категории труд, определени от националното законодателство.

3. Държавите-членки, които се ползват от правото, посочено в параграф 2, буква в), определят условията на труд, свързани с посочената лека работа, като спазват разпоредбите на настоящата директива,.

Член 5

Културни или сходни на тях дейности

1. Наемането на деца с цел участие в културни, художествени, спортни или рекламни дейности подлежи на предварително разрешение от компетентния орган за всеки отделен случай.

2. Държавите-членки определят със законови или подзаконови разпоредби условията на труд на децата в случаите, посочени в параграф 1, и  условията и реда  на процедурата за получаване на предварително разрешение, при условие, че дейностите: не е вероятно да увредят безопасността, здравето или развитието на децата, и не са от такова естество, че да им попречат да посещават училище, да участват в програми за професионално ориентиране или обучение, одобрени от компетентните органи, или на възможността да се възползват от полученото образование.

3. По изключение от процедурата, предвидена в параграф 1, по отношение на деца, навършили 13-годишна възраст, държавите-членки могат да разрешат със законови или подзаконови разпоредби, в съответствие с условията, които те определят, наемането на деца с цел участие в културни, художествени, спортни или рекламни дейности.

4. Държавите-членки, които имат специален разрешителен режим на работата на агенциите за манекени по отношение на деца, могат да запазят такъв режим.

 

РАЗДЕЛ II

Член 6

Общи задължения на работодателите

1. Без да се нарушава член 4, параграф 1, работодателят взема необходимите мерки за закрила на безопасността и здравето на младите хора, като обръща особено внимание на специфичните рискове, посочени в член 7, параграф 1.

2. Работодателят прилага мерките, предвидени в параграф 1, въз основа на оценка на рисковете, които съществуват за младите хора във връзка с тяхната работа.

Оценката трябва да се извърши преди младите хора да започнат работа и при всяко съществено изменение на условията на труд и в частност трябва да обхваща следните въпроси:

а) обзавеждането и планировката на местоработата и на индивидуалното работно място;

б) естеството, степента и продължителността на излагане на физични фактори, биологични и химични агенти;

в) формата, обхвата и използването на работното оборудване, в частност на фактори, машини, апарати и устройства, както и начина на работа с тях;

г) организацията на работните процеси и операции и на тяхното   взаимодействие (организация на труда);

д) равнището на обучение и инструктаж на младите хора.

Когато тази оценка показва съществуването на риск за безопасността, физическото или психичното здраве или развитие на младите хора, трябва да се осигури съответна периодична и безплатна оценка и наблюдение на тяхното здраве, без да се нарушава Директива 89/391/ЕИО.

Безплатната оценка и наблюдение на здравето могат да са част от национална здравна система.

3. Работодателят уведомява младите хора за евентуалните рискове и за всички мерки, взети за безопасността и здравето на младите хора.

Наред с това, той уведомява законните представители на децата за евентуалните рискове и за всички мерки, взети за безопасността и здравето на младите хора.

4. Работодателят привлича службите за закрила и претенция, посочени в член 7 от Директива 89/391/ЕИО, при планирането, прилагането и контрола на  безопасните и здравословни условия, които се прилагат за труда на младите хора.

Член 7

Уязвимост на младите хора – Забрана на труда

1. Държавите-членки гарантират  защитата на младите хора от специфични рискове за тяхната безопасност, здраве и развитие в резултат на липса на опит, неосъзнаване на съществуващи или възможни рискове или на незрелостта на младите хора.

2. Без да се нарушава член 4, параграф 1, държавите-членки забраняват за тази цел наемането на млади хора за извършване на:

а) труд, който обективно е извън техните физически или психични възможности; б) труд, който включва вредно излагане на агенти, които са токсични, канцерогенни, причиняват наследствени генетични увреждания, имат вредно въздействие върху плода по време на бременност или каквото и да било друго вредно хронично въздействие върху човешкото здраве;

в) труд, който включва опасно излагане на лъчения;

г) труд, който включва риск от злополуки, за който може да се предполага, че не може да бъде осъзнат или избегнат от младите хора поради недостатъчното им внимание към безопасността или липсата на опит или обучение; или

д) труд, който застрашава здравето поради изключително високи и ниски температури или поради шум или вибрации.

Труд, който има вероятност да породи специфични рискове за младите хора по смисъла на параграф 1, в частност обхваща:

– труд, свързан с вредно излагане на физични фактори, биологични  и химични  агенти, посочени в точка І от приложението, и

– процесите и дейностите, посочени в точка ІІ от приложението.

3. Държавите-членки могат със законови или подзаконови разпоредби да разрешават дерогиране на разпоредбите на параграф 2 за юноши, когато то е неизбежно за професионалното им обучение и при условие, че закрилата на тяхната безопасност и здраве е осигурена от факта, че дейностите се извършват под контрола на компетентно лице по смисъла на член 7 от Директива 89/391/ЕИО и с уговорката да се гарантира защитата, осигурена от споменатата директива.

 

РАЗДЕЛ III

Член 8

Работно време

1. Държавите-членки, които се ползват от правото, посочено в член 4, параграф 2, букви б) или  в),  вземат необходимите мерки за ограничаване на работното време на децата:

а) до осем часа дневно и до четиридесет часа седмично за труд, полаган при смесена система на работа/обучение, или при производствена практика;

б) до два часа в учебни дни и до дванадесет часа седмично за труд, полаган по време на учебния срок и извън часовете, определени за учебни занимания, доколкото това не е забранено от националното законодателство и/или практика;

в никакъв случай дневното работно време не може да надвишава седем часа; тази граница може да се увеличи на осем часа за децата, които са навършили петнадесет години;

в) до седем часа дневно и до тридесет и пет часа седмично за труд, полаган през период от най-малко една седмица, когато училището не работи; тези граници могат да се увеличат на осем часа дневно и на четиридесет часа седмично за децата, които са навършили петнадесет години;

г) до седем часа дневно и до тридесет и пет часа седмично за лека работа, извършвана от деца, които вече не подлежат на задължителното редовно образование, изисквано от националното законодателство.

2. Държавите-членки вземат необходимите мерки за ограничаване на работното време на юношите до осем часа дневно и до четиридесет часа седмично.

3. Времето, прекарано в обучение от младия човек, който работи по смесена теоретична и/или практическа система на работа/обучение или на производствена практика, се включва в работното време.

4. Когато млад човек е нает от повече от един работодател, работните дни и работното време се сумират.

5. Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават изключения от разпоредбите на  параграф 1, буква а) и параграф 2 в изключителни случаи или когато са налице обективни причини за това.

Държавите-членки чрез законови или подзаконови разпоредби определят условията, границите и реда за прилагане на такива изключения.

Член 9

Нощен труд

1. а) Държавите-членки, които се ползват  от правото, предвидено в член 4, точка 2, букви б) или в), вземат необходимите мерки за забрана на детския труд между 20  и 6 часа. 

б) Държавите-членки вземат необходимите мерки за забрана на труда на юношите между 22 и 6 часа или между 23 и 7 часа.

2. а) Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават труда на юноши през периода на забрана на нощния труд, посочен в параграф 1, буква б), в конкретни сектори на дейност.

В този случай държавите-членки вземат съответните мерки за контрол над подрастващите от възрастен работник в случаите, когато такъв контрол е необходим за защитата на подрастващите.

б) В случай на прилагане на буква а), трудът между полунощ и 4 часа остава забранен.

Наред с това държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават труда на юношите през периода на забрана на нощния труд в посочените по-долу случаи, когато съществуват обективни причини за това и при условие, че на юношите се предостави съответна почивка като компенсация и че посочените в член 1 цели не се поставят под съмнение:

- работа, извършвана в секторите корабоплаване или  риболов;

- работа, извършвана в системата на въоръжените сили или на полицията;

- работа, извършвана в болниците или в други подобни заведения;

- културни, художествени, спортни и рекламни дейности.

3. Юношите имат право, преди евентуалното им допускане до нощен труд и на равни интервали след това, на безплатна оценка на тяхното здраве и възможности, освен ако трудът, който полагат в периода, когато трудът е забранен, е по изключение.

Член 10

Почивка

1. а) Държавите-членки, които се ползват от правото, посочено в член 4, параграф 2, букви б),  в), вземат необходимите мерки на всеки период от двадесет и четири часа децата да имат право на минимална почивка от 14 последователни часа.

б) Държавите-членки вземат необходимите мерки на всеки период от двадесет и четири часа юношите да имат право на минимален период на почивка от 12 последователни часа.

2. Държавите-членки вземат необходимите мерки на всеки период от седем дни:

- децата, по отношение на които те са използвали правото, посочено в член 4, параграф 2, букви б) или  в), и юношите да имат право на минимална почивка от два дни, по възможност последователни.

Когато това е оправдано по технически или организационни причини, минималната почивка може да бъде намалена, но в никакъв случай тя не може да бъде под 36 последователни часа. Минималният период на почивка, посочен в първа и втора алинея, по принцип включва и неделята.

3. Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да предвиждат минималната почивка, посочена в параграф 1 и 2, да  бъде прекъсвана по отношение на дейности, включващи периоди на работа, които са разпокъсани в рамките на деня или са с кратка продължителност.

4. Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават дерогиране на параграф 1, буква б) и параграф 2  по отношение на подрастващите в посочените по-долу случаи, когато съществуват обективни причини за това и при условие, че на подрастващите се предостави съответна почивка като компенсация и че целите, посочени в член 1, не се поставят под съмнение:

а)работа, извършвана в секторите корабоплаване или риболов;

б) работа, извършвана в системата на въоръжените сили и на полицията;

в) работа, извършвана в болниците или в други подобни заведения;

г) работа, извършвана в земеделието;

д) работа, извършвана  в сектора туризъм или в сектора хотели, ресторанти и кафенета;

е) дейности, включващи периоди на работа, които са разпокъсани през деня.

Член 11

Годишна  почивка

Държавите-членки, които се ползват от правото, посочено в член 4, параграф 2, букви б) или в), осигуряват това, период, напълно освободен от всякаква работа, да се включи, доколкото е възможно, в училищните ваканции на децата, подлежащи на задължителното редовно образование, изисквано от националното законодателство.

Член 12

Почивки през работно време

Държавите-членки приемат необходимите мерки за гарантиране на това, когато дневното работно време е над четири часа и половина, младите хора да ползват време за почивка най-малко тридесет минути, по възможност последователни.

Член 13

Работа на юноши при форсмажорни обстоятелства

Държавите-членки могат чрез законови или подзаконови разпоредби да разрешават дерогации на член 8, параграф 2; член 9, параграф 1, буква б); член 10, параграф 1, буква б), а по отношение на подрастващите -  на член 12, за работа при обстоятелствата, посочени в член 5, параграф 4 от Директива 89/391/ЕИО, при условие че тази работа има временен характер и трябва да се извърши незабавно, че няма на разположение възрастни работници и че на съответните юноши се предоставят равностойна почивка като компенсация в срок до три седмици.

 

РАЗДЕЛ IV

Член 14

Мерки

Всяка държава-членка регламентира всички необходими мерки, които се прилагат в случай на нарушение на разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива; тези мерки трябва да са ефективни и пропорционални.

Член 15

Адаптиране на приложението

Адаптиранията от строго технически характер в резултат от техническия прогрес, развитието на международните правила или стандарти или на познанието в областта, обхваната от настоящата  директива, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО.

Член 16

Клауза за недопустимост на влошаване  на положението

Без да се накърнява правото на държавите-членки да въвеждат, предвид променящите се обстоятелства, различни разпоредби за закрила на младите хора, доколкото се спазват минималните изисквания, предвидени в настоящата директива, прилагането на директивата не представлява основателна причина за намаляване на общото равнище на закрила на младите хора.

Член 17

Заключителни разпоредби

1. а) Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби,  необходими за спазване на настоящата  директива, най-късно до 22 юни 1996 г. или осигуряват, най-късно до тази дата, социалните партньори да въведат изискваните разпоредби чрез колективни договори, като държавите-членки трябва да приемат всички необходими мерки, за да са в състояние да гарантират по всяко време резултатите, предвидени от настоящата директива.

б) За период от четири години, считано от посочената в буква а) дата, Обединеното кралство може да не прилага  член 8, параграф 1, буква б), първа алинея по отношение на разпоредбата за максималната продължителност на седмичното работно време, както и член 8, параграф 2 и член 9, параграф  1, буква б)  и  параграф  2. 

Комисията представя доклад за резултатите от настоящата разпоредба.

Съветът, в съответствие с предвидените  в Договора условия, решава дали посоченият по-горе срок трябва да бъде продължен.

в) Държавите-членки незабавно уведомяват за това Комисията.

2. Когато държавите-членки приемат мерките, посочени в параграф 1, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им обнародване. Условията и редът на това  позоваване се определят от държавите-членки.

3. Държавите-членки представят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното право, които те вече са приели или които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

4. Държавите-членки докладват на Комисията на всеки пет години за практическото прилагане на разпоредбите на настоящата директива, като посочват и гледните точки на социалните партньори.

Комисията уведомява за това Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет.

5. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет периодичен доклад за прилагането на настоящата директива, като взема предвид параграфи 1, 2, 3 и 4.

Член 18

Държавите-членки са адресати на настоящата директива.

 

Съставено  в Люксембург на 22 юни 1994 година

За Съвета:

Председател   

Е. ЯНОПУЛОС

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Примерен списък на агенти и фактори, процеси и дейности

(член 7, параграф 2, буква б))

І. Агенти и фактори 

1. Физични фактори

а) йонизиращо лъчение

б) работа в среда под високо налягане, например в контейнери под налягане, водолазни дейности

2. Биологични агенти

а) биологични агенти от групи 3 и 4 по смисъла на член 2, буква г) от Директива 90/679/ЕИО на Съвета от 26 ноември 1990 г. за защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа (Седма индивидуална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (1) .

3. Химични агенти

а) вещества и препарати, които съгласно Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до класификацията, опаковката и етикетирането на опасните вещества (2) с измененията и допълненията и Директива 88/379/ЕИО на Съвета от 7 юни 1988 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, отнасящи се до класификацията, опаковката и етикетирането на опасните вещества (3), са класифицирани като токсични (Т), силно токсични (Тх), корозионни (С) или експлозивни (Е)

б) вещества и препарати, които съгласно Директива 67/548/ЕИО  и 88/379/ЕИО са класифицирани като вредни (Xn) и се обозначават  с един или повече израза за риска:

опасност от много сериозни необратими ефекти (R 39)

възможен риск от необратими ефекти (R 40)

може да причини сенсибилизация при вдишване (R 42)

може да причини сенсибилизация при контакт с кожата (R 43)

може да причини рак (R 45)

може да причини наследствени генетични увреждания (R 46)

опасност от сериозно увреждане на здравето при продължително излагане (R 48)

може да засегне фертилитета (R 60)

опасност от увреждане на плода по време на бременност (R 61)

(в) вещества и препарати, които съгласно директиви 67/548/ЕИО и 88/379/ЕИО са класифицирани като дразнители (Xi) и се обозначават с един или повече израза за риска:

лесно запалим (R 12)

може да причини сенсибилизация при вдишване (R 42)

може да причини сенсибилизация при контакт с кожата (R 43)

(г) вещества и препарати, посочени в член 2, буква “в” от Директива 90/394/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 г. за защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на канцерогени при работа (Шеста индивидуална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (4)

(д) олово и неговите съединения, доколкото въпросните агенти могат да бъдат абсорбирани от човешкия организъм

(е) азбест

ІІ. Процеси и дейности

1. Процеси и дейности, посочени в Приложение І към Директива 90/394/ЕИО

2. Производство и работа с устройства, фойерверки или други предмети, съдържащи експлозиви

3. Работа със свирепи или отровни животни

4. Клане на животни в промишлен мащаб

5. Работа, включваща боравене с оборудване за производство, съхранение или прилагане на сгъстени, втечнени или разтворени газове

6. Работа с големи съдове, цистерни, резервоари или бутилки, съдържащи химичните вещества,  посочени в точка 1.3

7. Работа, включваща опасност от срутване

8. Работа, включваща опасност от високо напрежение

9. Работа, чийто ритъм се определя от машини и се заплаща според резултата .